Законното право на майката да не бъде отделяна от бебето си

Разделянето на майката и бебето непосредствено след раждането е стресово и травматично, излага бебето на риск от хипотермия, нарушава връзката между майката и бебето и прави началото на кърменето неимоверно по-трудно. Още повече – това е и незаконно.

В решение на Европейския съд за правата на човека по дело P., C., и S., срещу Великобритания (P., C. and S. v. the United Kingdom, жалба номер 56547/00) се посочва че:

„…за да се отнеме бебето от майката след раждането трябва да има изключителна обосновка. Това е стъпка, която е травматична за майката и поставя нейното собствено физическо и психическо здраве под голямо напрежение, отнема на бебето близкият контакт с майка му,(…), както и възможността му да се кърми.” P., C. and S. v. the United Kingdom, жалба номер 56547/00, параграф 131.

Тази драконовска стъпка, както съдът я нарича, нарушава правата на родителите по Член 8 на Европейската конвенция за защита правата на човека. Съдът посочва също така, че е нарушено и правото на бащата да прекара време с новороденото. Параграф 131. В цитиранoто по-горе дело става дума за майка, която съдът смята за опасна за новороденото, защото може да го нарани. Но дори и в този краен случай, съдът счита, че е в интерес и на майката и на бебето да са заедно в часовете непосредствено след раждането и да се наслаждават един на друг.

Член 8, ал. 1 от Конвенцията постановява, че „всеки има право на неприкосновеност на … семейния си живот ….” Тълкувайки този член съдът е постановил, че основна част от семейния живот е правото на родителя и детето му да се наслаждават на компанията си и всякакви мерки, които нарушават това право са в нарушение с правата по член 8. Параграф 113. Намеса в упражняването на тези права може да има само в краен случай и ако са изпълнени следните три условия: 1) такава намеса е предвидена в закона; 2) преследва легитимна цел; 3) и е необходима в едно демократично общество. Чл. 8, ал. 2. Това е един много висок стандарт, който трудно може да бъде доказан от болниците, които рутинно разделят майките и бебетата без основателна причина.

Рутинното разделяне на майка и бебе след раждането е отречено и от Световната Здравна Организация. През 1998 година Организацията посочва, че основна грижа за майката и бебето веднага след раждането включва: „неразделянето на майката и бебето, за да се предотврати хипотермия.” WHO/RHT/MSM/98.3, параграф 10.3.1. Разделянето може също така да повлияе на кърменето, както и на връзката между майката и бебето. WHO/CHD/98.9, параграф 4.2. Препоръката на СЗО е майките и бебетата да не се разделят след раждането, освен ако няма неизбежни медицински показания за това. Параграф 4.6.

_

Библиография:

Европейски съд за правата на човека, P., C. and S. v. the United Kingdom, жалба номер 56547/00.

Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/F84D2B7F-0F2E-403B-892F-8CA51C30A8B3/0/BUL_CONV.pdf (Българска версия)

Световна здравна организация, Постпартум грижа за майката и бебето, WHO/RHT/MSM/98.3, 1998. (WHO, Postpartum Care of the Mother and Baby, WHO/RHT/MSM/98.3, 1998). http://www.who.int/reproductivehealth/publications/maternal_perinatal_health/MSM_98_3_/en/index.html (Английска и Френска версия)

Световна здравна организация, Доказателства за десетте стъпки за успешно кърмене, WHO/CHD/98.9, 1998. (WHO, Evidence for the ten steps to successful breastfeeding, WHO/CHD/98.9, 1998). http://www.who.int/child_adolescent_health/documents/9241591544/en/index.html (Английска, Френска и Испанска версия)

Забележка:

Тази статия е предоставена за информация и не представлява правен съвет. Ако Ви е нужнен правен съвет свържете се с квалифициран адвокат.

17 коментара »

  • Татяна Тодорова казва:

    Моя близка роди преди дни.“Естествено“,че е с операция.Макар,че тя искаше нормално раждане.Причините за секцио бяха – неразтворена шийка,едро бебе.Как да има разтворена шийка ,след като раждане не беше започнало,говорим за 10-тина дни преди термина.Момичето беше качило кръвно до 140/90.Хоспитализираха я поради тази причина.И след няколко дена решиха да направят операцията.Не искам да коментирам професионализма на лекарите.Така са преценили и така са подходили.Все пак в мен остава едно усещане ,че всичко е претупано.

