Раждането на дъщеря ми и родилните къщи в Квебек

Дъщеря ми се роди в родилна къща в Монреал, Канада, а бременността беше проследявана от акушерка от родилната къща. Родилните къщи и тук са недостатъчно на брой спрямо желаещите да ползват услугите им жени и винаги ще съм благодарна за възможността и привилегията да съм една от тях. Акушерките, работещи към родилните къщи, са и единствените, които имат право да асистират на желаещите да родят в дома си. И трите вида раждане – в болница, в родилна къща и в домашни условия с акушерка са напълно безплатни за раждащата жена, като цената им се покрива от еквивалента на българската НЗОК. Родилните къщи по правило са в близост до болница, а случаите на наложил се трансфер са сравнително малко – около 13-14% за родилната къща, в която аз раждах, като само около 3% са трансфер по спешност. В родилните къщи работят само акушерки, а разказите за чакащите пред тях или пред дома на раждащата жена линейки и подготвени екипи са само мит. Щастлива съм, че имах възможност за избор за раждането на второто ми дете, а отношението и подкрепата, които получих, доказаха, че изборът ми е бил правилен.

Раждането беше напълно естествено, но както четох в една статия, не може да мине за физиологично, защото започна с отлепяне на околоплодния мехур.
Аз избрах така, защото, ако бебето не се родеше до 41-ва седмица, трябваше да ми правят разни проследявания в болница, които изобщо не ме привличаха като идея – запис на тонове (това в родилната къща не се прави) и гледане на ехограф на плацентата и околоплодните води – акушерката каза, че много често те се струват малко на лекарите и съответно започват да пришпорват нещата, а пък акушерките нямат право да оспорват или да не се съобразят с мнението на лекар, а освен това на последната консултация акушерката ме прегледа и каза, че шийката е почти напълно изгладена и имам 3 см разкритие, освен това според нея съм имала типичното „хормонално“ лице на жена, която ще ражда съвсем скоро. Та така – не се поколебах да се съглася на отлепването на мехура.

От известно време вече бях решила, че ще раждам в родилната къща, а не у дома. Причините са няколко като най-важната е, че за мен не беше и продължава да не е толкова важно мястото, а по-скоро да знам, че ако се наложат интервенции, то те са защото нещо в протичането на раждането ги налага, а не заради нечие удобство.

И така – в два часа следобяд акушерката ми отлепи мехура и ми каза, че е сигурна, че вечерта ще се видим отново. От това време до 11:15 вечерта имах по около 1-2 контракции на час, но съвсем слаби. Тази вечер препрочитах разказа на Клерет, защото знаех, че на другия ден е рожденият ден на нейния Алек и си мислех дали децата ни няма да празнуват в един и същи ден, а пък и 27-ми се струваше много хубава дата. А после по време на самото раждане и най-силните болки пак си мислех за нея и как се издържа това нещо два дни!

В 11 и нещо вечерта изведнъж започнаха много сериозни контракции от самото начало на 4 мин, а 15 минути по-късно вече бяха на 2-3. Аз се бях обадила междувременно на акушерката, че нещата изглеждат сериозни и че тръгвам, а тя ми каза, че е била сигурна, че ще стане така и е останала да спи в родилната къща и ме чака. Още с първите силни контракции имах позиви за ходене по голяма нужда. Имах 3 такива изхождания преди раждането.

Взехме спящия батко и чантата и в 00:15 бяхме там. Контракциите бяха доста силни, но все пак търпими. Помолих Жаклин (акушерката) да провери до къде съм стигнала между две контракции и тя ми каза, че имам 7 см. разкритие и според нея до 2 часа ще родя. Започна да ми пълни ваната и когато влязох вътре се почувствах много добре, въпреки че точно обратно на очакванато самите контракции станаха мнооого яростни. А може да си е било от самите контракции, не от водата. Жаклин се обади на другата акушерка, която трябваше да присъства (по правило на раждане винаги присъстват по две акушерки), както и на студентката, която аз познавах добре. След около 10-тина минути обаче аз сякаш почувствах напън, казвам сякаш, защото с първото раждане ме караха да напъвам дирижирано и така и не усетих какво е това естествен напън. След още няколко минути вече нямах съмнение, че са напъни. Жаклин веднага почна да звъни пак на другата акушерка да побърза, защото няма никакво време, а нa мен ми каза, че понеже е сама, трябва да ме помоли да изляза от водата. Аз също толкова учтиво-плачливо й казах, че няма никакъв шанс да мръдна от там, не защото държах да е водно раждане, а просто ми беше наистина непосилно. Тя помоли мъжът ми да й помага, ако се наложи и аз си останах там.

