Боли ли? Това изглежда е въпросът,  който е на върха на езика на всяка бъдеща майка.

Не е изненадващо, след като почти целят фокус около раждането е съсредоточен върху тази подробност от преживяването. Колко ни е позната следната картинка — крещяща, паникъосана, изпотена жена, която моли за помощ и спасение - Икона на мъчението.

Аз вече като опитна по въпроса — три раждания без каквито и било медикаменти — мога да отговоря на въпроса с едно кратко „Да, боли“. Но това би било доста неточен отговор и далеч не би подготвил една жена за преживяването, което ѝ предстои.С какво свързваме болката до този момент?

С наранявания, с болести, с нещо счупено или нередно. Колкото и да е неприятна, тя е много важна. Тя ни предпазва, дори когато не искаме да се грижим за себе си. Например, ако човек си счупи крака и не боли, същият като нищо ще продължи да си върши ‘важните’ неща, особено в ден днешен, може и на работа да си отиде куцук-куцук. Но тялото не може да разчита на разума и затова боли. Боли толкова много, че да се спрем и да се погрижим за това, което е наистина важно. Да се предпазим.

Това е показано много ясно при хора, които са родени без способността да чувстват болка. Дължината на живота им е доста скъсена и им е много трудно да се грижат за себе си. Деца с този недостатък е нужно да носят затворени очила, само и само да не си драскат или извадят очите. Съзнанието и разумът не са достатъчни.

В много традиционни култури, на болката все още не се гледа като на враг номер едно, с който трябва да се борим с всички сили. Тя е просто неизменна и важна част от ежедневният живот.

Болката по време на раждане, от друга страна, не се появява защото нещо не е наред.  Защо природата е била толкова жестока, а не е направила раждането като следобедна разходка из зелена горичка? Има множество теории по въпроса. Предполагам медицинското обяснение може би е че жената, видиш ли е дефектна, и има прекалено тесен таз и затова се мъчи като ражда. Това само мъж може да го е измислил, тъй като болката не идва от таза, а от разтварянето на шийката и мускулите около матката. Тя почва доста време преди главичката да тръгне из таза и често, както беше при мен, изчезва при самото преминаване.

Но болката си има някакъв замисъл. Нищо в тялото не е случайно. Органите, които нямат нужда от чувствителност към болка — мозъка — нямат такава. Тези които имат нужда от повече са наситени с нерви. Всичко е изчислено до най-малката подробност.

За мен отговорът е много прост. Болката има за задачата да ни спре. Да ни окопити и отново да ни спаси от разума и мислите.

Тялото ни е пълно с любов и разбиране, процеса е обикновено плавен и ни дава достатъчно време да се нагласим и подготвим. Сигналът е ясен, нещо става. И това нещо няма да ме остави на мира да си копая градинката или да си пазарувам по магазинчетата. Това нещо е важно и изисква цялото ми внимание. Трябва да намеря спокойно местенце в безопасност от диви животни (да не забравяме откъде идваме). Имам нужда от сигурност и спокойствие. Много жени които раждат в пълно уединение с телата си, чувстват нуждата да са сами, на тъмно и уютно място. Моят опит също беше такъв.

В по-късните етапи, болката дава информация относно позицията на тялото. В една позиция боли повече от друга. Разхождането може би помага. Лекото въртене на хълбоците - отпуска. Тялото отново сигнализира кое е най-подходящо за раждането — малко надясно, леко нагоре, крака там и т.н.

Но, както при нараняването, то не се обляга на съзнанието, а дава ясни заповеди които не могат да се игнорират. Или поне, докато не се е намесила „всичко знаещата“ медицина и в последните години сме намерили начин да изключим комуникацията напълно с игла в гръбначният стълб, която запушва устата на собственото ни тяло. Там някъде, то все още се опитва да ни напътства по пътя, по който то е вървяло през стотиците хиляди години на развитието ни като хора, но никой не чува. Сега тялото е возено от лекари и акушерки, които все още не са напълно сигурни как точно върви процеса, имат около стотина години опит в специалността, повечето от които са изпълнени с ужасни издевателства над раждащите жени.

Но обратно към болката.

Да, мили бременни жени, раждането боли. Но, ако не се борим с него и не се паникъосаме от мисли породени от постоянна пропаганда, че болката е  страшна, че раждането е мъчение, тогава любящото ни грижовно тяло също ни изпълва с ендорфини — естествени болкоуспокояващи опиати. Същите, които текат из тялото ни при оргазъм. Резултатът е едно невероятно преживяване. Болката информира кои движения и позиция са нужни от тялото. В същото време хормони създават една еуфория, едно леко замъглено усещане, което прави контракциите и особено паузите между тях, успокояващи. Напомняха ми на топла майчинска прегръдка, в която търсим подслон, когато минаваме през труден момент в живота си. Въпреки силните контракции, аз не изпитвах никакъв страх. Чувствах се в грижовни знаещи ръце.

И това беше самата истина.

Източник:

снимка - http://www.flickr.com/photos/bellymotherbaby/698687002/