Раждането на Катя в МА София – разказ на татко

Този разказ е писан преди година и половина за един форум. Променил съм името на акушерката за да не и създам евентуално главоболия, както и имената на жена ми, дъщеря ми и моето име.

Част 1

Да започна от по-далече… За раждането – от самото начало имахме различни виждания с Ана, аз исках домашно, а Ана имаше някаква неувереност и страхчета в себе си и искаше по-сигурен вариант в болница, моето компромисно предложение беше в клиника, но извън България. Говорихме за доста държави, но обсъжданията на този вариант от страна на Ана бяха по-скоро като да не ми прекърши ентусиазма. Успоредно с избора на държава, вървеше и изборът на болница и екип в София.

Търсенето беше по няколко основни критерия:

  • присъствие на бащата
  • без упойка
  • без окситоцин
  • без пукане на мехура
  • наш избор на пози и движение по време на контракциите и по време на самото раждане
  • пъпната връв да се пререже след раждане на плацентата (или поне след като спре да пулсира)
  • без метергин за раждане на плацентата
  • бебето веднага на гърдата да суче
  • бебетата да са непрекъснато при майките
  • да можем да отложим ваксинациите
  • без къпане на бебето
  • да не се дава вода и добавки на бебето

И започна едно разпитване и пресяване на мнения и препоръки и лични впечатления… не е за разказване. Крайният резултат беше Майчин дом, защото се запознахме с акушерката Милка Михайлова, която е присъствала на срещата с Клер Лопринци и ни допадна като се видяхме извън болницата. Тя ни организира една вечер, когато беше дежурна, посещение в болницата, за да разгледаме обстановката.

Аз лично не исках да ходим, защото от болници имам представа, а и се страхувах Ана да не изпадне в криза, че след толкова търсене и избиране попада в мизерията на Майчин дом, но от друга страна тайно се надявах, че като види колко е зле може и да се навие да раждаме в къщи. Коментарът на Ана след като излязохме беше, че и прилича на място за иквизиции и мъчения, но няма как след като само тук се удовлетворяват повечето от изискванията ни, ще го изтърпим някак си и няма да му дадем да ни се отрази.

Заминаха си всякакви надежди у мен за домашно раждане, макар хич да не ми се искаше детето ни да се роди в зала, съхранила в себе си спомени за хиляди измъчени раждания и нераждания.

В това време Меги роди, а разказът й беше точно това, което би трябвало да се случва на всяко дете и родител, но и този факт не можа да натежи на везните за раждане в къщи.

Нямаше какво друго да правя освен да се настроя, за раждане в Майчин дом.

Раждането на нашата Катя започна в 3ч в нощта, Ана ме събуди с вик от тоалетната: „Слънцееееееееее, нещо става, има кръв“. Това ме досъбуди защото кръв обикновено не е на добре, но това което видях, ме успокои веднага, беше започнала да й пада „запушалката“ – имаше нещо слузесто, подобно на нестанало желе с тънки червени нишки кръв в него, точно като по учебник.

Успокоих Ана, припомних й разказа на Меги. За всеки случай приготвихме багажа за болницата и легнахме, естествено не спахме почти до сутринта, говорихме, успокоявахме се. чудехме се какво ще правим, защото терминът ни беше 3 седмици по-късно и си бяхме направили плановете за след тази дата. Даже име още не бяхме измислили, а и не бяхме съвсем сигурни момче или момиче ще бъде.

На сутринта всичко беше спокойно с изключение усещането й за тежест ниско долу в коремната област. Проверихме си записките, обадихме се на Пати, потвърдихме от няколко източника, че няма нищо страшно и до 2 седмици най-много ще настъпи раждането. Аз отидох на работа и по телефона се чувахме през няколко часа. Естествено всички, с които бяхме се уговаряли за съдействие за раждането (акушерката, лекарката по здравната каса и т.н) се оказаха в отпуска или ги нямаше в София този ден, а и следващия също нямаше да са тук. Положението беше почти кризисно.

През деня други признаци за наближаващо раждане освен честото изпразване на дебелото черво нямаше. Вечерта нещата се промениха – започнаха къси контракции през половин час, сгъстиха се до 20 минути и ние трескаво започнахме да търсим варианти къде и при кого да раждаме. Обадихме се на Милка (акушерката), тя се обади на нейна колежка, която била на смяна и ни каза да отидем при нея поне да ни прегледат, а ако моментът е дошъл и да раждаме при нея. Часът беше 22,30 аз не исках да ходим до болницата само, за да бърка някой в жена ми и да ни каже да си ходим. Ана също не усещаше като да е дошло времето за болница и решихме да чакаме по сериозно напредване на процесите. Междувременно се свързахме с хомеопатичката ни и тя ни приготви лекарства за различни сценарии с описание какво по колко и кога, аз отидох и ги взех да са у нас за всеки случай.

Към 24ч си легнахме, аз спах на пресекулки, но Ана не можа да спи цяла нощ – ту имаше контракции, ту нямаше, но така или иначе от притеснение не можа да заспи.

Части от „запушалката“ продължаваха да излизат.

Сутринта на следващия ден Ана си отмени всички ангажименти, аз взех направлението за раждане, но като се прибрах нещата се бяха поуспокоили и отидох на работа с уговорката, че веднага се прибирам, ако раждането тръгне сериозно. Целият ден Ана чистила къщата – каза, че така се разсейвала и я боляло по-малко. Привечер като се прибрах седнахме да хапнем, тя имаше апетит, но си хапна малко. Контракциите се учестиха и тя започна да ги брои и да мери продължителността им.

Постепенно контракциите станаха на 5 минути с продължителност 20 секунди и така се закрепиха за около 2 часа. Това накара Ана да се обади на Милка, която току що се беше прибрала в София след отпуска и дори беше дежурна. Тя предложи, както и предната вечер, да отидем и да ни погледнат и да решим какво да правим. Моето мнение бе, че е още твърде рано да се завираме в болницата, но не успях да забавя тръгването с повече от половин час. И така тръгнахме в 19.00 за болницата. По пътя Ана си охкаше на 5 минути, трафикът не беше сериозен и за около 20 минути бяхме в Майчин Дом.

Част 2

От приемното се обадихме на Милка, тя слезе веднага с една лекарка или специализантка, не разбрах точно, вкараха Ана в един кабинет за преглед /незнайно защо мен не ме пуснаха там/, след малко казаха, че имала 4 сантиметра разкритие и че направо можело да оставаме да си раждаме, Ана се съгласи и дойде да си вземе нощницата от багажа, който беше в стаята при мен. По вътрешната страна на бедрата и се стичаше на струйки ярка кръв резултат от ПРЕГЛЕДА, аз бях силно възмутен от това и попитах защо трябва да преглеждат така, че да причиняват рани, но за тях това беше обичайно нещо и просто ми казаха, че това е от разкритието. Абсолютна глупост! Разкритието преди тяхната намеса си вървеше напълно безкръвно. Започна намесата на медицината дори не и на медицината, а на българските доктори, които дори не спазват това което пише в учебниците им: „Schats и Unterberger са доказали, че степента на разширение на шийката може да се определи от височината на пръстена на съкращението чрез външно изследване. За по-малко опитния, а понякога и за опитния акушер вътрешното изследване е необходимо… Вътрешното изследване трябва да се извършва много внимателно.“ Цитатът е от учебника по акушерство за студенти по медицина на проф. Ил. Щъркалев и проф. Л.Ламбрев.

Сами си правете изводите………..

Едвам забележимите следи от кръв по запушалката преди две вечери, които изплашиха Ана, нямаха нищо общо със струите кръв, които се стичаха сега. Най-странното е, че тя някак си не реагираше на това, като че ли го прие за нормално.

В същото време аз се занимавах с документите по приема в родилното, направлението, което бях взел сутринта от наблюдаващата ни лекарка беше с изтекъл срок от дата преди един месец, аз не го бях проверил сутринта, но много се ядосах и на себе си и на некоректното отношение от страна на медицински център Авицена, където ни написаха направлението. Лекарката, която попълваше документите каза, че не й е за първи път, извади една бланка и ни написа ново направление. За около 15 минути приключихме с бюрокрацията. Успоредно Милка ни осведоми, че залата, в която можем да бъдем двамата, е заета и тя ще се опита да ни осигури друга стая, където да може да бъдем сами без да притесняваме някого.

Милка и докторката се качиха на етажа да „подготвят“ стаята, а след малко при нас слезе една санитарка, която донесе за мен еднократна престилка и найлонови калцуни(така и не разбрах защо не им викат терлици, а им викат калцуни като не стигат до прасеца, ама карай да върви, то кое ли ни е наред, та съм се закахърил за едни терлици). Качихме се, съпроводени от санитарката до 3тия етаж, тя през цялото време ни гледаше много странно, особено мен.

