Разказ за престой в европейски родилен дом

Септември 2010г. в 21.45ч. постъпих в родилно отделение към МБАЛ АД-Русе за нормално раждане, тъй като по време на бременността ми и съответно при направените прегледи по време на нея не се установи проблем, който може да ми попречи или да ми навреди при такова.

След като постъпих, дежурният лекар ме посрещна с не особено въодушевление, защото нямало да може да си поспи. Въпреки грубата му реплика, бях спокойна, защото постъпвах за второ раждане и за съответния доктор бях чувала, че е добър специалист с дългогодишен стаж. Направи ми преглед, при който се установи 80% скъсяване шийката на матката, което  означаваше, че ме делят часове от самото раждане.

Докторът изчака около час и половина и като видя, че не настъпва промяна в състоянието ми, реши да ми “помогне” с разкритието и пъхна цялата си ръка в мен. Изпитах неистова разкъсваща болка и се опитах да се дръпна, но той ми беше притиснал краката със свободната си ръка и не можех да ги мръдна (прегледът се състоя на болничното легло). Започнах да плача и да не мога да си поема въздух, но той продължи. След около минута реши, че е свършил с така наречения “преглед”, благоволи да си извади ръката – ЦЯЛАТА БЕШЕ В КРЪВ – и изкоментира, че ВЕЧЕ имам прилежащо разкритие. Тогава разбрах, че целта му е била да направи разкритие… ЯВНО ПО МЕХАНИЧЕН, НАСИЛСТВЕН НАЧИН.

Искам дебело да подчертая, че до този момент нямах никакво кървене. При последващи прегледи от други специалисти ми съобщиха, че не само съм имала чувство, че ме разкъсва. Получила съм свличане по средата на предна и задна влагалищна стена по посока на часовниковата стрелка, разкъсана връзка на сфинктера, инконтиненция (при физическо усилие изпусках урина). “Зарадваха“ ме и с новината, че обилното кървене, което съм получила, основно е било признак за отлепена плацента.

Тогава ми стана ясно защо в един момент докторът се мъчи да ускори процеса на нормалното ми раждане, а 15 мин. след това ми се назначава секцио. С отлепена плацента не е нужно да Ви обяснявам, че кислородът започва да не достига до плода.

В операционната грубото и просташко отношение въпреки всичко не приключи! Анестезиологът, който беше ЖЕНА, си позволи да ми се подиграва, че един гинекологичен преглед не съм можела да изтърпя, а съм ревала. Ако съм била стигнела до нормално раждане, сигурно съм щяла да искам епидурална упойка. А когато започнаха да ме шият, асистиращият лекар направи забележка на доктора, който ме прие, да ме шие по-добре, още съм била млада, а той ѝ отвърна арогантно, че трябвало да има и работа за пластичните хирурзи!

По-късно установих, че не се е шегувал и не само шевът, а и разрезът са произведение на изкуството – свършена работа, която не би била гордост за нито един лекар, още по-малко за лекар с дългогодишен стаж.

След операцията, като ме закараха в интензивно отделение (бях отделена в самостоятелна стая – явно се бяха усетили, че са се олели с милото отношение), се обадих на съпруга си. Той изпадна в не по-малък шок и ужас от мен. Съобщих му, че сме добре. Той обаче решил да се увери сам и пристигнал пред АГ-то с желание да разговаря с лекар. Естествено, че му било отказано, нали живеем в 21-и век и сме членове на ЕС. Действията му освен че не ми помогнаха, дори ми и навредиха – бях допълнително поругана. В 6 ч. сутринта пристигна една личност, която не сметна за нужно да се представи (в последствие ме осведомиха, че тя е една от началниците, която е още в изпитателен срок след осеммесечна условна присъда поради немарливо отношение към служебните ѝ задължения, довело до смъртта на новородено).  Та започна едно викане: “Вярно ли е, че мъжът ти е идвал през нощта и е искал да разговаря с доктор и е притеснявал персонала?“ Аз:”Извинявам се, но моят съпруг има една жена и е нормално да се стресира.” Лекарката пак: “Как може…“ и т.н… Аз: “Извинявам се…” Изпаднахме в една излишна полемика. Накрая си извърнах главата, игнорирах я като присъстваща и чак тогава тя благоволи да престане да ме трови допълнително.

