Mитове за раждането – Дебора Алън

Дебора Алън е една от първите акушерки  регистрирана в американсkия щат Ню Мексико в 1982 година. Освен там, тя е работила в лагери за бежанци в Сомалия за The International Rescue Committee и сега е сертифицирана акушерка в щата Масачузетс.

„Присъствала съм на 800 раждания. Вярвам, че раждането в къщи дава най-добър шанс то да се запази колкото се може по-неусложнено.“

Появява се на публичната сцена след като става акушерка за Жизел и нейното първо раждане, което протича в дома на манекенката в края на 2009.

Това е една от нейните статии.

_____________

Митове за раждането

Много от клиентките ми идват при мен тъжни и ядосани в следствие на травматично, агресивно дирижирано първо раждане, но с надеждата, че следващото им раждане ще бъде това, което са си представяли като едно най-красивите преживявания в живота си. Споделят, че по време на раждането са били нечути, пренебрегнати и заплашвани; изпитват смесени чувства на наранено доверие и нарастваща решителност.

Гинеколозите са обучени хирурзи, те искат да НАПРАВЯТ нещо, вместо да чакат или да оставят майката да го направи. Те не са склонни да гледат на жената като на експерт по раждане, нито пък имат време и търпение да седят до нея, докато раждането напредва по естествен път. Повечето гинеколози дори не са присъствали на естествено раждане. Въпреки че искат да бъдат полезни на пациентите си, те вярват, че естествените процеси на бременност и раждане са изначално проблемни и интервенциите ще бъдат от помощ. За много лекари дефиницията за успешно раждане се свежда до живо бебе и жива майка.

Следващите митове и това, което считаме за истина, имат за цел да ви помогнат да разграничите вярванията от фактите, както и остарелите практики от това, което е необходимо.

Мит: Ако бебето е голямо, то не може да премине през таза на майката. Бебето увеличава теглото си с напредване на бременността, което е основателна причина за индуциране на раждането.

Какво знаем: На първо място, раждането не е предмет на науката физика, а процес, който се случва в контекста на връзката майка-бебе. Тазът на жената е гъвкава структура, която се разтяга, за да помогне на бебето да премине през нея. Този процес се подпомага от движенията на майката по време на родовата дейност, както и във фазата на напъните. В напреднала бременност хормоните омекотяват съединителната тъкан между костите, увеличавайки еластичността на таза. Истинска пелви-фетална диспропорция се среща в изключително редки случаи. Този термин, обаче, твърде често се използва като оправдание за нетърпението на лекарите или като обяснение защо липсва напредване на родовата дейност, когато майката е под въздействието на медикаменти и лежи по гръб. Показанията от рентгеново или ултразвуково изследване не са достатъчно основание да се смята, че майката има тесен таз, тъй като ултразвуковото изследване може да даде отклонение в теглото на плода с половин килограм (и повече), а и нарастването на теглото на плода се забавя около 40-та гестационна седмица. Главата на бебето е създадена така, че да променя формата си, като костите се препокриват и удължават, за да се приспособят към таза на майката. Една от клиентките ми, която тежеше 42.3 кг, когато забременя, и 60.5 кг на термина си, роди дете с тегло 4.3 кг само за няколко часа. Друга майка, за всеобщо учудване, роди първо дете с тегло 5.4 кг. Голямото бебе не е основателна причина за индуциране на раждането.

Мит: По време на бременността жената трябва да ограничи увеличаването на теглото си до около 11 кг, което ще доведе до по-лесно раждане и ще я предпази от токсемия. Няма значение с какво се храните, докато сте бременна, тъй като бебето се снабдява с всичко необходимо от вашето тяло, а теглото на бебето при раждане се определя най-вече от генетичната ви предразположеност.

Какво знаем: Вярно е, че ограничаването на теглото по време на бременността води до по-малки бебета. Но твърдението, че по-малко бебе означава по-лесно раждане пренебрегва хранителните лишения, свързани с нискокалоричните диети. Ако майката не се храни адекватно през бременността, вероятно ще е с отслабени сили по време на раждането. Токсемията е едно от най-опасните усложнения по време на бременността, като причината за нея е метаболитна, т.е. липсата на жизненоважни хранителни вещества, основно протеини, която води до неправилно функциониране на черния дроб. През последните два месеца на бременността бебето обикновено преживява скок в растежа. Някъде по това време жената решава да намали храната и солта, за да се съобрази с наложеното от лекаря ограничение на теглото. Така една от ключовите фази от развитието на бебето, особено на мозъка, може да бъде сериозно застрашена от неадекватното хранене и недостатъчния прием на калории от страна на майката. Ако майката намали калориите с една трета, това означава, че ще изразходва половината протеини, за да се снабди с енергия, което води до допълнително недохранване за нея и за бебето, носейки сериозен риск. Здрави бебета и майки са налице тогава, когато се акцентира върху правилното хранене, не върху увеличаването или ограничаването на теглото.