Горе ни чакаше Милка и ни заведе в една стая с три легла и мивка, обстановката беше по-зле от лечебницата в казармата. И понеже намесих казармата, смятам, че на жените страшно много им липсва това „преживяване“ (това само татковци служили по соц времето могат да го разберат). Донесоха една бала с лигнин, една зелена постелка, за да не се цапат чаршафите и казаха на Ана да ляга, че ще идва баш шефа на смяната да я прегледа. Не запомних дали беше професор или доцент, казва се Божилов, на вид е като много уморен от всичко, но все още деен динозавър. Междувременно Милка ни осведоми,че този Божилов бил един от най-добрите лекари и на него можело да се разчита, защото, освен че имал титла и стаж, си разбирал и от работата. Докато чакахме да дойде „доктора“, Милка ни каза, че трябва да вземе кръв за изследване и по-добре да я вземе през абокат, който да остави да седи на Ана на ръката за всеки случай. Дойде въпросният корифей в родилната дейност, изгледа ни доста странно, тури една ръкавица и като започна едно ровене в Ана като че ли търсеше изгубеното си щастие. Малко преди да му кажа да престане той сам се спря и каза: „Да, има разкритие, главата добре лежи, но мехурът е много удебелен и плътен. Милке, я иди донеси пукалото.“ Ние, естествено, му казахме, че не искаме да пука нищо, той не ни опонира особено сериозно, само каза: „Виждал съм ги много такива като вас дето четат интернет, очаква ви едно дълго и мъчително раждане, щом не искате да ускорим нещата, но това си е ваше право.“ Свали си ръкавицата и си излезе и повече въобще не се появи. През цялото време докато траеше този „преглед“, изтичащата от Ана кръв се увеличи и постланите под нея лигнини се напоиха.

Забравих да кажа, че с настаняването в стаята Милка ни донесе няколко формуляра, които Ана да прочете и да подпише. Ана й каза да ми ги даде на мен аз да чета, защото на нея в момента не й е до четене. Милка малко ни изгледа странно, но ми ги даде и започна да ми обяснява, че едното било за информация за анестезиолога дали имаш разни болести, алергии и т.н. и че, ако се наложело да се дава анестезия, да е информиран, а другото е съгласиe за медицинските процедури, които трябвало да се извършват рутинно.

Аз и казах, че нищо няма да подписвам, най-малко преди да го прочета, а и след като го прочета не мисля, че ще подпиша такъв общ документ. Милка реши, че няма да спори с нас и остави документите да ги чета. И аз започнах да чета. Първата страница наистина съдържа питания относно имаш ли диабет, инфаркт, епилепсия и супер въпроса имаш ли алергии към лекарства и упойки – в тези две графи написахме, че не знаем, което си беше и самата истина. Много ми е чудно как лекари, които знаят, че алергиите могат да се появяват и изчезват, могат да искат отговор с „да“ или „не“ за алергия към група медикаменти в сегашния момент, като че ли ние непрекъсното си правим тестове за най-различни алергии.

След изброените болести следва един мъничък текст, че си съгласен да ти се приложи обща анестезия и си запознат с всички рискове, които тя крие!!!!!!!!! Не е необходимо да ви казвам, че нито някои ни е информирал, нито ни каза какво означава анестезия, камо ли пълна, да не говорим, че имало и рискове.

За справка какво трябва да ти се случи при информираното съгласие прилагам линк: http://koog-vma.com/uploads/2227d9c1.pdf

Тук ще направя едно отклонение. По време на търсенето ни на подходяща клиника, лекар или акушерка и след като изборът ни се спря на Милка, освен посещението в болницата, имахме уговорка с нея да се видим и да говорим за подробностите, които искаме да ни се случат или да не ни се случат по време на раждането, но както вече написах, раждането изпревари тази среща и не успяхме да говорим за нещата стъпка по стъпка. Специални благодарности на Мая, която ме посъветва да подаваме исканията си едно по едно, за да не стреснем акушерки, лекари и т.н. още при първата ни среща. Аз обикновено не правя така, а изяснявам всичко от началото, но тук признавам, тактиката на Мая беше по-добрата. През цялото време си повтарях: „Не казвай нищо излишно, не показвай без нужда колко много знаеш, не искай, ако не е супер наложително другите да вършат неща, в които не вярват и за които не смятат, че имат сили.“.

Още веднъж благодаря ти Мая.

В това време Милка докара апарат за следене на тоновете и каза, че няма как, ще трябва Ана да полежи 20 минути, за да имат записани тоновете на бебето на хартия – такава им била практиката. Спогледахме се с Ана и тя каза, че ще издържи да лежи 20 минути да си запишат каквото им трябва. Намазаха й корема обилно с гел и с помощта на два много изтерзани брезентови колана, които завързаха на възел, защото приспособленията им за закачане сигурно се бяха счупили преди поне 10 години след 25 годишна вярна служба, прикрепиха двата датчика към корема й. След като се справи с коланите, Милка ни попита дали сме прочели и подписали листовете. Казахме й, че сме ги прочели, попълнили сме това, което знаем от въпросника, но нищо не сме подписвали. След това я попитах знаели какво иска от нас да подпишем. На този въпрос тя чистосърдечно каза, че никога не ги е чела, а просто ги носи на пациентките за подпис. Аз й казах, че за разлика от нея, аз съм ги прочел много внимателно и не смятам да ги подписвам предварително и че всяка намеса ще се обсъжда на момента и тогава ще даваме съгласието си за всяко нещо поотделно. Тя не каза нищо, но и не раздуха случая, прибра си листовете при нея в стаята, за да не седят при нас и друг да види, че не са подписани и с това тази първа атака беше преодоляна.

Излишно е да казвам, че през това време контракциите си вървяха поносимо, но непрекъснато. Най-трудно се понасяха докато Ана лежеше по гръб заради записа. Няколко пъти сменях кървавите лигнини, върху които лежеше. Милка ни осигури достатъчно количество лигнин и ни инструктира да ги сменяме по-често, за да не цапаме зелената постелка. А ние ги сменяхме, защото като се напоят е неприятно да лежиш на мокро в кръв.

Минаха записите и Ана се изправи и започна да обикаля стаята като на всяка контракция се спираше и се подпираше с ръце на коленете или на мойте рамене и правеше инстинктивни въртеливи движения с таза. Движенията бяха като на курса по йога, който посещаваше преди раждането. През цялото време докато траеха контракциите имаше много, ама много дишане, по скоро издишане . Времето си вървеше бавно, Ана не спираше да се разхожда и диша в нашите 4х3 метра, стискаше лигнина между краката, за да не прави кървави следи, сменяхме го от време на време и така цели 4 часа. В това време изтърпяхме още един „преглед“, този път от друг лекар. При ставането си след този преглед от нея излезе огромна порция прясно съсирена кръв, която доста я уплаши, но аз успях да я успокоя, че няма страшно и продължихме да си раждаме.

Вратата на стаята беше отворена, а и й стената около нея беше стъклена, така че се виждаше коридора, от всякъде се чуваха стенения, охкания, пъшкания и крясъци на лекари, акушерки, и раждащи. Обстановка прекрасна, но това беше за мен обичаен шум, нищо по-различно не съм и очаквал да чуя, за Ана не се притеснявах много, защото знам, че като се захване с една работа сериозно какво става около нея не я вълнува много много, но като цяло звуковата среда беше меко казано неприятна. По едно време донесоха яденето на персонала и започна едно разпределяне на висок глас, последвано от тропане с прибори по метални чинии, пак се сетих за казармата, да ме прощават мамите.

Към 1 часа започнаха да пристигат уговорените секция и докторите един след друг влизаха в операции, уговорени предварително. Това се разбираше от разговорите, които се чуваха, а и всички трябваше да минават покрай нашата отворена врата и стъклената ни стена.

Контракциите ни започнаха да стават по силни като интензивност, иначе времето и продължителността им нямаше промяна – на 5 минути по 40 секунди. През това време Милка ни посещаваше през 20 минути без да досажда, питаше как сме и ни предлагаше, ако не издържаме, да ни даде нещо болкоуспокояващо. Естествено не пропускаше да ни каже да не се пие никаква вода… Понеже в стаята ни имаше чешма Ана можеше да си мокри лицето, за пиене носех една малка бутилка в чантичката на кръста, там бях прибрал и хомеопатичните лекарства както и няколко вафли за набавяне на въглехидрати за мен, а и за Ана, ако поискаше. Към 2 часа през нощта, след непрестанно обикаляне на стаята и неспането предните две нощи, краката на Ана отказаха да я слушат и се наложи да си легне, за да събере сили. За съжаление, докато лежеше контракциите й ставаха непоносими, а като прибавим към това и непрестанните конвулсии на мускулите на краката картинката не беше много розова. Но Ана е голям боец, включихме масаж на мускулите на краката проведох консултация с хомеопатичката ни по телефона въпреки, че бе средата на нощта тя не си беше изключила телефона , избрахме лекарство за възстановяване, събрахме сили и продължихме нататък.

