Водното раждане на Алек

Всичко започна с началото на бурята. Навън се изви силен топъл вятър, а аз усетих първата родилна контракция. Веднага след нея последваха още 3-4 през десетина минути една от друга. Не закъсня и позива за голяма нужда. Усещах тялото си различно – чувствително и потрепващо, а съзнанието си леко откъснато от реалността. Въпреки това нямах избор – трябваше да прибера децата от училище. Тръгнах с колата и се надявах само по пътя да нямам още позиви за тоалетна. Обадих се на таткото и той реши, че веднага ще се прибира от работа.

Прибрах децата благополучно вкъщи и се заех да шетам около тях и да сервирам вечерята. Казах им, че е много вероятно да родя тази вечер или съвсем скоро. Те питаха кога ще си лягат в такъв случай, и се разбрахме, че ще си легнат по нормално време без да чакат бебето.

Към 20.30 всички деца бяха по леглата, а аз все още се чувствах много добре – имах контракции, но доста се бяха разредили и въпреки, че бяха болезнени, когато ги имаше – се понасяха без проблем. Занимавах се с домакинството както всяка нормална вечер. Към 23.00 контракциите доста се бяха разредили – вече се появяваха средно през половин час. Между тях имах постоянна лека, тъпа менструална болка. Позивите за тоалетната обаче не спираха и до полунощ ходих още няколко пъти. Почти след всяка контракция имах позив.

В полунощ реших, че ще си легна, за да се опитам да поспя и да си почина. Усещах, че раждането наближава, но исках да съм максимално отпочинала преди да започне. Легнах, но не успявах да заспя. Дремех между контракциите, а със всяка една ходих и до тоалетна. Лягах, ставах – беше ми топло. Обливаха ме топли вълни. Отворих си прозореца, а вятъра отвън свистеше и бушуваше. Харесваше ми да слушам вятъра. Сякаш съответстваше на това, което се случваше с мен и го изразяваше по много приятен начин. Носеше ми разхлада (на таткото студ 🙂 ) и се чувствах много добре. Постепенно контракциите се засилиха, но не зачестиха. Все още имах много време да си почивам между тях и го използвах максимално, въпреки, че не успявах истински да се унеса и да заспя.

Към 3.00 усетих, че контракциите станаха вече редовни. Засякох 2-3 и се оказа, че са през 15 минути. Все още не исках да будя таткото. Продължих да дремя между всеки две, а да постещам всяка една седнала в леглото. Към 4.30 изведнъж станаха на 6-7 минути една от друга. Реших, че е време да събудя таткото и да започнем с приготовленията.

Първата работа беше да се приготви ваната. Аз влязох под душа и се поливах всеки път там, където усещах болка и напрежение – действаше ми много добре! Междувременно таткото изчисти и дезинфекцира ваната. Напълних я с колкото можех повече вода, за да ме покрие изцяло. Влязох вътре и се отпуснах. Усещането беше невероятно. Безтегловността на тялото ми във водата ми даваше възможност да се отпусна и да си почина максимално между контракциите. Изненадах се, че не заспивам между тях, така, както беше с предишното раждане, но за всеки случай казах на таткото да наминава отвреме на време да ме поглежда да не съм се изхлузила под водата 🙂

Той се занимаше със спалнята и другите неща, които трябваше да се приготвят. Отвреме на време надникваше през открехнатата врата на банята да ме провери. Нямах нужда да седи до мен. Добре ми беше сама във водата, насред тихата нощ. Бурята така и не дойде до нас. Но контракциите при мен зачестяваха. Тъй като между тях успявах да се отпусна много добре, размишлявах върху процеса. Усетих, че ги посрещам с лек страх от болката. Реших, че вместо това ще се опитам да работя съзнателно заедно с тях и със следващата контракция мислено призовах бебето да ми помогне и да увеличим заедно разкритието. Нямах представа колко беше точно, не съм мерила по никакъв начин, но когато започнах мислено да работя заедно със всяка контракция усетих как те станаха много по-интензивни и силни и сякаш усещах увеличаването на самото разкритие. Водата ми даваше възможност да поддържам максимално удобна поза при всяка контракция, без да се налага да движа, която и да е част от тялото си, което правеше болката много по-поносима.

