Фактите около раждането вкъщи и правата на жените – интервю с проф. Питър Брокълхърст

Част от подготовката ми за Международната конференция за човешките права и раждането през 2012г. в Хага бе да прочета за професионалистите, които бяха поканени да говорят в различните панели.  Адвокати за човешки праваpeter_brocklehurst, акушерки с дългогодишни практики и опит, лекари, етисисти, философи и  майки от всички краища на света. Измежду тях попаднах и на професор Питър Брокълхрст и след като се запознах с неговото сериозно резюме (прочетете в края на тази статия) и работата му с най-голямото проучване в Англия, което сравнява резултатите около раждането в къщи и това в болница, желанието ми да го интервюирам нарастна и се свързах с него.

Няколко седмици по-късно след приключването на първият ден на конференцията бях приветствана от него с топла усмивка и интерес към случващото се в България в областта на раждането.

– Как се заинтересувахте от тази област?

– Аз съм епидемиолог. Бях акушер-гинеколог. Не съм практикувал от много години, но специализирах като акушер и гинеколог, което ми допадаше. По-късно се прехвърлих към епидемиологията, която е моето призвание.

Роден съм вкъщи, 4.300 кг. Майка ми е висока 1.56 см. След мен роди близнаци, по 3.200 кг. всеки, в болница. Винаги съм имал интереси в областта на акушерството, а също и към мястото на раждане, поради обстоятелства около моето раждане. Така че, когато се появи възможността да направя това изследване, си помислих, че това е прекрасна възможност да събера някаква информация, тъй като добре осъзнавах, че вижданията във Великобритания са силно поляризирани относно домашното раждане. Който и да хванеш на улицата и му зададеш въпрос за домашно раждане – ще има мнение.

Знаехме отпреди, че при планирано домашно раждане има по-нисък риск от цезарово сечение и раждане с форцепс или вакуум. Но нямахме данни относно възможните изходи при бебето. Макар че говорехме много за информирания избор на родилката, ние всъщност не ги информирахме – нямахме възможност да им дадем информация относно безопасността на бебето. Помислих си, че е чудесна възможност да направим достатъчно мащабно изследване, което да опита да даде представа относно риска при бебето, да събере цялата информация на едно място, така че жените да могат да направят наистина информиран избор. Със сигурност трябва да кажа, че резултатът от изследването не беше от значение за мен. Аз съм епидемиолог, целта ми беше да получа възможно най-чисти данни, така че хората и здравните професионалисти да започнат да мислят за приложението им. Ако бях открил, че планираните раждания в домашни условия убиват бебетата, не бих имал против да споделя тези резултати. Според мен това е, което правят епидемиолозите – опитват се да открият и представят истината възможно най-неутрално. Аз не съм голям привърженик на домашното раждане. Не съм привърженик на болничното раждане. Просто смятам, че системата, която имаме във Великобритания, която дава на родилките право на избор, заедно с добра информираност, е правилния път.

– Рисковете около домашното раждане обикновено са основната причина за опозицията срещу него, но какво всъщност знаем за тях?

– Трябва да разглеждаме домашното раждане в контекста на това доколко рискова е бременността при започване на родилната грижа вкъщи. Така че в изследването си разглеждахме предимно нискорискови родилки. Нисък риск е дефиниран в националните указания – родилки без медицински усложнения, без причини за индуциране на раждането, със спонтанно започнало раждане, които не са имали проблеми по време на бременността. И всъщност за тези жени, независимо къде протича раждането, то е сравнително безопасно. Шансът бебето да почине по време на раждането или малко след това е изключително малък. Толкова малък, че бяхме наясно, че дори при 65,000 родилки с различно място на планиране на раждането не бихме имали достатъчно данни да разгледаме смъртността, тъй като тя е толкова ниска. Така че трябваше да направим компромис и да извлечем едни по-комбинирани данни, включващи всякакви видове неблагоприятни резултати (заболяемост и смъртност), за да можем да разгледаме разликите в тези групи. Това е първото уточнение, което трябва да направя за изследването.