Една от сериозните причини довели до настъпване на умората е и факта, че не даваха на Ана да седи седнала докато почива с аргумента, че така натискала бебето и го връщала обратно. Не можахме да им обясним, че Ана си седи накрая на таза, а отвора от където ще излиза бебето е свободен във въздуха. И понеже тези забележки бяха много категорични и съвсем в началото, когато Ана имаше сили, тя се съобрази с тях, за да не дразни всички, които преминаваха покрай стаята ни. В последствие обаче непочиването си каза думата. /сега докато пиша, похапвам една от вафлите от нощта на раждането, тогава така и не им дойде реда/. Кризата с краката попремина, но ако в началото аз само ходех до Ана и тя се подпираше на мен само когато траеха контракциите, то сега се подпираше през цялото време, а по време на контракциите изцяло прехвърляше тежестта си на мен.

По едно време й се доходи до тоалетната и понеже не можеше да ходи сама излязохме заедно от стаята, отидохме до тоалетната на другия край на коридора и си навлякохме гнева на целия персонал, как така съм се разхождал из отделението. Санитарките се накараха на Ана, че от нея капело кръв и трябвало да чистят; лекарите, че другите жени се притеснявали от мене. Как се загрижиха изведнъж за другите жени не ми стана ясно. Докато чаках Ана да излезе от тоалетната ми стана жал за жените, които бяха сами, никой не им обръщаше внимание, бяха ги накичили с монитори и те пъшкаха и охкаха легнали по леглата, а една жена, която беше станала, се беше подпряла на касата на вратата сгъната на две и само виеше като на умряло. Естествено непрекъснато някои ги навикваше да не вдигали толкова шум. През цялото време звънеше някакъв телефон, който не се вдигаше по 10-15 минути, но на едно от позвъняванията този, който го вдигна извика: „На втория етаж жена ражда“. Персоналът се разбърза, няколко човека слязоха надолу, след малко се оказа, че никой не е взел инструменти, даже ръкавици, а само са се юрнали надолу. После някой се сети и изпратиха допълнително хора да им занесе каквото е трябвало да вземат. Роди се детето между етажите, майка му казала, че не иска дори да го вижда и, доколкото разбрах, си беше тръгнала веднага след като роди даже не се качи на нашия етаж.

Пиша всичко това, за да си представите в каква атмосфера се появява новия живот в БГ.

Последната случка даде храна за коментар на висок глас за следващите два часа.

При нас обиколките на стаята продължаваха без прекъсване, от време на време пиехме малко вода, малко миене на лицето, редовна смяна на лигнините и пак ходене.На всяка контракция спиране, Ана прехвърляше цялата си тежест върху мен, дишаше, въртеше таза и пак тръгвахме да ходим. С едно прекъсване за нов запис на тонове така продължихме да ходим до 3,30ч сутринта. Сега като го пиша изглежда не много уморително, но и аз усещах умора, не колкото Ана, но не мога да кажа, че бях съвсем свеж. Към 3,30ч от Ана започна да изтича по обилно прозрачна течност, извикахме Милка, защото решихме, че започват да й изтичат водите. Милка взе проба и така и не се появи да ни каже води ли бяха или не. Това за нас беше без особено значение, защото знаехме, че няма проблем да изтекат една част от водите и всичко да си продължи нормално.

Към 4,10 ч изтече нова порция течност, този път изключително бистра. Извикахме отново Милка, тя направи веднага проба и каза, че този път са водите. Това трябваше да се документира с нов преглед от една от специализантките и тя, както и предишните лекари, дълго и продължително търси и на нея неизвестно какво в Ана, след което си отиде. Ние станахме от леглото и си продължихме обиколките на стаята. Голяма атракция бяхме с това ходене, всеки който минаваше пред стаята се сепваше от двама дето се въртят в кръг из стаята. Особено от единият с брадата . 4,30ч – звуците на Ана от охкане започнаха да се променят към пъшкане като при сериозен запек. Това бе явен знак, че наближава фазата на напъните.

Тъй като вратата беше постоянно отворена, Милка чу промяната на звуците, издавани от Ана, и дойде да се осведоми какво става и дали не е време да отиваме в родилна зала. Казахме й че още е рано и имаме да направим поне 15 обиколки на стадиона преди да започнем да раждаме наистина. Минаха още 20 минути в полуконтракции-полунапъни, но усещането на Ана, а и моето не беше като за започващо „изгонване“. Милка и една докторка започнаха да стават явно нетърпеливи от това наше изчакване /тогава си мислех, че е защото се бавим ненужно, но по-късно в родилната зала стана ясно, че от 5 до 5,30 пият кафе/ и след поредния „преглед“ казаха, че е време за родилната зала. Не бяхме съвсем съгласни, но нямахме много избор, донесоха маска и шапка за мен и, уж между другото, ни донесоха и неподписаните формуляри като ни казаха, че вече нямало как, не можело да влизаме в родилна зала, ако не сме ги подписали. Аз им казах, че няма проблем да си раждаме и извън родилна зала и като видяха, че няма да излязат на глава с нас, тръгнахме към залата. Понеже при първото ни ходене в Майчин дом видяхме, че на кушетката за раждане във „VIP“ стаята може само да се лежи, но не и да си с изправен гръб..

Ана поиска в родилната зала да има няколко възглавници, за да може да е максимално изправена, а не легнала. Увериха ни, че в залата кушетките се регулират и не са като тази, която сме виждали и затова няма нужда от възглавници. След малко се оказа, че това твърдение е пълна лъжа. Когато поискахме кушетката да се изправи, защото така може само да се лежи, ни казаха, че това е максимума. Някакви си нещастни 5 градуса отклонение от хоризонтала. Ана се качи на кушетката с помощна на подвижна доста износена дървена стълбичка.

Малко описание на родилната зала – не много голямо помещение, разделено на четири с наполовина стъклени паравани с възможност да се преминава през отделените клетки. Навсякъде висят маркучи, само очаквах всеки момент да се появи от някъде санитарка в ботуши, за да измие за пореден път пода по график без да се съобразява с нищо, За щастие, не се случи. Всичко, което става зад съседния параван се чува, лекари коментират на висок глас какво се случва, какво да се прави и какво да не се прави, естествено има и разговори, нямащи нищо общо с ражданията.

Част 3

Нас ни определиха крайно помещение, за да не смущавам с присъсвието си, ако вкарат друга родилка. Дадоха ми един стол и се разбрахме да съм седнал, ако дойде и друга жена да ражда. Ана легна на кушетката и лекарката, която щеше да изражда, каза да включват окситоцина и да започваме. Милка я осведоми, че не искаме система, на което лекарката Миланова каза: “ Какво? Как така не искат?“ Тук на Милка и се наложи да каже, че не сме подписали и съгласие за интервенции и че сме отказали използването на оситоцин. Миланова изпадна в леко умопомрачение и отново ни каза: „Ама как така, какви са тези прищявки, от къде на къде няма да искаме“ Тя не смятала да си губи времето тука с нашето раждане аз й казах, че не смятаме да я държим на сила и тя се ядоса още повече. И така след като си изяснихме за окситоцина, започнаха сериозни преговори за позата, в която Ана ще ражда, по никакъв начин не искаха да се съгласят Ана да ражда клекнала – в тази поза те нямало къде да застанат и да виждали какво се случвало.

Да им се чуди човек за какво им е да виждат като и без това абсолютно нищо не правят, но за това по-късно. След няколко минутен спор Ана се съгласи да опита да напъва легнала (честно казано аз си мислех, че това е трик от нейна страна да им покаже че не се получава и после да си раждаме клекнали, но това беше само мое предположение, което ме подведе) и започна наистина да напъва. Те викат като на футболен мач: „Давай, напъвай, нищо не напъваш, това не е напъване, напъвай и задръж, дишай, така нищо не правиш“. Аз дето бях отстрани бих се зачудил какво да правя, а какво й беше на Ана, не знам. Аз още си мислех, че Ана прави малко театър и не взимах нещата на сериозно, но тя си напъвала сериозно и умората отново я завладя. При тези напъни ясно се разбра, че още нямаме пълно разкритие и са се надявали с окситоцина да довършат започнатото. След всяка поредица от напъни проверяваха тоновете на детето, то бе отличен боец, не падна под 160.

В това време в съседната „клетка“ вкараха друга жена да ражда, включиха й окситоцин, започнаха да викат напъвай-напъвай, нашата „лекарката“ Миланова загуби интерес от нас и отиде там. Жената за радост на персонала под въздействито на окситоцина роди за 5 минути, което беше изкоментирано на висок глас, след което бе обсъдено отново и отново – това било рекорда за тази вечер! След това се спомена и рекорда за най-тежко бебе, биха един метергин на жената и след като се роди и плацентата, започнаха да я шият – първо няколко шева на шийката на матката, после няколко по средата и накрая само три шева отвън, нищо работа, за 15 минути, и я изкараха. В това време преминаваща през родилното сестра попита: „Вие няма ли да пиете кафе?“Нашата лекарака, видимо ядосана, каза, че май днес няма да пият кафе, защото имало едни дето вече цели 20 минути(!) раждат. При нас раждането не вървеше съвсем по план, Ана напъваше здраво, но легнала, в резултат получихме пълно разкритие и косата на бебето по време на напъна започна да се вижда, но силите започнаха отново да я напускат и напъните започнаха да стават все по-слаби и и неефективни.