Беше минал може би около час след влизането ми във ваната. Извиках таткото да засечем на какъв интервал идват болките. Засякохме 3 и се оказа, че са на 3 минути. Бях любопитна да разбера дали ще успея да напипам главата на бебето. Пробвах с два пръста и изненадващо за мен, на няма и 5 сантиметра от изхода, усетих околоплодния мехур, а след него и главичка. Това много ме обнадежди – може би вече имах пълно разкритие.

Казах си, че със следващата контракция ще се опитам да напъна и да видя дали нещо ще се промени. По средата на следващата – напънах – не много силно. Веднага обаче контракцията се превърна в напън и усетих как бебето слезе надолу. Проверих отново за главичката – беше слязла още по-близо до изхода. При завършване на контракцията се прибра отново навътре. Със следващата контракция вече напъвах от самото началото и този път главата се придвижи почти до изхода. Усещаше се лесно – извиках таткото с репликата: „Вече имам напъни“ и той остави всичко останало, дойде при мен и седна на ръба на ваната. Усещах как бебето напъва заедно с мен. Явно и то вече искаше да се ражда 🙂 Показах главичката на таткото и той се изненада колко бързо е протекло всичко. Каза ми, че се справям прекрасно и съвсем скоро ще си имаме бебе. Беше щастлив и усмихнат, седейки пред мен.

Последваха още няколко напъна, при които главичката вече се подаде толкова много, че се виждаше отвън. Все още имах възможност да си почивам между напъните и го използвах максимално. Отпусках се блаженно във водата. Чувствах се прекрасно. Започнах да опипвам около главичката на бебето, за да усетя, ако случайно се разкъсам. При следващите напъни реших, че няма да напъвам със всички сили, а ще пробвам да правя нещо като масаж на тъканите около главичката, за им помогна да се разширят максимално. Така знам, че към перинеума и по вътрешните срамни устни нямам никакви разкъсвания. Всичко се усещаше толкова ясно. Сякаш имах огледало, с което се виждах. Бях абсолютно адекватна и в пълно съзнание. Знаех точно какво се случва и как се случва.

Точно в този момент чухме гласове иззад врата на банята. Децата се бяха събудили. Таткото само отвори врата и им каза, че мама ражда. Още сънени, те се поколебаха дали да влязат. В следващия момент главата проряза и се показа цялата. Погледнах надолу и напънах още веднъж – телцето на бебето се изхлузи от мен. Веднага го извадих от водата и го вдигнах. Пъпната връв беше просто преметната през врата му, без да беше усукана – освободих я и го гушнах. Подпрях се на стената на ваната и извикахме децата да влязах, за да видят бебето. Гледаха с интерес. Казахме им, че това е новото ни бебе – те го огледаха и заминаха да си правят закуска 🙂

След десетина минути реших да изляза вече от ваната, защото започнаха да излизат парчета от околоплодния мехур и кръв заедно с тях. Исках да знам точно колко кръв изтича и таткото ми помогна да изляза на сухо и чисто в спалнята. Легнахме на леглото и се настанихме удобно. Когато пъпната връв изцяло побеля и вече беше спряла да пулсира се захванахме да я прегорим. Докато държах свещта, имах контракции за раждането на плацентата. Съзнателно обаче не напъвах с тях и мислено ги спирах, за да приключим първо с прегарянето. Веднага след като прекъснахме пъпната връв се надихнах и клекнах над една купа и с един напън плацената се изхлузи от мен. Облекчението беше невероятно! А самата плацента беше доста голяма.

