Опасностите на планираното болнично раждане

Абстракт: Раждането в болница никога не е било подложено на строга научна оценка, но въпреки това се смята, че е по-безопасно от едно планирано домашно раждане, даже и за жени с ниско-рискови бременности. Често подкрепяна е идеята, че рядко има усложнения, които могат да възникнат по време на раждането и следователно е по-безопасно за ниско-рисковите жени да планират раждане в болница, а не асистирано домашно раждане. Не съществува нито един публикуван доклад в подкрепа на това твърдение. При положение че има квалифициран и добре оборудван родилен персонал и когато прехвърлянето в болница не отнема повече от 45 минути, планираното домашно асистирано раждане е винаги по-безопасно за ниско-рискови жени отколкото едно планирано болнично раждане. По-долу е даден последователен анализ на това какви усложнения мога да възникнат, както и обобщение на наличните изследвания, показващи че раждането в болница няма никакви предимства за ниско-рискови жени. Публикуваните до днешна дата изследвания сочат, че планираното болнично раждане никога не е по-безопасно, в сравнение с едно планирано асистирано домашно раждане за жени с едно главично разположено бебе, между 37-42 седмица от бременността, без оплаквания от високо кръвно, без предишни раждания със секцио и без наличието на детски дибет.

Следродилната треска (ендометрит) и следродилният кръвоизлив (СК) са двете водещи причини за смърт на майката в индустриализираните страни до след Втората Световна Война. Преди въвеждането на раждане в болницa, следродилната треска е била много рядка и предотвратима чрез измиване на ръцете. Подобреното хранене ,и по-специално приемането на достатъчно протеини, както и съветите относно храненето като част от акушерската грижа, са ключовите фактори за подобряването на родилните резултати. Разпространението на пеницилина, започнало в началото на 1945г. и на питоцина (прилаган срещу кръвоизливи), започнало в 1953г., както и подобрените санитарни условия, също допринасят за подобрените резултати след Втората Световна Война. Тези подобрени резултати случайно съвпадат и с покачването на броя на ражданията в болниците през 50-те. Жените за пръв път започват да раждат в болнични условия през 17-ти век. В продължение на стотици години болницата е била най-опасното място за раждане, но през 1950г. раждането в болница започва да съответства по резултати на планираното домашно раждане по отношение на майчината смъртност. През 2000г. обаче тази тенденция се обръща. От 1940-1977г. майчината смъртност спада, достигайки най-ниското ниво в САЩ през 1977г. – смъртност при 10 на всеки 100 000. Тази стойност се задържа в продължение на 22 години до 2000г. През 2000 г., когато процентът на секцио ражданията надминава 24%, майчината смъртност при раждания в болница в САЩ, започва да се покачва за пръв път от 60 години насам, достигайки 13 на 100 000 живи раждания през 2003г. и 14 на 100 000 през 2004г. Това покачване на майчината смъртност е пряк резултат от прекомерното прилагане на секцио операции. Всяка година в САЩ около 1 на 3 000 жени умира в резултат на прекомерно кървене, упойка или емболия на околоплодната течност поради рутинни повторни раждания чрез секцио. Секцио операцията не само повишава нивата на майчина смъртност, но и увеличава процента на жените, които почти умират от инфекции, емболия на околоплодната течност и следродилен кръвоизлив. В допълнение, дългосрочните ефекти от операцията, като например срастванията, могат да причинят смърт години по-късно, тъй като е възможно да се наложи жената да се подложи на още една оперция за коригиране на срастванията, причинени от предишното секцио. В едно скорошно голямо проучване на случаите на сраствания след секцио, такива са открити при 24% от жените претърпели едно секцио, нараствайки до 43% при жените с две секцио раждания. Жените може да изпитат животозастрашаващи проблеми в следващи бременности като резултат от предишни раждания със секцио като например плацента акрета – състояние при което плацентата се развива в белега от предишното секцио, за което често се налага хистеректомия. Доказано е, че раждането със секцио удвоява вероятността от мъртво раждане през третия триместър при жени, които вече са имали едно или повече секцио раждания. Секцио също така причинява повишена исоимунизация през следващи бременности, към 20 известни кръвни фактора, дори и в присъствието на анти-Д Рогам.