Това довбеси нашата „лекарка“ и тя решително премина отстрани на кушетката и започна да натиска корема на Ана. Като я видях с какво се захвана да помага, я спрях, успокоих малко Ана, защото тя се беше ошашавила от постоянното викане и напътствия от страна на Милка и „лекарката“ Миланова. Казах им, че сме опитали по техния начин и, както е видно, нищо не се получава, затова сега Ана ще се изправи и ще напъва клекнала. Така и стана. Ана се качи на кушетката, клекна, хвана се за рамката и само след два напъна главата на бебето започна трайно да натиска перинеума като на всяка контракция се показваше все повече и повече. Акушерката, „лекарката“ и още една специализантка ни гледаха и коментираха: „Я, то май се получава, ми то едно време така са раждали, започнахме да раждаме като първобитни хора“.

Въобще не им минаваше през ума, че това е най-естественото нещо. Краката на Ана обаче не издържаха, бяха много уморени и тя не можеше да клечи на тях, а и на тази кушетка, от никъде не можех да й помогна. Поради тази причина Ана пак легна на кушетката и продължи да напъва легнала. При едно от напъванията главата на бебето се предвижи още малко навън, но когато напъна свърши не се върна назад и нито акушерката, нито лекарката придържаха перинеума и помагаха на прорязването, никой не връшаще по малко главата на бебето назад, в резултат на което бебето остана трайно заклещено и стиснато здраво от шийката на матката, която не го пускаше да се върне обратно, но в същото време перинеума не беше достатъчно отпуснат и разширен, за да може да пропусне главата на бебето навън. Ана опита няколко напъна, но явно се виждаше, че бяха безрезултатни. Тоновете на бебето започнаха да намаляват и след още два неуспешни опита за напъване паднаха трайно от 160 на 58. Това не беше добро за него, макар че и с тези тонове можеше да се роди, ако имаше нормална родова дейност от страна на майката.

В нашия случай обаче не беше така – матката нямаше достатъчно тонус, за да започне сама нова контракция, а Ана нямаше сила да напъва достатъчно, бебето стоеше на никъде. Падането на тоновете бе идеалния повод да ни съобщят, че експериментите свършвали. „Лекарката“ изключително ехидно не пропусна да каже: „И за какво беше целия този зор, само ни загубихте времето“. За миг не им мина през ума, че се стигна до тук благодарение на тяхното бързане и безсмислената загуба на сили при напъване в легнало положение. Най-оптималното решение в този случай беше епиозотомия, с което да се улесни излизането на главата. След кратко обсъждане с Ана се съгласихме да и направят епиозотомия. Ана напъна и Милка на върха на контракцията направи среза с ножица. Аз лично се учудих колко трудно стана среза, не знам дали ножицата беше тъпа или тъканите бяха много жилави, по-скоро ножицата бе тъпа според мен, затова трябваше няколко пъти да се реже, за да се получи необходимия разрез. Веднага след разреза бебето с помощта на Ана и на няколко опипвания на корема от страна на една специализантка излезе плавно от заклещеното си положение. Часът на ражденто беше 5,25ч.

Появи се нашето бебе без да проплаче, просто започна да си диша само, без да го аспирират, без да го пляскат по дупето. Веднага го сложихме на гърдите на Ана, изчакахме да спре да пулсира плацентата и аз прерязах пъпната връв. И тя доста трудно се преряза, това потвърди подозренията ми че ножиците не са остри, трябваше на няколко пъти да я режа. След това педиатърката взе бебето, ние им казахме, че не искаме да бъде къпано и ваксинирано, успокоиха ни, че не ги къпят в родилното, за да не настинели (мен ако ме питате, не ги къпят, защото ги мързи и прехвърлят къпането на тези от другия етаж, където качват майките с децата след 2 часа), но каквато и да беше причината, нас ни устройваше напълно. За ваксинирането ни казаха, че също и то било горе в другото отделение. Докато се разправяхме за бебето, „лекарката“ напълни една спринцовка с метергин и леко-леко зад гърба ми мина от страната на абоката на Ана, но аз знаех колко са коварни и гадни и не си бях загубил ума от вида на бебето и я спрях точно на време като й казах да забрави за метергина, вече няма за какво да бързаме, и ще раждаме плацентата колко време трябва. Освен това искаме бебето да суче, за да стимулира раждането на плацентата, това ги изкара извън нерви, а като им казах, че ще пием хомеопатично лекарство за раждане на плацентата, направо щяха да умрат. Ние обаче си имахме план, който спазвахме и след 10 минути плацентата излезе цяла-целеничка като Милка само леко я издърпваше за пъпната връв, за да се предвижва по кушетката. Честно казано и аз се учудих от бързината, но техните очи станаха на палачинки.

Прегледаха плацентата дали е цяла и Милка я прибра грижливо (бяхме се разбрали да ни я даде). Дойде време да зашият Ана и „лекарката“ Миланова каза: „Какво? Сега като не сте подписвали, няма да се шием, нали отричате медицината?!“, супер гадна жена, ви казвам. Разбрахме се, че ще се шием и то с местна упойка. След това за съжаление не ми дадоха да стоя повече в родилното, но знам, че благодарение на настояването на Милка гаднярката е сложила упойка, до последно си е шушукала със специализантката да я зашие без упойка за отмъщение. В интерес на истината, шевът беше направен хубаво – нито стегнат, нито отпуснат, равномерен, с разпределени конци. За разговорите по време на шевовете относно домашното раждане и медицината може да разкаже само Ана. След около 20 минути я изкараха от родилното, докараха я в стаята, в която бяхме преди да родим, ние поискахме да ни донесат бебето да седи на гърдата. Докато шиеха Ана Милка ми беше донесла плацентата и аз я прибрах в багажа ни. Така прекарахме следващите два часа -бебето увито в парче войнишко одеяло(!) на гърдите на Ана, аз седнал на един стол до тях. Едвам изчакаха да минат двата часа и ни качиха на 12 етаж, където пращат нормално родилите жени. Сега разбрах защо бързаха – в 7,30ч им свършва смяната, заради нас можеха да закъснеят да си тръгнат. Докато ни качваха в асансьора злорадо коментираха как ще създадат работа на тези от горния етаж точно преди да си тръгнат. Сигурно аз нещо не съм наред, не мога да разбера каква е тази злоба у хората.

Първите думи на Ана като я докараха след шиенето бяха „съжалявам, не можах да се справя“, аз останах като гръмнат. Чаках я с нетърпение, за да се зарадваме само двамата на прекрасното ни бебче, а изведнъж се оказа, че трябва да я успокоявам. Ами тя си се справи чудесно въпреки активните пречки. Няколко минути трябваше, за да се поуспокои умореното мозъче на Ана, наистина аз се притесних как може това да е мисълта, която е била непрестанно в главата на Ана, че не се справя. Накрая тя се успокои, гушна бебка и се разплака и се смееше едновременно.

Качиха ни на 12-я етаж, не настоявахме за самостоятелна стая и ни настаниха в една празна стая с две легла..

Част 4

В Майчин Дом бебетата са при майките, лежат си в едно легло на релси и по тези релси педиатрите могат да издърпват леглото на бебето в съседно помещение, преградено със стъкло, така че да се вижда какво правят с него. Там го къпят, преглеждат, мерят, ваксинират, преобличат и т.н.. Дрехите по време на престоя са от болницата, от нас се искаха памперси и мокри кърпички. Една сестра дойде да изкъпе бебка. Тя, милата, здраво рева и сестрата бързо се отказа, само я поля отгоре-отгоре и я облече. Даде я на Ана и тя я сложи отново на гърдите си да суче. Няма смисъл да ви казвам, че през цялото време докато я къпеше аз бях до нея, за да не случи някоя бърза нежелана процедуреа. За престоя на Ана и бебка откъм дрехи се бяхме престарали, но не се бяхме сетили са разни плодове за Ана след като роди.

Аз я инструктирах за пореден път да не изпуска бебека от поглед и да каже, че се отказваме от ваксините на този етап и да не подписва нищо. След инструктажа излязох да напазарувам плодчета. Върнах се бързо, през това време бяха минали сестрите да донесат поредните формуляри за информирано съгласие за ваксиниране, вътрешен ред и т.н.. Ана им казала, че няма да се ваксинираме при тях, те казали „Добре“ и просто донесли друг формуляр за отказ от ваксиниране Ана го попълнила, подписала и това било всичко. Като разбрах за това се поуспокоих, не очаквах да мине така гладко, но имах едно на ум и казах на Ана да не изпуска бебка от поглед. Упойката постепенно започна да отпуска и болката от среза и хемероидите, които се появиха вследствие на безсмисленото напъване започнаха да мъчат Ана.

