Напоследък доста се замислям за родилната практика в България. И определено не ми харесва много това върху което мисля. Та провокирана от това, от редица мнения и коментари ми хрумна една метафора. Хранителна. Може би не е най-подходящата, но ще я споделя.

Но нека пръво уточня нещо.

Много се говори за естественото раждане. Има и дефиниции, и противоречия.

Много ми хареса една трактовка, която чух наскоро. Че всяка жена има право на оптималното раждане за нея. Това за мен е естествено раждане.

За една жена оптималното раждане може да бъде без минимум интервенции с лекар, който я подкрепя и насърчава, за друга това да е домашното раждане, а за трета дори може да се окаже че такова е и цезаровото сечение.

Но не е нормално, нито оптимално, нито естесвено да се предизвиква раждане без медицински показания, да ти направят клизма, рутинни вагинални прегледи, система със окситоцин, да ти слагат пясък на корема, да вземат бебето по процедура за n на брой часове. Да ти наговорят как раждането по принцип е изключително опасна процедура, в която е застрашен твоя и животът на бебето ти.

Но да се върнем на нашата метафора.

Раждането като хранителен режим.

Да си представим едно място, държава ако щете. С определен хранителен режим. И навици. И меню. Това което се прeдлага на пазара е… хъм, ами например сланина, овесена каша и картофи. Ами това всъщност си е един удовлетворяващ хранителен режим. Има си всичко жизнено необходимо — малко протенини, въглехидрати, мазнини. Все пак никой не е умрял от глад. Всички са сити и задоволени.

Но все повече хора в това място имат достъп до информация, четат, интересуват се. Някои попадат на интересни публикации „Зеленчуците като важна част от менюто“ или пък „Сезонните плодове — пътят към дълголетието“. Добивате представа.

Искат да се информират и го правят. Разбират че има места на които в менюто са включени и други продукти. Неща като зеленчуци, плодове, сирене, кашкавал, яйца, ядки, кълнове. Че съществуват неща като ягоди, сметана, шоколад.

Все повече от тези хора искат да имат възможност за избор. Искат те сами да взимат решения какво да включва менюто им. Какво да консумират. Какво да сложат в телата си.

Естествено някои от видните диетолози в странат са против. Чуват се коментари като:

„Ама моля Ви се, храносмилането не е толкова прост процес. Сланината, овесената каша и картофите дават на организма всимчко необходимо за неговото оцеляване. Нашата школа (не е ясно дали по оцеляване или по диетология) има 80 годишна практика и тези продукти са доказали своето място и важност. Искате разнообразие — ами има толкова много продукти — сланина със сол, с червен пипер, с черен. Овесена каша с вкус на банан, с вкус на ябълка…“

И пр и пр.

Хората продължават да се информират, мислят, искат промени.

Някои от тях настояват в магазините да има и щанд с други храни — със зеленчуци, плодове и хляб. Други са по-смели — а защо даже да няма специални места, където да се предлагат такива нови продукти — магазинчета с благоуханен аромат, където влизайки да те посреща място пълно с аромати на канела, зелен чай и кардамон. Където те посрещат усмихнати и вежливи продавачи. Където да можеш да опиташ прясно изпечен хляб, домашно смокиново сладко и прясно сирене.

Някои мечтаят за собствена овощна или зеленчукова градина — място, където сами да отглеждат харната си. С много любов да я посядат, поливат, грижат за нея, и после да я сложат на семейната трапеза.

Естествено има и неразбиране, може би страх… коментари…

- Толкова години сме живяли с тези продукти, те са доказали ефикасността си.

- Ами сега с тези Ваши искания ще разгневите производителите на сланина, овесена каша и картофи. Досега поне знаехме какво ядем — пише сланина, значи е сланина — сега може да почнат да слагат рога и копита вътре, или пък да се изплюват… гадост.

Не мисля обаче че можем да предпишем такива зли интенции на някого. Системата не е станала такава, защото някой иска да навреди. Причините могат да са много — закостенялост, мудност, инерция, бавно развитие и пр. И не е важно защо е станала, а как може да се промени.

Или… — Ами помислете за всички тези хора, които толкова години са яли тези продукти и сега няма ли да се почувстват гадно, че не са направили по-здраволсловен избор преди.

Най-малко искам някой да се чувства виновен за това, че опциите са били такива.

Искам когато отидеш в магазина.… опс… простете.. да раждаш, да имаш право на избор.