    Друго ме притеснява.След раждането тя е в реанимация за 24 часа.Знаем ,че в нашите родилни домове е така.Факт!След като изтичат тези 24 часа показват бебето на майката ,но не й го дават да го кърми още 24 часа.Защото „трябва“ да се изчисти от упойката.Значи ,тя може да го вижда от време на време ,но не може да го кърми.Бебето е в стаята на акушерките.Те се грижат за него и хранят,разбира се ,с АМ.(в болница „Приятел на бебето“)

    Кога ще се промени това отношение ,тези наложени норми в нашите родилни домове?Кога вече родилките ще могат да гушнат бебчетата си и да ги накърмят още в първите часове?

  • Весела Караманова казва:

    Здравейте. Родителството е нещо, което силно ме вълнува и затова ми се ще да напиша нещо по темата. Родих по естествен начин три деца – две момчета и едно момиченце – с по 9 години разлика помежду им. И трите съм ги кърмила. И с трите съм учила и работила – за съжаление. Журналист съм и това ми позволяваше да правя двете неща едновременно. Отново казвам – за съжаление. Момиченцето ми беше най-голямо – 4.250 кг. Първият ми син го отделиха от мен и ми го носиха да го кърмя – така беше 7 дни, докато бяхме в родибния дом. Вторият ми син – по същия начин, но от 2-рия ден бяхме заедно непрекъснато. При дъщеричката ми бяхме заедно непрекъснато от раждането. Но, вече, от опита на 3 раждания, повярвайте, майката има нужда да си почине. Нека да гушка бебето си, но има нужда от сън и възстановяване. В противен случай тя е връхлетяна от всички ангажименти, все още неукрепнала физически – с шевове, загуба на кръв и пр. и това води до още по-голям стрес и майката и бебето.

  • Gaia казва:

    Весела, всяка жена ще има различни нужди. Аз например, от опит с 3 раждания, мога да кажа, че бих се поболяла ако ми отнемат децата след тях.
    Въпросът е че решението трябва да е на майката, и никой да не я “спасява’ от детето и без нейното изрично съгласие. Всичко останало е не само неетично и нехуманно, а и незаконно.

  • Geri Peneva казва:

    Здравейте 🙂
    Родих дъщеря си в Париж през 2008г. Тръгнахме за естествено раждане, но се наложи спешно секцио, защото разкритието ми спря на 6-тия сантиметър. Беше с местна упойка, бях в съзнание през цялото време. Донесоха ми я 20 минути след като я извадиха (дотогава е била с татко си), попитаха ме дали ще я кърмя и ми я дадоха. Това беше сутринта, остана с мен през целия ден и си я кърмих. Към полунощ в стаята дойде една сестра и много решително ми обясни, че трябва да поспя и я взе. Тогава се почувствах безкрайно самотна и за пръв път след операцията ми стана зле. Изобщо не можах да спя и бях щастлива, когато ми я донесоха 4 часа по-късно, защото видяха че се оглеждам тревожно.
    Мисля, че е заложено в жената след раждане да има свръхсили и желание да бъде с бебето си. Забелязвам, че моите приятелки, които раждат в България, смятат за нормално да бъдат без децата си в началото, защото такава е практиката на повечето места и те са подготвени за това – обяснено им е, че така е по-добре и т.н. Сигурна съм, че повечето биха искали детето при себе си, ако практиката на болницата беше различна.

  • mimas4e казва:

    Аз искам също да споделя, че това, че бебето не беше при мен ме побъркваше в болницата, трите дена там не бях спала въобще и за никаква почивка не може да става дума, успокоявах се единствено, когато ми носеха бебето и спах едва когато се прибрахме у дома. Абсолютно съм съгласна, че решението трябва да е на майката, живот и здрави, за второто ми дете, няма да има сила, която да го отдели от мен.