Кръв и течности непрекъснато изтичаха от нея, от къщи бяхме взели достъчно лигнин. но докато ме е нямало Ана не е имала възможност да сменя лигнина и зелената постелка под нея се беше напоила обилно с кръв. Една санитарка ни каза, че зеленото парче върху чаршафа се казва хирургичен компрес и трябвало да си поискаме нов от акушерките, а изцапания да оставим пред вратата, за да го приберат. Аз излязох да търся акушерките и докато обикалях от стая в стая ме срещна една докторка, попита ме какво търся, аз и обясних и тя като се ядоса погна първата, която й се появи пред очите, че не си вършат работата, как аз трябвало да ги търся, на мен ми каза да си отида при жената, за всичко останло щели да се погрижат. Да си призная направо се шашнах как тази докторка ги задейства да си вършат работа, от друга страна малко се притесних да не ни вземат на мушка сестри и санитарки, че се оплакваме и заради нас ги юркат.

Оказа че напразно съм се притеснявал, сестрите изчакаха докторката да си влезе в кабинета и се покриха така както и се бяха появили, след малко една санитарка ми даде въпросния компрес. Ана все по-трудно се местеше, а и умората я налегна здраво, хапна малко грозде, аз направих един тур до аптеката за термометър, върнах се, събрах малко излишен багаж и си тръгнах с уговорката да се чуем по-късно кога ще дойда пак. До този момент не се бяхме обадили на никого, че раждаме, както написах, и име не бяхме измислили, това беше моята задача – да направя списък от десетина имена и да ги обсъдим по-късно. Тръгнах си от болницата седнах в колата и се сетих, че забравих плацентата в сака с багажа. Добре че на 12 тия етаж е като разграден двор, всеки може да си влиза и излиза когато си иска, върнах се и си взех пакетчето. Седнах в колата, вдишах ,взех телефона, обадих се на тъщата, на няколко познати, на нашите и тръгнах към къщи с идеята да поспа няколко часа, после да направя списък с имена за бебка.

Ана си беше поръчала да и донесем супа, така че се разбрахме с майка й тя да дойде у нас да сготви супата, защото аз просто нямах време и към 17ч да ходим да видим Ана. Не спах много, Ана беше пратила смс-и на познати и те започнаха да ми се обаждат да ми честитят с някой от тях даже нямам спомен че съм говорил. Преди да легна да спя изчетох няколко стотин имена, но нищо не ми каза „пльок“. Посетихме Ана към 17,30ч с един буркан супа и литър и половина чай от лайка за миене на раната.

В стаята при Ана още сутринта настаниха и друга майка. Тя беше родила с епидурална, имаше много шевове, включително и на шийката на матката, беше родила момченце почти 4кг. Нейното момче, за разлика от нашата бебка, спеше като къпано. Сутринта преди да си тръгна станах свидетел как я „учат“ да кърми. Тя въобще не се беше интересувала какво и как трябва да прави и като и казаха да започва да кърми се ошашка много здраво и няколко пъти пита акушерката какво трябва да прави. Акушерката й беше много досадно и само и повтаряше: „Нищо не трябва да правиш, това е основен инстинкт, всичко си става само, бебето знае какво да прави.“. Никой не и беше дал бебето още в родилното да засуче веднага след като се е родило. При нея наистина нещата вървяха ОК, малкият здраво се зае да суче и щом свърши заспива веднага.

Нашата бебка до следобед спази този режим, но след като сме си тръгнали започнала да реве без прекъсване и единственото, което я успокоявало е слагането на гърда да суче. Това го разбрах след като в 23.00 Ана ми се обади разплакана и каза, че бебка непрекъснато плачела и единствено на гърдата и се успокоява, но след няколко часово кърмене зърната и започнали да се разраняват, омекнали и бебка не може да ги захапе и реве без да спира.

Тогава не знаех какво да правим с бебка (сега знам решението е слинг от първия ден, не гушкане, а СЛИНГ), за раждането бях изчел много, но за бебето признавам Ана беше по-подготвена, но и тя се видя в чудо с това непрестанно реване. Като прибавим, че раната и хемороидите я боляха вече с пълна сила, а заради постоянното кърмене не можеше си сменя превръзките, лежеше само на едната страна, може да си представите картинката. Да не забравим да добавим, че вижда как другото бебе само яде и спи, а тя се притеснява, че нашето с рева си може да го събуди, а и пречи на другата майка да спи съвсем ясно става защо плачеше по телефона.

За съжаление аз не можех да и помогна много по телефона, предложих да пита някоя от педиатрите за съвет, каза че е питала, и и отговорили, че просто и се е паднало проклето бебе. Супер отговор!!! Друго освен да отида и да си ги прибера в къщи нямаше какво да предложа, но Ана реши, че ще изкара нощта там. Сутринта в 7.30 телефонът звънна и се разбра, че положението е без промяна, а Ана беше добавила още една безсънна нощ. Метнах се в колата с идеята, че си ги прибирам в къщи. Беше събота, никакви задръствания, пристигнах за 20минути. В стаята Ана лежи, бебка реве – идилия. След малко дойдоха на визитация за бебетата, учудиха се на ранното свиждане, но Ана им каза, че не съм на свиждане, а съм дошъл да ги прибера в къщи. И двете сестри се учудиха и се започна, ама как така, то не може, то трябва да седите тук поне 4 дена, къде сте тръгнали, детето още не хванало жълтеница, все сериозно доводи.

Аз ги прекъснах и им казах, че не са ни разбрали правилно, ние нямаме нужда от тяхното разрешение, а ги уведомяваме от добро възпитание какво смятаме да правим, а те, ако искат, да подготвят нещата документално, а, ако не искат – тяхна работа, нека се чудят какво да обясняват къде сме изчезнали. Тогава ни погледнаха по-сериозно, но все още невярващо и ни казаха да изчакаме да мине и визитацията за майките и тога сме щели да говорим. Така си излязоха от стаята. Аз не мислех нищо повече да обсъждам с когото и да било и казах на Ана да започва да преоблича бебето в наши дрешки, аз приготвих багажа. Ана ме пита сигурен ли съм в това което правим аз и казах че съм абсолютно сигурен и продължих да събирам багажа. Ана си облече дрехите тури нощницата върху роклята, аз и обясних схемата на коридорите, кой асансьор трябва да вземе и къде ще я чакам долу.

Аз с багажа тръгнах преди нея, баща с багаж не прави впечатление, но баща с бебе бие на очи. Та слязох аз долу оставих багажа в колата, изчаках Ана да изнесе бебка, седнах с нея в колата и изпратих Ана да оформи документите, ако онези искаха да оформят нещо. Бебка се беше гушнала в мен и спеше най-блажено, никаква нервност нямаше.

Ана се върна след около 40 мин., горе бяха разбрали, че има едни луди дето си тръгват и бяха измислили как да ни пуснат и да си вземат парите от здравната касата. Допълнителен проблем бе и че все още нямахме име за бебка, а и понеже не сме женени трябва и нотариално заверена декларация за припознаване от мен, за да я запишат с моето име. Та пуснаха Ана в „домашен отпуск“, за да приготви документи за бебето. Така се изписахме и още на първия ден след раждането си бяхме в къщи. Бебка беше изключително спокойна. Следващите два дена само ядеше и спеше, Ана не можеше да повярва, че само с излизането от Майчин Дом всичко се промени. Не си спомням вече в неделя или още в събота името Катя някак си ми пасна за нашата бебка, обсъдих с Ана, имахме и още едно, което ни допадна, но аз избрах Катя. Другото име остава за следвaщата бебка, живот и здраве. В понеделник – първо при нотариуса, после в Майчин дом, оформихме изписването на вече известните като „луди“ в отделението и документално всичко приключи.

Това май е всичко, не е съвсем цветно описано, но по подробно и цветно в разговорите на живо.

Сега малко изводи

Естествено раждане така, както го е измислила природата, не може да се случи в болнично заведение в България поради една проста причина: никой не учи лекари и акушерки, че най-голямата помощ, която могат да окажат на една раждаща жена, е да й помогнат да не я е страх от най-естественото нещо, раждането. Самите лекари и акушерки не познават процеса на естественото раждане. В учебниците им този процес е описан подробно, но на практика те никога не са го виждали такъв, защото от години в родилните зали няма естествено раждане и те няма къде да се научат. В родилните зали има един изроден уродлив процес, в който доктори с помощта на химия, хирургически инструменти и изключително насилие над майките и раждащите се бебета пречат на природата да се прояви.

За сегашните лекари и акушерки естествено раждане е раждане, при което бебето е извадено през влагалището. За тях окситоцина, огромната болка от неудобната поза , разкъсванията от бързане и медикаменти, масовата епиозотомия, шевове след всяко раждане, метергин за бързо раждане на плацентата, се е превърнало в ЕСТЕСТВЕНО.

