Раждането на Мориц или историята на един домашен VBAC

От началото на месец май всяка сутрин за „Добро утро“ половинката ме питаше „И, ще посрещаме ли днес Мориц?“. Макар да не знаехме със сигурност дали ще е момче или момиче, вътрешното ни усещане казваше, че ще е момче. За момиче нямахме дори име. В петък, на 28 май на неговия въпрос за първи път отговорих „Не съм сигурна. Мисля, че няма да е тази сутрин, но ще е скоро.“

Чувствах се в еуфория. Пълна с енергия и желание да изчистя къщата. Да подготвя всичко за срещата ни. И така след закуска захванах прахосмукачката и парцала, че дори и някои прозорци избърсах. Бях в очакване на първата контракция. Надявах се този път да не се започне отново с прокапване или изтичане на водите. Искаше ми се раждането да продължи дълго, да мога да му се насладя и да запечатам възможно най-много прекрасни мигове. Исках много спомени, може би, за да залича следите от секциото или по-точно да запълня празнината от хубави мигове от тогава.

Усещах, че срещата наближава. Измихме още веднъж басейна и продължих да умувам къде да го сложим. До този момент всекидневната, която е на първия етаж, ми беше фаворит.

До края на вечерта продължих да съм в очакване. Безрезултатно. Към 2:00 си легнах до моите любими. В един момент усетих как няколко капки изтичат от мен. Погледнах часовника. Беше 4:00 часа. Усмихната отидох в банята. Погледнах навлажнените си бедра за следи от тапа, но нищо не открих. Явно беше само вода. Това, че се започваше отново с прокапване на водите, не ми харесваше, но нямаше как да го променя. Обух си едни гащи, сложих една превръзка и си легнах обратно в леглото, изпълнена с очакване.

Към 6:00 сутринта усетих първата контракцийка – леко присвиване в стомаха. Вече се бях хилнала до ушите. Наближаваше!

До към 8:00 контракциите бяха зачестили и станали по-силни като усещане. Все още си бях обаче в леглото. Чаках малката да се събуди. Гледах я и си мислех, че може би за последна сутрин сме само тримата в леглото. Прдставях си как ще е като сме четирима, как тя ще приеме Мориц, дали ще ревнува, как ще е кърменето, дали ще поиска отново и тя да суче… В 9:00 се събуди и след една порция гушкане, станахме. Обадих се на акушерката, за да я информирам да се понаспи, че срещата наближава. После звъннах и на една моя приятелка, с която се бяхме разбрали да дойде като се започне, за да е на разположение на малката в случай на нужда. Малко преди обяд пристигна и тя в къщи.

Тук да отбележа, че от началото на контракциите до към обяд бях ходила 7 или 8 пъти по голяма нужда. Бях се изчистила тотално, макар стомаха ми по принцип да е нередовен.

Почистихме още веднъж къщата. Вече бях решила, че в детската стая ще се разположа да раждам. Тя е горе и ако реша да се усамотявам мога да изпратя всички надолу или в градината. Постлахме мушамата и една дебела йога постелка на земята. Занесохме басейна за раждане, разпънахме едното ни легло за гости, в случай, че ми се долежи, вкарахме и един фотьойл. Също и двете сандъчета с неща, които предварително бях подготвила. Нaгласих си свещите и миризливата лампа и бях готова да се започва.

Контракциите си бяха обаче все така нередовни и не чак толкова силни. Като дойдеше някоя, просто си я здишвах и продължавах нататък. Надвечер си направихме грил в градината. Вече ми беше неудобно седнала на твърд стол и се полюшквах на топката. Хапнах салата и доста багет. Малката заспа към 22:00, малко след нея и половинката и приятелката ми и те си легнаха. Тръпнех в очакване. Седнах за малко пред компютъра. Към 1:00 реших, че е добре да опитам и аз да поспя, че не се знае колко може да продължи раждането и колко изтощително ще бъде. Легнах и съм заспала.