Бих искала да попитам – ако и съпругът ми не се поинтересува от мен, тогава кой? (Искам да отбележа, че явно съобразно изпитателния срок, в който е била въпросната лекарка, тя е заличена от работния график на съответната дата, когато се случва действието, и името й е заменено с име на друг лекар.) След това в интензивното отделение дежурната сестра ми каза да си купя обезболяващи – профенид, тъй като аналгинът, който ми се влива, няма да е достатъчен за отшумяване на болката. Аз си бях купила предварително, защото други мои приятелки, родили наскоро, ме предупредиха, че и тях са ги карали да си ги закупуват. Питам: Защо след като сме здравно осигурени, ни принуждават да си закупуваме обезболяващи по време на престоя ни в болницата?

Искам да спомена и отношението на една сестра. На третия ден успях да се кача до третия етаж да си видя бебенцето (на втория още не ми достигнаха силите да се качвам по стълбите, а опцията да ползвам асансьора ми беше отказана с обяснението, че е само за персонала и за носилки). Като влязох в стаята на родилките, бяха дали вече бебенцата на другите майки и сестрата беше излязла. Отидох да я потърся в сестринската стая. Вратата беше открехната. Почуках, никой не се обади. Видях, че има преходна стая. Повиках тихо: ”Ехо!” Тогава излезе с хъс едно красиво чернокосо девойче, което ми се развика: ”Какво си се развикала, ма? Да не си в планината?” Мина профучавайки покрай мен и дори не ме попита какво искам! Явно бях попаднала в планината…

След като почаках около шест месеца да се възстановя, надявайки се болката да спре и разкъсванията да се поправят от само себе си, чакането се оказа напразно. При пореден преглед ми бе казано, че вече няма какво да чакам и единственият начин да спре да ме боли, е оперативно лечение. Освен непрестанната болка след секциото, бях започнала да изпускам урина. (Доколкото се просветих в интернет, това е предизвикано от зверско забития лакът в ребрата ми, за да изкара бебето, плюс отлепянето на перинеума. Ако не бях извикала да спре, сигурно щях да имам и счупено ребро.) От влагалището ми излизаше непрестанно въздух и изпитвах още по-голяма болка при полов акт. Затова след няколко опита за интимни отношения със съпруга ми, просто такива бяха спрели да съществуват. Така на 09.05.2011г. постъпих в клиника “ЕСКУЛАП-97” ООД-Русе, за да ме оперират и непрестанните болки да спрат, а също и да ме възстановят като жена. (Да, след секциото се оказах фригидна.)

Считам, че лекарят от родилно отделение в гр.Русе е свършил изключително зле своята работа и под предлог, че ми е взето писменото съгласие за каквито и да било процедури преди те да са извършени, си е позволил не по непредпазливост, а умишлено да причини тежка телесна повреда у родилка, от която би могло да настъпи и смърт! Считам също така, че същият е злоупотребил с доверието ми към него и специалистите като него и след като ме е привел в безпомощно състояние, ме е увредил, съзнавайки какво върши в кръга на своите служебни задължения. Като акушер-гинеколог, същият трябва да е наясно кога и дали се налага преглед и до къде да се простира този преглед! Предвид факта, че е дългогодишен специалист и около него има достатъчно други такива, в болничното отделение е следвало да бъде организирана достатъчно адекватна апаратура, медикаменти и достатъчно добри специалисти, за да не се налага в двадесет и първи век да се прави разкритие с механично проникване с ръка за ускоряване на родовата дейност.

И така, мили майки, случиха ми се неща, които нямах и представа, че се правят, а още по-малка представа имах за последиците, които могат да настъпят. Затова:

ПРИЗОВАВАМ ВСИЧКИ МАЙКИ В РУСЕ И РУСЕНСКА ОБЛАСТ, КОИТО СА ПРЕЖИВЕЛИ НАСИЛСТВЕНО МЕХАНИЧНО РАЗКРИТИЕ С РЪКА ИЛИ ДОРИ НЕНУЖНО БОЛЕЗНЕН ГИНЕКОЛОГИЧЕН ПРЕГЛЕД – АКО СТЕ ГОТОВИ ДА СВИДЕТЕЛСТВАТЕ, ПИШЕТЕ МИ! АКО ИМАТЕ ОТ ПО-ГОРЕ ОПИСАНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ, МОЖЕ ДА СТЕ ГИ ПОЛУЧИЛИ НЕ ОТ БЕБЕТО, А ОТ “УСЛУЖЛИВИЯ” ЛЕКАР!!!

