40 седмици ли e бременността?


 

Всяка бременна жена се пита колко е нормално да продължи бременността и дали е опасно да преноси. Добрата информираност може да помогне на раждащата жена да вземе добри решения относно раждането. Най-новите изследвания показват, че:

  • традиционният възглед за продължителността на бременността не се крепи на научни доказателства и се нуждае от преосмисляне
  • средната продължителност на бременността е повече от 40 седмици
  • има множество фактори, които определят продължителността на бременността.

Как се изчислява терминът?

Почти всички лекари, акушерки и он-лайн калкулатори използват правилото на д‑р Naegele. Според това правило се добавят 7 дни към първия ден на последната менструация и след това се отброяват девет месеца напред. Това правило предполага наличието на цикъл от точно 28 дни и овулацията точно на 14-тия ден.

Как е формулирано това правило?

През 1744 г. холандският професор Her­mann Boer­haave писал, че въз основа на наблюденията си върху средната продължителност на бременността при сто жени е стигнал до това правило за приблизително определяне на термина. Той не споменал обаче дали се добавят 7 дни към първия ден на менструацията или към последния й ден. През 1812 г. германският професор Carl Naegele възприел „правилото” на Boer­haave. Той също не споменал към кой ден на менструацията трябва да се добавят 7 дни. През 19 в. лекарите интерпретирали по различен начин това правило. Повечето добавяли 7 дни към последния ден на менструацията. В началото на 20 век по неизвестни причини започнало да става все по-разпространено правилото да се добавят 7 дни към първия ден на менструацията.

До днес не е установена научнообоснована причина за прилагането на това правило.

На каква възраст е бебето в утробата?

Изследване е установило, че ултразвук между 8 и 16 седмица може да определи истинската възраст на бебето много по-прецизно, отколкото гореописаното правило (Morken et al. 2014). Причината за това разминаване може да е най-различна:

  • Цикъл с продължителност, различна от 28 дни
  • Овулация, настъпила не на 14 ден.
  • По-дълъг период до имплантирането на зародиша в матката
  • Неточна информация за деня на последната менструация и др.

Значително отклонение в изчисленията се получава при по-късен ултразвук (Kham­balia et al. 2013). Най-точни били изчисленията чрез ултразвук в периода 11–14 седмица.

Колко нормално продължава бременността?

През 2001 г. Smith публикува много важно изследване, доказващо, че средната продължителност на бременността е повече от 40 седмици. Изследването е проведено върху 1514 здрави жени, при които изчисленият по правилото на Naegele термин е съвпадал с изчисления чрез ултразвук. Смит установил, че за първескини средната продължителност на бременността е 40 седмици и 5 дни, а за раждали вече жени тя е 40 седмици и 3 дни. Половината от първескините раждат до 5‑тия ден след изтичането на 40 седмици, а другата половина – след това.

Друго изследване стига до подобен извод чрез измерване на хормоните на бременните (Jukic et al. 2013). Чрез хормоните може да се установи точният момент на овулацията, на зачеването и дори на имплантирането на зародиша в матката. Било установено, че средната продължителност на бременността е 38 седмици и 2 дни след овулацията или 40 седмици и 5 дни след последната менструация. Моментът, в който изследваните жени родили, бил между 36-та и 45-та седмица. Една жена родила 45 седмици и 6 дни след последната менструация, но при нея е имало по-дълъг период на овулация и реално тя родила 40 седмици и 4 дни след овулацията. Изследователите открили също, че по-късното имплантиране на зародиша най-често води до по-дълга бременност. Било установено още, че жените с по-късно увеличаване на нивата на прогестерон имат средно с 12 дни по-кратка бременност.

Следователно, предвид най-новите научни изследвания, налага се да преосмислим традиционното вярване за 40-седмичната продължителност на бременността и да приемем, че нормално тя е малко по-дълга.

Най-точни ще сме, ако не определяме термина като ден, а като месец или като диапазон от време, в който е нормално да очакваме да се случи раждането.

Фактори за продължителност на бременността повече от средната

Причина за по-дълга бременност може да има както у майката, така и у бебето. Мащабно изследване през 2013 г. (Oberg et al) на 475 000 шведски жени е показало, че половината от случаите на преносване се дължат на генетична (наследствена) причина. Изследването установило, че вероятността за преносване е многократно по-висока при жените, които са имали вече преносено бебе, или чиито роднини са имали преносено бебе. Някои гени предполагат по-дълъг период на вътреутробно развитие на бебето. Други фактори, които могат да повлияят за по-продължителна бременност са:

  • Повишеното тегло на майката преди бременността или по време на бременността
  • По-дълъг период от време между овулацията и имплантирането на зародиша
  • По-зряла възраст на родилката
  • Първа бременност
  • Бременност с момче
  • По-малко бебе
  • Стресираща среда в края на бременността

Психологически фактори като страх от раждане и някои други страхове, нежелание за „раздяла” с бебето и усещане за стрес също могат да удължат бременността. Ако майката е родена при опити за задържане (чрез лежане и медикаменти), в нейните гени може да се запише програма „трябва да задържа бебето по-дълго в утробата”. Това може да доведе до по-късно „узряване” на шийката и липса на разкритие в периода около термина, дори когато бебето вече е готово да се роди.