panel_brocklehurst

проф.Брокълхърст говори за „Birthplace“ изследването на конференцията в Хага

Смятам, че има нужда да отделим нискорисковите родилки и тези, които избират да родят вкъщи, но имат рисков фактор, който за много хора би следвало да бъде пречка за домашно раждане. Така например аз не бих казал на някоя от моите пациентки – макар че това е извън моята сфера вече – която очаква близнаци след предишно цезарово сечение, че е добре да планира домашно раждане. Но някои жени биха го направили, независимо от мнението на лекаря или акушерката. Във Великобритания имаме напълно прозрачна правителствена политика, според която тези жени могат да направят своя избор къде да родят и здравната служба има задължението да осигури грижа независимо от техния избор. Така че дори и най-високорискова родилка да избере да роди вкъщи, длъжни сме да осигурим грижа там от поне една акушерка.

Така че за жени, които са с нисък риск, рискът за неблагоприятен изход, свързан с домашно раждане, е много, много нисък. При жени, които са имали предишно спонтанно вагинално раждане, рискът от планирано домашно раждане не е по-различен, поне според нашите данни, от този на планирано раждане в родилна къща или болница. От друга страна техният риск от раждане чрез цезарово сечение или инструментално раждане е много по-нисък при планирано домашно раждане или родилна къща в сравнение с раждане в болницата.

При жени, за които раждането е първо, данните ни показват малко по-висок риск, свързан с планирано домашно раждане. Интересното е, че не открихме такъв по-висок риск при раждане в родилна къща. Родилната къща е географски отделена от болницата и в нея работят само акушерки. Макар че времето за трансфер до болница на тези жени е малко по-дълго в сравнение с трансфер от къщи, не открихме повишен риск за жените от родилната къща, но открихме малко по-висок риск за жените, които правят трансфер от къщи. Така че не трансферът е това, което увеличава риска; има нещо друго, което все още не разбираме добре.

Трябва да кажа отново, рискът е нисък. Макар че е удвоен риск, удвоеното на число, което е много ниско, е все още много ниско. Считаме, че нашите заключения подкрепят позицията в Англия за предлагане на избор на жените, защото сега всъщност разполагаме с информация, която можем да предадем на родилките, и тя е възможно най-безпристрастна. Направили сме всичко по нашите сили да осигурим възможно най-точна информация. Тази информация родилките могат да включат при вземането на решение, но рискът за първородни раждания не е толкова висок, че да чувстваме нужда да кажем – жените, които планират първо раждане, не бива да го правят вкъщи. Казваме, че тази информация трябва да бъде предоставена на родилките. Не само увеличеният риск за бебето, но също и драматично по-ниският риск от цезарово сечение и инструментално раждане, така че тези жени да могат да направят един по-информиран избор за това къде да родят в сравнение с преди.

Преди изследването знаехме за риска от цезарово сечение, но не знаехме нищо по отношение на изхода при бебето. И все още не сме сигурни какво влияние ще окажат резултатите във Великобритания. Смятам, че при жени, на които им предстои второ раждане и са в нискорисковата група, ще видим много повече планирани домашни раждания. Тъй като те ще се чувстват по-сигурни по отношение на риска. При жени с първо раждане нямам представа какво ще се случи. Но надеждата ми е, че жените ще са тези, които ще правят избора, не здравните професионалисти, които се грижат за тях. Изборът е важен. Ние вече сме в състояние да предоставим информация на жените, така че те да направят своя информиран избор. И те ще изберат това, което искат да направят.

– Какви са вашите заключения по отношение на цената на здравните грижи?

– Съществува схващането, че раждането вкъщи с акушерка, присъстваща през цялото време е много скъпо. И това е така, по отношение на акушерско време. Но честотата на цезарово сечение и раждане с форцепс или вакуум е толкова ниска, че всъщност се оказва по-евтино планирането на раждане вкъщи.

