Раждането на едно малко цвете

Получих бледи нишани, че нещо вече се задава на хоризонта още във вторник (8-ми юни) на обяд. Спомням си, че когато видях в тоалетната, че имам бледо кафеникаво зацапване, ме побиха тръпки от радост, цялата настръхнах от усещането за предстоящото събитие и извиках „Браво! Супер! Точно така, маме. Хайде, готова съм вече!” Започнах да позяпвам за електролитна напитка рецептите и си харесах една, та писах на мъжа ми да вземе таблетки калций. Е, накрая така и не се стигна до напитката, ама нейсе. По някое време нагънах и рескю ремеди. Започнах да усещам и онова познато изтръпване в кръста, както когато съм стояла дълго време права и кръстът ми се е изморил. Усещането беше приятно и го възприемах като нещо, което скоро ще ми „донесе бебе”.

Не засичах разни честоти на контракции, просто бях спокойна, наслаждавах се на всяка лека контракцийка и се поразсейвах с последните страници от превода, който довършвах. Бях си пуснала онези индийски мантри за бързо зачеване и раждане, които пуснах и във форума. На моменти се усещах, че съвсем неусетно съм почнала да си тананикам мелодията. Бях си взела и топката и врътках дупе и ханш върху нея. И така през целия ден. Привечер К. ми каза, че щял да закъснее, защото отново имали страшно много работа и не знае кога ще се върне. На всичкото отгоре от утре щели да почват някакъв голям проект и цялата седмица щял да закъснява. Това много ме попари и то още преди да съм му казала хубавата новина. Даже докато бях полегнала, усетих, че контракциите поотслабнаха. Затова станах и пак почнах да се въртуля върху топката, да се успокоявам и да говоря на бебето, че всичко е наред и мама е готова да го посрещне.

Малко след това и мъж ми се прибра и аз се успокоих тотално. Скоро обаче започнах в просъница да усещам по-силни болки и правих някакви опити да ги облекча, сменяйки позата на спане, но предвид че можех само настрани да лежа, успявах единствено да се наведа по-напред. За известно време това ми носеше удовлетворение. Малко след полунощ обаче усетих силен позив по голяма нужда и с триста зора станах и хукнах към тоалетната. Последва мощно освобождаване и после още едно. В тоалетната обаче болките отзад в кръста се усилиха и започнах да вокализирам, за да ги облекча. Затова и останах там, за да не събудя мъж ми. Прецених, че все още положението е търпимо и няма смисъл да го будя, по-добре да поспи още, за да има сили.

Седяла съм така сигурно малко под час. Накрая реших все пак да отида да полегна и да намеря някаква поза, в която да мога да стискам зъби и да съм сравнително тиха. Нъцки! Нямаше такава. Към 01.30ч и нещо болките вече бяха забележителни. Навеждах се напред и настрани в леглото, но така ме болеше, че се сковавах и не можех да дишам, както Роси и Клер ме бяха научили. Стана ми ясно, че няма да мога да спя и взех айфона на мъж ми да поцъкам в нета да се разсейвам.Нямах представа на колко минути са контракциите, защото всичките ми сили отиваха да се концентрирам върху отпускането и усещането ми за време беше много размито. Съвсем скоро болките така се усилиха, че започнах да пъшкам малко по-силно и мъж ми се събуди. Попита ме какво става и му казах, че много ме боли и не мога да си намеря удобна поза. Той разбра, че раждането вече сериозно е почнало. Не знам защо ми хрумна да кажа глупостта „Бубе, сори, ама май няма да можеш да отидеш днес на работа.”, при което той се засмя леко и каза, че това му е последната грижа.

Станахме и двамата от леглото, аз вече не можех да търпя да съм полегнала в каквато и да е поза. (Може би тук беше и третата дефекация.) Започнах да се разхождам напред назад. Не си спомням добре вече, но май тогава за пръв път влязох да си взема горещ душ. Малко беше неприятно от парната баня да изляза мокра и гола, ама поне малко ми облекчи. Мъж ми през това време беше пуснал онези мои любими мантри, беше запалил свещи из стаята и ме чакаше с грейнал поглед. Поседнахме на леглото и той започна да ме успокоява. Аз се чувствах вече доста изморена. Той ме погушка малко, поцелувахме се.

В един момент усетих пак контракция, станах и се облегнах с две ръце на леглото. Така ми беше най-удобно. К. си зареди малкото софтуерче на телефона, с което може да се отмерват контракциите и започна да ги засича. Повтаряше ми да дишам и това беше добре дошло за мен, защото в пика на болката малко се изгубвах и забравях да пръхтя, за да отпусна долу мускулите. В един момент той, без да иска, ми каза, че оставали още 30-40 секунди до края на поредната контракция и му извиках да не ми ги казва така, защото почвам да се концентрирам не върху паузите за почивка, а обратното.