На предишната консултация ми взеха нова проба за стреп. Б, която пак се оказа положителна и аз вече бях решила да сложа антибиотика. Жаклин беше започнала да приготвя системата, но ми каза, че за да има ефект тя, трябва да изтече поне час и половина преди да се роди бебето, а при мен очевидно и дума не можеше да става за толкова време – бебето вече беше в родилния канал и главичката прорязваше, въпреки че после се прибираше пак. Но хубавата новина се оказа, че мехурът все още си беше цял-целеничък и бебето е защитено в него. На следващата контракция главата спря да се прибира, а на по-следващата бебето се роди. По-малко от час след пристигането ни в родилната къща. С първото ми раждане, въпреки дирижираните напъни не усещах болка при излизането на бебето, най-вероятно заради местната упойката, която ми бяха сложили заради епизиотомията. Сега бих казала, че доста ме болеше при разпъването на перинеума. Питах Жаклин дали ще ми прави компреси (бяха ми казали, че могат да ми правят такива с бадемово масло), но тя ми каза, че заради водата няма нужда, само ще ми придържа перинеума. Също да спомена, че въпреки няколкото изхождания, които имах преди това, все пак излязоха малко фекалии и по време на напъните. Това не притесни акушерката, която просто ги обра с едно кепче.

Мехурът се спука с напъна, с който главичката спря да се прибира. Втората акушерка и студентката пристигнаха едновременно десетина минути по-късно, когато бебето вече беше родено. Особено ми беше жал за студентката, защото я харесвах и съжалявах, че изпусна раждането, но пък определено съм доволна, че приключи бързо за мен!
Бебето беше съвсем розово и много гласовито. Гушках я в себе си и се чувствах страхотно – олекнала и щастлива. Таткото преряза пъпната връв петнайсетина минути по-късно, но още на десетата тя беше спряла да пулсира, а може да е спряла и по-рано, но да не сме усетили. Жаклин ми каза, че плацентата дава признаци, че се е отделила, така че ако искам да напъна малко, за да излезе и тя. Така и направих, но първо излезе един доста голям съсирек, след който почувствах страхотно олекване. Жаклин каза, че той е от мястото, от където се е отделила плацентата и не е нищо притеснително. Напънах още веднъж и тя излезе. Предполагам, че ако бях станала да излизам, щеше да излезе и без да напъвам, но във ваната ми беше добре и не ми се мърдаше. Тя излезе заедно с останалата част от мехура, всъщност беше вътре в него. Да спомена, че почти веднага след раждането Жаклин изпусна водата от ваната, именно заради раждането на плацентата и предотвратяване на евентуална емболия (ако не бъркам термина…), но нас ни завиха със затоплени кърпи и си бяхме супер вътре.

След още десетина минути вече ми се излизаше от ваната. Помогнаха ми да стана и да отида до леглото. Преди това Жаклин ме изплакна добре с топла вода във ваната, а излизайки от нея веднага ми сложиха превръзка и ми помогнаха да си обуя бельо. В леглото ни завиха с топли завивки и ни оставиха тримата да си почиваме, а акушерките отидоха да си попълват документацията. Баткото през това време спеше в стаята на Жаклин. В родилните къщи тук има т.нар. Aides-natales – или груб превод „родилни помощнички”, които не са акушерки, а се грижат само за удобствата на майката и бебето. Та преди да излязат ми представиха моята помощничка, която почти веднага след това ми донесе плато с плодове, сирена, ядки и сок, за да се подсиля след раждането, предложиха и на таткото, но и на двамата не ни се ядеше в този момент. После си остави телефона и каза, че няма да ни безпокои, но ако имаме каквато и да било нужда, само да й се обадим.

След малко повече от половин час акушерките се върнаха, за да ни прегледат с бебето.
На нея й провериха мерките и теглото, рефлексите, дупето, устичката, чуха й гърдите, корема. Мен ме прегледаха за разкъсвания – имах едно много малко разкъсване и Жаклин до последно се чуди дали да го шие, но после двете решиха, че все пак по-добре да сложи един бод. Не ме боля изобщо, през цялото време си гушках бебето. Но имах и някакви охлузвания, които адски ме пареха, когато ходех по малка нужда. Имах йод и след промивките с пери-ботъла нещата доста бързо се подобриха като усещане.

До сутринта не успях да заспя, явно адреналинът си казваше думата. Но се чувствах много добре, нямах проблеми да ставам, да сядам и т.н (забравих да спомена, че взех при пъти по три гранулки Арника, която също мисля, че доста помогна). Към 6 сутринта баткото се събуди (преди да ни оставят да почиваме акушерките и помощничката внесоха един матрак за него и му постлаха легло, та всички си бяхме заедно в стаята) и аз отидох при него. Казах му, че бебето се е родило и той веднага скочи да го види, а първите му думи бяха „И сега вече можеш да тичаш?  ” – това е, защото, когато го взимах от градина, все му казвах да не ми бяга, защото ми е голям корема и не мога да тичам след него.
По това време вече бях много огладняла и платото с храната ми дойде много добре.
По-късно таткото и баткото си тръгнаха – малкият на градина, а таткото по задачи и се разбрахме да дойдат да ни вземат към 3 следобяд (имах право да остана до другата сутрин, но същия ден пристигаха родителите ми, а и исках да съм си у дома при моите мъже) и ние с бебето останахме сами. Тогава успях и да поспя около час-два.