Ако не направим нещо, ще е престъпление от НАША страна спрямо бъдещи родилки, а може би и спрямо НАШИТЕ ДЪЩЕРИ! Стига сме си заравяли главата в пясъка! Попитах няколко адвоката, получих един и същи отговор: ”Станете десет и тогава ще поема делото ви и нещата ще се случат!” Тогава нито един прокурор няма да може да използва довод за отказ като “ГОЛОСЛОВИ”.

На този етап аз очаквам отговор от прокуратурата в София. Следващата стъпка е към Страсбург. Трябва да сме силни! Не само да се жалваме в разни форуми! Трябва да отстояваме правата си! Стига сме търпели грубото, просташко и непрофесионално отношение, потъпкващо човешкото ни достойнство! Стига сме си тръгвали тихомълком от родилния дом, чувствайки се ИЗНАСИЛЕНИ! ИЗНАСИЛЕНИ ОТ ЛЕКАРСКИЯ ЕКИП, вместо щастливи и горди майки!

За контакти : info@rodilnitza.com

11 коментара »

  • Валерия казва:

    Миличка, разплака ме! И аз имам две деца и си мислех, че преживяването ми с първото във Втора градска болница в София е било неприятно… Още от самото начало на разказа ти си повтарях една дума – ИЗНАСИЛВАНЕ, при това на родилка, при това от лекар, който трябва да я изражда. Ако не бях родила първия път във Втора градска, сигурно нямаше и да повярвам! Сега съм сигурна, че да раждаш в болница в България е възможно най-рискованото, което можеш да предприеме в живота си една жена. Само като си помисля, че аз и досега (4 години по-късно) се сещам понякога за моето преживяване и се ядосвам, си представям какъв психологически ефект е имало твоето преживяване върху теб… Да не говорим за физическия ефект – той е видим и за останалите и, надявам, се поправим. Но колко години ще се сещаш и ядосваш на тези хора? Това само ти и, може би, съпругът ти ще знаете. Много, много съжалявам за всичко, което си преживяла и ще преживееш! Иска ми се да можех да ти се извиня от името на целия екип в болницата, но не мога. А дори и ТЕ да го направят, няма да върнат нищо.

  • Катерина казва:

    Съжалявам за това, което си изживяла
    Моето раждане в АГ-Русе(преди 6 г) беше толкова травмиращо, че е една от основните причини да напусна Бг.
    Бяхме направили подписка преди време,’За промени в практиките в АГ-Русе’ но до никъде не я докарахме.
    Пожелавам ти късмет!

  • Елица казва:

    Работя в Родилно отделение (не в Русе) и когато чета разкази като този ми става много мъчно и болно. Раждането е изключително важно събитие както за родилката и семейството ѝ, така и за нас мед. работници. Лично аз изживявам такава радост и удовлетворение с всяко раждане, виждайки усмивката на майката. Това е чувство, което не може да бъде обяснено, не може да бъде изразено с думи. Съжалявам много, за това което ти се е случило, търси правата си до последно и не губи вяра в хората, не губи вяра в нас (медицински сестри, акушерки и лекари). Желая ти успех.

  • Искра Маринова казва:

    Много ме разтърси тази история.Това е ужасяващо.Искам само да попитам защо не е написано името на въпросния лекар.Какво Ви пречи да го разкриете,след като въз основа на тази потресаваща история може да бъде заведено съдебно дело,което е и правилната постъпка според мен.

