Вълшебно раждане у дома

Тапата ми започна да пада на 31-ви следобед и много ме развълнува. Първите болезнени контракции пък – през нощта на 31-ви срещу 1-ви след една мила среща с две от приятелките ми, татковците и децата им в Коколандия. Даже подозирам, че именно едно от дечицата му каза да излиза вече наистина на моя синковец! И така – събуждам се към 2 през нощта от болки и адски много се радвам. Съвсем същия сценарий беше и при раждането на първия ми син. Вълнението и болките не ме оставиха да спя много-много, но към зазоряване съм си заспала. През целия ден си имах също болезнени контракции, не съвсем регулярни, но бях сигурна, че следващата нощ ще е събитието – подготвих и татката ни. Той дори се постара да пазарува специално за „гостите“, понеже аз не знаех колко точно души ще искам да присъстват.

Вечерта контракциите зачестиха и се засилиха и аз помолих мъжа ми да приспи бъдещия батко докато аз си приготвям местенце. Запалих си свещи, пуснах си музичка и си прекарвах времето основно с колене на пода и ръце/горна част на тялото върху топката. Пъшках тихичко с отворена уста на всяка контракция – нещо като „аааа“. Между контракциите помпах басейна – за всеки случай да си ми е готов. Бях си направила огромна тенджера чай от малинови листа, коприва и босилек и си капнах в него RR и си пиех през цялата нощ от него. Също – ЛАБОРАДА, но признавам си, не си я изпих – имам някаква непоносимост към вещество в разтворимите таблетки явно (а в случая бях сложила разтворим калций) – миришат и имат еднакъв вкус според мен, та не ми беше много вкусна. Похапвах си стафиди и някакви сурови ядки почти през цялото време, а в по-късните/ранни часове и шоколад. Бог да го поживи пича, дето го е измислил шоколада – много е ценен!

И така – часовете се нижеха, аз си пъшках и си засичах контракциите и си мислех, че напредвам. Взех си душ, за да облекча малко болките в кръста, а и да констатирам дали ще се промени интензитета или честотата им. Е, промениха се и двете и реших, че е рано за басейн. Според сайта, който ползвах да засичам контракциите ми бяха вече на по 2-3 минути с продължителност около 50-60 секунди и реших да вляза в басейна. Там телефонирам на приятелката ми, която исках да присъства в този момент. Според нея обаче още беше рано – нямах никакви напъни, а и контракцията, на която присъства по телефона й се стори лекичка. Съгласих се. Ще се чуем по-късно. Не знам дали това е била повратна точка – нещо като психологическа бариера или пък тялото ми се е показало по-ясно на друг, а не на мен, но от тук започва и „слизането от върха“.

Излезнах от басейна след около час и продължих с топката, но като цяло не виждах голям прогрес, а вече бях доста уморена. Опитах се да покажа на любимия къде да ме натиска и как да ми помага – бяхме измислили някакво безумие като поза – аз лежа на лявата страна на дивана, той е до мен в едно кресло и при контракция аз силно натискам с ръце стената, падаща се над главата ми, а той ме натиска по кръста. Междувременно той следи тоновете на всеки час с фетоскоп – всичко е наред, аз също съм спокойна и все още смятам, че ей сега ще родя. Всяка контракция завършваше с напън сега, а самите контракции започнаха а се разреждат.

Влизах още веднъж в басейна да облекча болката, но в крайна сметка излязох, защото бях заспала… Стана ми ужасно, ужасно студено навън. Никога не ми е било толкова студено – краката ми трепереха така, че направо не можех да вървя. Облякох се много добре и се завих. Реших – ще спим! Сложихме подложка – води си изтичаха по мъничко още от вечерта и се приготвихме да спим. Събуждахме се за всяка контракция (с напън) и виехме и двамата вече и пак си заспивахме. Шантава работа. Може би поне 2 часа сме почивали така. След това вече беше светло и трябваше да мислим какво да правим натам – синът ни, приятели – изобщо – нов план.

Междувременно се обади друга моя приятелка и аз реших, че искам тя да дойде сега при мен – нещо бяхме се „закучили“ самички и имахме нужда от външна намеса. Така и стана – тя дойде, направи ми страхотен масаж с жасмин, събрах си всичките сили и започнахме приключението наново. Говорихме си през цялото време. От време на време идваха „баткото“ и/или таткото и се шегувахме и с тях. Стана си един вид – парти – както си бях пожелала. Установихме, че явно единствената поза, в която понасям контракциите беше на колене опряна върху родилния стол. Приятелката ми ми правеше масажи и ме натискаше на определени места, за да ми „маха“ болката. Безценна помощ! Винаги ще казвам, че наистина си трябва екип за всяко раждане – за масажи, за компреси, за разговори, дори за отнасяне и принасяне на разни нещица… Единия ми безсмъртен лаф от деня си остана именно – „К’ви глупости ми разправят – аз родих!, то участват още 5 човека!“ А другия безспорно е този на приятелката ми  – „Готово ли е кафето?“ – Това на всяко влизане на татката в продължение на поне 4 часа с тенджера с вряла вода за компресите, които ми слагаха на кръста, корема и перинеума. Всеки, минал през кухнята да носи вряла водя виждал кафеника със заврялата вече и я сипвал в тенджерата – и така … 4 часово кафе.