Затова не се учудвайте, когато вашите разбирания за естествено се различават коренно от техните. Изяснете им подробно какво разбирате и какво искате да се случи, за да не се окажете разочаровани в момент, в който нямате много избор.

Всяка една съпротива от страна на доктори и акушерки да са близо до природата е оправдана, не им се сърдете, те не познават природата, те познават химията, скалпела и конците, затова правят всичко възможно да ви бутнат в тези релси. Голяма част от всички захванали се с акушерство са там, защото се изкарват добри пари, голяма част са там, защото това е място, където могат да командват и поне някои им е подчинен и могат да правят каквото си искат с него, голяма част са там заради предните две причини заедно, но абсолютно никой не е там, защото се прекланя пред мощта на природата, никой не изпитва удоволствие от това да направи всичко възможно тя да прояви своята сила при всяко раждане. Никой от тях не е там, защото изпитва удоволствие от факта, че сте го допуснали и сте му гласували доверие да е до вас по време на раждането. Никой от тях не е смирен наблюдател на процеса, никой от тях не иска да си признае, че по-велико нещо от природата няма и затова по всякакъв начин пречат тя да се прояви. Ако разровим нещата до дъно, ще трябва да кажем, че тях ги е страх – именно, дълбоко вкоренен страх е в основата на действията им. Те се страхуват, че ако жените разберат, че всичко се случва естествено и нормално без тяхна намеса ще загубят силата и авторитета си, никой няма да ги търси и няма да има пари.

Те не могат да разберат, че няма майка, която да не иска да има до себе си човек, който да я напътства и подкрепя по време на раждането, човек знаещ, на когото може да се разчита в момент, когато на нея не й стига воля и сила да продължи.

На медицинския персонал зает с раждането са му необходими уплашени жени, невярващи в себе си и те си ги отглеждат непрекъснато. Като започнем от ужасяващите разкази на преживелите „естествено“ раждане, възхвалата на упойките, внушението, че колкото по-бързо, толкова по-малко ще се мъчат, и се стигне до откровените лъжи за тесен таз на 40% от жените, опасност за очите, с култовите фрази: „тази плацента нещо ме притеснява“ и нескритата им радост, когато бебето по една или друга причина не се обръща така като е в повечето случаи.

Ако е налице необърнало се бебе, те само го констатират, но не казват какво да прави жената и бебето, за да се обърнат както трябва (99% просто не знаят какво да се направи), 90% не могат да изродят бебе в друга освен нормална позиция, 99% виждат в необърналото се бебе 1000-1500лв. за цезарово сечение. Никакъв риск за тях – подписал си, че си съгласен с риска, става бързо, плануват си го, а и си го знаят. Тях не ги интересува нищо повече освен банковата им сметка. Те не се вълнуват от майката и бебето и на какво ги обричат за в бъдеще.

Трябва много, много усилия от наша страна, за да си отгледаме доктори и акушерки, за които естественото е наистина естествено.

Стефан

21 коментара »

  • Maria Stoyanova казва:

    Радвам ,че всичко с бебето и съпругата ви е наред.Аз също съм родила и двете си деца в къщи,но се радвам че съпруга ми не е като Вас.Само едно не разбирам,защо си мислите че знаете повече от докторите.

  • Vissi казва:

    Поклон!

  • Elizabeth казва:

    Изводите ми харесаха много, но за съжаление не ми харесва да си ги мисля тези неща. Истината е, че при тези условия пациентите трябва да са по-информирани, да престанат да се заблуждават и примиряват, но действително не е лесно. Оф, за какви пациенти говоря! Раждащата не е болна.
    Г-жо Стоянова, за мен е очевидно, че човекът се е подготвял според схващанията си/и го поздравявам за това, както и за непукизма му да го възприемат като ненормален за да защити семейството си/, а това е срешнало само подигравки и неразбиране от страна на „учените“. Ако по време на т.нар. женски консултации се обесняваше нещо, каквото и да е било, хората нямаше да тръгват да се информират самосиндикално, ако процесът на раждането се съпровождаше истински знаешо, хората нямаше да си мечтаят за домашни раждания /а по-лудите да ги и осъщствяват неасистирано/. Но пък така който има интерес и възможност за набиране на информация доста напредва с материала …

  • rygit казва:

    Здрасти Красивопишещ Компетентнико ( наистина си много компетентен – това не подигравка ) ,

    Имам една много много ОГРОМНА забележка към теб. Адски много си противоречиш като идея смисъл и съдържание !!!
    Ако идеята е да покажеш черната страна на нашето здравеопазване ПОКЛОН успял си и то по много интелигентен начин !!!
    Ако обаче идеята е с твоето стилно изложение е да увеличиш бялата старана на реформата….. си на много погрешен път, и изложението ти е пълно фиаско !!!

    Ако смисъла на написаното е да покаже колко много държиш на ЕСТЕСТВЕНОТО……. що дириш ти Компетентнико в болница ??? Ми иди на в някоя местност която народа знае че дава целебност опъни ръчно тъкани памучни чаршави ( но понеже си голема претензия те требе а са изтакани от твоята невеста – за да е по есетествено ) и под песента на птичките изчакай естественото раждане на рожбата си !!! После прережи пъпната връв с ножа на дядо си и извърши с нея ритуал за здраве на близкия поток!!!
    Ако смисъла на написаното е да видят другите колко много знаеш за раждането по принцип – това е друг въпрос отново ПОКЛОН !!! Успял си !!! Наистина се възхищавам на теоретичните ти познания – и това без майтап !!!
    Една малка забележка не си написал колко практически опит имаш в това начинание – Акуширането имам в предвид. Щото по учебник нещата са едно ма кат та гледам как се впечатляваш от кръвта ми се струва, че ако присъстваш на три гърча, два обилни кръвоизлива, една смърт на родилка ( не дай Боже ) и още две на новородени ( не дай Боже ) и то ти да си отговорен , но да не си виновен и да си безсилен да предотвратиш случилото се….май тона на написаното щеше да е съвсем друг !!!
    Съдържанието като логика и анализ на написаното на определени места е в пряко противоречие с основната ти идея ЕСТЕСТВЕНОСТ на раждането !!! Няма да правя подробен анализ само един пример – Ражданията на всички живи същества в природата са тест за устойчивост, както на плода така и на родилката . Не можеш да искаш комфорт нито за единия нито за другия !!! Ако на родилката и е трудно за да е по – леко на бебето значи така трябва, ако бебето трябва да погине ( давам пример – инфантилна матка ) за да може родилката да роди по – късно три хубави и здрави деца – ЗНАЧИ ТАКА ТРЯБВА – защото природата така е устроена !!! Като ти гледам съдържанието обаче ….. Нещо май се опитваш да се изживяваш като висша сила дето да казва кое как е редно да се прави защото на теб така или онака ти харесва или се доближава до твоя ТЕОРЕТИЧЕН свят !!!
    Съдържанието пищи и с едно статистическо противоречие. От съдържанието ти не личи запознат ли си , че в природата и в естествените условия ( имам предвид ниско интелигентните социоми – туземци и т.н. за нашите географски ширини ) смъртността при раждане на родилки и бебета е много висока. Това се компенсира ЕСТЕСТВЕНО по Естествен начин от по висока бройка на забременявания и смяна на партньора при неудачност на съответния в ражданията субект и безцеремонно унищожаване или изоставяне на увредените новородени !!! Ти като си привърженик на естественото били приел като ЕСТЕСТВЕНО летален изход за партньорката си или за рожбата ти . И веднага да си готов априори да търсиш нова жена само защото всичко трябва да е близко до природата пък твоята половинка видиш ли се оказва че няма да ражда лесно по ЕСТЕСТВЕН начин, и всичко това щот сега на теб тоз бръмбар ЕСТЕСТВЕНО ти е влязъл в акъла ?
    Съдържанието крещи и с още едно противоречие !!! Ако не си разбрал тези неуредици на болниците за което съм напълно съгласен с теб за съжаление са НАШАТА ЕСТЕСТВЕНА среда !!! Те са джунглата на нашето съвремие и ако наистина си толкова умен колкото и ТЕОРЕТИЧНО компетентен по ражданията щеше да разбереш, че това е част от ЕСТЕСТВЕНОТО което самия ти искаш и то в много по -груба натуралност от колкото можеш да си представиш !!! И ти си попаднал точно в това за което си си мечтал и поискал, но не в твоя виртуален свят а в РЕАЛНОСТТА !!! СЪДБАТА винаги изпълнява нашите настойчиви желания, но когато те са от натрапчиво естество им придава по екзотични форми и краски надхвърляйки в пъти представите ни за възможностите на човешката фантазия !!! Просто в тази ситуация ТИ си се направил на по – велик от колкото си в същност с ФИКСАЦИИТЕ си, и НАТРАПЧИВОСТТА си относно ЕСТЕСТВЕНОТО раждане, и то във века, и в света на ИЗКУСТВЕНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ . За която ти наглост ( имам в предвид че се опитваш от низшата си позиция да бъдеш съдник на ЕСТЕСТВЕНО като критерий ) СЪДБАТА е решила да ти даде един много добър урок и той е, че те е поставила в ситуация за която ти сам си си отговорен. По този начин си измъчил и партньорката и бебето и екипа ( КАКЪВТО И ДА Е ТОЙ СЪС СИГУРНОСТ ИМА МНОГО ПОВЕЧЕ ПРИНОС ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ РАЖДАНИЯ ОТ ТЕБ ) в болницата ( КАКВАТО И ДА Е ТЯ СЪС СИГУРНОСТ В НЕЯ СА ОЗДРАВЕЛИ ПОВЕЧЕ ХОРА ОТ КОЛКОТО СА ПОГИНАЛИ или са се разболели ) !!! И за всичко случило вината си е само твоя както и избора разбира се !!!
    Та в заключение да споделя с теб, че аз съм на мнение, че евентуално можеш да бъдеш СЪДНИК само ако си нещо в повече в пълния смисъл на думата ( като теория практика и краен резултат ) А ТИ НЕ СИ !!! И това личи ясно от написаното от теб !!! И както написах със сигурност родилния екип ти водят с много в животите на които са помогнали ( имам в предвид критичните ситуации ) да се появят на бял свят.
    Искам да река че всичко това си е било твое желание !!! Та следващия път внимавай какво си пожелаваш !!! Защото доколкото разбрах от прекрасното ти описание на случилото се ( това е наистина оценката ми за изложението като стил и точност на предаване на преживяното ) СЪДБАТА ТИ Е ДАЛА САМО ЕДИН УРОК !!! Сигурен съм, че ако продължаваш в същата посока следващия път вече ЩЕ БЪДЕ ИЗПИТАНИЕ !!!
    Ако искаш нещо да се промени недей само да критикуваш това е КРИТИКАРСТВО !!! Напиши как виждаш с какво могат да се подобрят нещата , дай идеи, това вече е полезна КРИТИКА !!!