Мит: Ако мембраните на околоплодния сак се разкъсат, бебето трябва да се роди в рамките на 24 часа, за да се предотврати евентуална инфекция.

Какво знаем: Често водите изтичат часове преди началото на контракциите. Изчакването и наблюдението за срок от 24 часа след спонтанно разкъсване на мембраните преди да се предизвика раждането дава възможност на повечето жени да достигнат до родова дейност по естествен път. Ако лекарят изчака още 48 часа, 95% от жените имат възможност да стигнат до спонтанна родова дейност. През това време НЕ се правят вагинални прегледи. Вагиналният преглед (ръчен или с вагинален накрайник) може да доведе до пренасяне на бактерии в матката, което от своя страна да предизвика инфекция. Във вагината не се поставя нищо, не се прави секс. 24-часовият срок, наложил се като практика през 60-те години, е основната причина за индуциране на раждането или за цезарово сечение, ако индуцирането не даде очаквания резултат. Според проучване сред 5000 жени, проведено през 1996 година, няма показания за увеличаване на инфекциите сред бебетата в случаите, в които е било налице преждевременно разкъсване на мембраните в рамките на четири дни след това. (Mary E. Hannah et al., “Induction of Labor Compared with Expectant Management for Prelabor Rupture of the Membranes at Term:  Term PROM Study Group,” New England Journal of Medicine 334, no 16 (1996):  1005-10.)

Мит: Индуцираното раждане след термин подобрява перинаталния изход.

Какво знаем: Определянето на термина чрез ултразвук дава отклонение от 1 до 2 седмици, а според някои източници и от 5 до 22 дни. Въпреки това съвременните гинеколози имат повече доверие на термина, определен с ултразвук, отколкото на знанието на майката за собствената й физиология (може би има дълъг цикъл) и за това кога е настъпило зачеването. Ако майката не е готова да роди, тялото й няма да реагира на индуцирането. Индуцирането при недостатъчно узряла матка води до по-дълго и по-трудно раждане. Неуспешните индукции, от своя страна, водят до голям брой цезарови сечения и всички рискове, свързани с тях. Сред другите следствия на ранното индуциране са големият брой недоносени бебета, бебета с проблеми на дихателните пътища, както и такива, които имат нужда от продължително медицинско наблюдение. Терминът не е нищо друго освен предполагаема дата; съвсем нормално е това бебето да се роди няколко седмици преди или след нея. Чела съм, че плацентата не спира да произвежда кръвоносни съдове, докато трае бременността. Вероятно има и други фактори, които влияят на гестационната продължителност, например климатът, количеството дневна светлина в северните държави в сравнение с екватора, здравословното състояние на майката, стресът, както и индивидуалните различия между потребностите на бебето и на майката.

В заключение мога да кажа, че действително нямаме идея каква подготовка е необходима, преди бебето да направи големия си дебют си в нашия свят. Смятам за несправедливо да го пресираме и да го лишаваме от времето, което му е нужно да прекара в утробата. Бебетата се появяват на бял свят, когато са готови за това.

Мит: По време на раждането жената не трябва да приема храна или течности в случай, че се наложи пълна упойка, тъй като има вероятност да повърне и вдиша стомашното съдържимо, докато е упоена, рискувайки да предизвика аспираторна пневмония.

Какво знаем: Ако раждащата жена се почувства гладна или жадна, тя трябва да яде или да пие. Принципът да не се поставя нищо в устата се налага като стандартна практика през 40-те години, когато анестезиолозите не са толкова обучени и опитни като в наши дни. Вдишването на стомашно съдържимо е изключително рядко срещано, откакто интубацията (поставяне на тръба в трахеята) е рутинна процедура по време на пълна упойка, а анестезията при раждане е предимно под формата на епидурална упойка, при която майката е в пълно съзнание. Ако жената не яде, преди да отиде в болницата, това не е гаранция за празен стомах, тъй като дори и по време на раждането организмът смила храна, приета часове преди това. Дори и празният стомах продължава да отделя стомашни сокове. А раждащата жена е атлет и като всеки атлет има нужда от храна и вода преди и/или по време на голямото събитие, ако пожелае. Гладуването по време на раждане може да причини кетоза – метаболитно състояние на непълноценно преработване на мазнини поради липса на глюкоза в кръвта. В резултат на гладуването по време на раждане съществува вероятност матката да отслабне и да започне да функционира некоординирано (маточна дисфункция).

Мит: Интравенозното вливане на течности ефективно замества храненето и пиенето по време на раждане.