  • bahtishen djudjeva казва:

    zdraveyte az sam Bahtishen i sam ot Ruse procetoh va6ata istoriya iskam da vi kaja samo edno Gospod vi e pomagnal na vas tryabva da sste mnogo blagodarna na tova ce sled vsicko tova koeto ste prejivyali deteto vi e zdravo az prejivyah sa6iya ko6mar prez 1984 na 1 mart mnogo hubav den nali nyama da skriya imenata na lekarite d-r Encev i d-r Radeva vtoro rajdane mi be6e sled napraveniyat pregled doktorkata kaza da se premestya ot legloto na prednaznacenoto za rajdane myasto ty re6i da se uveri dali imam palno razkritie i kato me preglejda zapocna da vika ;VEDNAGA ENESTEZIOLOG NA SIRENA;az ne znaeh kakvo stava doktor Encev mi se razvika i mi kaza ako iskam jivo dete ako tryabva da ne di6am doktorkata darja rakata sled pregleda vatre v men dokato doyde aneststeziologat tova traya ot 18 ,30 do19 .15 i 20 nyakade tya prez tsyaloto vreme natiska6e glavickata na detenceto mi moyat savet e ne spirayte da se borite tarsete si pravata ako tryabva az se prisiedinyavam kam vas vremeto v koeto az rodih ne pozvolyava6e da si tarsi6 pravata
    na lecenie hodeha tazi koito imat pari ili byaha clenove na bkp no tova nyama nikakvo znacenie i sled vsicko tova prejivyano dnes az imam sin koyto e na 28 godini na leglo e invalid parva grupa gledam si go i se molya da mi e jiv o6e mngo si go obicam a nay lo6oto e ce me izpisaha ot rodilniya dom sas zdravo dete a me darjaha v bolnicata 18 dena na parvata konsultaciya kato otidoh mi vzeha kartona s epikrizata i do den dne6en ne znam kade e kartonauj ne6 6tyaha da popalvat posle pravili remont nyakade go pribrali sled mngo hodene vece se otkazah da go tarsya vpecatli me i tova kogato hodih da vzema akta za rajdane na sina si imeto mu be6e zacerknato s cervan moliv i slujitelkata me popita tova dete jivo li e a toy be6e vece na 7 meseca s mnogo ne6a o6e sam se sblaskvala i prez tiya 28 godini ot negoviya jivot vodila sam go tam kadeto sam imala vazmojnost no e tolkova uvreden ce kadeto i da otida tova 6e e samo se molya da ejiv a tiya lekari koito dopuskat takiva gre6ki koito rabotyat v imeto sao ito samo v imeto na parite i to mnogoto pari dali ni6o ne im teji na savesta

  • Ели Йорданова казва:

    И аз преживях подобно нещо, в болница „Шейново“ в София, макар и без достигане до тези изключително шокиращи последствия. Второто ми раждане бе също бе „ускорено“ с бъркане с цяла ръка в корема, с лакът в ребрата и многократно натискане на корема, коментари от сорта „хайде, че смяната ми свършва“, „недей да капризничиш“ и др. п., които дори след 5 г. през които се опитах да забравя, все още понякога звучат в главата ми. И като раждах, усетих, че все едно си „родих“ всички вътрешности, заедно с моя син (да е жив и здрав), чувствах се унизена и смазана, а както разбрах, положението и при други родилки бе подобно. Последствията при мен, сега си давам сметка, че не са случайни и ч: свличане на предна влагалищна стена, разкъсана връзка на сфинктера, инконтиненция

  • Ели Йорданова казва:

    Без да искам, публикувах предварително. Да кажа името на лекаря: известен е- д-р Румен Велев. Възстановяването и при мен стана (ако може да се каже изобно, че е станало), доста трудно, ходих на последваща операция година по-късно, която, както разбирам, също е направена изключително непрофесионално (и пак от „светило“ в областта), с невероятно груб шев, от който според друг гинеколог, трябва много да се срамува. Е, поне вече не се изпускам, но усещанията ми са такива, че явно трябва да мисля за пластична операция (ако не се възстанови и свличането, което ме предупредиха, че е вероятно). И тук лекарят на никого не препоръчвам: д-р Славчев, вземащ по 140 лв. на частен преглед. Изобщо вече не смятам, че в София има кадърни гинеколози, поправете ме, ако някой все пак е намерил такъв. Но да, вярвам, че причината е в начина, по който бе „ускорявано, за мое добро“ раждането ми. Трябва да направим всичко възможно това да се промени; давайки съгласие за медицинска помощ при раждане, ние не даваме съгласие за интервенции, увреждащи ни като жени за цял живот след това.