    ТАКА ЧЕ ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ !!! ЗАЩОТО ПО МЪДРИТЕ КАЗВАТ ЧЕ ПОНЯКОГА НА ЧОВЕК Е ТРУДНО ДА ИЗДЪРЖИ НА ПЛЕЩИТЕ СИ ТЕЖЕСТТА НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ !!!

    Още един път адмирации за прекрасната стилистика и увлекателно изложения ход на събитията !!!

    Без никакви лоши чувства ….!!!!
    ПОЗДРАВИ !!!
    Rygit

  • mili44ko казва:

    Много капризи ! Абсолютно съм съгласна с rygit. Незнам как са ви изтърпяли в болницата.

  • abendstern казва:

    Много викане, много нещо, rygit! Изобщо не си се постарала да вникнеш дори и малко от другата страна. Пишеш напосоки и сипеш огън и жупел само да се намираш на приказка.
    Един по-обмислен и не толкова емоционален коментар би бил по-полезен на четящите тук, отколкото тази дълга тирада, която в крайна сметка не казва нищо.

    Мili44ko, всеки човек има права! Някои дори си ги знаят и държат да бъдат спазвани. Ако считаш, че собствените права на един баща, майка и тяхното новородено дете са капризи, явно не си наясно с нещата.

  • rygit казва:

    Здравей abendstern,

    По наше село първо това думат преди да се обърнат към някой. Какво е по – полезно на четящите тук всеки сам преценява. Осен ако ти не си им майка учителка или някаква друга форма на настойничество. Всичко, което е написано от мен си е много обмислено, ако на теб не ти изнася нещо или пък, ако нещо не си разбрала това си е твой личен проблем.
    Па като говориш за права, погледни закона ако някъде видиш формулирани права за маймунска форма на раждане може и да си права. Ако няма конкретен текст в закона за такава форма си е чист каприз, ексцентричност или опити за избиване на комплекси, което май че е доста близко. Това че някой си се е кривнал в някаква си посока не означава че в една изградена структура и утвърден практикум трябва да му ходят по свирката.
    Като иска да ражда по естествен начин да оди у Суринам – там раждат по колибите точно по този начин. Или ако не им се оди до там да подписват че ще си раждат в къщи и да си правят кво си знаят, без да хленчат после че нещо не било така или онака.
    Аз пък като човек който си плаща данъците нямам никъде декларирано съгласие че здравното министерство трябва да харчи пари за изтръпнали мераци на тоз и на оня що тъй им харесвало. Ми като им харесва тъй да си плащат да си наемат екип у къщи и да раждат на поляната.
    Аз също имам право да кажа как мисля, че е удачно да се разходват данъците, нали така? Е значи, който иска да харчи държавна пара и да е сигурен, ще го прави поправилата, като не ще, ще си плаща и ще го прави извън утвърдените сгради, структури и екипи. Аз не намирам за правилно с моите пари да плаща на капризкковци .
    Ти като искаш отвори си фондация давай си парите и ги пращай да раждат ко ще и на Луната. Това вече си е твое право и ако го сториш, аз ще ти сторя дълбок поклон,че си намерила форма и начин да бъдеш различна без да задължаваш другите да си мислят че ти си правилото а не изключението. Щото нали си наясно, че това което защитаваш не е нормалната казионна форма към момента. Щото и ако това не си разбрала нещата са на зле !!!
    И накрая една статистка изложението на човека е от 8224 думи отговора ми е от 1117 кое ли е по – голямо като тирада ???

    Поздрави

    Rygit

    ПС Да бе и поздрави си забравила да ми изпратиш. Ти изобщо била ли си някога на училище ??? Къде си се научила да пишеш ???

  • Elizabeth казва:

    rygit здравей (щом държиш на това),

    Това с плащането на данъци малко си противоречи. Аз не смятам, че съм платила и данъци и всичко останало, което се заплаща покрай раждането в болница за да не получа много от нещата, които са ми обещали и то без реална причина или пък още по-зле – да получа произвол и да се чувствам единствено платец. Ти как смяташ и на теб не ти ли се е случило?

    Поздрави (щом държиш на това)

  • anabel казва:

    Здравей Стефан,
    поздравявам те за смелостта да отстояваш вижданията си. Дано има повече мъже като теб, които да се интересуват от процеса на естественото раждане и да подкрепят жените си в този изключително важен за тях момент.
    Аз нямах смелостта да го направя, нямах и подкрепата на съпруга ми, и резултатът е множество шевове и дълго и мъчително физическо възстановяване. Множество безсънни нощи прекарани в преживяване отново и отново на този момент. Спомняйки си всеки детайл и обмисляне на това какво бих могла да направя различно.
    Пътят към естественото раждане в болнични условия няма да е лек, но такива „луди“ като вас, ще успеят да преобърнат нещата, крачка по крачка.
    Благодаря ти, че сподели с нас този разказ.
    Поздрави

  • anabel казва:

    Здравей Стефан,
    поздравявам те за смелостта да отстояваш вижданията си. Дано има повече мъже като теб, които да се интересуват от процеса на естественото раждане и да подкрепят жените си в този изключително важен за тях момент.
    Аз нямах смелостта да го направя, нямах и подкрепата на съпруга ми, и резултатът е множество шевове и дълго и мъчително физическо възстановяване. Множество безсънни нощи прекарани в преживяване отново и отново на този момент. Спомняйки си всеки детайл и обмисляне на това какво бих могла да направя различно.
    Пътят към естественото раждане в болнични условия няма да е лек, но такива „луди“ като вас, ще успеят да преобърнат нещата, крачка по крачка.
    Благодаря ти, че сподели с нас този разказ.
    Поздрави

  • Tod казва:

    Много добре написан разказ, но не мога да се съглася с част от нещата. Не съм против естесвените принципи в раждането, но не трябва да се изпада в крайности, а в разказа има не малко такива. Скоро и аз раждах в МА и много добре ми е позната картинката и преживяванията особено на 12-тия етаж, но това е положението – ако искаш по- добри условия и прочие – Токуда, но струва пари 😉 Пак си мисля, че в МА, за без пари, има доста свобода, както се вижда и от текста, но и не трябва да се злоупотребява с това понеже все пак има доста непредвидени ситуации. Докато раждах смених 3 лекарски екипа и видях доста, тъй че не говоря празни думи. Но най- мъчно ми стана , че автора е инвестирал толкова труд в това да се подготви за раждането и изглежда толкова загрижен, но не е пожелал да положи една малка частица и да се подпише с въпросната жена. На практика може и жената да не иска, но като цяло е тъпо. Не, че брака се крепи на един подпис, но щом човек има проблем да го сложи е ясно нататък…..

  • костенурка казва:

    аз пък за друго се чудя ……… кой ли по време на естественото ви раждане – в къщи например щеше да РАЗБЕРЕ че тоновете на бебето са намалели и то страда ……….. и кой щеше да ви направи епизотомията …………. А?????????????????????? щеше да си замине и майката, и бебето

  • Катерина казва:

    Стефане, браво! Хората четат и въобще идея си нямат за какво им говориш.
    Аз ти се възхитих и завидях на жена ти, че си положил толкова усилия и събрал толкова знания!

