Епидемията Епидурална упойка

Използването на епидурални упойки е толкова често срещано в наши дни, че много специалисти в раждането наричат 90-те години – ерата на епидуралната епидемия. Мнозина практикуващи медицина считат епидуралната упойка за безопасна и ефективна и като истинска панацея за справяне с родилните болки.

Вярно е, че повечето жени изпитват болка по време на раждане. Тази болка може да бъде силна и много истинска, дори и за тези, които са подготвени за нея. Но болката е само едно от многото възможни усещания и преживявания, които определят преживяването да родиш. Барбара Катс Ротман, социолог, изучаваща раждането в Америка, пише, че в едно раждане, водено от медицински лица, докторите гледат на преживяването на майката като болка: болка, която се усеща и болка, която трябва да бъде избегната. (1) Като раждали вече жени, разбираме и съчувстваме на жени, минаващи през едно трудно раждане. Въпреки това, ние също се чувстваме отговорни пред майките и бебетата им, да разгледаме проблемите, свързани с използването на епидурална упойка по време на раждане – проблеми, за които много рядко се говори преди раждането.

Няколко фактора правят използването на епидурална упойка потенциално опасно. „Лекарският Настолен Справочник“ предупреждава, че местните опиати (като тези използвани в епидуралните упойки) бързо преминават през плацентата. Когато се използват за епидурален блокаж, упойката може да причини различни степени на отравяне в майката и в бебето (преди и след раждането), които на свой ред могат да причинят следните странични ефекти: хипотония, задържане на урина, изпускане на урина или изпражнения, парализа на долните крайници, загуба на усещане в крайниците, главоболие, болки в гърба, септичен менингит, забавяне на раждането, повишена вероятност от използване на форцепс или вакуум при раждането, черепно-нервни парализи, алергични реакции, подтискане на дишането, гадене, повръщане и гърчове. (2) Освен това катетърът,  през който се вкарва упойката в дура-региона на гърба, може да се скъса и да остане в жената – това е опасен риск, който налага хирургическа намеса за отстраняването на парчето катетър. Един от най-добре познатите странични ефекти на спиналната упойка е спиналното главоболие. В зависимост от количеството на използваната упойка и това как е поставена упойката, главоболието може да бъде леко или тежко, продължавайки от един ден до десет дни след раждането. Разбира се, никоя жена не би искала да се чувства така през първите дни и часове, прекарани с новороденото.

Епидуралните упойки са също така свързани и с повишена вероятност за оперативно раждане: секцио, форцепс и вакуумна екстракция. Мета-анализ на ефекта на епидуралната упойка върху процента на секцио раждания е проведен от група лекари, които разглеждат, категоризират и анализират всякаква налична литература по въпроса. Осем главни изследвания показват, че процента на раждане със секцио е с 10% по-висок при жени, получили епидурална упойка. Едно от изследванията установява, че процента на секцио раждания се вдига до 50% когато епидуралната упойка се слага при 2см разкритие, 33% при 3см разкритие и 26% при 4см разкритие. (3) На какво се дължи това покачване на процентите? В първата фаза от раждането, мускулите на тазовото дъно се отпускат, поради изтръпващият ефект на упойката, като по този начин бебето може да смени иначе идеалната си позиция или да не може да слезе ниско в таза. През втората фаза на раждането, упоената жена често не е в състояние да напъва ефективно, тъй като тя не може да усеща мускулите си. Когато бебето не може да слезе достатъчно или не е в правилната позиция, напредъка на раждането може да се забави или да спре, което води до по-продължително раждане и увеличава вероятността на раждане със секцио, вакуум или форцепс.

Освен това епидуралните упойки обикновенно забавят контракциите, което кара медицинските работници да сложат интравенозно питоцин (бел.пр. изкуствен окситоцин), за да подсилят контракциите и да се увеличи честотата им. Даже и с питоцин, който също носи ред рискове, раждането с упойка може да бъде все така удължено, водейки до риска от продължително раждане без никакъв напредък. Едно продължително раждане увеличава риска от инфекции, както за майката, така и за бебето, което налага използването на антибиотици. Колкото по-дълго е раждането и по-бавно развитието му, толкова по-голяма е вероятността то да завърши с форцепс, вакуум или секцио. Тъй като секциото е сериозна операция, то оказва силно влияние върху възстановяването на жената, както и върху започването на кърменето. Разбира се, процентът на следродилни възпаления след секцио е също така по-висок. Всички раждания с вакуум или форцепс увеличават риска от заболявания или наранявания и травми в следствие на раждането.