Към 3:00 една по-силна конракция ме събуди. Спеше ми се. Опитах се да сменя позицията и с дишане да продължа да си лежа, но ми беше неприятно и болезнено. Станах. Не исках да будя другите докато се въртя и пръхтя и не намирам удобно положение. Седнах на топката пред компютъра и установих, че и тя ми е неудoбна. Мисля, че главата беше слязла още по надолу и затова. Седнах си на краката, така че дупето ми да е между тях. Опитах се да чета из форума, обаче не можех въобще да се концентрирам. Контракциите бяха станали доста по-силни. Като наближеше някоя гушках бързо топката. Стана ми студено. Отидох в детската стая и си пуснах парното. Запалих свещите и миризливата лампа. Сложих и капки от евкалиптос. Можех да си навра целия нос в шишенцето, толкова силно бе желанието ми да го мириша.

Обикалях стаята и на всяка контракция се вкопчвах в топката. Тогава ми ставаше и толкова горещо, че се събличах гола. Отидеше ли си контракцията ми ставаше отново адски студено. Взех си дебелия халат, напълних си с гореща вода шишето за топлене, извадих си и една дебела завивка. Така в паузите коленичех пред леглото, така че коремът ми да виси и едновременно да съм с полегнали гърди и глава на леглото, шишето на кръста, после халата и накрая завивката. Зададеше ли се поредната вълна, махах бързо всичко от себе си и или обикалях или се провесвах на гардероба. В този момент усетих липсата на една висяща кърпа, в коята да мога да се омотая и вися…

Започнах да си записвам колко често ме заливат вълните, тъй като бяха станали мнооого интензивни и вече пръхтях като истински кон при издишването им. Бяха доста нередовни. На 5, 20, 7, 3, 12, 10 минути… Все на различни интервали, но определено засилващи се като усещане. Беше почти 5:00 часа.

Мислех че срещата ни наближава. Бях леко разочарована, защото желанието ми беше да родя в късния следобяд или надвечер, за да можем после задружно всички да се гушкаме в леглото.
Обадих се на Карин – акушерката ми. Попита ме как се чувствам, какви са ми усещанията и предположенията. В разговорите ни през бременността се бяхме разбрали да дойде само за финала. Бях ѝ казала, че не желая да идва по-рано от час преди събитието. В случай, че се проточи не исках да ми прави проверки у дома. Освен ако в някой момент сама не реша, че имам нужда от нея. И така, разбрахме се да дойде към 8, 9 часа. В случай че усетя, че нещата се развиват много бързо, да ѝ звънна отново.

Да допълня, че откакто бях станала имах непрестанното усещане, че ми се ходи по голяма нужда. По време на контракциите това усещане ставаше още по-интензивно. Изпитвах огромно желание да се напъна, за да излезе нещо. В паузите доста пъти посещавах тоалетната и се напъвах, но безрезултатно. Само се ядосвах, че вечерта бях изяла толкова много багет (бях решила, че вината е негова и съм се задръстила).

След разговора с Карин събудих половинката, за да ми напълни басейна. Топлата вода стигна за малко повече от половината басейн. Нямах търпение да чакам да е пълен целия и се цопнах вътре. Блаженство… Свещите, миризмата на евкалиптос, изпотените прозорци, топлината и водата около мен ме караха тотално да се отпусна. По време на контракциите, които си бяха все така нередовни ми беше най-удобно да застана като жаба, с крака разтворени назад и да се оттласквам между стената пред мен и тази зад мен.

Продължавах да се разхождам от време на време до тоалетната и да правя безуспешни опити да се изходя. Включих си и там парното, защото вече не ми се обличаше нищо. Пиех доста вода, потях се и топлината ми беше много приятна. Вече не ми беше студено.

Половин час по-късно напълнихме басейна докъдето трябва. Можех да се въртя накъдето си искам и коремът ми беше винаги под вода. Половинката се въртеше ту покрай мен, ту ходеше в бюрото да си погледне неговите работи. Всъщност ми беше много добре да съм сама. Не ми се говореше, не исках да бъда докосвана. Радвам се, че без думи ме беше разбрал и не ми досаждаше. Питаше само от време на време дали имам нужда от нещо.

Контракциите ставаха все по-силни, но все така нередовни. Желанието да напъвам по голяма нужда също се увеличаваше паралелно с тях. От разходките ми до тоалетната ми беше станало ясно, че е по-добре да ги посрещам във водата отколкото на суша. По едно време започнах да чувствам и умората. Очите ми се затваряха. Така в паузите, облегната на едната стена на басейна и рееща туловището си под водата, поспивах. И тези няколко минути ми се струваха като цяла нощ. След няколко такива съня се чувствах отново пълна с енергия и готова за срещата.