Започнах да я разглеждам. От едната й страна изглеждаше много добре – точно като по снимките и картинките, които съм виждала. От другата обаче не можах да преценя кое е част от околоплодния мехур и кое е част от нейната ципа. Стори ми се, че ципата на самата плацента е разкъсана и не бях сигурна, че няма останали парчета в мен. Няколко часа по късно от мен излезе парче, което приличаше на плацентата – малко по-голямо от орех.

Взех арника на гранули веднага след като излезе плацентата, а през цялото раждане отпивах от шише с вода с Rescue remedy. Продължих и след това. След около час изпих една чаша с хлорела и десет капки Shepherd’s Purse. Час по-късно отново взех няколко гранулки арника.

Чувствах се много добре – изобщо не усещах изтощение, а по-скоро се чувствах лека, спокойна и приятно отпусната. Нямах усещането, че съм свършила кой знае колко тежка работа. Всичко това отдавам на водата и лекотата, която ми даваше по време на цялото раждане.

Два часа след раждането ходих по малка нужда и огледах за разкъсвания. Имах две – около уретрата, но в такава позиция, че седяха добре затворени. Реших, че няма да ходя да ме шият, а ще ги оставя да зарастнат сами, защото седят добре затворени. Дори не проверих колко точно са дълбоки, за да не ги разбутвам.

Може би някъде по това време бебето засука за първи път и след като се насука доволно – заспа крокто в ръцете ми.

Цял ден след това си почивах в леглото, гушнала бебчо. В края на деня се почувствах вече пълна със сили – станах, изкъпах се, ошетах каквото имаше вкъщи, докато таткото вземе децата от училище.

На края на деня всички бяхме щастливи, доволни, спокойни и усмихнати. Децата се въртяха до последно покрай бебето и само повтаряха, че много го обичат 🙂

Това раждане беше невероятно леко и приятно. А факта, че си бях у дома, където можех да се погрижа максимално за себе си и да бъда до семейството си – не може да бъде заменен от нищо друго на света.

25 коментара »

  • normalno казва:

    Радвам се, че по някакво чудо, съдейки по некомпетентноста Ви, сте родили нормално и здраво бебе!
    Заради такива безобразници като вас обаче, всеки ден умират деца!
    Засрамете се!

  • Арая казва:

    Пълна изродщина! Играете си с чужди животи, не разбирате ли?!
    А това с купата и плацентата ми докара киселини:-(

  • escorial казва:

    Искам само да напиша, че тук, в Канада, където се случиха последните ми две домашни раждания – никой не се изненада от избора ми да родя вкъщи. Лекарите, с които се видях и които знаеха за плановете ми, се опиха да бъдат полезни с каквото могат и нито за момент не са осъдили решението ми.
    Може би в България условията са такива, че решение за домашно раждане изглежда необмислено, затова и коментарите са такива. Ако се променят малко нещата в България, може би няма да изглежда толкова нереално жени да раждат в домовете си.

  • Алис казва:

    Имала сте късмет, че раждането ви е било нормално, без усложнения. За съжаление не всички имат това щастие. Някои раждания изискват компетентна намеса, за да завършат без проблем. Така че, радвайте се на здравото си бебе, но не агитирайте всички да раждат като в каменната ера.

  • елена казва:

    Мария, добре ще е ако уточните колко усилия ви костваше да изберете именно тези лекари. Как точно стана това. Къде и кои са те. Все пак коректното предстяване на цялостната инфо носи по – малък риск от заблуди!
    Преплитането на “личен опит” с генерализиране е манипулативно и подвежда……..

  • escorial казва:

    Алис – извинявам се, ако изглежда като агитация за каквото и да е. Не съм целяла това, а по-скоро да споделя опита и щастието си.