В един момент вече и на леглото не ме свърташе и се опитах да ходя. Не се получи – засече ме още една контракция и се подпрях на дивана права, наведена на ръцете напред. Дишах, треперех и потъвах в поглъщащото усещане от разтварянето на костите. В началото то беше концентрирано само отзад на кръста. Малко по-натам обаче менгемето ме стягаше цялата – и отпред, и отзад. В почивките посядвах на дивана и дремех полуунесена от умора. Усетих по едно време, че ми стана студено, защото почнах да треперя. Помолих го да ми донесе долнището на една пижама, одеялото от леглото и любимите ми чорапета на швейцарски кравички. Облякох се и ми поолекна. Даже още повече се унесох.

Но почивката беше за кратко. Последва нов вихър от контракции. Ставах, подпирах се на масата с ръце и се стараех да дишам с възможно най-отпуснати устни. К. по някое време го експедирах да отиде да си направи закуска, за да има сили да ми помага. Спомням си, че от миризмата на сварените твърди яйца ми ставаше неприятно, но пък това ме разсейваше от контракциите. Спомням си, че като усетех, че се задава нова, едва успявах да стана от дивана. По някое време вече започна да ме боли много, треперех от усилие да се облекча и да изконтролирам болката.

През цялото това време бях в нещо като унес или транс. Мъж ми ме успокояваше по време на пиковете, че се справям чудесно, че контракциите са станали все по-добри, което значи, че наближаваме и т.н. Продължавахме да ги засичаме и в някаква останала рационална частичка от разума ми се учудвах, че всъщност при мен я няма тая сравнителна регулярност на контракциите – веднъж бяха по минута, после много скоро идваше следващата, ама пък беше 30 секунди. Спомням си, че в началото времето беше изминало много бързо, но когато усещанията станаха много наситени, питах няколко пъти мъж ми колко е часът и сякаш времето се точеше като петмез.

В един момент вече започнах да си мисля, че не мога повече; не мога да се справя с болката. Точно тогава ме свари такава контракция, че започнах да плача. Явно това е моментът, за който сме споменавали във форума, когато ти се иска да се откажеш. Плачеш и нареждах, че си искам плато-феномена поне за малко, че имам нужда от почивка. Помислих си „Ако сега боли така само на 4см, какво ли ще стане на 8см!” Не ми подейства много облекчаващо де, но нямаше закъде да се отказвам. К. предложи да ми прави компреси с горещи кърпи и се затича да донесе легена с водата. Сега смътно си спомням, че точно контракцията, при която се разплаках, усетих и много смътни напъни и се зачудих, защото, ако наистина бях на 4см, не беше ли рано за напъните?! В някакъв момент К. ми каза, че няма да е зле да си събуя пижамата и бельото. Послушно се съблякох. Компресите ми действаха добре. Още отпреди той по моя молба беше почнал да ме масажира отзад на кръста и да натиска силно точно, където ме боли и това ми носеше някакво макар и слабо облекчение.

Много скоро започнах да усещам засилващи се позиви за напън. Казах му, че е време да подготвим санитарните чаршафи, лигнина, пеленките и одеялцето за бебка. Издебнахме една почивка между контракциите и той отиде да ги извади. Постла ми на дивана и аз се покатерих отгоре им. Възседнах дивана на колене и ръце и напъните започнаха да се засилват, а с тях и вокализирането. Честно казано, бяха доста приятни, особено в началото. Имах точно някакво като предоргазмено усещане. От време на време от ануса излизаше съвсем мъничко и той го забърсваше с лигнин самоотвержено. Започнах обаче да усещам парене от перинеума и лабиите (срамните устни) и му го казах. (Болките от контракциите преди това вече бяха силно намалели.) Той отиде да вземе малка кърпа, за да ми постави горещ компрес на перинеума (компресите на кръста си вървяха като на конвейер).

Скоро водите се пукнаха и почнаха да изтичат. Вокализирането ми беше достойно за Ла Скала, но въобще не ми дремеше дали съседите ни отдолу ще ме чуят. Бях застанала в позата за обръщане на седалищно бебе, само че с разкрачени крака. Когато усетех напън, се надигах и заставах на ръце – някаква комбинация между клечаща поза и на четири крака. По време на някои от паузите молех мъж ми да ми каже дали вижда нещо. В началото не беше сигурен и казваше, че вижда нещо тъмно червено като че ли. При една от проверките той ахна и каза, че вижда главичката. Почувствах облекчение и радост, че скоро ще приключи всичко и ще си гушкаме бебчето.