Даже и при тези факти официалните медии и светът на медицината не полагат особени усилия за понижаването на процента секцио с цел предотвратяване на излишната смърт на майките.

Раждането в болница винаги има по-висок процент на секцио в сравнение с планираното домашно раждане. В публикувани изследвания на съчетани групи от населението (Таблица 1), процентът на секцио е винаги значително по-нисък при планирано домашно раждане отколкото при болнично раждане за съответното ниско-рисково население, докато резултатите за новородените са едни и същи и в двата случая.

При планираното домашно раждане кръвоизливът може да бъде предотвратен с питоцин и метергин, които трябва да бъдат съхранявани в хладилни условия. В случай на прекомерна загуба на кръв могат да се влеят течности чрез система и жената да бъде стабилизирана вкъщи, преди да се прехвърли в болница (ако тя реши да отиде в болница).

Няма данни за това дали емболията на околоплодната течност (ЕОТ) се случва при ниско-рискови жени по време на асистирани раждания. В 75% от случаите на ЕОТ, тя е свързана или със секцио раждане или с прилагане на вакуум-екстрактор (21). В останалите проценти от случаите то е свързано с индуциране на раждането с питоцин, когато околоплодната течност съдържа гъст мекониум; множествена бременност, плацента превия, разкъсване на плацентата, прееклампсия и еклампсия, както и големи разкъсвания на маточната шийка – нито едно от изброените не би трябвало да е на лице при едно домашно раждане.

Що се отнася до последствията върху плода, 10-те публикувани контролирани изследвания, сравняващи планирано болнично раждане с планирано домашно раждане преди 2009г. (1), както и двете канадски контролирани изследвания от 2009г. на същата тема (1,2), показват, че едно планирано асистирано домашно раждане не е свързано с повишен риск от нежелани последствия за новороденото бебе.

Не е доказано, че при възникване на редки, но сериозни усложнения, при едно домашно раждане, последствията няма да са същите както в случаите, в които раждането е започнало в болницата:

Внезапно, пълно отлепяне на плацентата

В медицинската литература няма нито един случай на пълно отлепяне на плацентата по време на домашно асистирано раждане. Истории за жени, пристигащи в болницата с напълно отлепена плацента, са анекдоти и липсва точна информация за това какво се е случило преди приемането в болницата. Никой не е публикувал даже и единичен случай свързан с планирано асистирано домашно раждане. Масивно и пълно отлепяне на плацентата по време на раждането може да бъде причинено от болнични вмешателства, като например натискане на фундуса (горната част на корема) и по-ентусиазирано предизвикване на раждането. Пълното отлепяне е свързано с произшествия (и по-специално автомобилни произшествия), близнаци или тризнаци след раждането на първото бебе, жени с много високо кръвно налягане, както и жени, които са големи пушачи. Консултация относно храненето, предоставена от акушерките за домашно раждане, може да помогне да се предотвратят отлепяния свързани с неправилното хранене.

Частично отлепяне на плацентата

Случаите на незначително частично отлепяне на плацентата (по-малко от 50%) обикновено са свързани със седмици болничен престой, предхождащ раждането и няма доказателства, че дори и два часа път до болницата би повлиял върху резултатите(9).