  • Vesi казва:

    Първият път когато забременях още от самото начало имаше уж малък проблем.Казаха ми,че плода не се развива добре но с лекарства и инжекции ще се оправи.Така изминаха 2 месеца ходене по мъките и по лекари инжекции,лекарства(накрая ми предписаха ударна доза на ден по 12-13 хапчета и плода на 3-тия ден умря в мен) и се наложи кюртаж.Тогавашните думи на лекуващия ми лекар бяха цитирам:“Е аз си знаех,че ще стане така ама да не ти убивам кахъра…“Направиха ми изследвания и всичко беше наред.Така измина известно време и отново забременях.Отидох веднага на преглед при друг гинеколог и ми каза че е извън маточна бременност и че ако до 3 дена плода не слезе в матката се налага спешна опреция за премахване на дясната тръба защото иначе ако не се оперира може и аз да си замина.От там нататък тръгнах по други лекари.Обиколих почти всички възможни в града но всеки казваше нещо различно.Решихме,че няма да се подложа на тази операция и че ще изчакаме пък каквото стане.Плодът слезе в матката 1 седмица след като ми бяха насрочили тази операция на която не се подложих за което съм крайно благодарна,че не се доверих на някои от лекарите.През цялото време пиех лекарства за задържане,втория месец влязох в АГ за задържане,а между 3-4-тия месец ми направиха сирклаж.Почти всяка седмица ходех на прегледи,който не се поемат от здравната каса.Останаха 2 седмици до раждането мислех си.че най-накрая всичко е свършило но уви…Тогава се прави едно изследване на сирклажния конец.Когато изляза резултата ми казаха,че имам e „coli o6″Лекуващия ми лекар каза.че ще ме излекува до раждането с антибиотици и че няма да има проблем.Когато го попитах дали е опасно за мен и за бебето той каза,че е малко опасно но няма страшно той щял да ме излекува,След тези думи пак трагме по лекари на частно да търсим второ мнение.Казаха че е опасно както за мен така и за бебето.ако родя нормално преди да се излеккува има опасност бебето да се зарази като излиза през родовия канал а ако родя секцио имало опасност за мен.И така пак ме поставиха в шах.Започнах да пия някакви лекарства изписани ми пак от въпросния лекар и имаше подобрени.Започнахме да говорим за раждането.Той щял да ме изроди да съм му звъннела ако има проблем и ако тръгна да раждам,и да не се притеснявам от изследването като дойдело време той щял да ми скрие изследването от другите лекари и нямало да има проблеми.Тогава наистина се изплаших и го попитах защо ще ми крие изследването като не е опасно,а той ми отговори ами защото да не съм раждала в заразното при циганките и при тези дето нямат документи.Тогава се поразровихме,поразпитахме и разбрахме че при тези колита и лекуващия ми гинеколог трябва да си направи изследвания,защото ако и той ги има става също преносител и може да зарази и други бременни.При следващия преглед ми каза,че пак той щял да ме изражда.Да си наглася 300лева и да му се обадя.Тогава за пореден път му казах,че не искам да ме изражда той,и че няма да му дам 300 лева.Той упорстваше и дори започна да ме изнудва като казваше:“е нищо де какво толкова все от немотията ще ги съберете“,накрая се скарахме и той каза добре де няма проблем ти ми звънни аз ще дойда да те изродя и ще платя 300 лева вместо теб но ми се обади,не се тревожи.Така и не му се обадих няколко пъти ми звъня на мобилния но аз не му отговорих.Отидох на преглед при първата гинеколожка която искаше да ми махне тръбите,но тя не ме позна и не си спомни какво ми каза първия път.Аз пак и се доверих прегледа ме и ми каза,че бебето е добре и е около 3,400 3,500кг и около50см..Влязох да раждам и на смяна беше пак въпросната лекарка и аз се оставих в „нейните ръце“.Раждах нормално,платих си 120лв.за епидурална упойка и през цялото време бях в съзнание.Тази упойка се поставя периодично на около 1 час но не по-малко.Малко преди да направя 10см.разкритие гинеколозите ми казаха да не искам последната доза упойка за да мога да помагам с напъните по добре.Когато анестезиоложката дойде и казах,че неискан последната доза,но тя се обърна към мен и ми каза е няма няма аз така и така съм я нагласила и ми я постави,а нямаше минали и 40 мин.от предната доза.Така се получи предозиране.До родилна зала родилката трябва да стане на крака и да отиде сама до там а аз дори и от леглото неможах да се надигна.Докараха инвалидна количка да не говорим,че два пъти щяха да ме истарвът краката ми се влачеха по земята,забравиха да вдигнат степенките на количката…С една дума ад.Започна и раждането бебето неискаше да излезе,напъвах натискаха ме,напъвах натискаха ме,те направо скачаха отгоре ми.Накрая докторката каза,че ако сега не излезе(накрая скачаха отгоре ми без да имам контракции) влизаме за секцио,но слава богу бебето се роди.Роди се 3,900кг(ако едно бебе е толкова голямо от 3,900 4,000 и нагоре е за секцио от самото начало)52см. момченце живо и здраво.