    елена – не съм си избирала лекарите. Нито с тази, нито с предишната бременност. Записана съм за семеен лекар към клиниката на голяма университетска болница в града. Тук практиката е семейния лекар да следи бременността. Но тъй като семейните лекари са с препълнени графици, аз всъщност съм виждала моя един единствен път. Всеки път, когато ми запишат час обаче, ми го записват за лекар, който е свободен в момента и аз нямам никаква възможност да си избера кой да е той.
    Така, че ако досега съм ходила 15тина пъти на лекар по повод бременностите си – всеки път съм се виждала с различен такъв, без да си го избирам аз.
    Тъй като болницата е университетска, всъщност често се срещам със специализанти, които имат някакъв супервайзор, който си е гинеколог да речем (когато става дума за бременност и раждане). Този супервайзор не се появява на срещите по принцип, а само когато наистина има нужда от него, а специализантите си комуникират с него за различните случаи. При предишното ми раждане, именно този супервайзор ми даде стерилни ножици от болницата, за да прережем пъпната връв. При тази бременност супервайзорът към който ме бяха записали беше друг, но пак не съм имала проблеми с него. Самият той ми написа бележки, които потвърждават че съм била бременна и в последствие че съм родила – трябваха ми за да мога да извадя акта за раждане на детето, защото никой не ми следи бременността този път и раждането беше неасистирано.

  • Гергана казва:

    Чудесно раждане! Поздравления!
    Жалко е , че повечето жени в България все още не намират асистираното домашно раждане за нещо нормално. Не са много жените, които осъзнават, че обиковено патологиите се случват заради всички онези ненужни интервенции, през които всяка една родилка преминава в болницата. И неко поне тези, които искат да имат право на избор, да го получат!

  • Лили казва:

    Поздравления за това, че сте живи и здрави. Наистина, чудесно е, че сте с 4 деца и се чувствате щастлива. Нека и 5то се роди така лесно и безпроблемно.
    Не разбирам обаче, защо пропагандирате идеята, че не може жената да е щастлива и с асистирано раждане, в болнична обстановка, защо смятате, че се губи нещо, ако жената роди извън вкъщи. Има прекрасни специализирани места, в които жените раждат в присъствието на таткото, могат да се погрижат за всичко, както и за тях също.
    За мен е нелепо да се мисли, че по време на раждане жената знае какво се случва. Това е изключително рисков момент както за нея, така и за бебето. Това не е супа, която се готви по рецепта или пералня, която работи по програма.
    Разказът ви е красив, но празен. По-скоро го възприемам като капан за всяка родилка. Човек не бива да си играе с огъня, нито пък да превръща дома си в опитна площадка, да излага на риск бъдещ живот…..
    Никога не бих раждала така примитивно, сама като в по-миналия век.

  • Ана казва:

