Раждането на Боряна

Привет!
Вече 8 дена откакто съм майка… и … ми е много трудно да ви напиша ПРОСТО един мейл!
В мен е шеметно развихрена Нова и Необятна емоция; Свръхлюбов… и… по-добре да не търся думи… и в същото време преглъщам буци горчив гняв от начина, по който видях да се посреща и обгрижва новият живот в БГ болницата.

Ето какво се случи. Надявам се, няма да вземете да се шашкате, еле стресирате, нали!? Всичко все пак е наред и налице е HAPPYEND, просто е хубаво да знаете, че отношението не винаги е приятелско, но то и това е въпрос на късмет, уговорки, очаквания и пр. Аз си го представях по-мило или поне по-професионално, но отново се сблъсках с личните проблеми, комплекси и малоценности на персонала. СПОКОЙНО! Това не е драматична история, а просто израз на беса ми срещу поведението на персонала в някаква си болница.

Началото вкъщи

Минути преди полунощ ми падна тапата. Моментално с нея започнаха и контракции на 3-4 минути. Опитах да си легна, защото не болеше много, но скоро се оказа, че няма да се спи. Разхождах се, танцувах си, влизах да си взимам душ и беше супер. Шегувахме се с мъжа ми и не можехме да повярваме, че започва. Контракциите приличаха на игра на замръзванка. Голяма веселба! Минаха няколко часа и решихме все пак да тръгваме вече за болницата (нали все казват, че, ако 1 час имаш контракции през 5 минути е време да потегляш!). И така, помотахме се още, ходихме да заредим бензин и към 4 сутринта бяхме в болницата.

Болницата

Мен ме вкараха да ме преглеждат, него го изгониха да чака!!! Първо ме прегледа някаква полуспяща докторка и каза 1см.! Отиде и си легна. Дойде втора! Прегледа ме по жесток и груб начин – ръгаше и блъскаше със злоба. Като ме измъчи максимално си изкара ръката и каза 4см.! Прегледаха ме още 2 различни и в кайна сметка се озовах в предродилно с 4 см. да лежа и да чакам, а мъжа ми – вън!

Предродилно

Две циганки, една туркиня и аз (нямам проблеми с етносите :)).
Едната циганка раждаше 4-то, всички други бяхме първескини. Лежахме, записваха тоновете и от време на време преглеждаха за разкритие. Обикновено влизаха и раздаваха команди, без да се представят нито като име, нито като длъжност. Аз трябваше да почакам до 5 см., за да извикат мойта докторка и да напълнят ваната. След известно време записи всички започнахме да се разхождаме из стаята, а майката героиня ходеше да пуши в тоалетната. Другата циганка (млада и хубава) имаше ужасни болки, направо се беше предала, горката. В този прекрасен миг влезе Онази, която ме беше прегледала грубо. Изсъска на младата циганка да ляга веднага, щото не е на гости, а мен ме прегледа отново.

Е, момичета, болезнени контракции в легнало положение е АД! Циганката се опита неуспешно да помоли да не лежи, но, незнайно защо Онази я застави. В резултат момичето не издържа и без да иска се изходи на леглото, за което я направиха на 2 стотинки, а през това време мен ме прегледаха по вече познатия начин.
Тялото ми инстинктивно се противопоставяше, което ми донесе порция „мили“ думи и репликата: „К’во естествено раждане искаш, ма, като ти един преглед не можеш да издържиш“. И така… Докато дойде лекарката ми ме преглеждаха няколко различни докторки (ако бяха докторки), а Онази през цялото време се появяваше и им шушкаше на ушите неща от сорта: „Направих и…“, „Тя е с …шийка“. Въобще, започваше да говори нещо по адрес на някой и правеше така, че да не се чуе БАШ кво казва и ти си мисли к’вото искаш…УФФФФФ!!!!
Спукаха ми мехура. ЗАЩО!?

Лекарката дойде

Най-после тръгнахме към ваната и вече мъжът ми можеше да дойде! Беше към 6 сутринта.