– И това е основният фактор?

– Да, действително. Цезаровото сечение не е евтино. Инструменталното раждане също, тъй като изисква акушер, може би анестезиолог, вероятно ще има нужда и от педиатър и като се включат тези разходи, те засенчват разхода за един човек, присъстващ на домашно раждане. Така че е по-евтино да се ражда в домашни условия. Следва раждането в родилна къща, след това – в родилна къща към болница, и накрая – раждането в болница като най-висок разход.

– И в същото време то не допринася някаква измерима полза за жени с нисък риск?

– Да.

– Кои са факторите, които правят едно домашно раждане безопасно?

– Честно казано, не знаем с точност. Разбира се при риск и усложнения по време на бременността смятам, че домашното раждане не е добра идея. Но ако всичко е напълно нормално през цялата бременност, тогава моето подозрение – и то е само подозрение, тъй като нямам достатъчно данни, с които да го подкрепя – е предизвикателството, че във Великобритания все още имаме много нисък процент домашни раждания и всъщност някои акушерки са неопитни и присъстват на домашно раждане веднъж на една-две години. Няма как да се чувстват уверени. Не са се сблъсквали с достатъчно примери и проблеми, които да са довели до трансфер. Докато в части на Англия, където процентът на домашни раждания е около 10%, акушерките там имат много по-богат опит и не мога да повярвам, че този опит не би бил от значение – сигурен съм, че е от значение. Това може би е причината нашите резултати да са различни в сравнение с резултатите, публикувани в Холандия, където процентът домашни раждания е 25%, и всяка акушерка е много, много опитна при осигуряването на грижа за раждане в домашни условия.

– Смятате ли, че сътрудничеството между акушерки и лекари е важен фактор? Може би, ако не работят добре заедно, това би повишило риска за жената по някакъв начин?

– Абсолютно. Акушерката, която осигурява грижа за жената при домашно раждане, трябва да се чувства напълно спокойна и уверена, че ако възникне проблем, тя би могла да заведе родилката в болницата бързо, а също и че тя ще бъде считана от останалата част от екипа като действителна част от екипа, че ще бъде включена в оценката на състоянието на родилката и вземането на решения. Смятам, че е от огромна важност във всяка една система за майчина грижа, която включва акушерки и акушер-гинеколози, те да работят изключително добре заедно, да имат взаимно уважение, да разбират ролята на всеки един в процеса и да работят като част от един екип. Защото, ако акушерката чувства, че ще си докара беля при трансфера на родилката, тя може да не го извърши тогава, когато е необходимо.

– Или родилката може да не се чувства комфортно да отиде в болницата.

– Точно така. Така че мисля, че в Англия се опитваме да направим системата на майчината грижа възможно най-интегрирана. И със сигурност, когато правихме анализите си и интервюирахме голяма част от персонала и родилките, факторът доколко акушер-гинеколозите и акушерките работят ефективно заедно ни се стори, че оказва огромно влияние в осигуряването на безопасна майчина грижа.

– От друга страна, има ли фактори освен здравето на майката, които допринасят за риска, свързан с домашно раждане?

– Според мен, тъй като в нашата страна честотата на домашни раждания е много ниска, някои хора смятат, че трябва много явно да заявяват предпочитанията си за домашно раждане. И може да се случи така, че някои родилки, планиращи домашно раждане, да бъдат посъветвани от акушерките си да отидат в болницата, но те да откажат. Защото по някаква причина са се борили за това домашно раждане и не приемат професионалния съвет, а са твърдо решени да родят у дома. Трябва да приемем, че някои жени, някои акушерки и гинеколози имат много категорични виждания по въпроса. Надяваме се, че за акушерките и гинеколозите това не би било определящо за практиката им, но ако една родилка наистина е твърдо убедена, че ще си остане вкъщи, в Англия това е позволено. Жената е напълно независима, тя може да прави каквото си поиска, стига да не е умствено нестабилна. Трябва да си шизофреник и неконтролируем, за да бъдеш умствено нестабилен и при нас е много трудно да бъдеш класифициран като умствено нестабилен. Така че стига жената да не е умствено нестабилна, може да прави каквото си поиска.

