- Родилница - http://www.rodilnitza.com/blog -

11-та Международна среща за женско здраве

Международните срещи за женско здраве се провеждат от близо 30 години и събират на едно място феминисти, академици, активисти и всички, които искат да подобрят състоянието на женското здраве по света. Тази година в Брюксел се събраха над 300 участника от повече от 60 страни. Родилница също взе участие, за да привлече внимание към правата на жената по време на раждане и ситуацията в България.

Маниша Гупте, една от организаторките на предишната среща в Индия през 2005 г., обобщи състоянието на женското здраве по света: „Държавите са станали по-драконовски в името на националната сигурност, те приватизират здравната система и здравните грижи. Все повече семейства се оглавяват от жени. Семействата имат двоен доход, но и двойна работа за жените. За икономически растеж се взимат само икономически индикатори. Медицинската технология не се използва правилно – подлагаме се на диагностика без медицинска причина. Повечето лекарства са патентовани, съответно бедните нямат достъп до тях. Чувстваме, че природата ни отвръща за нашето нехайство – със земетресения, наводнения, пожари. Културата не е статична, променя се, освен по отношение на женските права. Имиграция – жените никога не са пълноправни граждани, в старата или в новата държава. Облеклото – или си облечена с прекалено много или с прекалено малко. Популационните политики – или имаме прекалено много деца, или прекалено малко. Криза на капитализма – приватизация на печалбите и социализация на загубите. Хората са изместени от мултинационални компании.”

Мардж Берер представи ситуацията в Европа и предостави една интересна тема за дискусия. Според нея, поради това,  че гинеколозите са били едни от най-силните поддръжници на контрацептивите, те са станали герои в очите на феминисткото движение и затова сега е много трудно да бъдат критикувани. Тя сподели, че медицина все още се практикува по патриархален начин, а нашият живот се медикализира, като социалните и биологичните фактори се свързват с медицински и хирургични процедури. Тя наблегна на важността да се разменят здравни знания помежду жените, за да не се загубят, както и на връщане на интуицията в женското здравеопазване. Много от тези знания са изгубени поради доминацията на медицинската здравна грижа. Тя апелира за критичен подход към биомедицината.

Нина Замберлин говори за прокарания в Аржентина закон срещу акушерското насилие, което е част от цялостен закон срещу насилието над жени. Законът гласи, че раждащата жена трябва да се смята за здрав човек и има право да взима активно участие в процеса на раждане. Законът забранява също така ненужни цезарови сечения, рутинни епизиотомии или разделянето на майката и бебето. Подобен закон има и във Венецуела, където раждането в легнала поза с краката нагоре се смята за акушерско насилие, както и ускоряване на раждането без съгласието на родилката.

Специално внимание беше отделено на темата за даряването на яйцеклетки за изследвания и за нелегалния пазар за женски репродуктивни части. Д-р Агнес Вермюлен от Белгия обясни, какви са етичните проблеми при използването на яйцеклетки за изследвания – жените често не знаят, какви са рисковете и не получават достатъчно информация, за да дадат информирано съгласие. Най-често дарителките са от Източна Европа или Африка и са млади жени. Фармацевтичните компании имат огромен интерес в изследванията на яйцеклетки и ги взимат директно от клиниките по фертилитет. В Европа яйцеклетки могат само да се даряват.

Проф. Марша Тайсън Дарлинг от САЩ разказа за международния пазар за яйцеклетки и утроби под наем. Според нея голяма част от яйцеклетките идват от Източна Европа, а най-големият дял сурогатни или заместващи майки са в Индия и в САЩ. Сурогатните майки са основно от бедни семейства и са в неизгодна позиция спрямо привилегированите семейства и посредниците, които ги експлоатират. На сурогатните майки не се разясняват рисковете и няма адекватно информирано съгласие по отношение на краткосрочните и дългосрочните емоционални или физически проблеми, които може да съпътстват една такава бременност. Няма нужната регулация нито на местно, нито на международно ниво. Много често жените се затварят и нямат право да си тръгнат, докато не родят. Сурогатните майки подписват договори, с които се задължават например да родят с цезарово сечение, независимо от повишения риск за тяхното здраве, или се задължават да прекъснат бременността, ако детето се окаже с увреждания. Деца, които въпреки изследванията са се родили с увреждания, биват изоставяни в домове за сираци. Според проф. Дарлинг не може да се говори за информирано съгласие в случай, в който има такъв конфликт на интереси, защото докторът получава голяма сума пари за извършване на процедурите.

Методът „помогни си сам” беше широко дискутиран като продължение на феминистката идея, че жените трябва да разбират, да се грижат и да взимат решения относно тяхното здраве. Фреду Браун от Белгия говори за естествени начини за котрацепция, като например жената да опознае собствения си цикъл и фертилност. Други методи, които също бяха дискутирани, бяха проверка на вагиналния секрет или слюнката, за да се определи фертилността на жената.

Херлиндис Мостерманс от Белгия представи изследване на сексуалното насилие от професионалисти в сферата на здравните грижи. Изследването се е спряло на няколко форми на сексуално насилие, между които – ненужно докосване от страна на доктора, ненужно събличане, вояризъм, ненужни външни и вътрешни прегледи, докосване на гърдите, сексуално насилие и изнасилване. Причината за това насилие е позицията на сила на доктора. Според това изследване около 4% от гинеколозите в Белгия са признали, че са извършвали някаква форма на сексуално насилие срешу пациентките си.

Дария Укхова представи сравнителен анализ на два модела на здравни плащания, в Русия и в Армения, които целят да се избегнат корупционните плащания за родилна помощ.

Донал Кери от кампанията за освобождението на Агнес Гереб говори за домашното раждане в Унгария.

Две акушерки от Белгия, Бенедикт де Дисберт и Маделин Тимерманс, разказаха, как е уредена акушерската помощ в Белгия. Те посочиха основните принципи, по които се водят в работата си – акушерката е пазителката на женското здраве, нейната работа е да помогне на родилката да е силна, да е компетентна. Основната работа на акушерката е да слуша родилката, да предоставя правилната информация, какво предстои, както и помощ при кърменето. Така жените могат да придобият отново вяра в себе си и да направят сами изборите си. Това е една връзка, основана на доверие.

Амал Омер-Салим от Международния съюз в подкрепа на кърменето изрази надежда, че феминисткото движение ще обърне повече внимание на кърменето като начин да се противопоставим на патриархалната система. Тя посочи, че трябва да работим заедно и да говорим за кърменето като четвъртия етап от раждането, като проблем, който засяга както здравето, така и правата ни.

В края на конференцията всеки регион на света трябваше да излезе с препоръка, която ще влезе в общите препоръки на конференцията. Препоръката от Европа гласи следното: „Всички жени имат основно човешко право да раждат с достойнство, свободно от всякакъв вид насилие, физическо или психологическо, и да взимат всички решения относно тяхното здраве. Жените имат право на най-високо достижимата здравна грижа по време на раждане и това изключва неоправданото използване на техника. Жените имат право да решат, къде да родят, как да родят и кой може да присъства на раждането. Те имат право на квалифицирана помощ по време на раждане и грижи, които показват уважение към техните етнически и културни предпочитания. Те имат право да получат информация за всички процедури, които им се предлагат, включително очаквания изход, рисковете, страничните реакции и алтернативите. Те имат право да се съгласят или да откажат всяка процедура и да променят мнението си в хода на процедурата.“

 

Повече за конференцията може да прочетете тук.

За историята на движението може да научите повече тук.