Забравих да ви кажа, че още като ме приемаха се опитаха да ме накарат да подпиша ИНФОРМИРАНОТО СЪГЛАСИЕ. Отказах. Опитваха пак и пак по-късно! Влязох във ваната и се ‘почна чакане на голямото разкритие; слушане на тонове и прегледи. Това – ок. Таткото ми даваше вода, лекарката ми беше много спокойна и точна, не казваше нищо излишно. В един момент нахълта Шефката на отделението. Каза (разбирай скръцна), че ще ме изкара от ваната, ако не продпиша СЪГЛАСИЕТО. Кво да направя в такова състояние и в без това невъзможен диалог. Подписах!

Представяте си картинката, нали!!! Чисто гола, мокра, раждаща жена с контракции подписва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, че е съгласна с нещо, с което не е! Т’ва май и в руската литература не са се сетили да го измислят. За щастие лекраката ми ми показа с поглед, че е ок да го подпиша. Не ми направи нищо, без да ме попита прадварително.
Времето си минаваше, аз си гъбясвах и си чахме.

Разкритието дойде…

…и настана време за напъване.
Е, НЕ случих на акушерка! За съжаление в мен започна да рови някакво безчувствено същество, което крещеше „Напъвай, напъвай! Все едно акаш“. Да-а, така, както всички знаем, че не бива. След няколко напъна реших да напъна като тя иска, защото ми причиняваше доста болка. Като напънах все едно акам започнаха да викат „Браво! Напредваш“, но пак не преставаше да ме ръга грубо. Очевидно бързаше или просто практиката е такава, че няма такова нещо като търпеливо изчакване на някакъв естествен процес. Дойдоха да гледат и две студентки. Попитаха ме дали имам против и реших да се съглася. Все пак, нека гледат раждане без упойки и т.н.

Краят

Акушерката успя да ме поскъса най-накрая (май това и беше целта!) и бебето излезе. Дадоха ми го и пак се разбързаха да режат пъпа! Бяхме се разбрали да почакат повечко, но… все пак таткото го преряза. Било спряло да пулсира… НЕ знам! Кафетата ли им изстиваха или кво! Зверско бързане и истерии през цялото време!

Отнесоха бебето и айде БЪРЗО да вадим плацентата, да те преглеждаме, да те шием! Съгласих се да ми боцнат нещо местно, колкото да ми поизтръпне малко докато ме шият и след като ме зашиха абсолютно на живо донесоха пак бебето завито като пашкул, изнесоха го и ме оставиха да лежа. В този миг всички се изпариха. И така 4-5 часа!

7 часа борба

Останахме сами с таткото. Той търчеше да търси дъщеря си, затръшваха му вратите, нямало да дават свединия на бащи! Аз трябваше да лежа 2 часа и да отида в стая, в която да съм с бебето, то тези 2 часа станаха 4-5.

Оказа се, че сме случили на смяна да е педиатърка, която винаги държала бебетата да стоят отделено от майките в началото, за да се АДАПТИРАЛИ по-добре! Слагала ги на термоплотчета и им пускала малко кислород в кислоподна палатка. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Към 16 часа бях в стаята. Обещаха да донесат бебето в 16.30. Дойде да ме види сестра ми. За щастие тя е огромна уста, която има способности да се разширява и се ‘почна… Влизаха една след друга к’ви ли не да ми обясняват колко по-добре било да се АДАПТИРА детето ОТДЕЛНО. Аз им обяснявах, че си го искам при мен. Сестра ми тръгна да вдига скандали по етажите.

Казаха, че аз мога да отида да видя детето. Тръгнах. Спряха ме. Щели да го донесат. Чаках. Дойде поредната Някояси да каже, че Някоя друга щяла да ми даде сведения. Дойде тази друга и ме накара да подпиша ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ за бебето. Казах и, че няма да стане. Било задължително! Взех шибания документ и написах отдолу, че НЕ! съм съгласна детето ми да е където и да бело другаде освен при мен и НЕ! съм съгласна да му се дава адаптирано мляко, вода или каквото и да е, различно от МОЯТА КЪРМА! И се подписах!

ДОВЕДОХА Я! (Както в отова филмче на Монти пайтън караха родилката по коридора и блъскаха с всичка сила вратите с леглото и). Казаха ми, че правя грешка и бяха бесни. А дъщеря ми моментално засука и всичко беше прекрасно! И само как мигновенно се адаптира!

