Едно водно раждане през 2008

Бях в очакване на първото си дете.
Имах уговорка за естествено раждане с една млада лекарка в една много модерна болница, която тъкмо беше попарила всичките ми надежди за активно и недирижирано раждане. Тогава ми подариха списание със статия за водно раждане в София. И си казах, че това е моят шанс за ненамеса в родовия процес.

Така стигнах до водата и до друга млада лекарка, която се вслушваше в моите молби.

Имаше три условия за допускане до ваната за раждане. Изпълнявахме ги всичките.

Терминът отмина. Всеки ден ходех на запис на тонове. Бебчето си кротуваше. Заплашиха ме, че ако не родя до седмия ден след термина, ще ме вземат в болница и ще предизвикват раждането. Заех се да ускорявам бебчовото появяване: бягане и скачане в парка, ядене на храни, които предизвикват контракции, секс, разговори с неродения човек.

Бях си легнала рано. Точно в полунощ някой все едно ме разтърси. Съпругът ми каза, че е чул вик. Събудих се и знаех, че раждането започва и е време да ходя в болницата. Дежурният лекар установи 1 см разкритие и ако не беше минала почти седмица след термина, щеше да ме върне. Стоях в предродилна зала до сутринта. Бях спокойна. Обикаляйки коридорите, правех разни йогистки асани. Сутринта една напориста лекарка бързаше да ме ускори с окситоцин. Едва я спрях с обяснението, че имам уговорка с лекар за това.

Влязох във ваната с 4 см разкритие. Сложиха ми система с глюкоза.
Беше много приятно в топлата вода. Беше ми добре. Усмихвах се на всички от водата, а те ми обясняваха, че ще раждам, когато околните започнат да ми се струват много неприятни и ми е гадно.
Имах много публика: стажанти, проверка от ХЕИ, лекари, акушерки…

Можех да заемам различни пози. Но контракциите затихваха. Засилвах ги с масаж на няколко акупунктурни точки (на дланите между палец и показалец, над глезените от вътре и зърната на гърдите). Разкритието напредваше бавно. Убедиха ме да ми направят спазмолитична инжекция с беберин.

Всъщност болки изпитвах само по време на напъните, общо около десетина минути. Водата много облекчи родовия процес. За самото раждане източиха водата – за да не пречи на екипа. Напъвах, щом ми кажеха. Стараех се да дишам, както ме инструктираха.

Бебчо се роди 14 часа след началото на раждането. Подадоха ми го веднага и го поставих да засуче. Първата ми мисъл беше, че прилича на извънземно.
После прерязаха пъпната връв и го отнесоха в детското отделение.
Викнах таткото и му показаха сина.

На мен ми казаха, че няма да поемат риск да чакат плацентата да се роди сама. Бях уморена за още битки. Биха ми матергин. Плацентата излезе.

Помогнаха ми да изляза от ваната. Лекарката ме прегледа. Имаше малко разкъсване и ми направи един шев под местна упойка. Оставиха ме след това за два часа сама да лежа в родилната зала.
Чувствах се велико! На седмото небе. Щастлива и доволна.

После ме заведоха с количка до ВИП-стаята. Малко по-късно дойде таткото. Донесоха ми и бебчо.
Започнахме да се опознаваме и да се харесваме.
Започна нашият нов живот с новия човек в семейството.

Не се получи съвсем естествено с раждането, ала все пак останах с добри спомени. Бях доволна, че съм подготвила максимално добро посрещане за новия човек.

1 коментар »

  • Neli Terzieva казва:

    „Чувствах се велико! На седмото небе. Щастлива и доволна.“
    Как беше научният термин? – нещо като еуфория от раждането?
    Дано все повече майки в България я усещат.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.