  • Катерина казва:

    Стефане, браво! Хората четат и въобще идея си нямат за какво им говориш.
    Аз ти се възхитих и завидях на жена ти, че си положил толкова усилия и събрал толкова знания! Много ми хареса

  • бибка казва:

    До г-н автора:
    Споделяйки преживяното става ясна силната емоционална ангажираност с раждането на детето. Това разбира се е прекрасно. Но някак прекалено ангажиран може би-дотолкова че се усещат намеци за опит за изземване функциите на майката-явно дори неща като измислянето на името са предоставени единствено на твоята компетентност, да не говорим за това как пък ли тя може да си позволи без неговото позволение да слуша съветите на „лекарите“ и т.н. А жените, когато са раждали естествено (за което толкова претендираш) са се справяли по-добре и сами без някой да им обяснява, че той още не усеща да е настъпил момента за каквото и да било, особено ако няма как да го е преживял. А и едни претенции (от които неизбежно следва и непрекъснатата неудовлетвореност)- звуковата атмосфера го дразнела-ами това е -жени раждат, а и твоята като че ли не е била с мутизъм; как така другите родилки може да се притесняват, че някакъв си там се развява насам-натам; че и надълго и нашироко размисли и страсти за калцуните и прочее.
    И още: може и да си разгледал някой и друг учебник по акушерство, но явно нищо не е влязло в главата ти-това че на теб не ти е ясно какво търси някой, докато преглежда женати, не означава, че и на него не му е ясно (за щастие). Изобщо много плоски опити да се представим компетентен по медицински въпроси- напр. убедил се бил, че ножиците са тъпи, все едно всеки ден използва хирургичен инструментариум и извършва тези манипулации. А и сценария с всички доктори са някакви изроди, които само се чудят как да мъчат и убиват, без да са наясно с каквото и да било, много се изтърка. Да не говорим, че от това само проличават някакви комплексчета, че и даже малко паранойка.
    Радвам се много, че жената и детето са живи и здрави. Само имай предвид, че това си е чист късмет, както казват старите баби една жена като ражда е с единия крак в гроба.

  • prometeq казва:

    Този татко доста се е потрудил да се образова – за което – браво!
    Подозирам, че родилката премного му се доверява да взема решения вместо нея – което личи от авторитарния тон с който разказва какви решения взима едно след друго.
    Големите грешки които виждам са:
    – първо – „що дириш ти Компетентнико в болница ???“ /цитат от rygit/ Явно паниката е взела връх – повърхностна е била решимостта ви.
    – второ – въпреки образоваността ви и плановете ви сте допуснали родилката премного да се изтощи. това безсъние е убийствено.
    – трето- епизиотомията се е наложила САМО защото родилката не можела повече да стои клекнала – това ли е проблем на хора от 21 век? е че да бяхте качили един стол върху тая кушетка, че да се подпре жената. още 10 минути клекнала – и бебето щеше да излезе.
    – един изрязан в средата стол на който тя да седне без да докосва разкритието си можеше да й спести огромно изтощение и обиколки. като сте имали вариант болница – поне това да бяхте донесли.

    Сега малко коментар на rygit: Rygit, ти какво се палиш че човека навиквал екипа който имал много повече успешни раждания от него? Ти специалист по ражданията ли ще го правиш? Човека иска собственото му бебе да се роди, а не да се мери с екипа по брой живородени. Не прочете ли че иска най-нормални неща – да не дрогират родилката, да не дърпат плацентата, да не режат пъпната връв, да не отделят бебето от майката, да му се дава само кърма, да не го ваксинират и това е.
    Зад гърба му са искали да й бият метергин – това не е ли срамота? Какво ги хвалиш? Бързат да отчитат дейност – това правят. Живородените и оздравелите насред това им основно занимание са си чист късмет.
    За естествения подбор и смъртност – човека си го знае риска. И все пак му е увряла главата че да раждаш в болница е по-голям от този риск.

  • tertcoacy казва:

    За да отидете на изсвирване с клаксон абсент от приобщаващо , изтъняваща стъклото . Тъй като това е много неприятно флотатор , всички методи на потребление се намалява , за да ставам по-слаб тази горчивина .

  • Антон казва:

    добре, браво – показал си смелост, дързост, информираност, позиция. Като цяло те подкрепям, ама само да знаеш, че сега вече не пускат татковци да присъстват. Не знам заради теб конкретно или заради други подобни, но луксът да наблюдаваш и коригираш действията в Майчин дом вече не е достъпен за нас – тези които силно искаме да присъстваме на раждането и сме готови на компромиси до някъде.
    Мисля, че си минал някой граници.
    Моите изводи – Локалната битка е спечелена, глобалната – по-скоро обратното.
    Въпреки всичко – поздрави и най-топли чувства разбира се.

  • Цвета Христова казва:

    Поздравления, това се казва позиция на баща. Всъщност това е основното – да отстояваме правата си.

  • hekata казва:

    Поздрави за автора за направеното и написаното от майка, раждала във Великобритания!
    Всички, които осъдително нападат този истински мъж и баща, трябва да се срамуват от себе си!
    Тук никой не се противопоставя и не спори с желанията на родителите. На раждането дори и не присъства лекар, ако протича нормално. Никой не те кара да попълваш и подписваш формуляри, защото имате предварително подготвен план за раждане, където изрично сте посочили какво искате или не искате да се случи и как и освен ако няма опастност за живота на майката и детето, акушерките са задължени да се придържат към него.
    Никой не се е опитвал да ми дава медикаменти или да оказва натиск за каквото и да било върху мен или съпруга ми, който беше в моята стая с мен през цялото време. Вместо да ме хока, акушерката ме окуражаваше да се разхождам, седя и дори напълни ваната, защото водата прави болката по-поносима.
    Преосмислете собственото си отношение към раждането. Защо трябва да се страхувате от персонала в болниците и от това радостно събитие?
    Поздрави, и помнете, че промяната трябва да започне с вашето мислене, отношение и поведение…

  • dd2 казва:

    Аз разсъждавам така: Най-добрият вариант за раждане е да се използват естествените процеси в комбинация с постиженията на науката. Това е „златната среда“, до която обаче обикновено се стига след няколко движения на махалото в двете крайности преди нещата да се уравновесят.

    Преди 100 г. раждането е било в къщи и без особено много медицина. Днес пък процесите са прекалено влязли в една много медицинска поточна линия. И тъй като това продължава десетилетия, смятаме вече това за „нормално“. Да, наистина, медицината е свела смъртността при майките и децата по време на раждане до невероятен минимум в сравнение с преди век, но е време да върнем някои добри естествени практики и на природата, която в крайна сметка също явно добре е поизмислила някои неща… Комбинацията би дала още по-впечатляващи резултати.

    И това всъщност си се практикува на много места по света. Моя приятелка например живее и роди в Брюксел и от това, което разказа, се оказва, че повечето изисквания, поставени от семейството от горната статия, са били вече внедрени като практика. Изобщо не е трябвало да се боричкат да присъства ли таткото, за позите на раждане, дали да дадат бебето веднага да суче и т.н. Бебето там не се къпе първите 3 дни, тъй като било установено, че това го стресира допълнително и престоят е само ден за нормално раждане и мисля 3 дни за цезарово сечение.

    Така стигаме до другия проблем – масово хората не обичат да ги изваждат от рутината им. Служителите в АГ-отделения са свикнали с настоящата рутина и ако някой иска нещо да стане „естествено“, като в Брюксел или по друг начин, битката си е негова, той дразни и изглежда леко ненаред. Ако обаче бъде въведена нова рутина в цялата клиника, този тип хора ще са си на мястото, а за останалите това отново ще е „нормалното“ положение. Подозирам даже, че такъв вид клиники ще бъде предпочетен от всеки тип хора.

    Промените обаче идват от ето такива „дразнители“ и не виждам защо се очаква те да са абсолютно уравновесени в исканията и очакванията си, след като нито системата, нито критикуващите ги са такива – като всички хора и всичко създадено от човек. Кой казва къде точно е границата? С кой е нормално да бъде съобразен процеса по време на раждане – с персонала и изискванията на болницата или с човешките същества (майка, бебе и баща), които преживяват едно от най-най-екстремните изпитания на живота? Да, баланс трябва да се търси – но в името на най-доброто за новото начало (за семейството) и в името на перфектно свършената работа (не рутина) (за медицинските работници).

    Поздрави на семейството – независимо кой колко изисквания има в списъка си, важни са примерите на отстояване на позиция, която смятаме за важна. Хората масово не знаят за това свое право и как да се възползват от него и без нужда се оставят на „доброто си възпитание“ според което, трябва да се съобразиш с другите, даже и да е ЗА СМЕТКА на собствената си позиция. И идеята не е в това просто да се наложиш, а да пробиеш стената, когато има нужда от промени и усъвършенстване.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.