Малко по-късно се появи и другата ми приятелка и вече си стана истинско парти и същевременно много усърдна работа кипеше. Нещата напредваха – контракциите се засилваха, линията от ануса също се удължаваше и аз имах завидно добър тонус. Пробвахме различни други пози, защото краката ( колената най-вече) ме боляха, но всяка друга или забавяше темпото, или не се търпеше като болка… Нямаше смисъл да се противим – това беше позата. Редуваха се и тримата да ме натискат, местата за натискане в различните етапи бяха различни – това е много ценно да се показва на всички курсове за бременни според мен!

Контракциите ми бяха станали двойни първо – една след друга веднага, като втората започваше от долу нагоре. В последствие тези вторите преминаха в напъни и бяха доста гаднички – само горещ компрес ме спасяваше от тях. После се появиха и тройни, но третите не бяха нищо особено в сравнение с първите две. Между контракциите се изправях, за да ми почиват коленете и правех „смешните походки“, за да ускоря процеса. Предложиха ми да вляза в басейна поне да си отморя краката. Не исках. Не ми се искаше повече да се протака – исках си бебето сега! Говорих му постоянно и се закачах и с останалите – някак не можах да изпадна в никакъв транс, все си бях там, та даже и шегички пусках понякога. Нямах никакви съмнения, че всичко е наред и че съвсем скоро ще си гушкам бебето.

През цялото време не си поставих граница – не си казах час до който да се е родил, не си мислех и за болката, нито пък изобщо наричах състоянието си с тази дума. Като цяло ми хареса начина, по който се чувствах – силна, бодра и спокойна, просто трябваше да си мине определено време и това е.

В един момент вече ми предложиха да клекна и ако мога при следващия напън да помогна малко на главичката – виждала се вече, с мехура. Клекнах, но идея си нямах как да напъна – то тялото ми си вършеше само някакви неща, бебето му помагаше и аз изобщо не исках, а и не разбирах как да се намеся. Не разбрах как стана, но усетих нещо като убождане и после изведнъж се разплискаха води. Беглия мой поглед помни течност с белезникав цвят и вътре някакви белички парченца. Има филм, който още не съм гледала и затова бързах да разкажа какво помня, пък да видим после какво е било всъщност. Та – плисват водите напъните продължават, но не търпя в тази поза, решавам да седна на стола. Нещата с тоя стол все се забавяха, но в случая си ми беше нужна почивка, та не се противих. На следващия напън вече имах чувството, че някой се опитва да ме разкъса зверски, а на втория вече крещях като обезумяла, че ме боли и за първи път си го помислих… Момичетата веднага ми казаха, че се справям чудесно и просто да дишам, аз се успокоих и бебчето изхвърча като тапа – пак по спомен – мисля, че не можаха да го хванат даже. Появи се със силен рев, страхотна миризма, верникс и беше розов, голям и прекрасен! Татката го осмука пръв (за да прочисти дихателните му пътища), после ми го подадоха, аз се опитах да го сложа на гърда, но той имаше нужда да си пореве явно.

Завиха ни с някакви одеала и всички се засуетиха да почистват – кой себе си, кой пода. Незабравим старт за всички ни! Баткото беше възхитен! Не си спомням кога са го пуснали да влезе, но мисля, че си е бил там през цялото време. После ме пита дали много ме е боляло, но мисля, че не сме му навредили по никакъв начин с тази случка. Видя и се докосна до нещо истинско и го прие точно така – без вталясванията на майка ми, примерно…

Родилния стол е дървен и доста неудобен, та краката ми вече бяха поизтръпнали и много исках да стана вече от там. С две думи – да раждам и плацентата и да се свършва. Докато се суетяха за купа, за ръкавици… аз клекнах и тя се изхлузи от мен, не трябваше нито напън, нито контракция. Като се намери и купата ни преместиха на леглото в спалнята и там започнахме истинското опознаване. Бебундето засука и започна да се оглежда наоколо. Беше вълшебно! Още бях като замаяна и не можех много да асимилирам какво става, само знаех, че съм щастлива.

По-късно Я и В прегориха пъпната връв, а аз станах да се изкъпя и преоблека. Сложихме дрехи и на М, за огромна радост на батко му. Тази нощ сме спали доста и двамата – явно уморени от приключението, но на всеки сигнал от негова страна предлагах гърда. Много хищен сукач се оказа.

И така – днес става на 5 дни! Пъпната връв падна преди третия, кърмата ми се появи също горе-долу тогава – с две думи: Супер сме! Разкъсвания нямам, макар под секрет да споделям, че не си направих нито един масаж на перинеума. Явно основно значение имат все пак горещите компреси.