3 нощи

По закон се стои 3 нощи! Нали помните как ме караха да напъвам! Еми, да, в резултат се сдобих с ГИГАНТСКИ хемороид. С него + 2та шева (само 2 външни, вътре не се скъсах!) можех да стоя или права за 1-2 минути или легнала. Инвалид! Не разбирам защо в такова неподвижно състояние трабва една родила жена да стои 4 дена сам сама, без да има кой да и помогне да се изправи, да си направи тоалет и да и подаде детето да го накърми! Всичко това ми костваши зверски мъки. Да обяснявам ли чувството да лежиш на някакво кожено легло (да не им се изцапа), застлано с чаршаф и върху него допълнително сложен чувал за боклук, покрит с пелена! То ти става на топка само докато дишаш, а аз понеже не търпя такива нива на хигиена и комфорт през 10 мин се борих като свиня с тиква, за да си оправя що-годе завивките и да се чувствам по-нормално. Безкрайна мъка. Всяко взимане на бебето и се озоваваш оплетен в гнусни чаршафи! Не знам, НЕ ЗНАМ! КОМУ Е НУЖНО! Чувствах се перфектно във всяко друго отношение, само хемороида болеше ужасно. И още боли!

Ще пропусна менюто… То аз там не ядох…

Иначе смяната на бабите Яги започваше в 6 сутринта! През 30 мин. Влизаше някой и я даваше термометър, я ми отскубваха детето, посредством стискане на носа, за да ми го изтръгнат от гърдата за преповиване. Връщаха я разплакана, с ледени ръце, нос и….абе, мани! Да им –- на АДАПТАЦИЯТА!

Дебнех да попитам за нова нощница. Един път, докато кърмех влезе Някакава. Попитах дали ще минават да ни направят някакви консултации за кърмене (евентуално очаквах да спомене къпане на бебето, как се обгрижва пъпчено, цедене…) и отговорът който получих: „Е, ти с’а нали кърмиш!“ и изчезна яко дим. Страхотно! Направо не знаех как ще издържа 3 нощи!

А! Ето още една смешка! След 1-та нощ влиза Някаква в 6 сутринта с термометри, пали луминисцентките рязко и казва: „Добро утро, момичета, как сте?“ Аз: „Добро утро, добре!“ Тя: „Аз ше ти кажа дали си добре, като ти зема термометъра!“
Ха-ха-хааааа

2-ра нощ

Рано сутринта дойде т. нар. ВИЗИТАЦИЯ. То пък взеха, че се случиха някакви нормални мъж и жена, като ТЯ дори си поговори с нас и ни погледна в очите! Попита ме как съм, казах, че съм като ракета, че се чувствам адски силна, пълна с енергия, само дето имам хемероид, това е! Тя погледна мъжа и ЧУХ: „Да я предложим за изписване!“ Откачих, ревнах направо. Беше към 10! В 11 мъжът ми и родителите ми бяха напълно изкукуригали, като им сервирах, че си тръгваме от концлагера. Доста им объркахме плановете с 1-2 дена по-рано! Прането била мокро…Комедия пълна!
Дойдоха поне 3 пъти да ми напомнят да си оставя нощницата, че им се водят…Смешници

Момичето от моята стая

Искам да ви разкажа и това.

Беше в стаята преди мен, остана и след мен. Беше родила близнаци, секцио. По-рано. Така и не разбрах дали защото докторът и ще ходи уикенда на лов. И двете деца бяха в кувьози. Не й даваха никакви сведения, тя можеше да ги вижда за 20-тина мин. по веднъж на ден. Бяха и казали, че трябва да си спре кърмата, защото щяло да и е трудно с 2 деца!!!!!!!!! Операцията я болеше много, а и не трябваше да яде нищо 3-4 дена. Никой от екипът, водил секциото не дойде да я посети. Беше платила два пъти- веднъж таксата и още веднъж същата сума на ръка! Всеки ден се чувстваше все по-смачкана. Мъчеха се да захранят близнаците и, като с момичето не се получанаше. Един ден слезе да ги види и дъщеря и била с някви тръбички. Попитала защо. Казали и, че нямало кво да и обясняват, к’во питала, като и без това нямала медицинско образование.

И така до деня на моето изписване и симпатичната визитация.
Оказа се, че превръзката на операцията не и е сменяна от тогава!!!! ИЗУМИТЕЛНО! Оказа се, че лекарят и не е съобщил за решението му да и спира кърмата с хапчета, а това означава съвсем розличен от режимът, на който я държаха.
Сложиха я на антибиотици и още други нови видове лечения. На бебетата и също им вкарваха НЕЩА!