Какво знаем: Интравенозното вливане на течности нарушава баланса на течности и електролити в организма. То понижава концентрацията на натрий в кръвта (хипонатремия) и нивото на кръвна захар (хипогликимия). Ако вливането протича по-бързо, отколкото бъбреците са в състояние да преработят, може да се стигне до предозиране, при което белите дробове и мозъкът да се изпълнят с течност. Приемането на течности по венозен път не задоволява глада, а и разрежда концентрацията на хормони в тялото. Системата за вливане ограничава движението на родилката. Вливането на глюкоза може да доведе до твърде високи нива на кръвна захар. Освен това поетите течности могат да увеличат теглото на бебето. Така, след като се изхвърлят, ще остане впечатлението, че бебето е загубило твърде много от рожденото си тегло. Друго последствие от интравенозното вливане на течности е образуването на млечна киселина, която понижава нивото на pH в кръвта на майката и на бебето и увеличава парциалното налягане на въглероден диоксид, което води до фетална ацидоза, т.е. дистрес.

Мит: Предимствата на епидуралната анестезия са неимоверни, а рисковете – пренебрежими, което оправдава рутинното й прилагане по време на болнично раждане.

Какво знаем: Прилагането на епидурална упойка може да бъде огромно облекчение и помощ при особено дълго или трудно раждане, както и при цезарово сечение. Епидуралната упойка се е превърнала в рутинна процедура при 80% от ражданията в САЩ. Като всички АГ интервенции, обаче, епидуралната упойка носи сериозни рискове, за които рядко се говори, например:

  • Понижаване на кръвното налягане (което може да доведе до поставяне на система с допълнително лекарство).
  • Покачване на температурата на майката, което се отразява върху бебето.
  • Удължаване на родовата дейност, при което се налага вливане на синтетичен окситоцин.
  • Блокиране на отделянето на адреналин.
  • Блокиране на ендорфините, които стимулират отделянето на пролактин – жизненоважен хормон при кърменето.
  • Понижаване на производството на простангландин – хормон на раждането, който поддържа тонуса на матката.
  • Нарушаване на сърдечния ритъм на бебето.
  • Болезнено главоболие, което продължава с дни.
  • Токсичност в организма на бебето преди и след раждане, което води до невроповеденчески отклонения при новороденото, както и до жълтеница.

Макар в редки случаи, епидуралните упойки причиняват конвулсии, дихателна парализа, сърдечна недостатъчност, алергичен шок или нервно разстройство. Използването на епидурална упойка е водено от убеждението, че болката при раждане е безсмислена, трябва да се избегне и че жените не могат да се справят с нея по креативен начин, който ще бъде от полза за самите тях и техните бебета.

Мит: При наличие на мекониум в околоплодната течност се извършва ендотрахеална интубация и аспирация, за да се избегне аспирирането на меконоиум, което може да инфектира белите дробове.

Какво знаем: Мекониум в околоплодната течност се среща в около 25% от ражданията, колкото и да ни се иска да виждаме чисти околоплодни води. Предполага се, че в някакъв момент сфинктерът на бебето се отпуска поради липса на кислород и част от мекониума изтича навън в резултат на фетален дистрес. От акушерска гледна точка е важно да се установи дали мекониумът е бил отделен непосредствено преди раждането или няколко дни преди това и в какво количество. В процеса на раждане бебетата обикновено са със затворена уста и не се опитват да вдишват. Гърдите им остават свити и не се наблюдават промени в налягането, които да стимулират разширяване на белите дробове до самото раждане. При наличие на мекониум преди раждането масовата практика в миналото налага аспирация на дихателните пътища на бебето в момента, в който главата излезе навън, с надеждата, че аспирацията ще изпревари първото вдишване на бебето. В момента, в който се роди бебето, пъпната връв се клампира и прерязва, бебето се поставя на затоплената маса и процедурите по интубация и аспирация продължават. Лекарите вече знаят, че интубацията може да придвижи заразената с мекониум околоплодна течност надолу по трахеята, което увеличава вероятността от вдишването й (да не говорим за последствията върху меката тъкан на гърлото). За щастие практиките се променят. При наличие на гъст мекониум, лекарят може да помогне на бебето, почиствайки дихателните му пътища. В общия случай, обаче, бебетата са напълно в състояние да изчистят течностите от дихателната система като естествена част от първото вдишване.

Мит: Седалищните бебета се израждат с цезарово сечение.

Какво знаем: Седалищното предлежание е вариация на нормалното предлежание, при което главата е високо в утробата, а водещата част при раждането е седалището и/или крачето (краката). Гореспоменатият мит, обаче, съвпада се реалността, тъй като съвременните гинеколози са изгубили вещина и интерес към израждането на седалищни бебета. Техниките за седалищно раждане се споделят основно между нас, акушерките. При седалищно раждане от изключително значение са физическите характеристики на жената и нагласата й за раждането. Грижите за майката по време на бременността и подходът на наблюдаващия лекар са ключови за изграждането на увереност в способността й да роди, особено при седалищно предлежание. Американският колеж по акушерство и гинекология признава, че цезаровото сечение е „предпочитаният начин за раждане” поради наличието на „все по-малко лекари, които имат опит с вагинално раждане на седалищни бебета”, а не защото вагиналното раждане при седалищно предлежание е изначално опасно.