Към 8:00 часа се сетих за разкритието. Погледнах си дупето в огледалото, за да видя дали се е появила червената линия. Беше там. Според мен имах около 7 или 8 см разкритие. Бях решила да се бръкна и да проверя и с пръсти, но се отказах заради изтеклите води.

В 8:30 пристигна Карин. Помолих я да ми провери разкритието, за което се наложи да изляза на сухо. 8см! Бях предположила правилно значи.

Следващата вълна ме завари на сухо и неподготвена. Усетих я доста болезнено, въобще не успях да я издишам, нито пък да застана в някаква удобна поза. След нея побързах отново да се гмурна в сините спокойни води. Разказах ѝ накратко събитията и вълненията ми от изтеклото денонощие и вече станалото ми досадно желание да се изакам. Тя ми каза, че главата се е смъкнала толкова надолу и натиска дебелото черво и затова съм с тези усещания. Според нея ми се напъва не, защото ми се ходи до ОО, а това са си напъни, за да излезе бебето. Като ми се напъвало, да си напъвам и във водата, нямало нищо да излезе отзад, да не се притеснявам.

И така, дишах, издишах, напъвах се. Беше ми добре и приятно във водата. Карин си четеше нейните си неща, мъжът ми се опитваше да си говори нещо с нея, от време на време довеждаше малката при мен. В един момент обаче всички тези допълнителни шумове започнаха да ми пречат. Исках тишина и спокойствие. Бях станала голям егоист. Желанието на дъщеря ми да е при мен минаваше някак покрай мен без да може да ме достигне (случваше се за първи път да не се вълнувам, какво иска тя). Желанието да напъвам беше станало аблолютно некотролируемо. Дори и да исках беше невъзможно да не напъвам (според мен отдавна бях с пълно разкритие).

Бях все още във водата. Да допълня, че контракциите ми си бяха все още все така нередовни. Варираха между 3 и 10 минути. Беше ми странно, защото си мислех, че съм близо до финала, а никъде прeди това не бях чела за толкова нередовни контракции по време на цялото раждане. Карин ми обясни, че е имала и други такива случаи. Когато матката вече е рязана, не винаги успява да функционира като една здрава такава.

Въпреки напъните не усещах никакво развитие на нещата. Помолих Карин за ваг. преглед. Разкритието беше пълно както и двете предполагахме. Опипа му главата и по фонтанелата стана ясно, че е с лицето нагоре. Каза ми че затова имам тези напъни още преди да съм достигнала пълно разкритие. Просто главичката му като се е смъкнала, заради това и предлежание натиска повече дебелото черво и от тогава и желанието ми да напъвам. С такова предлежение беше ясно, че раждането на главата ще е по-трудно.

Помилвах го (за да го стигна беше нужно да бръкна до половината на пръстите си). Започнах да му говоря да се завърти, че така по-лесно ще се справим. Мислено, на глас, на български, на немски… Карин също му говореше. Каза ми да помисля дали не искам да сменя позите. Да послушам тялото си. Според нея също беше най-добре да се завърти.

Излязох на сухо. Усещах контракциите още по-интензивни и мощни, направо ме разтърсваха… Желанието за напъвъне беше все така гигантско и неустоимо. Отдавна ми се напъваше без никакви паузи, а по време на вълните беше невъзможно да не напъвам. Започнах да изпробвам всевъзможни позиции, но не намирах подходящата за мен. Все ме влечеше водата. Влизах от време на време за по някоя контракция, за да си почина. Беше като релакс да се оттласквам между стените на басейна по време на вълните. А те бяха все така нередовни, на 2, на 7, на 4, на 10 минути…

Карин ми предложи да се поразходя надолу и нагоре по стъпалата. Каза че така се размествали костите на таза ту на едната, ту на другата страна и може да помогне на Мориц да се отклещи да намери правилния изход. Слязох и се качих само веднъж, тъй като макар облечена със зимния си халат ми стана адски студено. Върнах се обратно в моята ухаеща на евкалиптос сауничка. Там ми беше топличко и можех да си се разхождам гола (всякакви неща и докосвания до тялото ми ми бяха много неприятни). Опитах да напъвам и седнала върху таборетката за раждане, но Мориц си стоеше все така заклещен. Опитах и с единия крак по нависоко.