Вчера и се обадих, все така си беше в онази стая, която аз вече почти изчегъртах от паметта си. Каза ми, че всеки ден някое ново момиче, което се опитва да попита за децата си плаче.

Това е.

Момичета, не раждайте секцио! Повече боли! И не давайте да ви отделят от бебетата.

Успех от сърце!

Боряна

9 коментара »

  • Gaia казва:

    Боряна, благодаря за споделеното. Това отделяне и неинформиране на родителите относно техните деца е нечовешко. А как са те насилили да подпишеш документа си е направо като по филмите.
    Радвам се че всичко е зад гърба ви.

  • poli казва:

    blagodarq za savetite ti, bori!

  • dora7511 казва:

    Браво Боряна, лошото се забравя, само хубави мигове за напред.
    Разказа е доста поучителен и все повече се навивам д араждам в къщи.
    Това е инквизиция.Тези хора са си сбъркали професията.

  • Niki казва:

    В коя болница се случи това!? 🙁

  • Lada казва:

    Mila, da ste jivi i zdravi! Kaji koia e bolnicata!

  • Елена казва:

    Борянче, нещо ми се свива, докато четях и продължава да се свива…

  • Боряна казва:

    Здравейте,
    болницата е Св София (Тина Киркова), която аз продължавам да намирам за най-добрата въпреки всичко. Преди 4 дена пак родих там и случаят е съвсем различен. Имах най-приказното ражане, без всякаква нежелана намеса.
    Всъщност нямам травма от първото си раждане, просто описвам как ми изглежда системата. Да, сигурно можеше и без никакво скъсване, хемороид и неадекватно отношение, но пък пак беше без химия и колкото и да бъркаха не нарушиха нито за миг връзката ми с бебето. Просто беше излишно заради прищевките им да трябва държа будна тази часто от мозъка си, която е хубаво да е отплавала надалеч докато си раждам. За една неинформирана жена това би било раждане мечта, просто аз имах претенцията да искам повече и да разбирам защо го искам.

  • Боряна казва:

    Може би е хубаво да уточня, че случката се развива преди 2 години, „новия“ разказ ще го напиша по-после.

  • Хадж казва:

    Борянче и аз родих там първото си дете секцио, преди 7 години, и отношението беше същотото, много мила лекарка, за сметка на всички останали…. само дето лекарката още при първия преглед каза – ооо, ма ти не си за нормално раждане….ти един преглед не можеш да издържиш….
    След огромни изтезания в предродилна зала, и слагане на катетър без упойка, след като ме накараха да ходя с този катетър, и когато зъбите ми тракаха от болка наглата съдистична акушерка ме попита – ма кво ти ства, що ти тракат зъбите?! Заведе ме в родилна зала там дойде едно 200 кг същество и ме хвана здраво да не мърдам, и познайте сложиха ми и епидуралната упоика без да ми обезболят гръбнака…аз пищих от болка, а тя ми викаше- не мърдай, че ще стане беля!.след всичките мъчения повикаха съпруга ми, защото си бяхме платили да влезе както и за всичко останало…. после стоях цяла нощ в интензивното, като се бях разбрала предварително да не ми бият никакви обезболяващи и боклуци, взимах арника, а те през цялото време идваха да ме питат дали съм жива, и много държаха да ми бият обезболяващи…домъкнаха дори и дежурния лекар, но аз не позволих да ми бият нищо. На сутринта бяха в потрес как така съм издържала и ме гледаха като извънземно. Качиха ме във вип стаите и там си ми дадоха детето, незнам защо при теб е било така, аз като бях бебето си беще при мен, и дори памперсите му сменях сама, а акушерката ми показа как ги къпе, при което изпаднах в потрес защото беше 10 ч. вечерта, а прозореца беше широко отворен, и тя ги къпеше под течащата вода, а те се деряха…как то и да е… това мина, следващото си раждане реших да направя в частна болница, но и там не ме оставиха да родя нормално….иначе другото беше ок. Та сега съм бременна за трети път, и този път смятам да съм си у дома, омръзна ми от експерименти….

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.