Мит: Епизиотомията предпазва от по-лоши разкъсвания и зараства по-лесно от тях.

Какво знаем: Сама по себе си епизиотомията е родова травма, която почти винаги е излишна. Епизиотомията може да доведе до по-лоши разкъсвания, защото нарушава цялостта на перинеума, а разкъсването може да продължи по линията на разрязването. Не е изключено перинеумът изобщо да не се разкъса по време на раждането или да се разкъса минимално. С редки изключения и най-лошото разкъсване не е по-лошо от епизиотомия. Защо тогава лекарите режат? Няма научни доказателства, които подкрепят епизиотомията. През 2006 година Американският колеж по акушерство и гинекология се произнася срещу рутинната епизиотомия, заявявайки, че крие опасност от инфекции, изпускане на урина и изпражнения, продължителна болка и сексуални проблеми.

Мит: Веднъж цезарово сечение, винаги цезарово сечение.

Какво знаем: Терминът VBAC означава вагинално раждане след цезарово сечение. През 80-те и 90-те години гинеколозите започват да насърчават жените за вагинално раждане след секцио, при което успеваемостта стига до 75%. Ниският риск от руптура на матката в зоната на белега от първото секцио (0.5%) се отчита като по-маловажен в сравнение с рисковете от повторно цезарово сечение. (Руптура на матката може да настъпи и без предишно цезарово сечение и да се прояви под формата на леко разделяне на тъканите без опасност за бебето или за майката). През 1996 година VBAC практиката е подложена на критика след резултатите от едно изследване, според което жените с непланирано секцио претърпяват два пъти повече хирургически травми и загуба на кръв от жените с планирано секцио. Така се налага заключението, че жените трябва да планират повторно цезарово сечение, вместо да рискуват да се стигне до такова в хода на раждането. Kато повечето акушерки съм участвала в множество вагинални раждания след секцио. Знаем, че все още има редица пречки, които предстои да бъдат преодолени. И със сигурност знаем, че принципът „веднъж цезарово сечение, винаги цезарово сечение” е мит.

Дошло е времето, в което ние, жените, трябва да извоюваме обратно своята присъщо женска територия и да раждаме децата си съгласно собствения си информиран избор и удивителните способности, които притежаваме.

 

8 коментара »

  • Lilibon казва:

    Чудесна, ясна и подробна статия! Браво и на преводача!

  • mimas4e казва:

    Страхотна статия! Всичко е прекрасно разяснено, много ми хареса и това за килограмите, защото навсякъде тормозят бременните да внимават прекалено много за теглото си!

  • rayna85 казва:

    Статията е много добре поднесена и всичко е обяснено разбираемо, за съжаление почти всички български гинеколози(надвам се, че има все пак някои, които разсъждават върху подобни статии и „обновяват“ знанията си) биха заклеймили поднесената информация като невярна. Може би с общи усилия в близко или далечно бъдеще гинеколозите ще се научат да разбират женското тяло и ще загърбят алгоритмите, които следват сега посочващи какъв медикамент се слага, след колко врме следва друг и т.н., т.е. дирижираното раздане.

  • Мария казва:

    Не съм съгласна с тези 11кг. Обикновено лекарите посочват като нормално качване 14-15 кг.
    Лично аз смятам, че една физиологично здрава жена, с подходяща физическа активност и балансирано меню, не бива да качва повече от 15 кг. Просто не е здравословно нито за родилката, нито за бебето.
    Моята сестра роди 2 деца по 3 800, като единия път качи 12 кг, втория 9,5-10 кг.

  • Мария казва:

    За справка – аз качих 28 кг и родих бебе 3 кг.
    Като за разлика от нея, си страдах от почти всички „бременни“ проблеми- трудна подвижност, киселини, подути крака и т.н.
    Не ме разбирайте погрешно, не смятам, че бременна жена трябва да се ограничава, но ако се храниш пълноценно, няма как да качиш много килограми.

  • Марина казва:

    Като отидох да раждам и ми забраниха да пия вода, се присетих за тази статия и изненадах доктора с въпроса колко често се случва това с вдишването на стомашно съдържимо 🙂 В крайна сметка пих вода през цялото време, та може ли човек да стои жаден 5-6-7 4аса в такъв момент.

  • […] и други митове за раждането, в една доста интересна статия от блог Родилница. Материалът е на Дебора Алън (много […]

  • What Causes Foot Pain казва:

    What Causes Foot Pain

    Mитове за раждането – Дебора Алън » Родилница

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.