По предложение на Карин заех една неудобна за мен поза. На четири крака, като ръцете ми на пода, а краката на леглото. И така половинката ми тръскаше (масажираше) бузите на дупето. За моя изненада беше приятно. Така се надявахме Мориц да успее да се върне малко обратно и да заеме по-удобна за него позиция. За съжаление той не помръдваше, на никъде. Бях готова на всичко, за да му помогнем по някакъв начин на малчо да се справи сам със ситуацията и да се роди в къщи.

Следващото предложение на Карин беше да застана на четири крака. Половинката пред мен, за да мога да го стискам, щипя или каквото ми идва, а тя зад мен. И при следващата вълна да се опита с ръка да побутне Мориц навътре. Обясни ми, че ще е много неприятно и болезнено за мен. Бях съгласна на всичко. Речено – сторено. Бях обаче изненадана от болката. Казах и да престане, развиках се, че и един шамар през лицето получи. Да отбележа че никога през съзнателния си живот не бях удряла някогo. Бях вече далеч извъд границите на мисленето. Само инстинктите действаха. Влязох в басейна да релаксна. Извиних и се за шамара и и казах, че искам да опитаме отново. Не исках да ходим в болница. Знаех, че там отдавна щяха да са ме срязали…

Опитахме няколко пъти, но безрезултатно. Продължих да снова из стаята и да напъвам в различни пози. Пробвах всичко, което се сетих и което Карин ми предложи. Но Мориц не помръдваше. Вълните бяха все така нерегулярни, но вече достигаха до разтояние 12-13 минути. Беше вече околко 3: и нещо следобяд. Усещах умората. Не знаех какво да направя, за да се роди. Исках да му помогна, говорех му.

Карин каза, че можем да опитаме още около час в къщи и ако дотогава нямаме бебе, да се отправим полека-лека към болницата. Дойде ми като гръм от ясно небе. Не можех и не исках да повярвам. Какво сбърках отново? Защо тялото ми ме предава? След една толкова приятна бременност… Защо? Защо?… Усетих умората и непосилието. Предадена и безпомощна. Стана ми ясно. От мен жена няма да стане. Пак ще ме срежат, за да го извадят. Никога няма да усетя щастието и радостта да родя бебето си. Бях на дъното.

Казах, че няма какво да чакаме. Отидох в спалнята да си стягам багажа. Не го бях сторила предварително, защото бях убедена, че ще родя у дома. Разплаках се. Оплаквах себе си и бебето. Не разбирах защо?

Мъжът ми дойде. Наговорих му ги и на него едни… Никога не беше ме преживявал така. Опита се да ме успокои, но не му вярвах. Карин влезе, каза нещо. Мъжът ми се съгласи, погледнаха ме питащо и двамата. Явно очакваха и моето съгласие, кимнах. Тя излезе… Той ме разтърси и ми каза да се взема в ръце. Това е последната ни възможност да помогнем на Мориц да се роди у дома. Говореше ми, че това е било моето толкова голямо желание. След толкова четене и подготовка и толкова усилия в последните два дни… Трябвало да използвам и последната възможност. Да не се предавам. Да помисля и за Лаура. Как ще я оставя без нас. Общо взето с моите камъни по моята глава. Обаче ме измъкна от дупката.

Изведнъж умората и отчаянието ги нямаше. Бях готова да дам всичко от себе си, за да гушкам у дома своето бебенце. Карин се върна с един вакуум. Явно прочете мислите ми и ми каза, че няма намерение да тегли цялото бебе навън с него. Обясни ми че ще го закрепи на главата му и ще чакаме контракция. Като дойде, аз седнала в мъжо, той с ръце върху корема ми (там където е дупето, за да не се качи нагоре), а тя, докато аз напъвам, ще се опита с вакуума да му насочи главата да натиска в правилната посока.

Тук да отбележа, че контракциите продължаваха да са нередовни, но се бяха разредили между 5 и 15 минути. Преди да започнем акцията с вакуума, Карин ми постави абокат, в случай че контракциите намалеят или съвсем изчезнат, да ми пусне малко слистема с окситоцин. (Според нея се бяха разредили заради умората)

И така, вакуум върху Мориц и действие. При първия опит нямаше никакъв резултат. Исках да продължим и без контракция, но Карин не беше съгласна. Последваха още няколко безрезултатни опита. Контракциите се разредиха още. Съгласих се да ми пусне няколко капки окситоцин. Не зная дали е възможно още на петата секунда да му усетя действието или заради моята негативна нагласа към него, но ме заля една мнооого болезнена вълна. Веднага и казах да спре с капките. Спря.