  • rayna85 казва:

    Аз също смятам, че практиката в българските болници бебето да е отделено от майка си донякъде обуславя държането на майкте – повечето от тях се съгласяват това да е така, след като медицинския персонал им обясни, че не може по друг начин и ако някоя защитава правото си да е с бебето си персонала се държи не особено добре с нея. А всъщност не трябва да се примиряваме с това, че отнасят бебето някъде си, за да му правят неналожителни манипулации или поне такива, които да не търпят отлагане и не на последно място майката трябва да реши за себе си има ли нужда от почивка, както често изтъкват като една от основне причини за отделяне на бебето от майка му след раждането.

  • Gabriella казва:

    Аз раждах в Майчин дом-Варна.Бях с планово секцио поради проблем с очите ми/миопия/.Родих със спинална анестезия, т.е. бях будна по време на секциото.Бебето ми го показаха веднага, целунах я.Като я повиха я показаха и на баща и.След това ми я дадоха след няколко часа да я накърмя и оттогава си е била изцяло при мен.Вземаха я само за къпане и по време на свижданията, заради външните хора все пак/бебетата бяха в стая с голямо стъкло, за да могат да ги наблюдават близките/.Раздвижиха ме около 9-10ч. след секциото и след това се грижех почти изцяло сама за бебето.Кърмех я, сменях памперси, в стаите имаше специални мивки, за подмиване на бебчетата.Иначе идваха и акушерки да сменят памперсите, но ако майката иска сама – няма никакъв проблем.Обясниха ми за кърменето и за всичко, което ме е интересувало.Това, че бях секцио не ми попречи да се грижа за бебето.Е исках нормално раждане, но понякога просто нямаме този избор.

  • Милена казва:

    Азродих секцио, или по-точно докторът роди Александър, изваждайки го от мен. Голям плод, седалищно – съгласна. Вторият ден ходих да надничам в стаята където е той да го видя и ме изгониха, било стерилно. На третия ден ми дадоха бебето и ми казаха да го накърмя. След 10 минути дойде сестрата, погледна какво правим, взе ми бебето от ръцете и каза че не се справям изобщо и че това бебе няма да стои гладно заради мен. Гърдите ми бяха препълнени, Александър искаше да суче, но и двамата не знаехме какво да правим. Тя каза „Не можеш да си накърмиш детето“, взе ми го от ръцете и излезе. Сега пак се разплаках. Много малко са пътите, в които съм се чувствала толкова безсилна, тревожна и нищожна, както тези три дни.

  • Lorisima казва:

    Здравейте, темата ме интересува изключително много затова ще споделя и моя опит.
    Преди да родя най-много ме интересуваще това дали детето ще може да бъде при мен след раждането. Родих в Майчин дом в София. Естествено без упойка или други такива неща. Там на 12тия етаж има стаи,в който можете да бъдете с бебето си. И така родих в 3 и 35 следобяд. Веднага сложиха детето на гърдите ми целунах го и го взеха. Мен ме сложиха за час и половина да полежа и да се съвзема. Това ми дойде добре, защото аз цялата треперих и по скоро нямаше да се справя и с малката на гърдите ми. След това дойдоха (след 1 час и 30 мин) и ми я сложиха на гърдите. Така легнала на легло и с малката на гърдите излязохме от следродилното. Таткото ме чакаше от вън и заедно в асансьора се качихме на 12тия етаж. Таткото беше при мен и детето също! Аз бях на легло, което беше с колелца от долу. Отношението беше страхотно към мен. Започнах да я кърмя без проблем веднага. Сестрите идваха да я къпят и сменях памперсите. Това определено ми помагаше, защото след раждането бях отпаднала…и така! Аз съм доволна от отношението и възможностите в Майчин дом София!

  • Законно право, НЕ прищявка « 1 ♡ 1 = 3 казва:

    […] отново попадам на интересна статия от Родилница.  Този път за разделянето на майката и […]

  • Gradskata Samodiva казва:

    Родих естествено, бързо и леко. Дори и в тази ситуация треперех от шока, бях изморена и ми се спеше и бях с ниско кръвно, а и дори естествено се губи кръвчица. Животното в мен беше уморено и като че ли ми подсказа, че е по-добре за детето да се погрижат хора, които са достатъчно силни, за да ходят.