– Смятате ли, че така е редно?

– Да, напълно. Смятам, че така трябва да бъде, защото започнеш ли да караш жените да правят неща, които не искат, те ще спрат да идват при теб за предродилна грижа и ще започнат да раждат вкъщи без каквато и да е грижа преди и по време на раждането. Родилки ще умират, бебета ще умират, защото не чувстват, че могат да получат грижа, която уважава техния избор.

Така че ние може и да се чувстваме дискомфортно, ако жена откаже грижа и нещо се случи с нея, докато седим и гледаме отстрани, но съм сигурен, че като цяло е по-добрата опция за населението. Искаме хората да идват при нас. Можем да им предложим съвет и подкрепа и помощ; те може да решат да не ги приемат, но това си е тяхно решение. Но ако изобщо не дойдат при нас, няма да имаме шанс да им помогнем.

– В предварителния ни разговор Ви представих съвсем накратко ситуацията в България. Като добавя, че е имало случаи на раждащи вкъщи жени, които са отишли в болницата и в резултат са получили ужасно отношение; след това техните случаи са предадени на медиите и превърнати в пример за всички колко опасно е раждането вкъщи – какъв съвет бихте дали на нашите медицински професионалисти за справяне с този проблем?

– Не се опитвам да кажа, че във Великобритания системата е съвършена, но е доста добра. Има и други системи по света, като в Нова Зеландия например, както чухме днес, където е също добра. Мисля, че главното е да се направи каквото е нужно, за да се направи раждането безопасно и приемливо за възможно най-голям брой жени.

В Англия силно уважаваме независимостта на хората. И не бива да принуждаваме жените да правят нещо, което не искат. И няма да кажа така – „жените знаят какво е най-добре за тях“, не мисля, че това е от полза за някой. Ние всички трябва да имаме възможност да правим изборите, които имаме нужда да правим. Ще предположа, че ако започнем да ограничаваме избора, който правят акушер-гинеколозите така, както изглежда, че те ограничават избора на жените, те ще бъдат силно разгневени. Не знам откъде идва това, дали от начина, по който гледат на нещата жените в обществото, или от автономността и силата на медицинската професия. Наистина няма значение, не помага. Не осигурява възможно най-добрия изход за най-голям брой жени и деца.

Най-добрият изход се получава чрез работа с жените, не срещу тях. Дълбоко вярвам, че това е пътят напред.

____________________________


 

Проф.Питър Брокълхърст е директор на Института за женско здраве към Университетски колеж Лондон, като преди това е бил директор на Националния отдел по перинатална епидемиология (NPEU) в Оксфордския университет. Питър продължава да работи за NPEU в част от времето си, където е и един от директорите на Отдела за изследване на политиките в майчиното здравеопазване, като остава професор по перинатална епидемиология в Оксфорд.
В момента проф.Брокълхурст ръководи обширна програма от клинични изследвания в областта на перинаталната грижа, както и широко наблюдателно проучване за оценка на резултатите, свързани с планирани раждания в болница, родилна къща и у дома. Той е основател на Системата за акушерски надзор в Обединеното Кралство – система за измерване на заболеваемостта и последствията от набор редки заболявания през бременността.
Също така, той оглавява няколко управляващи и надзорни комисии и е член на изпълнителния борд на Националния институт за здравни проучвания към Мрежата за изследвания на децата (www.mcrn.org.uk) и Националната мрежа за проучвания в областта на репродуктивното здраве (www.rcog.org.uk/national-reproductive-health-research-network). През 2010г. той става старши изследовател към Националния институт за здравни проучвания.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.