При един от напъните, които вече се сливаха един с друг, той извика „Излиза, Бубе, излиза!” Протегнах ръка и усетих силно разтворените срамни устни и между тях едно сладко кръгло топче с косичка. Това ми даде сила за следващия напън. Главичката излезе в следващия миг. Мъж ми каза, че е било много интересно, защото той е подложил ръце да я поеме и е видял, как се обръща, за да излезе телцето й. Още един напън и едната ръчичка и част от телцето са се подали, а при последния напън усетих с чувство на облекчение как останалата част от телцето се изхлузи от мен и всякакво усещане за парене от разтварянето изчезна като с магическа пръчица. К. извика „Бубе, момиченце е!”. Погледнах надолу и я видях – малка сладка розова топка. Напомних на мъж ми да я обърне с телцето надолу, за да изкара слузта от устата и носа. Това може би не ни се получи много добре, защото известно време след това малката дишаше тежко заради засъхналите слузести остатъци в нослето и доста грухтеше.

Мъж ми ми я подаде между краката и аз успях да поседна най-накрая. Побърза да я увие в пеленката и одеялото, сложи й шапчица и за известно време бяхме замрели от чувство на възхита пред новия живот и благото усещане, че сме творците на това малко крехко създание. Спомням си, че ми направи впечатление колко правилна форма имаше главичката й. По телцето нямаше верникс, освен малко на гръбчето според наблюденията на Мъжа ми, а и лануго нямаше такова каквото съм виждала при някои бебета – малка фина феичка на мама и тати. Седяхме така известно време и я съзерцавахме.

След около половин час блаженство решихме да изгорим пъпната връв, защото усещах, че плацентата напира да излиза. Нещо обаче не намерихме хубав картон за прогарянето, а и аз така бях застанала с бебка, че щеше да е малко небезопасно да палим спиртната лампа и след кратко тюхкане просто решихме с конеца за зъби да я „клампираме” и с малката ножичка за нокти да я прережем. Така и направихме. Подадох я на Мъжа ми да я подържи, защото усетих, че трябва веднага да клекна. За съжаление не съобразих да подложа единия санитарен чаршаф на пода и вместо това сложих едно парче лигнин. Клекнах и след секунда с една контракция плацентата пльосна върху лигнина. Имаше и някакви големи съсиреци, мязащи на черен дроб. Изтече и нормално количество кръв като за обилен цикъл. Зяпах плацентата с голямо любопитство. Реших обаче, че трябва да я проверя дали е цялата и се омазах доста да я преобърна. Изглеждаше цяла, макар че видях, че ципата беше разкъсана.

В последствие се оказа, че е имало малко ципа, която не се беше отделила напълно и висеше доста неудобно между краката ми и то доста дълго време. Оказа се част от ципичката на плацентата. Имах съвсем миниатюрно разкъсване на перинеума.

Благодарение на хомеопата ми бях порядъчно снабдена с арника за такива случаи. И след като се измих, напоих една превръзка хубаво с арника и обух чисто бельо. Стана ми много благинко от охлаждащия й ефект. Така всеки път при смяна на превръзката, слагах арника. В резултат още на следващия ден почти беше изчезнало това лекинко парене при сядане (то и нашия диван е супер твърд и неудобен!). Като свърши арниката, продължих с календула. Също се стараех да съм с прибрани крака и да не се разкрачвам. Лохиите още не са ми спрели, но всъщност доста намаляха още на третия ден.

Това е като че ли нашата бурна родилническа история. Равносметката е – прекрасно и бързо раждане, както си го пожелах (то може и затова усещането за болка да беше толкова наситено или защото не бях съвсем изчистила разни блокажчета); миниатюрно разкъсване на перинеума, което беше минало на третия-четвъртия ден и малка фисура на ануса от напъването, която на шестия ден почти се е прибрала. И не на последно място – чувството, че сме се справили и сме постигнали това, което искахме.

5 коментара »

  • Gaia казва:

    Благодаря ти за подробният разказ и добре дошла на бебка.
    Много се радвам че успяхте да я посрещнете с цялата любов и отдаденост която ви се искаше. Постоянно ме изненадваше със сигурността и убеденоста си неприлична за първо раждане в нашите общества.
    Прегърни малката и ви пожелавам всичко най-хубаво.

  • Freli казва:

    Прекрасен разказ за съкровения момент, в който семейството посреща заедно и с любов своето дете. Благодаря, че сподели!

  • Hbeeva казва:

    Прекрасно, но да си кажем истината: и с мантри, и без мантри си боли. Да не лъжем в Бг-Мама как домашното раждане е само жив оргазъм. А ние, простосмъртните, на вокализирането му викаме „викане“ и „пискане“. Жалко, и пръхтенето пропуснах.

    Мег…кога ли с пропагандата си ще затрие я майка, я бебе…

  • diva_rozichka казва:

    Hbeeva, не виждам смисъл да коментираш по теми, които не споделяш като убеждение. Всеки си има страхове, но не занимаваме с тях всички.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.