Дойде нова контракция. Половинката продължаваше да ми придържа стомаха, аз се отблъсквах върху коленете на Карин (които през цялото време ползвах за опора), а тя се опитваше да му насочи главата навън. Усетих голямо раздвижване в стомаха си, видях и движенията, вакуума изхвърча навън и опръска Карин с кръв. Мориц се беше освободил от него, явно беше, че не му харесва да го теглят за главатa. То на кого ли ще му е приятно.

Чакахме следващата вълна да видим дали ще започне малкия ни мъж да си проправя сам пътя към нас.

И, о чудо! Усещах как не съм сама с моите напъни. Усещах го, как се труди и той. Как се приближава. Беше толкова удовлетворяващо. Продължавах да напъвам и след контракцията, за което Карин ме скастри. Каза да му оставя време да си почине и той. През паузата донесе от банята огледалото на половинката ми (което му е наследство от любимия дядо) и започна да ми прави компреси на перинеума. При следващата контракция главичката започна да се показва. Погалих я отново. Имаше доста коса… Тя искаше да ни я покаже в огледалото. Мъжо много се зарадва, искаше и аз да погледна, но на мен не ми беше до гледане. Исках да напъвам, исках да го гушкам вече.

Последваха още доста контракции и напъвания. Главата се показваше и пак се прибираше. Карин не преставаше с компресите. В един момент усетих парене. Казах си – ето това е: разкъсвам се… Тя каза, че все още всичко е здраво, но да не напъвам без контракции. Припомни ми моето желание (за което бяхме говорили през бременността) да си издишам бебето. Само се усмихнах на коментара. Когато главата се показа дотолкова, че да не се прибира повече се усещах адски разпъната, но нямаше болка. Топлината от компресите ми беше много приятна. Между другото се беше завъртял и излизаше с глава обърната надолу.

Последваха още две вълни с големи паузи между тях, докато се роди главичката. След това усетих как леко се завъртя. На следващата контракция излязоха последователно едното, после и другото рамо и след тях се изхлузи и телцето…

Карин го пое. Виждаше се явно как се опитваше да поеме първите си глътки въздух и нещо се задавяше. Мигновено тя му изсмука с уста каквото имаше в нослето и устата. Подаде ми го. Гушках го, а мъжът ми ни гушкаше двамата отзад. Преливах от щастие. А той беше божествен, малък, влажен, ухаещ… Метнахме едно одеалце върху него и продължих да се наслаждавам на тези съкровени първи мигове. Половинката ми отиде долу да доведе Лаура, за да се запознае с малкото си братче. Подадох му гърдата, но той не я пожела. Вместо нея лапна палчето си.

И така в 15:57 в неделя се роди нашият син Мориц.

След около половин час с едно напъване се роди и плацентата. Разгледах ме я. Беше прекрасна и цяла. Половинката преряза отдавана спрялата да пулсира пъпна връв и след това тя отпътува веднага към фризера. След това, на леглото до мен, Карин премери и претегли малкия ни герой: 3,500 гр, 52 см и 36 см главата. Зави го отново в одеалцето и го подаде на мъжът ми, да се поопознаят и те.

Прегледа ме дали имам някакво разкъсване. Нямах за мое щастие, независимо перипетиите. Сложи ми една от арниковите превръзки и една от тези за родилки, помогна ми с гащите и хоп вече бях майка на две сладки дечица.

Тя се преоблече, пооправи и отиде на концерт, а пък ние се гушкахме, щастливи от развръзката, задружно в леглото.

Лолита

2 коментара »

  • Gaia казва:

    Лолита, много важен разказ, който показва способностите на една акушерка да асистира при проявили се проблеми/трудности. Повечето хора си представят домашно асистиращи акушерки като някакви баби с тревички под мишница които баят.
    Дано скоро и жените в България да имат възможността да имат подкрепата на квалифицирана акушерка в дома си.
    Отново – добре дошъл на Мориц!

  • Mirena казва:

    Прекрасно раждане!!!

    Имам въпрос – за какво е индикация тази червена линия, за която пишеш?

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.