Боли ли раждането?

от

Боли ли? Това изглежда е въпросът,  който е на върха на езика на всяка бъдеща майка.

Не е изненадващо, след като почти целят фокус около раждането е съсредоточен върху тази подробност от преживяването. Колко ни е позната следната картинка – крещяща, паникъосана, изпотена жена, която моли за помощ и спасение – Икона на мъчението.

Аз вече като опитна по въпроса – три раждания без каквито и било медикаменти – мога да отговоря на въпроса с едно кратко „Да, боли“. Но това би било доста неточен отговор и далеч не би подготвил една жена за преживяването, което ѝ предстои.С какво свързваме болката до този момент?

С наранявания, с болести, с нещо счупено или нередно. Колкото и да е неприятна, тя е много важна. Тя ни предпазва, дори когато не искаме да се грижим за себе си. Например, ако човек си счупи крака и не боли, същият като нищо ще продължи да си върши ‘важните’ неща, особено в ден днешен, може и на работа да си отиде куцук-куцук. Но тялото не може да разчита на разума и затова боли. Боли толкова много, че да се спрем и да се погрижим за това, което е наистина важно. Да се предпазим.

Това е показано много ясно при хора, които са родени без способността да чувстват болка. Дължината на живота им е доста скъсена и им е много трудно да се грижат за себе си. Деца с този недостатък е нужно да носят затворени очила, само и само да не си драскат или извадят очите. Съзнанието и разумът не са достатъчни.

В много традиционни култури, на болката все още не се гледа като на враг номер едно, с който трябва да се борим с всички сили. Тя е просто неизменна и важна част от ежедневният живот.

снимка: christyscherrer

Болката по време на раждане, от друга страна, не се появява защото нещо не е наред.  Защо природата е била толкова жестока, а не е направила раждането като следобедна разходка из зелена горичка? Има множество теории по въпроса. Предполагам медицинското обяснение може би е че жената, видиш ли е дефектна, и има прекалено тесен таз и затова се мъчи като ражда. Това само мъж може да го е измислил, тъй като болката не идва от таза, а от разтварянето на шийката и мускулите около матката. Тя почва доста време преди главичката да тръгне из таза и често, както беше при мен, изчезва при самото преминаване.

Но болката си има някакъв замисъл. Нищо в тялото не е случайно. Органите, които нямат нужда от чувствителност към болка – мозъка – нямат такава. Тези които имат нужда от повече са наситени с нерви. Всичко е изчислено до най-малката подробност.

За мен отговорът е много прост. Болката има за задачата да ни спре. Да ни окопити и отново да ни спаси от разума и мислите.

Тялото ни е пълно с любов и разбиране, процеса е обикновено плавен и ни дава достатъчно време да се нагласим и подготвим. Сигналът е ясен, нещо става. И това нещо няма да ме остави на мира да си копая градинката или да си пазарувам по магазинчетата. Това нещо е важно и изисква цялото ми внимание. Трябва да намеря спокойно местенце в безопасност от диви животни (да не забравяме откъде идваме). Имам нужда от сигурност и спокойствие. Много жени които раждат в пълно уединение с телата си, чувстват нуждата да са сами, на тъмно и уютно място. Моят опит също беше такъв.

В по-късните етапи, болката дава информация относно позицията на тялото. В една позиция боли повече от друга. Разхождането може би помага. Лекото въртене на хълбоците – отпуска. Тялото отново сигнализира кое е най-подходящо за раждането – малко надясно, леко нагоре, крака там и т.н.

Но, както при нараняването, то не се обляга на съзнанието, а дава ясни заповеди които не могат да се игнорират. Или поне, докато не се е намесила „всичко знаещата“ медицина и в последните години сме намерили начин да изключим комуникацията напълно с игла в гръбначният стълб, която запушва устата на собственото ни тяло. Там някъде, то все още се опитва да ни напътства по пътя, по който то е вървяло през стотиците хиляди години на развитието ни като хора, но никой не чува. Сега тялото е возено от лекари и акушерки, които все още не са напълно сигурни как точно върви процеса, имат около стотина години опит в специалността, повечето от които са изпълнени с ужасни издевателства над раждащите жени.

Но обратно към болката.

Да, мили бременни жени, раждането боли. Но, ако не се борим с него и не се паникъосаме от мисли породени от постоянна пропаганда, че болката е  страшна, че раждането е мъчение, тогава любящото ни грижовно тяло също ни изпълва с ендорфини – естествени болкоуспокояващи опиати. Същите, които текат из тялото ни при оргазъм. Резултатът е едно невероятно преживяване. Болката информира кои движения и позиция са нужни от тялото. В същото време хормони създават една еуфория, едно леко замъглено усещане, което прави контракциите и особено паузите между тях, успокояващи. Напомняха ми на топла майчинска прегръдка, в която търсим подслон, когато минаваме през труден момент в живота си. Въпреки силните контракции, аз не изпитвах никакъв страх. Чувствах се в грижовни знаещи ръце.

И това беше самата истина.

3 коментара »

  • Меги казва:

    Аз не мога да приема концепцията за болката при ржадането като нещо неотменно и резонно. Не! Раждането не е направено да боли, както и сексът не е направен да боли, макар сигурна съм много жени някога, рядоко или често да са изпитали болка по време на секс.
    Не искам да ме боли, но болката е мой приятел; тя ми показва каго не правя нещата така както тялото ми ги иска, кога нещо не е така както би следвало да бъде, и ме води към промяната към това, което трябва да бъде.
    И така, стигнах до безпобезненото раждане, с физическо усилие – да, но без болка. Или пък ако приемата онова напрежение в мускулите, когато вече сте стигнали до 15-тия етаж пеша за болка, да, може и за болка да говорим. Аз обаче не го приемам за болка; мноо го харесвам даже 🙂 Точно така както си харесвам и контракциите с цялата физическа мощ, която носят. И предпочитам многократно това усещане пред усещането от забождана във вените ми игла..

  • Iva_D казва:

    Гая, ужасноо ми харесва как пишеш-ясната мисъл, силната наситеност и послание на думите 🙂 Страхотно!
    Добре, че беше подписът на Меги, че да видя, че сайтът е тръгнал :). До много жени да стигне, много да завладее и на мноооого да е в помощ!

    Меги, как няма да ти харесва да изкачваш „стълбите“, нали после се втурват ендорфините:))

  • Sav казва:

    За съжаление, явно има жени, на които не всичко им е наред и съвременната медицина помага. Аз нямам нормален месечен цикъл (имало е случаи редовно и по 2 месеца да се бави), хронично възпаление в малкия таз и за мен раждането беше същински ад. Явно не е имало никакви ендорфини, добре че беше райския газ, но подобно преживяване нямах, а бях чела толквоа много книги за естесвеното раждане, въздействието на хормоните, бях спокойна, мъжа ми беше до мен, но нещата не протекоха по план. Бях в пълно и ясно съзнание, никаква еуфория или замъгляване и със всичките си сетива усещах БОЛКАТА която идваше през 30 сек (добре че имах пълно разкритие за 2 часа от момента на започването на истинските контракции) и беше като нищо преди. Нямаше поза в която цялата ми същност да не бе изпълнена с нея, а имах свободата да съм в каквато пожелая поза – топки, лостове, какво ли не… Но както казах явно на някои хора като мен нещо не ми е наред… никога не съм изпитвала удоволствие от секс с мъж или друг предмет – винаги е боляло малко или много..

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.