    Страхотно е, че сте добре и се чувствате прекрасно и вие и бебето, госпожо Комитска. Не искам да ви обиждам, но намирам постъпката ви доста егоистична – „важното е на мен да ми е добре , пък с бебето да става каквото ще!’’ и по детски смела без преценка на риска. Може това да се дължи и на неинформираността ви за канадската здравна система. От писаното по-горе си вадя извода, че първите ви болнични раждания са били в България. И аз родих в София, сега второ дете в Канада и се чудя на нещата които сте написали. Първо тук всяка болница е към даден университет и се удивявам как сте поели такъв риск без дори да видите гинеколог, аз например имах акушер от установяване на бременността и той ми направи секцио по спешност – където и да е той, идва да си асистира на НЕГОВАТА родилка. Второ: вярно е, че никой няма нищо да ви каже къде да родите, но то е защото те не носят никаква съдебна отговорност за вас в този случай. Ако бяхте позвънили в кварталния център за социални грижи щяха да ви информират, че можете да родите по който си начин искате в т. нар. домове за раждане ( асистирано или не) , в болницата също , без да излагате на риск вашия живот и този на бебето при евентуални усложнения. И трето въпросната бележка за акта за раждане може да ви я даде всеки, който може да потвърди, че вие сте била бременна и ви познава от поне 2 години.
    Съгласявам се с Алис, че е нужна в повечето случаи компетентна намеса на специалист и смятам, че постъпката ви изглежда необмислена не само спрямо Българската действителност , но и спрямо Канадската такава. Ако си бяхте направили труда да направите визита на родилните зали или по-скоро стаи на някоя болница, както направих аз, щеше да видите, че няма голяма разлика с домашната обстановка. Може да си изберете дали да ви асистира доктор, ‘’баба’’ – от бабуване ( или т.нар. дула на анг.) или само вашия съпруг, дали да родите легнала, седнала, на 4 крака или във вана. Всичко е доста комфортно и е направено за всякакви случаи с и без усложнения, вярно, че се плаща, но като гледам щом сте се решили на 4то дете имате и с какво да го отглеждате. Нужно е тук да се отбележи, че такова раждане НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА на всяка жена, за да не тръгнат сега някои млади момичета, чели и недочели да раждат у дома си, което би довело до фатални последици. На мен, лично страшно ми се искаше да родя нормално, но въпреки усилията на лекари специалисти да обърнат бебето с главата надолу то пак се завъртя седалищно, отметка в Канада на мн. малко места правят естествено седалищно раждане. При което се наложи секцио и то спешно, защото след изтичането на водите ми, тоновете на бебето паднаха драстично под 10! А след първото нормално раждане получих кръвоизлив от парче плацента, около 20 дни по-късно. Трябва да спомена, че хората които работят в болницата са невероятни, но претоварени с работа. Канадските болници са доста добре оборудвани, но им липсва персонал, докато в Бг, докторите са доста по-кадърни, но безпомощни, защото нямат никакви материали с които да работят, което си е направо геройство. В крайна сметка се чувствах също толкова щастлива, когато Таткото ми подаде малкото човече, живо и здраво, а доктора ме шиеше през това време, понеже не бях с пълна упойка и си говорехме с мъжа ми по време на раждането.
    Незнам, мисля, че бях доста изчерпателна, па макар и по-малко емоционална…

  • koki казва:

    Пълна безотговорност! Дали щяхте да се чуствате толкова щастлива, ако дихателните пътища на бебето ви бяха запушени от околоплодна течност и то неможе да си поеме въздух? На една позната така се случи, бебето късно си е поело въздух и това нанася непоправими увреждания на мозъка, резултата е инвалид за цял живот, па мъкар и в болница! А мислили ли сте кой от двама ви с бебето трябва да спасява мъжа ви, ако ви спре сърцето при раждането, както беше при мен? Едва ли щяхте да успеете да се погрижите максимално добре за себе си и семейството си в този случай. Че отгоре на всичко не са ви следили бременността! Направо циганска работа! Хайде да раждаме в катуна, хей!:)))

  • Gaia казва:

    Koki, моля ви въздържайте се от расизъм във коментарите си.

  • Мирела казва:

    Здравейте,аз бих родила у дома,но с помощта на компетентно лице-акушерка и лекар.

  • acidufo казва:

    Здравей,
    Поздравления за страхотното домашно раждане. Като го четох си спомних за моето домашно. Доближава се до твоето с разликата, че аз вокализирах изключително много и съседите сигурно са си помислили, че таткото ме коли :)))
    За всички останали коментари – моля задръжте мнението за себе си или поне когато го оставяте бъдете така добри да не вкарвате целия този негативизъм и явно презрение. Вие сте също толкова овци като тези, които плщете. С тази разлика, че ние домашно родилите овци поне сме го направили по най-естествения възможен начин и именно убеждението ни, че всичко ще бъде наред е накарало нещата да бъдат наред.
    Госпожата със седалищното бебе – говорихте ли с бебето си? Комуникирахте ли докато бяхте бременна с него? Помолихте ли го да се обърне с главичката надолу или през цялото време на бремеността си сте се страхували от момента на раждането?
    Госпожата със сърдечния арест – твърде стресиращо ли беше раждането ви за вас, за да спре сърцето ви или болката беше непоносима или ви наблъскаха с лекарствени вещества, които доведоха до сърдечния арест?
    Госпожата с изчерпателните обяснения за Канада – А вия като правихте бебето си с мъжа ви не бяхте ли егоистка? Защото оргазмът е егоистично усещане. А и бебето много, много добре знае през какво минава – именно това е първата и жизненоважна среща със света, в който отива. Естествено родените бебета – тук говоря за вагинално родените – са много по-спокойни и много по адаптивни към заобикалящия ги свят от родените със секцио – това са научно доказани изследвания, не говоря наслуки.
    Госпожата с „За мен е нелепо да се мисли, че по време на раждане жената знае какво се случва.“ – прочетете горното.
    Госпожата с киселините – подлогата според вас какво е? А знаете ли, че в болниците продават плацентата ви за стволови клетки за козметичната индустрия. Вачият генетичен материал е в кремове против бръчки. Когато в същото време са ви казали, че са я изхвърлили. Какво по-добро от това да посадисх плацентата в корените на дръвче, което да расте заедно с детето ти???
    Госпожата с безобращината – Госпожо вас ще ви ударя най-тежко защото вие сте най-безочлива от всички. Болниците убиват МНОГО повече деца отколкото спасяват. Вас не ви ли е срам да ги говорите такива? Обадете се на Бърза помощ и изчакайте да видите кога ще дойдат – ако е на живот и смърт – ще дойде смъртта! Вие сте ОВЦА – от най-лошите!

  • Мартуша Рус казва:

    Поздравления и тук! Разказът е поредно доказателство за хубаво начало на един нов живот! Целувки и прегръдки на всички ви :)))
    А за негативните коментари – всичко се връща, нали знаете …. 😉

  • Людмил казва:

    Родилката има право да роди както иска, защото единствено у дома тя може да зачита интуицията си, усещанията на тялото си, сексуалността си. Повечето усложнения при раждането, се причиняват от самата болница, от стреса, който нанасят върху родилката и плода.

  • angel казва:

    pozdravleniq za bebeto ! : ) jelaq vi mnogo shtastie : ))

  • Анелия казва:

    Escorial, благодаря Ви много за споделения опит! Поздравления за прекрасното Ви раждане! Да са Ви живи и здрави всички дечица!
    Още преди да забременея реших, че искам всичко да мине максимално естествено, ходя на консултации без ултразвук и съм твирдо решена да родя вкъщи. Тъй като ми е първо раждане, реших да се консултирам с дула и да я помоля за подкрепа от разстояние, ако все пак имам някакви въпроси. Както очаквах ми беше отказано. Не се учудвам на горните коментари, съветвам Ви да не ги приемате лично. За вече съм в трети триместър и до сега не съм срешнала позитивна реакция от който и да било:(((
    Във всеки случай съм напълно уверена, че всичко ще мине добре, дори и да не намеря компетентно лице, което да ми асистира – било то лично или чрез телефон, скайп или др.
    Все пак ако някой познава дула или акушерка, с която мога да се консултирам, моля да ми пише.
    Ще помоля също така, ако се намери пак някой отвратен от домашното раждане и желаещ да изрази негативното си и нападателно мнение по въпроса, да не го насочва лично към хората, а да се замисли първо сериозно кое е нормално и правилно и кое неестествено и индустриализирано раждане.

  • escorial казва:

    Благодаря от сърце, Анелия!
    Пожелавам ви прекрасно и незабравимо раждане и много приятни емоции при посрещането на своето детенце!