Ползи от изчакването на спонтанно раждане

В своята книга „Хормонална физиология на бременността” д‑р Сара Бъкли (Buck­ley) разглежда изследванията относно хормоналните ползи от изчакването на спонтанно раждане. Изследвания при хора и животни показват, че естественото ниво на хормоните при раждането е от съществено значение за оптимизиране на протичането на раждането, по-малката загуба на кръв, емоционалната връзка между майката и бебето, успешното кърмене, добрата адаптация на бебето и на майката след раждането. Една от съществените ползи е избягването на усложнения и секцио, причинени от индуциране, и избягване на изкуствената свръхстимулация и прекомерното контрахиране на матката, водещо до намаляване на кръвопотока и кислорода към бебето.

Приоритетите на майката имат значение при взимането на решение за изчакване на спонтанно раждане след термина. За една първескиня може да е от съществено значение да има спонтанно естествено раждане и да е готова да изчака спокойно. Докато за жена, преживяла раждане на мъртвородено дете или множество спонтанни аборти, приоритет може да е малко по-големият шанс за раждане на живо дете. Все още обществената нагласа, натискът от близките и прекомерното доверие в традиционните медицински практики най-често изиграват първостепенна роля във взимането на решението да не се изчаква спонтанно раждане след термина. Бременната жена най-често не е информирана, че спонтанното раждане има благоприятен хормонален ефект за майката и за бебето, и, че нейното бебе може да се нуждае от още време за достигане на оптимално ниво на развитие. Доста често у нас майката делегира на лекаря властта си да определи дали да се изчака спонтанно раждане, а лекарят наглася момента на раждането според времето, което е най-удобно за него. А и планираното секцио за съжаление е предпочитано удобство за доста лекари.

„Рисковете” от преносване – последици или причини

Често се твърди, че преносването води до повишаване на риска от неонатална смъртност. Всъщност изследванията показват, че след 42-ра седмица смъртността при новородените се повишава до 1 на 1000. Но обикновено това се случва при по-малки бебета, при които проблеми в развитието могат да бъдат установени по-рано. Можем да се запитаме дали преносването е причината за проблема или проблемът е причината за преносването.

Приема се, че вероятността от секцио е по-голяма при преносване. Всъщност не преносването само по себе си, а индуцирането на раждането увеличава вероятността от секцио почти двойно. Това показва изследване на първескини (Han­nah et al. 1996). Най-ниско е нивото на секцио при жените, при които е започнало спонтанно раждане без индуциране.

Добре е да се има предвид, че при преносване след 42 седмица с няколко процента нараства вероятността родилката да получи прееклампсия (1,5 %), инфекции (2, 2 %), руптура на плацентата (0,44 %), следродилна хеморагия (5 %). За бебето съществува по-голям риск от поглъщане на мекониум или попадане на мекониум в носа. Прекомерното нарастване на бебето може да доведе до нежелани последици, като например по-голям шанс от вагинални разкъсвания при естествено раждане. Други рискове след 42-ра седмица са намаляване на амниотичната течност и dys­ma­tu­ri­ty syn­drome – забавяне на развитието и намаляване на мускулната маса на бебето (става въпрос за здраво бебе, а не за болестно състояние). Нужно е редовно следене на състоянието на майката и бебето. Случвало се е обаче да бъде назначено индуциране на раждането поради губещи се тонове на бебето, а след няколко часа тоновете да се нормализират и бебето да се роди спонтанно след няколко дни.

Изводът е, че продължителността на бременността е индивидуална, всяка бременност е различна в това отношение. Добре е родителите да вземат информирано решение, като се консултират със специалисти и проучат най-новите достижения по въпроса. Надяваме се някой ден тези достижения да започнат да се прилагат по-широко и в българските болници.

Цитирани изследвания:

Dr. Sarah Buck­ley. Hor­mon­al Phys­i­ol­o­gy of Child­bear­ing (free full text avail­able here)

Jukic, A. M., D. D. Baird, et al. (2013). Length of human preg­nan­cy and con­trib­u­tors to its nat­ur­al vari­a­tion. Hum Reprod 28(10): 2848–2855

Han­nah, M. E., C. Huh, et al. (1996). Post­term preg­nan­cy: putting the mer­its of a pol­i­cy of induc­tion of labor into per­spec­tive. Birth 23(1): 13–19

Kham­balia, A. Z., C. L. Roberts, et al. (2013). Pre­dict­ing date of birth and exam­in­ing the best time to date a preg­nan­cy. Int J Gynaecol Obstet 123(2): 105–109

Morken, N. H., K. Klung­soyr, et al. (2014). Peri­na­tal mor­tal­i­ty by ges­ta­tion­al week and size at birth in sin­gle­ton preg­nan­cies at and beyond term: a nation­wide pop­u­la­tion-based cohort study. BMC Preg­nan­cy Child­birth 14: 172

Oberg, A. S., T. Frisell, et al. (2013). Mater­nal and fetal genet­ic con­tri­bu­tions to post­term birth: famil­ial clus­ter­ing in a pop­u­la­tion-based sam­ple of 475,429 Swedish births. Am J Epi­demi­ol 177(6): 531–537

Smith, G. C. (2001). Use of time to event analy­sis to esti­mate the nor­mal dura­tion of human preg­nan­cy. Hum Reprod 16(7): 1497–1500

Превод:  „Родилница“ - www.rodilnitza.com

https://evidencebasedbirth.com/evidence-on-inducing-labor-for-going-past-your-due-date/


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.