Друг ефект на епидуралните упойки по време на раждане, е причиняването на хипотония (нисък мускулен тонус) при майката, което може да доведе до брадикардия (отслабване на сърдечните тонове) при бебето. Всички видове упойки, включително и епидуралната, могат да окажат негативно влияние на сърдечния ритъм на бебето, като това в последствие води до изтощаване на плода и налага оперативно раждане. Новороденото може да продължи да страда от затруднено дишане след раждането, което изисква даване на кислород или дори реанимация. Макар че тези проблеми могат да бъдат разрешени веднага след раждането, те често налагат майката да бъде отделена от бебето за наблюдение. Тази раздяла забавя изграждането на връзка между майката и бебето, както и първото хранене. Освен това ниският мускулен тонус и увеличената киселинност в кръвта на бебето заради брадикардията и лишаването от кислород, може да засегне способността на бебето да суче ефективно, което на свой ред прави началните опити за кърмене по-трудни.

Епидуралната упойка може да повиши температурата на майката, в резултат на което бебето се разделя от майката и му се дава пълно лечение за вероятна инфекция. Това може да включва обширни кръвни изследвания, както и гръбначни пункиции. (4,5)

Също така, въпреки че епидуралната упойка обикновенно премахва всякаква чувствителност в долната половина на тялото, може да има райони по тялото, които не са под въздействието на упойката, така че жената пак да усети интензитета на раждането (примерно само от едната страна на тялото), но да е с ограничена подвижност – което разбира се пречи на способността ѝ да се справи с контракциите. (6)

Идеята, че болкоуспокояващи медикаменти могат да играят роля при едно „естествено раждане“ е подвеждаща, въпреки твърдението на авторите на “ Какво ни чака, когато чакаме дете“, че „… желанието да се освободиш от адски болки е естествено…. следователно болкоуспокояващи медикаменти могат да играят роля в естественото раждане“. (7) Това е доста изкривена логика, тъй като понятието за естествено раждане е базирано на това майката да може да изпита както умствените, така и физическите усещания на раждането. Епидуралната упойка може да позволи на жената да е будна и да вижда какво става, но тя няма как да изпита едно естествено раждане, тъй като не може да има каквито и да е физически усещания от кръста надолу. Упойката всъщност причинява разрив между тялото и съзнанието, изключвайки съзнанието от физическите усещания. Може ли подобно разделяне да бъде определено като естествено раждане?

Роби Дейвис-Флойд, антроположка, изучаваща раждането в Америка, твърди, че жена, раждаща с епидурална упойка „… е възможно най-ефективно отделена като човек, от тази нейна част която ражда“. (8) В този вид раждане има нещо мрачно; майката е ограбена от връзката със собствената си сила и способността си да дава живот. Тя губи възможността да изпита присъщите на тялото мъдрост и умение да ражда без външни намеси. Всъщност, повечето жени изпитали раждането на дете са съгласни, че това е едно дълбоко, обогатяващо и позитивно преживяване.

Какви други алтернативи имат жените за облекчаване на родилните болки? За съжаление, много жени навлизат в раждането със силната увереност, че раждането е нещо ужасно и кошмарно. Те са изпълнени със страх, не само за безопасността на себе си и на бебетата си, но и страх от това, което са чували за непоносимите родилни болки. Друг важен страх е „загубата на контрол“ по време на раждането. На една майка често ѝ бива лепнат етикета „извън контрол“, ако тя изразява естествените, първични звуци на раждането. Технологично ориентираните лекари, които са сигурни, че раждането е нещо, с което трябва да се преборят, чувстват, че звука на една стенеща от болка майка е признак, че тя губи контрол и трябва да бъде лекувана. По болниците, добронамерени сестри често казват на майките да пазят тишина и да не притесняват другите „пациенти“. Но издаването на звук е естествен начин за изразяване и освобождаване на болезнени и силни усещания. Подтискането на естествените инстинкти на майката да се движи свободно и да вокализира по време на раждането всъщност увеличава болката ѝ.

Движението за подготвеност при раждането, по-специално Ламазе (Lamaze) техниката, е било успешно за много жени, помагайки им да останат „в контрол“ чрез упражняването на структурно дишане по време на раждането. Въпреки това, някои жени всъщност успяват да се свържат с ритмите на тялото си и естествените модели на дишане по време на раждането, и ако са по-верни на себе си, отколкото на обучението си, на тях се гледа като на диви, неконтролируеми „Ламазе провали“. Този провал се определя в неспособността им да са учтиви и контролируеми по време на раждането. В действителност, една от главните психологични причини за липсата на напредък на разкритието и за секцио ражданията са несъзнателните опити на една уплашена майка да контролира интензитета на раждането си. Липсата ѝ на напредък се дължи на неспособността ѝ да се отпусне и да се отдаде на процеса. На майките им се казва, че трябва да се контролират, когато те всъщност имат нужда да се отпуснат.