  • Кристина казва:

    Завиждам Ви благородно! Това спокойствие и самоконтрол…разказано от Вас всичко изглежда толкова лесно и красиво!! Много скоро и на мен ми предстои раждане, но понеже ми е първо, не смея да родя в къщи..а и тук в България, за голямо съжаление, на раждането се гледа като нещо много страшно а не като нещо най-нормално. От тази година в града имаме вече зала за активно водно раждане и съм се насочила точно натам…До колкото ми разказаха акушерките, залата се подготвя така, че родилката да бъде максимално спокойна. Поздравявам Ви сърдечно! Да сте живи и здрави!

  • Сиси Боата казва:

    Escorial, честито ви 4 детенце! И поздравления за чудесното домашно раждане. Защо този път реши без дула?

  • Хадж казва:

    Аз съм бременна за трети път, и след две абсолютно безпричинни раждания секцио, смятам да родя в къщи. На всички отвратени бих искала да кажа, че има и такива, които са отвратени от болниците….познавам доста жени раждали в къщи включително и бабите си, и съм убедена, че няма по-нормално нещо от това. Интересно как ли са се раждали хората през хилядите години, в които днешните болници не са съществували?! И не смятам, че някой тук прави агитация! Ние за разлика от вас не сме влезли по сайтовете за конвенционално раждане да се възмущаваме от странното отношение към раждането на тези жени…. отношението ви вреди единствено на вас самите…

  • Rege_mamma казва:

    Първо поздравления на авторката за чудесното раждане!
    Изумена съм как е възможно подобно тесногръдие, демонстрирано от повечето коментиралите! Всеки има право на избор – в наши дни умните и смелите имат шанса да подарят на себе си и детето си едно прекрасно раждане, така както природата го е проектирала. Искам да запитам всички с негативно коментари смао едно нещо: Как, уважаеми много знаещи дами, според вас е оцеляло човечеството хилядолетия преди да има болници, упойки, секцио и прочие…? Отвращава ме подобно невежество и заблуда!!!

  • Edna_majka казва:

    Rege_mamma, болниците, секциото и упойките, не са единствените различия през поколенията, или по-скоро, не само медицината е еволюирала през годините. Нелепо е да правите такива сравнения.Не знам за какво тесногръдие говорите, но за мен гореописаното раждане, несъпроводено от каквато и да е компетентна намеса, е чист пример за липса на отговорност. Освен, ако родилката е пророк, в което дълбоко се съмнявам. Как, според вас, щеше да се овладее положението при евентуален проблем, както за майката, така и за детето ѝ? Не е нужно раждането в болница да протича като трилър. Не съм за крайностите. Аз лично отидох да родя с 9см разкритие и раждането ми продължи точно 40 минути. Никой не се е гаврил с мен и раждането ми протече точно по природен проект! Когато, обаче, белите ми дробове отказаха (моля, acidufo да се въздържи от поредния неподготвен коментар – нито съм се стресирала, нито са ме „блъскали“ с лекарства), бе въпрос точно на 5 минути да ми бъде оказана лекарска помощ, както и стана. Ако си бях у дома, изходът щеше да е фатален. Преди да се отвратите от нечие невежество, по-добре се замислете за Вашето такова.

  • Милена казва:

    Не знам дали го осъзнавате, но проблема с домашното раждане не е в жените,които го правят, а в промитите и закърнели мозъци на хората, които не могат да повярват,че всичко е възможно. Всички наши баби и деди са раждани на полето, вкъщи, вкъдето са могли техните майки. Да, имало е висока детска смъртност, но не е имало лекари,които да те наричат с обидни думи и да ти чупят ребра от натискане ( майка ми все още си е с пукнати ребра) . Това,което се случва в болниците е сто пъти по-страшно от домашното раждане. В цялото Обединено Кралство жените раждат вкъщи с акушерка, защо у нас никой не може да го възприеме като нещо нормално, защо е този песимизъм,че ще се случи най-лошото? Ако една жена не вярва в себе си и не вярва,че Бог е помислил за всичко, тя и в болницата няма да се справи с това, за което е създадена.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.