Всяка бременна жена се пита колко е нормално да продължи бременността и дали е опасно да преноси. Добрата информираност може да помогне на раждащата жена да вземе добри решения относно раждането. Най-новите изследвания показват, че:
- традиционният възглед за продължителността на бременността не се крепи на научни доказателства и се нуждае от преосмисляне
- средната продължителност на бременността е повече от 40 седмици
- има множество фактори, които определят продължителността на бременността.
Как се изчислява терминът?
Почти всички лекари, акушерки и он-лайн калкулатори използват правилото на д‑р Naegele. Според това правило се добавят 7 дни към първия ден на последната менструация и след това се отброяват девет месеца напред. Това правило предполага наличието на цикъл от точно 28 дни и овулацията точно на 14-тия ден.
Как е формулирано това правило?
През 1744 г. холандският професор Hermann Boerhaave писал, че въз основа на наблюденията си върху средната продължителност на бременността при сто жени е стигнал до това правило за приблизително определяне на термина. Той не споменал обаче дали се добавят 7 дни към първия ден на менструацията или към последния й ден. През 1812 г. германският професор Carl Naegele възприел „правилото” на Boerhaave. Той също не споменал към кой ден на менструацията трябва да се добавят 7 дни. През 19 в. лекарите интерпретирали по различен начин това правило. Повечето добавяли 7 дни към последния ден на менструацията. В началото на 20 век по неизвестни причини започнало да става все по-разпространено правилото да се добавят 7 дни към първия ден на менструацията.
До днес не е установена научнообоснована причина за прилагането на това правило.
На каква възраст е бебето в утробата?
Изследване е установило, че ултразвук между 8 и 16 седмица може да определи истинската възраст на бебето много по-прецизно, отколкото гореописаното правило (Morken et al. 2014). Причината за това разминаване може да е най-различна:
- Цикъл с продължителност, различна от 28 дни
- Овулация, настъпила не на 14 ден.
- По-дълъг период до имплантирането на зародиша в матката
- Неточна информация за деня на последната менструация и др.
Значително отклонение в изчисленията се получава при по-късен ултразвук (Khambalia et al. 2013). Най-точни били изчисленията чрез ултразвук в периода 11–14 седмица.
Колко нормално продължава бременността?
През 2001 г. Smith публикува много важно изследване, доказващо, че средната продължителност на бременността е повече от 40 седмици. Изследването е проведено върху 1514 здрави жени, при които изчисленият по правилото на Naegele термин е съвпадал с изчисления чрез ултразвук. Смит установил, че за първескини средната продължителност на бременността е 40 седмици и 5 дни, а за раждали вече жени тя е 40 седмици и 3 дни. Половината от първескините раждат до 5‑тия ден след изтичането на 40 седмици, а другата половина – след това.
Друго изследване стига до подобен извод чрез измерване на хормоните на бременните (Jukic et al. 2013). Чрез хормоните може да се установи точният момент на овулацията, на зачеването и дори на имплантирането на зародиша в матката. Било установено, че средната продължителност на бременността е 38 седмици и 2 дни след овулацията или 40 седмици и 5 дни след последната менструация. Моментът, в който изследваните жени родили, бил между 36-та и 45-та седмица. Една жена родила 45 седмици и 6 дни след последната менструация, но при нея е имало по-дълъг период на овулация и реално тя родила 40 седмици и 4 дни след овулацията. Изследователите открили също, че по-късното имплантиране на зародиша най-често води до по-дълга бременност. Било установено още, че жените с по-късно увеличаване на нивата на прогестерон имат средно с 12 дни по-кратка бременност.
Следователно, предвид най-новите научни изследвания, налага се да преосмислим традиционното вярване за 40-седмичната продължителност на бременността и да приемем, че нормално тя е малко по-дълга.
Най-точни ще сме, ако не определяме термина като ден, а като месец или като диапазон от време, в който е нормално да очакваме да се случи раждането.
Фактори за продължителност на бременността повече от средната
Причина за по-дълга бременност може да има както у майката, така и у бебето. Мащабно изследване през 2013 г. (Oberg et al) на 475 000 шведски жени е показало, че половината от случаите на преносване се дължат на генетична (наследствена) причина. Изследването установило, че вероятността за преносване е многократно по-висока при жените, които са имали вече преносено бебе, или чиито роднини са имали преносено бебе. Някои гени предполагат по-дълъг период на вътреутробно развитие на бебето. Други фактори, които могат да повлияят за по-продължителна бременност са:
- Повишеното тегло на майката преди бременността или по време на бременността
- По-дълъг период от време между овулацията и имплантирането на зародиша
- По-зряла възраст на родилката
- Първа бременност
- Бременност с момче
- По-малко бебе
- Стресираща среда в края на бременността
Психологически фактори като страх от раждане и някои други страхове, нежелание за „раздяла” с бебето и усещане за стрес също могат да удължат бременността. Ако майката е родена при опити за задържане (чрез лежане и медикаменти), в нейните гени може да се запише програма „трябва да задържа бебето по-дълго в утробата”. Това може да доведе до по-късно „узряване” на шийката и липса на разкритие в периода около термина, дори когато бебето вече е готово да се роди.
