Следната статия е публикувана в журнала Акушерството Днес, брой 50, лято 1999. Какви са вашите възгледи по въпроса? Ако сте жена, бихте ли искали тези ваши права да бъдат зачитани? Защо? Какво бихте направили за да ги отстоите?

Декларация на правата на раждащите жени

от Лейла МакКракън

Раждането е лесно. Объркващи медицински „факти“ го правят трудно. Съвременните знания по акушерство се базират на погрешни резултати от болнични раждания. Знае се повече за това как раждат лежащи пациенти, отколкото за истински, задъхани, чувствени жени. (още…)

В рамките на Световната седмица на кърменето еко-магазините Мататама  и Шушулка Ви канят на среща, на която ще представят своите продукти за майки и бебета  и ще отговорят на Вашите въпроси за кърменето.

На 07. август- събота от 10 до 12ч, София- в парка Заимов. (още…)

Имах една лека бременност без никакви съпътстващи неприятни симптоми. Още в началото на бременността докато се ровех из интернет попаднах на маймунската тема в бг-мама и бях безвъзвратно спечелена за каузата „активно раждане“. Изчетох доста от наличните материали. Искаше ми се и домашно раждане, но си знаех, че нямам вътрешната сила и увереност, а и никаква подкрепа от близките. Бях на 34 години, първа бременност. Семейството ми дори на моменти настояваше за секцио предвид възрастта, но аз ги бях изпреварила с точната информация в точното време и това въобще не присъстваше в моите планове. (още…)

Разделянето на майката и бебето непосредствено след раждането е стресово и травматично, излага бебето на риск от хипотермия, нарушава връзката между майката и бебето и прави началото на кърменето неимоверно по-трудно. Още повече – това е и незаконно.

В решение на Европейския съд за правата на човека по дело P., C., и S., срещу Великобритания (P., C. and S. v. the United Kingdom, жалба номер 56547/00) се посочва че: (още…)

Привет!
Вече 8 дена откакто съм майка… и … ми е много трудно да ви напиша ПРОСТО един мейл!
В мен е шеметно развихрена Нова и Необятна емоция; Свръхлюбов… и… по-добре да не търся думи… и в същото време преглъщам буци горчив гняв от начина, по който видях да се посреща и обгрижва новият живот в БГ болницата. (още…)

Този разказ е писан преди година и половина за един форум. Променил съм името на акушерката за да не и създам евентуално главоболия, както и имената на жена ми, дъщеря ми и моето име.

Част 1

Да започна от по-далече… За раждането — от самото начало имахме различни виждания с Ана, аз исках домашно, а Ана имаше някаква неувереност и страхчета в себе си и искаше по-сигурен вариант в болница, моето компромисно предложение беше в клиника, но извън България. Говорихме за доста държави, но обсъжданията на този вариант от страна на Ана бяха по-скоро като да не ми прекърши ентусиазма. Успоредно с избора на държава, вървеше и изборът на болница и екип в София. (още…)

Ултразвуковите изследвания не са точни и са опасни за бебето. Някои бебета дори се опитват да се измъкнат от яростната атака на звуковите вълни. Това не е сладко. Не е и смешно. Това е сериозен въпрос, ултразвукът (УЗ) може да има доживотни въздействия върху бебето. При толкова майки предизвикването на раждане поради пренасяне е неуспешно, но аз се съмнявам дали УЗ е поставял правилната дата за тяхната бременност. Тези майки наистина ли са били в 42 седмица? Често не. И много от тези индуцирания на раждането водят до цезарово сечение. (още…)

Получих бледи нишани, че нещо вече се задава на хоризонта още във вторник (8-ми юни) на обяд. Спомням си, че когато видях в тоалетната, че имам бледо кафеникаво зацапване, ме побиха тръпки от радост, цялата настръхнах от усещането за предстоящото събитие и извиках „Браво! Супер! Точно така, маме. Хайде, готова съм вече!” Започнах да позяпвам за електролитна напитка рецептите и си харесах една, та писах на мъжа ми да вземе таблетки калций. Е, накрая така и не се стигна до напитката, ама нейсе. По някое време нагънах и рескю ремеди. Започнах да усещам и онова познато изтръпване в кръста, както когато съм стояла дълго време права и кръстът ми се е изморил. Усещането беше приятно и го възприемах като нещо, което скоро ще ми „донесе бебе”. (още…)

Напоследък доста се замислям за родилната практика в България. И определено не ми харесва много това върху което мисля. Та провокирана от това, от редица мнения и коментари ми хрумна една метафора. Хранителна. Може би не е най-подходящата, но ще я споделя. (още…)

Преживяванията на бебето по време на едно нетравмиращо раждане би трябвало да са тези и само тези, които отговарят на очакванията на неговите предци, както и на предците на неговата майка. Много утвърдили се култури оставят майката да роди бебето си без никаква помощ, докато други, също толкова уредени и стабилни предполагат да й бъде асистирано. И в двата случая бебето е в близък контакт с тялото на майка си от момента, в който излезе от утробата й. Когато бебето вече е започнало да диша самостоятелно и си почива спокойно върху майка си, която го е милвала докато се успокои, пъпната връв вече е спряла да пулсира и бъде прерязана, майката подава гърда на малкото същество без никакво забавяне – нито за къпане, нито за теглене, преглеждане или каквото и да е друго. (още…)