Изпадане на пъпната връв (ИПВ)

Високата ембрионална смъртност свързана с ИПВ в размер на 45% е свързана с раждания в болница и домашни неасистирани раждания (10). От това се вижда, че болничната обстановка не намалява процента на смъртност от ИПВ. Тъй като има лоши последствия, даже когато времето от поставяне на диагнозата до раждането е кратко, са изложени фактори различни от мястото на раждането като обяснение за последствията. Някои учени предполагат, че изпадане на пъпната връв се получава при плод, който е пострадал преди самото изпадане. ИПВ е свързано с високорискови бременности: 50% от случаите са при седалищно или напречно предлежание на бебето, 50% са свързани с преждевременно раждане, бременност с близнаци, предизвикано раждане и изкуствено пукане на мехура (10). До днес няма публикации в медицински журнали за случаи на изпадане на пъпната връв при ниско-рискови бременности с асистирано домашно раждане, без изкуствено пукане на мехура (10). ИПВ се случва рядко при пълно-износена бременност, често причината е нетърпеливото прилагане на изкуственото пукане на мехура в болницата или се случва при раждане вкъщи без присъствието на асистент. Приема се, че изходните резултати зависят от това колко уязвимо е бебето от гледна точка на износеност и жизненоспособност, тъй като данните сочат, че раждане чрез бързо цезарово сечение не подобрява шансовете на бебето (10).

Руптура на матката

Учебникът по акушерство на Уилямс го казва просто: „Предишно незасегната/нетравмирана матка, която спонтанно извършва родилна дейност, не се контрахира толкова силно, че да се саморазкъса.“

Най-често срещаната причина за руптура (бел.пр. разкъсване) на матката е предишно раждане чрез секцио. Следващата най-често срещана причина е раждане, предизвикано с употребата на питоцин и цитотек, и по-точно тогава, когато тези медикаменти са използвани в количества, надвишаващи медицинския протокол (в случая на цитотек, когато е използван, въпреки факта че е медикамент с противопоказания относно използване за предизвикване на раждането), или при жени, които са предразположени към руптура на матката (заради предишна голяма операция на маточната шийка или на самата матка, като това включва и секцио); преразтегляне на матката; повече от 5 предишни бременности; или история на маточни възпаления или травматично раждане.

Зародишна аноксия или изтощение

Няма досегашни изследвания, сочещи към повишаване на случаите на церебрална парализа (ЦП) при ниско-рискови, износени докрай бременности с ниски проценти на секцио. Докладваните данни за случаите на ЦП са такива, каквито са били преди 100 години – 1 на всеки 1 000 раждания. Пет международни изследвания считат, че 67% от случаите на ЦП се дължат на дефект, който се развива много преди самото раждане и следователно едно секцио не би предотвратило ЦП, тъй като няма лишаване от кислород по време на раждането, както показват мерките на кръвното pH в момента на раждането (11). За другите 33%, или около 1 на всеки 2 500 раждания, ЦП се смята, че е причинена от обстоятелствата или случките, които стават преди, по време на и внезапно след раждането (11). Родилната аноксия се проявява с късни забавяния и/или силна брадикардия (забавена сърдечна дейност), обикновенно свързана с предизвикани раждания и/или отлепяне на плацентата. Вредите понякога могат да се предотвратят с бърза диагноза. Изследванията сочат, че при около 60% от случаите на ЦП в болница, в които е имало изтощение на плода, церебралната парализа е можела да бъде избегната, но медицинският персонал не е реагирал на признаците на изтощение (11). Секцио при пълно или частично отлепяне на плацентата понякога спасява бебето, но има свидетелства, че понякога това завършва с умствено увреждане на детето. В момента една от теориите предполага, че възможна причина за това, че случаите на ЦП не са се понижили въпреки 30% секцио раждания, е защото, въпреки че секциото може да предотврати ЦП при някои високорискови бременности, то също успява да спаси бебета с ЦП, които в миналото биха умрели. Също така поддържана теория е, че раждането със секцио никога не предотвратява ЦП, което обяснява защо случаите на ЦП са същите както от времето преди секциото да бъде често прилагана хирургическа интервенция.