И така, как може една майка да се отпусне и да намери пътя си през болката на раждането? Първо, необходимо е тя да роди там, където се чувства най-безопасно. За някои жени това може да е болницата, други може да се чувстват най-безопасно вкъщи или в родилен център. Повечето жени смятат, че се чувстват най-безопасно в ръцете на лекар, с който са развили взаимоотношения базирани на подкрепа и внимание. Това може да бъде специален вид доктор или акушерка. Акушерките специализират в грижи и подкрепа за индивида, по време на родилния период.

Подкрепата е най-добрата форма и основен източник на обезболяването по нефарматологичен път. Подкрепата може да дойде под формата на обичта и грижите на партньора/съпруга. Ако имате намерение да раждате в болница, може да бъде полезно да се осигури помощтта на опитен приятел или дула. Подкрепата може да бъде активна: масаж, дишане заедно, окуражаващи думи и внимание, както и увереност че това което става е нормално и че жената се справя добре. Друг вид подкрепа може да бъде по-пасивна: спокойното държание на акушерката, нежното присъствие на сестрата, мирното внимание от близки хора. Нужно е раждащата майка да се чувства в безопасност, обичана и приета. И когато това е така, без значение дали тя вика, плаче, стене, пазари се, моли се или просто не се държи „цивилизовано“, то тогава раждането по вагинален път без медикаменти, само по себе си е победа.

Един от начините да се издържи дължината на  раждането, е да бъде разбрана връзката (в идеалния вариант по време на самата бременност)  между страх, напрежение и болка – „страхо-напрежение-болковия синдром“. По принцип, когато една майка чувства страх, тя ще бъде напрегната и ще изпитва повече болка. Отпускането успокоява напрежението, причиняващо усещането на силна болка. Идеята за релаксиращо раждане може да звучи налудничева, но е възможна и сме я виждали много пъти. Разбира се, една майка би се чувствала по-спокойна и в по-голяма безопасност, ако ражда там където тя избере, с хора избрани от нея. Може би, колкото повече неща, свързани с обстановката по време на раждане, са избрани от майката, толкова по-пълно тя ще успее да се отпусне.

Уроци по раждане, които разглеждат раждането като естествено и нормално, насърчават жените да се доверят на родилния процес. Раждането е пълно с нови усещания, които могат да бъдат плашещи или трудни за възприемане; някои жени казват, че са имали чувството че ще се разцепят на две! Разбирането на причините, водещи до тези усещания, ги прави по-лесно поносими – нормално е да се страхуваме от това, което не разбираме. Друга ключова идея в предродилното обучение е наистина да вярваме, че можем да родим бебетата си, така, както жените преди нас са раждали години наред. Светът е бил добре населен дълго преди модерното акушерство, а в наши дни най-ниската смъртност при родилки и бебета имат страните, където естествените раждания, асистирани от акушерка, са нормата.

Не само, че можем да раждаме децата си естествено, но можем да раждаме и по свой собствен стил. Не е необходимо раждането да се извършва само по един определен начин. Право на жената е да създаде раждането, което тя иска и това право трябва да бъде възприето и зачитано. На нея може да ѝ помага да диша дълбоко или плитко, да танцува, пее, вика, стене, плаче, да се разхожда или да се къпе. Тя се нуждае от подкрепа във всичко, което ѝ е необходимо, за да може да роди бебето си. Стоенето и отпускането във вода също може да ѝ помогне значително за намаляването на родилните болки. Пренатална йога може да бъде изключително полезна, тъй като учи жените как да се отпуснат с използването на техники за дълбоко дишане и визуализация. Тези два метода могат да помогнат на родилката да се свърже по-дълбоко с тялото си и бебето.

Никоя жена не трябва да се чувства провалена заради използването на медикаменти за облекчаване на болката по време на раждане. Има време и място за това при определени условия и епидуралната упойка може да бъде много ефективна. Въпреки това, решението да се използва епидурална упойка трябва да бъде образовано решение, което се взема само след като всички други варианти да са изчерпани. Раждането е трудна работа. То е едно потно, шумно и емоционално преживяване и винаги изисква пълното ни внимание. Ако приемем това и спрем с опитите да направим раждането „по-цивилизовано“, можем да помогнем на майките да издържат и да се справят.