Към 9ч Жаклин и Росио (студентката) дойдоха да ни видят и казаха, че ще минат пак към обяд. Попитаха ме дали съм закусвала вече и понеже не бях (платото не се броеше) ми донесоха меню, от което да си избера закуска, която после помощничката ми донесе в леглото. Самата храна я приготвя тя на момента, не използват полуфабрикати, има храна за всякакви вкусове, а повечете плодове и зеленчуци ми казаха, че се стремят да са органик продукция. На обяд беше същата процедура – избрах си каквото исках и помощничката (беше друга, на предишната й изтече смяната) ми го приготви и донесе в стаята – най-вкусната салата и киноа със зеленчуци, които съм яла някога, а също и десерт  На помощничката е и задължението да ми подготви всички документи, свързани с акт за раждане, детски помощи, здравна карта на бебето и т.н., които аз попълвам, а после е тяхна грижа да изпратят, където трябва. Общо взето задачата на родителите по записването на бебето и уреждането на всички останали документи се изчерпва с попълването и подписването им. Изключително съм доволна от това улеснение, но е коректно да отбележа, че щеше да е същото и ако бях родила в болница –  там сестрите имат това задължение, просто самата система в Канада се стреми и в голяма степен успява (по мое мнение) да е възможно най-опростена и с възможно най-малко документация и бюрокрация, почти всичко може да се направи онлайн или по телефона и имат наистина добър customer service.

Към 2ч Жаклин мина отново, прегледа пак бебето и мен и бяхме готови за тръгване.
Акушерската грижа включва проследяването на бременността и раждането, но продължава и до 6-та седмица след раждането като на 3-тия и 5-тия ден акушерката идва вкъщи, а после на 3-та и 6-та седмица майката и бебето отиват в родилната къща. И понеже вчера ни беше третия ден след раждането една акушерка (не Жаклин, защото тя е почивка) дойде вкъщи и пак претегли и прегледа бебето, както и мен (матката и конеца), а и понеже аз имах доста въпроси конкретно за кърменето, тя остана, за да види как се справяме, провери дали бебето захапва правилно гърдата и ми помогна да пробвам различни пози за кърмене, включително и легнала, която в последствие ми стана любима. В Канада се препоръчва много настоятелно изключителното кърмене до 6 месеца, а след това кърменето да продължи поне до 2-годишна възраст на детето или толкова колкото и на двамата им приятно след втората годинка. Това са официалните препоръки на канадското здравно министерство.

На едно от тези две домашни посещения и ако родителите са решили да правят изследването за наследствените метаболитни нарушения, акушерката взема кръв от петичката на бебето, капва пет капки върху едно картонче, което носи със себе си, оставя предплатен и предварително адресиран плик и след ден-два, когато кръвта е напълно изсъхнала, задължение на родителите е да го пуснат по пощата до съответните органи, които правят същинското изследване. Разбира се, нищо от това не е задължително и родителите са в правото си да откажат всяка една процедура. Ние отказахме инжекцията вит. К, както и антибиотичното кремче, което се слага в очите на бебето. Ваксини на новородени бебета тук не се слагат.

С тези две домашни посещения непосредствените задълженията на акушерката към мен след самото раждане бяха формално приключили. Но в истинската връзка, която се създаде между мен и Жаклин и в желанието й да ми помогне всячески няма нищо формално и аз цял живот ще съм й безкрайно благодарна. Тя знаеше колко важно е за мен успешното кърмене и понеже така се стекоха нещата, че тя почиваше и на двете домашни посещения бяха нейни колежки, след като се върна на работа, на седмия ден след раждането, ми звънна отново, за да ме чуе как съм и как се справяме. Може би усети сълзите в гласа ми, защото имах своите притеснения и предизвикателства с
кърменето и предложи да дойде да ме види на другия ден, жестът й много ме трогна, а помощта и най-вече емоционалната й ангажираност и подкрепа бяха безценни.

Шест седмици след раждането е последната консултация, с която приключва ангажиментът на акушерката и родилната къща към родилката. Тогава се прави и по-пълен преглед, който беше доста различен от това, което си спомнях от първото ми раждане. Нямаше преглед със спекулум, но вместо това Жаклин обърна много сериозно внимание на състоянието на коремните и вагиналните мускули, както и на емоционалното ми състояние. Както след всяка среща с нея, така и този път се почувствах по-уверена, по-спокойна и по-щастлива и като след изключително приятна среща с добър приятел.

Това е разказът за раждането на моята дъщеря. Това раждане ми помогна да усетя истински женската си сила и съзидателна енергия, а споменът за него винаги ми помага да възстановя хармонията и да намеря баланса си.

1 коментар »

  • Юлия Василиева казва:

    „Това раждане ми помогна да усетя истински женската си сила и съзидателна енергия, а споменът за него винаги ми помага да възстановя хармонията и да намеря баланса си.“
    ето това е!
    браво на Камбанка!
    благодаря за споделеното!

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.