Ефектът на грижата за новороденото е също така неустановен. Експертната грижа за новороденото най-вероятно предотвратява развитието на мозъчни увреждания при някои критично болни бебета. В други случаи обаче интензивните грижи положени за новороденото, предотвратяващи смърт при критично болни бебета, може да доведе до развитие на ЦП при същите тези бебета (12,13).

Напразната надежда през 60-те, когато наблюдението на плода започна да се приема за рутинна практика, бе да може да се постави диагноза за изтощение на плода и по този начин да се избегнат увреждания на бебето при раждането и да се намали процента на церебрална парализа. Доказано е, че наблюдението на плода намалява процента на припадъци на новороденото след раждането, но няма доказателства дали то намалява мозъчните увреждания или церебралната парализа (14,15). Най-новите Кохрейн отзиви сочат, че има тенденция към увеличаване на смъртните случаи по време на раждането при групата с кардиотокография (КТГ) в сравнение с контролната група, в която КТГ не е била използвана (16).

Аутизмът включва широк спектър от симптоми и в момента се използва да опише 1 на всеки 100 деца. До днес не е потвърдена причината за аутизма. Досега не е доказано, че раждане в болница има някакъв предпазващ ефект срещу развитието на аутизъм.

Преди се е считало, че раждане със секцио предотвратява родовотравматична парализа на брахиалния сплит (АПБС), но сега се знае че 1-4% от случаите с този вид парализа се причиняват от секцио операцията (17). Значителна част от случаите на АПБС настъпват още в утробата и повече от половината от случаите не са свързани с раменна дистокия. В Обединеното Кралство и Ирландия, където процентът раждания със секцио е по-нисък, случаите на АПБС са 0.04%, а в САЩ са 0.15% (17).

Често срещани, сериозни усложнения при ниско-рискови майки, които планират раждане в болница

Следродилен Кръвоизлив (СК)

В подобни групи на раждане вкъщи и в болница СК се среща при 3.8% от ниско-рисковите жени с планирано раждане вкъщи и 6% в групата с планирано болнично раждане(1). Планираното домашно раждане предпазва жените от най-големите причини за загуба на 1 500мл или повече кръв:
1. Секцио раждане по спешност
2. Секцио раждане по избор
3. Медицински персонал, който дърпа плацентата на жена легнала по гръб, преди тя да се е отлепила напълно, вместо техниката прилагана при домашно раждане, при която се използва гравитацията и клечаща поза за подпомагане раждането на плацентата.

Епизиотомия

При ниско-рискови жени, планиращи домашно раждане, има 3% случаи на прилагане на епизиотомия, в сравнение със 7% случаи при болничната група, с участието на същите лекари (1). Епизиотомията увеличава вероятността от получаване на следродилен кръвоизлив, както и на смърт или състояние близо до смъртта, в резултат на инфекция от микроби неподатливи на антибиотици.

Предизвикано раждане или подсилване на раждането с Питоцин

Болшинството жени получават дози окситоцин/питоцин по време на раждане в болница. Приемането на изкуствен окситоцин по време на раждането повишава вероятността от следродилен кръвоизлив на родилката, тъй като понижава чувствителността на матката към окситоцина. Доказано е, че рутинното профилактично приемане на питоцин понижава процентите на кърмене с 6-8%.

Инфекция

При ниско-рискови жени, планиращи домашно раждане, процентът на възпаление на матката е 0.7%, докато при едно болнично раждане този процент е 2.7% (1). В контролно изследване на Ландън от 2004г., сравняващо секцио по избор с вагинално раждане след секцио (19), при вагинално раждане 1.8% от случаите развиват инфекция в сравнение със секциото по избор, където случаите на инфекция са 8%. Инфекцията при майката носи и риск от смърт или дългосрочно безплодие. Доказано е, че рутинни болнични процедури като изкуствено пукане на мехура, вътрешно наблюдение на плода и рутинните вагинални прегледи са свързани с инфекции. Значителен риск от възпаления на пикочния мехур и на матката след раждането носи провеждането на повече от 5 вагинални прегледа с апарат. По начало при едно домашно раждане липсват всякакви инфекции придобити в болницата. Според Центъра за Контрол на Заболяванията (ЦКЗ) в САЩ всяка година почти 2 млн. души се разболяват от болнично инфекции, като в 90 000 от тези случаи пациентът умира в резултат на инфекциите. През 2007г. според ЦКЗ е имало 19 000 докладвани смъртни случая в болници, причинени единствено от инфекции със стафилококи ауреус, които не се поддават на действието на метицилин.