Нямахме теглилка първите дни, та сме го измерили на 2-рата сутрин – т.е. 3-тия ден и беше 3800. Подозирам, че се е родил към 4кг, защото до този момент беше изакал огромни количества мекониум. Дълъг го изкарах 53 см, но това е с уговорки – мога и повече, мога и по-малко да го „измеря“. На вид много ми прилича на баткото, та смятам, че са верни мерките – той беше 4050гр. и 54 см.

Пожелавам на всички ви такова истинско преживяване! Незабравимо за всички!

8 коментара »

  • Една майка казва:

    Аз също имах домашно раждане, само аз и таткото. Също съм на мнение, че повечето лекарите осъществяват ненужни интервенции, за да излезе бебето по-бързо, че много често правят секцио, защото им е по-лесно и доходоносно, но сред тя и такива, които са призвани да са ЛЕКАРИ. Не харесвам крайности и затова ми беше малко прекалено отношението на Родилница към тях. На моменти се чувствах раздвоена – защо лекарите толкова ни наплашват, нали раждането е естествен процес, а от друга ако нещо не е както трябва(а това се случва понякога) – те ти трябват. В крайна сметка нещата се случиха вкъщи, контракциите започнаха вторник следобяд, а бебчето се роди в петък сутринта. Беше ми трудно, болезнено, продължително, на моменти се чувствах в безизходица. Следобяд, след като родих отидохме в болница, защото имах разкъсвания(вътрешни и външни) и започна моя ужас – изравниха ме със земята, задаваха ми какви ли не въпроси(следена ли е бременността, болна ли съм, дали съм от секта) изкараха ме едва ли не луда и че се съмнявали че аз съм родила това дете. Шиенето – на никой не пожелавам да изпита това- обиждаха ме, краката ми конвулсивно се тресяха, плачех през цялото време.Викнаха полиция. И се случи това, което исках да избегна – две нощи бебчето ми не беше при мен и я тъпкаха с антибиотици. Затова смятам, че агитирането към домашно раждане трябва да е малко по-умерено, не съм против него – всеки сам си решава, но и всеки е различен. Никой не знае какво си мисли една бъдеща родилка, дали и от какво я е страх, затова и подходът към всяка трябва да е ИНДИВИДУАЛЕН. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО според мен трябва да има някой компетентен по време на разждането, трябва да е асиситирано. Не на последно място не трябва да се представя винаги УТОПИЧНО и да се публикуват само позитивни домашни раждания. Ако ви го разкажа моето подробно, ще го публикувате ли? Не, нали, защото тогава повечето бременни клонящи към домашно раждане ще се откажат. Повече съмишленици се печелят с подкрепа.

  • Solley казва:

    Една майка, съжалявам за неприятните емоции и преживявания, които си имала след раждането. Съчувствам ти искрено. Ако желаеш, можеш да споделиш своя разказ/гледна точка и ще го публикуваме.
    http://www.rodilnitza.com/blog/contact
    Надявам се да си се справила с травмата от болничните интервенции и престой там.

  • Вълшебната Раждаща казва:

    Здравейте, ЕДНА МАЙКА! Случилото се с Вас и Вашето дете е ужасно и се надявам всичко вече да е минало и да сте добре. Предполагам знаете, че част от човешките Ви права са потъпкани и имате право да се защитите в съд. И все пак домашното Ви раждане е било успешно, а последвалия престой в болница не Ви е харесал – нали така? Важно е да установим защо и какво може да се направи, за да не се допусне това да се случва на други! Също бих Ви предложила да напишете разказ и да ни го пратите – ще бъде нещо като терапия за Вас, а полезна информация за други. Подкрепа е именно и нашата идея – ако се сещате за конкретен неспоменат подход – пишете ни!
    С уважение: Вълшебно родила 🙂

  • Една майка казва:

    Ще се радвам да мога да предотвратя подобно държане към други родилки и ще ви пиша малко по-подробно за моя случай. Благодаря за подкрепата!

  • Вълшебната Раждаща казва:

    Радвам се да прочета последния Ви пост и чакам с нетърпение да пишете повече!

  • Една майка казва:

    Преди около две седмици ви писах на http://www.rodilnitza.com/blog/contact.

  • Нели Терзиева казва:

    @ Една майка,
    явно е имало технически проблем и Вашето писмо не е било получено.
    Молбата е отново да изпратите Вашето писмо на е-адрес: info@rodilnitza.com
    Благодарим предварително за Вашите усилия и се извиняваме за неудобствата.

  • Крис казва:

    Не мога да повярвам, че в 21 век някой здравомислещ се подлага на подобни хипарски безумия. Не мога да повярвам и че един съвестен родител ще подложи голямото си детенце на подобно нещо- поне него да бяхте отпратили. Сигурно дори не сте се замислили какво ще се случи с бебето, ако раждането се окаже не по план и се налага секцио… Ама така е, търсете си „местенца“ като животните, травмирайте децата си, които стават свидетели на раждането на собствената им майка и накрая се надявайте, че естественият подбор ще се окаже благосклонен към вас.

    За първи път се почувствах отвратена, четейки нещо в интернет. А съм чела много.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.