    След това политиката на болницата беше децата да се взимат само първата нощ. Втората- и да искаш, не го взимат, защото нямат персонал. И така, в този тридневен ад, трябваше да овладеем кърменето.

    Което е също малък ад, защото боли и то боли в момент, в който ви е писнало от болка и дискомфорт- а те гледат накриво, ако не искаш да си го причиниш.

    Представете си, че по време на най-тежкия ви грип с болни и отпадналост някой ви даде да се грижите за малко кученце.

    Ето това постигат някои опити боницата да е приятел на бебето- че попадаш в абсурдна и адска среда, когато хем обичаш бебето, хем искаш да не се беше раждало.

    Не знам колко е ценно и естествено да не се вземе бебето поне за малко, защото в повечето случаи от раждане излизаш в насипно състояние.

    Следващия път искам време за почивка, самопотупване по рамото и сън. А бондинга не е само хормони, нито е толкова лесен за нарушаване.

  • Вълшебната Раждаща казва:

    Само ще повторя Гая: Решението трябва да е на майката! Никой няма право да я “спасява“ от детето й без нейното изрично съгласие. Всичко останало е не само неетично и нехуманно, а и незаконно.

  • Ели Х казва:

    > Gradskata Samodiva, много апокалиптично го представяш! Аз след като родих, макар че беше сравнително дълго раждане и имах шевове, не ми костваше кой знае какви усилия да се грижа за бебето. То си стоеше до леглото и беше достатъчно само да се надигна малко като се размърда и да го взема, дори не трябваше да ставам. През останалото време спах непробудно и си почивах доста качествено, спокойна че бебето спи до мен.

    Аз родих в болница Хигия гр. Пазарджик въпреки че съм от София, именно заради условията там – след като се роди дъщеря ми веднага ми я дадоха и сложиха на гърдите ми. След малко тя взе че се изходи :Р и тогава я взеха да я поизмият и повият. След това отново ми я дадоха и ни оставиха 2 часа в родилната зала сами с таткото (който присъстваше на раждането) и майка ми (която до този момент чакаше отвън) – бебата се кокореше спокойна и без да плаче, ние и се възхищавахме, правихме си снимки и т.н.

    След това ме закараха към стаята ми и сложиха креватчето с бебето до леглото ми. Сложихме я на гърдата и акуперката ми обясни как правилно да я поставям. През трите дни които прекарах там, тя през повечето време спеше, отвреме на време се будеше за кърмене. По 2-3 пъти на ден я взимаха за да и сменят памперса и тогава стоях се оглеждах нервно докато не я върнат.

    Наистина не разбирам майките които искат „да си почиват“ от бебето в самото начало – аз нямах търпение да я видя, кърмя, гушкам, да я гледам как спи и да се умилявам. Мисля че щях да откача три дни в болницата ако не беше при мен.

  • […] ми прати статия, в която за пореден път се настоява за близка […]

  • Kakata казва:

    Gradskata Samodiva напълно те разбирам. Чувствах се по същия начин, след като мина прилива на адреналин, че бебелина е жива и здрава се почувствах като пребита с камъни. Исках не само да спя, ами да се скрия в някоя дупка и да ме няма… Подкрепам идеята, че майката трябва да реши сама. Моето решение беше съзнателно да родя в болница, в която бебе и мама в началото са в отделни стаи. Не приемам идеята, че трябва да се чувствам виновна за това, че съм била изтощена и буквално цялото ми тяло е треперело, че ме болеше и че очите ми се затваряха.
    Дадоха ми малкото човече още на родилната маса, нагласиха го на гърдите ми и ни оставиха да се погушкаме. След това ми го носеха на всеки три часа за по час. Не мисля, че това че първите три дни съм успяла да поспя малко ме прави лоша майка. В момента две години по -късно малката спи между мен и баща си и всяка нощ упражнява нови ритничета, юмручета и всякакви кунг-фу номереца. А когато за десети път ме събуди тайничко си мечтая за гувернантка или дойка и малко сън… И отказвам да се чувствам виновна за това!

  • лекар казва:

    Подкрепям съвместното пребиваване в родило отделение на майка и бебе.
    В нашата болница МБАЛ Мадан от 2000 година насам бебетата са при майките .

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.