А както по нагоре казах една седмица преди това ми казаха,че е нормален плод(за кг.)И така изминаха 3 прекрасни месеца,докато една сутрин ме хванаха адски коремни болки.Пих лекарства в къщи,но без резултат.Наложи се да отидем до спешното отделение.Сложиха ме на система(обезболяващи) след това ми написаха рецепта и ме пуснаха да си ходя.След около 2-3 часа след като се прибрах отново неможех да стоя от болка и пак към спешното.Пак ми включиха система,но без резултат.Пратиха ме в АГ-то но и там казаха че не е за тях и че те невиждат нищо нередно след раждането.Постъпих в болницата и на следващия ден се започнаха мъките.Започнаха изследвания 3 пъти се мъчиха да ми поставят сонда и „на четвъртия път успяха“беше ужасно.След това ме пратиха на едно изследване наречено горна ендоскопия(с тръба през устата се влиза в корема и се оглежда)за което се полага упойка,но завеждащия отделение „недава такава“,защото това били лиготии…След това изследване ми казаха че имам гастрит,колит и от това бил раздразнен стомаха,от там ми били болките.След като минаха 7 дена и нямах никакво подобрение но ме изписаха защото била минала клиничната пътека.Успях да остана в къщи с тези болки около една седмица след което отидох при личния лекар и поисках направление за гастроентеролог.На следващия ден отидох и когато ме погледна жената щеше да припадне от изумление,че в болницата и в АГ-то не са видели около 15см.киста.Веднага ме прати в спешното и отново ме приеха за 3-ти път пак по спешност.Отново се започнаха едни изследвания и пак нищо.Стоим и чакаме да видим какво ще стане това бяха думите на завеждащият отделение.Мина още една седмица в чудене и размисли какво може да ми има.В продължение на седмица бях на 3 вида антибиотици едновременно резултат нямаше,почти не получих анемия,но никои не се нае да ме оперира защото незнае какво ми има.Започнаха едни съмнения за киста на панкреаса.Направиха ми скенер и потвърдиха диагнозата,но за операция пак нямаше кои.След още няколко дни решиха да ми направят пункция(да вземат материал от кистата).Събраха се целия екип и ми направиха пункция(имаше някакво раздвижване).След като излязох от операционната вдигнах 40 градуса температура тресях се цялата,а когато дойде сестрата ми каза цитирам:сега не е време за температури,и си замина…..След като поотмина и тази пункция ми казаха,че тази операция (киста на панкреаса) е много сложна и опасна.Било 50 на 50 или ставам от операционната или оставам там..Пропуснах да спомена,че след поставянето на диагнозата ми постоянно стоях гладна защото можело всеки момент да вляза за операция по спешност.Ако се наложело да ме оперират по спешност ще оперират ако ли не стоим и чакаме.А какво чакаме така и не разбрах…След като ми казаха тези неща предстаавете си как съм се чувствала като знам,че мога да оставя 4 месечно бебе полусираче и вдовец на 27 години.Това беше моят най-голям кошмар в живота.По цели нощи не съм спала и не съм спирала да плача като знам че всеки един момент мога просто да си отида и никога повече да не видя семейството и бебето си.Господи просто бях съсипана и проклинах съдбата,че може би няма да видя първите стъпки на детето си,че няма да чуя неговите първи думички.Просто бях съсипана и психически и физически..Решихме да отидем в София.Взех си документите и изследванията от Русе,събрахме пари записахме си час и отидохме при Професор Виолета Димитрова(тя се занимава с кисти на панкреаса и е най-добра в цяла България), която всеки ден благословя защото тя е моят Ангел Пазител.Когато отидохме в кабинета П-Р Димитрова ме прегледа и каза да за операция е, и постъпих в Александровска болница още същия ден.На следващия ден ми направиха нужните изследвания за операцията и на другия ден казаха,че ще оперират.Бях едновременно и ужасена и благодарна,че най-накрая ще свърши моят ад.Сутринта бях първа за операция беше се събрал екип и влязох на операция.Когато се събудих бях много зле не помня нищо от този ден,само знаех,че това е краят на мъките ми.На следващия ден 2 след операцията се събудих болеше ме,но бях Жива и благодарях на бог,че отново ще мога да прегърна моето дете.Когато минаха на визитация ми казаха,че не е било киста на панкреаса,а ХЕМАТОМ НА ДАЛАКА ДЪЛЪГ ОТ 17 ДО 19 СМ.ОБРАЗУВАН ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО.Дори се чудеха как съм търпялатези болки и как едвам не се е спукал тоя хематом,бил е просто на косъм,а ако се е бил спукал …?Просто бях шокирана.Плодът е бил прекалено голям и от напъните и от това натискане буквално дето са скачали отгоре ми да изкарат бебето са ми спукали далака.Всички лекари в София бяха шокирани от случилото се:Как в Русе след първото изписване от болницата няма да видят 17 см хематом,нито в болницата нито в АГ-то?Как са ме натискали при раждането?Защо не са ме оперирали?Толкова въпроси а няма отговори,няма и наказани няма виновни защото всеки си умива ръцете с другия