Асистирането на една раждаща жена също е трудна работа, изискваща обучение, обич и пълното ни внимание. Подкрепянето на раждащите жени по този начин води до по-малко страх, по-малко болка и намаляване на нуждата и желанието за епидурална упойка. Удовлетворението от едно естествено раждане, включително и самата издържливост на болка и понякога тежки усещания, е придружено от велика радост и екстаз. Осъзнаването на всички тези сложни емоции, се изпитва не само от майката, но и от партньора ѝ и тези които асистират и присъстват на раждането и подкрепят майката. Усещането на радост и постижение след едно естествено раждане е право на всяка жена и прекакрасен дар за всяко новородено в тези така специални, първи моменти от живота.

Бележки

1. Barbara Katz Rothman, In Labor: Women and Power in the Birthplace, (New York: W.W. Norton & Company, 1991), 80
2. Sifton, David W. Ed., The Physician’s Desk Reference (Montvale, NJ: Medical Economics Company, 1996), 2318.
3. Joseph Gambone, D.O., and Katherine Kahn, M.D., „The Effect of Epidural Analgesia for Labor on the Cesarean Delivery Rate,“ Obstetrics and Gynecology 83, No. 6 (June 1994):1045-1052; Thorp, M.D., et. al., „Epidural Anesthesia and Cesarean Section for Dystocia: Risk Factors in Multiparas,“ American Journal of Perinatology 8, No. 6: 402-410; Thorp, M.D., et. al., „The Effect of Intrapartum Epidural Analgesia on Nulliparous Labor: A Randomized, Controlled, Prospective Trial,“ American Journal of Obstetrics and Gynecology 169, No. 4: 851-858.
4. Author’s name, „The Bad News About Epidurals,“ Time, March 24, 1997, page 40.
5. Fusi, et al., „Maternal Pyrexia Associated with the Use of Epidural Analgesia in Labour,“ Lancet 8649 (3 June 1989): 1250.
6. B.M. Morgan, S. Rehor, and P.J. Lewis, „Epidural Anesthesia for Uneventful Labor,“ Anesthesia 35 (1980): 57-60.
7. Arlene Eisenberg, Heidi Murkhoff, and Sandee Hathaway, What to Expect When You’re Expecting (New York: Workman Publishing, 1984), 227.
8 Robbie E. Davis-Floyd, Birth as an American Rite of Passage (Los Angeles: University of California Press, 1992), 115.

Друга Библиография

Griffin, Nancy. „The Epidural Express: Real Reasons Not to Jump On Board,“ Mothering , Spring, 1997.
Mitford, Jessica. The American Way of Birth. Dutton, New York, 1992.
Morton, Sally, Ph.D.; Williams, Mark, M.D.; Keller, Emmett, PhD.; Peaceman, M.D., et. al., „Factors that influence route of delivery – active vs. traditional labor management,“ American Journal of Obstetrics and Gynecology, Vol. 169, No. 4, 940-944.
Sepkowski, Lester, Ostheimer and Brazelton. „The effects of maternal epidural anesthesia on neonatal behavior during the first month,“ Development of Medicine and Child Neurology, 1992, 34, 1072-1080.

За авторките

Джоан Доузър е регистрирана медицинска сестра и квалифицирана практикуваща акушерка, асистирала е при домашни раждания повече от 20 години. Тренирана като Гесталт терапевт, тя предоставя консултации и семинари за жени и двойки. Джоан е майка на Скот, роден през 1968 г. в болница, като раждането включва използването на демерол и спинална упойка; Лиана, родена през 1973 г. в родилната зала в дома на амиш акушерка; и на Емили, родена през 1976 г. у дома с акушерка и доктор.

Шанън Браут е родилен асистент, учаща се акушерка и майка на Касиди Роуз (на 2 г. и половина) и на Сейдж (на 14 месеца) и партньорка на Майкъл. Завършила е Колежа Брин Мор през 1997 с балакавърска степен в антропология. Живее в провинциален Уисконсин.

3 коментара »

  • диди казва:

    Странно че в статията не се прави разлика между спинална и епидурална упойка, а част от нещата които са описани важат само за спиналната.
    Може би е добре да се поправят тези неточности, защото така иначе се получава манипулиране,

  • габс казва:

    супер малоумна статия, нищо вярно…

  • стволови клетки изгодни цени казва:

    С тези упойки и какво ли още не става толкова трудно една жена да реши какво да прави в този важен момент. Още по лошото е , че дори и да е решено нещо, но всяка една секунда може да бъде променлива.Може би по нормален начин е най добре, но тук има доста фактори, които влияят.Болката е жестока.Благодаря ви за интересната статия и се надявам, да ни пишете още.Има ли нови начини и техники в този момент, които биха облекчили?

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.