Ползи от изчакването на спонтанно раждане
В своята книга „Хормонална физиология на бременността” д‑р Сара Бъкли (Buckley) разглежда изследванията относно хормоналните ползи от изчакването на спонтанно раждане. Изследвания при хора и животни показват, че естественото ниво на хормоните при раждането е от съществено значение за оптимизиране на протичането на раждането, по-малката загуба на кръв, емоционалната връзка между майката и бебето, успешното кърмене, добрата адаптация на бебето и на майката след раждането. Една от съществените ползи е избягването на усложнения и секцио, причинени от индуциране, и избягване на изкуствената свръхстимулация и прекомерното контрахиране на матката, водещо до намаляване на кръвопотока и кислорода към бебето.
Приоритетите на майката имат значение при взимането на решение за изчакване на спонтанно раждане след термина. За една първескиня може да е от съществено значение да има спонтанно естествено раждане и да е готова да изчака спокойно. Докато за жена, преживяла раждане на мъртвородено дете или множество спонтанни аборти, приоритет може да е малко по-големият шанс за раждане на живо дете. Все още обществената нагласа, натискът от близките и прекомерното доверие в традиционните медицински практики най-често изиграват първостепенна роля във взимането на решението да не се изчаква спонтанно раждане след термина. Бременната жена най-често не е информирана, че спонтанното раждане има благоприятен хормонален ефект за майката и за бебето, и, че нейното бебе може да се нуждае от още време за достигане на оптимално ниво на развитие. Доста често у нас майката делегира на лекаря властта си да определи дали да се изчака спонтанно раждане, а лекарят наглася момента на раждането според времето, което е най-удобно за него. А и планираното секцио за съжаление е предпочитано удобство за доста лекари.
„Рисковете” от преносване – последици или причини
Често се твърди, че преносването води до повишаване на риска от неонатална смъртност. Всъщност изследванията показват, че след 42-ра седмица смъртността при новородените се повишава до 1 на 1000. Но обикновено това се случва при по-малки бебета, при които проблеми в развитието могат да бъдат установени по-рано. Можем да се запитаме дали преносването е причината за проблема или проблемът е причината за преносването.
Приема се, че вероятността от секцио е по-голяма при преносване. Всъщност не преносването само по себе си, а индуцирането на раждането увеличава вероятността от секцио почти двойно. Това показва изследване на първескини (Hannah et al. 1996). Най-ниско е нивото на секцио при жените, при които е започнало спонтанно раждане без индуциране.
Добре е да се има предвид, че при преносване след 42 седмица с няколко процента нараства вероятността родилката да получи прееклампсия (1,5 %), инфекции (2, 2 %), руптура на плацентата (0,44 %), следродилна хеморагия (5 %). За бебето съществува по-голям риск от поглъщане на мекониум или попадане на мекониум в носа. Прекомерното нарастване на бебето може да доведе до нежелани последици, като например по-голям шанс от вагинални разкъсвания при естествено раждане. Други рискове след 42-ра седмица са намаляване на амниотичната течност и dysmaturity syndrome – забавяне на развитието и намаляване на мускулната маса на бебето (става въпрос за здраво бебе, а не за болестно състояние). Нужно е редовно следене на състоянието на майката и бебето. Случвало се е обаче да бъде назначено индуциране на раждането поради губещи се тонове на бебето, а след няколко часа тоновете да се нормализират и бебето да се роди спонтанно след няколко дни.
Изводът е, че продължителността на бременността е индивидуална, всяка бременност е различна в това отношение. Добре е родителите да вземат информирано решение, като се консултират със специалисти и проучат най-новите достижения по въпроса. Надяваме се някой ден тези достижения да започнат да се прилагат по-широко и в българските болници.
Цитирани изследвания:
Dr. Sarah Buckley. Hormonal Physiology of Childbearing (free full text available here)
Jukic, A. M., D. D. Baird, et al. (2013). Length of human pregnancy and contributors to its natural variation. Hum Reprod 28(10): 2848–2855
Hannah, M. E., C. Huh, et al. (1996). Postterm pregnancy: putting the merits of a policy of induction of labor into perspective. Birth 23(1): 13–19
Khambalia, A. Z., C. L. Roberts, et al. (2013). Predicting date of birth and examining the best time to date a pregnancy. Int J Gynaecol Obstet 123(2): 105–109
Morken, N. H., K. Klungsoyr, et al. (2014). Perinatal mortality by gestational week and size at birth in singleton pregnancies at and beyond term: a nationwide population-based cohort study. BMC Pregnancy Childbirth 14: 172
Oberg, A. S., T. Frisell, et al. (2013). Maternal and fetal genetic contributions to postterm birth: familial clustering in a population-based sample of 475,429 Swedish births. Am J Epidemiol 177(6): 531–537
Smith, G. C. (2001). Use of time to event analysis to estimate the normal duration of human pregnancy. Hum Reprod 16(7): 1497–1500
Превод: „Родилница“ - www.rodilnitza.com
https://evidencebasedbirth.com/evidence-on-inducing-labor-for-going-past-your-due-date/