  • Венелина Арнаудова казва:

    Мили момичета, случилото се с вас е ужасяващо. Трябва да бъдат осъдени тези лекари и да не практикуват повече! Не се отказвайте, макар че е ясно колко нерви, време и средства ще ви коства. Не сте сами – потърсете помощта на други хора, които ви подкрепят и кажете с какво бихме могли да помогнем. Искам да изразя благодарността и поздравленията си към създателите на сайта и предприетите от тях действия, както и готовността си да се включя в това начинание ако мога с нещо.

  • Lena казва:

    Здравейте!
    Някои от разказите ви просто не можах да прочета, мисля, че човек не бива да изпада в такива подробности и да разказва подобни ужаси в сайт, в който влизат предимно бъдещи майки. Съжалявам за всичко, което ви е сполетяло и се моля виновните да горят в ада. Колкото и да упорствах вътрешно срещу рекета наречен „избор на екип“ все пак това е шанс нещата да се случат малко по-добре. Най-вече защото вие познавате лекаря и защото сте преценили що за човек е след като сте го избрали. Аз все още се колебая за това кого да избера, но се примирих с факта,че ще му изсипя маса пари за да може евентуално да чуе моите желания. Знам ,че не всички жени имат възможността да си платят за избор на екип и знам ,че тази практика е порочна, но тя не е грешка само на лекарите. Това е грашка на цялата ни здравна система, която толерира небрежността като не дава адекватни заплати на акушери и специалисти. Много време ще мине докато това поколение лекари-убийци си отиде от този свят , но аз се ,моля следващите да бъдат по-човечни и по-интелигентни……

  • Кремена Кирилова казва:

    Лена, каквото и да е заплащането не е оправдание за стореното!А относно избора за екип…..Смъртни случаи има на бебета и отново насилие в ЧАСТНИ болници.НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН НИКЪДЕ ЗАПОМНЕТЕ ГО! Човек трябва да има наидея какво може да му се случи!На който са му слаби ангелите да не чете.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.