Епидурални упойки

Епидуралните упойки не са нито нужни, нито използвани при домашно раждане. Често срещани странични ефекти от епидуралната упойка включват болки в гърба, инконтиненция и висока температура, които на свой ред могат да причинят висока температура както и припадъци при новороденото след раждането.

Поне 5% от жените развиват мигрена в резултат на епидуралната упойка. Бупивакаинът (Bupivacaine) е причинил няколко смъртни случая, когато епидуралната упойка по погрешка е навлязла във вена. Други по-рядко срещани, но сериозни странични ефекти на епидуралните упойки, включват (18):

– Епидурална хематома: 1/168 000
– Дълбоко епидурално възпаление: 1/145 000
– Параплегия (парализа на долната част на тялото): 1/240 000
– Временно неврологично нараняване: 1/6,700.

Често срещани сериозни усложнения на бебето при раждане в болница

Доказано е, че употребата на питоцин за предизвикване на раждането, е причина в 50% от ражданията бебето да получи аноксия и Апгар резултат под 7. Половината от всички акушерски искове, които биват изплатени, включват обвинения за неправилна употреба на окситоцин(20).

Въпреки че при едно болнично раждане на разположение има доктори-експерти, обучени за реанимация на бебето, не е доказано, че това подобрява резултата при ниско-рискови раждания, тъй като е установено, че детската смъртност при планирани домашни раждания е същата като тази при планирани болнични раждания. Данни от Швеция показват, че присъствието на опитен персонал в болницата в случаите на асфикция не е подобрило резултатите, тъй като секундите са от значение, а е установено, че при болничните раждания има „бавно повикване на опитния персонал“, докато при едно домашно раждане, опитният персонал вече присъства (12).

Заключение

Не са документирани случаи на редки усложнения, в които ниско-рискова майка или бебето ѝ, намиращи се на приемливо разстояние от болницата, биха постигнали по-добри резултати, отколкото ако раждането започне в болница вместо вкъщи. Ако някой има сведения за подобна публикация, моля свържете се с мен чрез имейл и ще публикувам отричане на по-горното твърдение.

Въпреки липсата на доказателства в подкрепа на твърденията си, Американският Колеж за Акушери и Гинеколози (АКАГ) и Американският Колеж за Медицински Сестри и Акушерки (АКМСА) публикуват изявления, че съществуват редки усложнения, при които резултатите са по-добри за ниско-рискова жена, ако тя планира да роди в болница.

Изказване на АКАГ от 6 февруари 2008г. във връзка с домашните раждания гласи: „Американският Колеж за Акушери и Гинеколози затвърждава дългогодишното си противопоставяне на домашното раждане. Въпреки че раждането е един нормален физиологичен процес, през който повечето жени минават без проблеми, наблюдението на жената и плода по време на раждането в болница или в акредитиран родилен център, е от съществено значение, тъй като може да възникнат усложнения с или без никакви признаци, дори и сред жените с ниско-рискови бременности.“

Изказване на Американския Колеж за Медицински Сестри и Акушерки (АКМСА) за предимствата на болничното раждане в Журнала за Акушерство и Женско Здраве, брой септември/октомври 2009 (стр. 421) гласи: „Болниците са предназначени да се справят със спешни ситуации и медицински проблеми. Ако едно раждане не протича нормално или има спешен случай, Вие и бебето Ви можете веднага да получите нужната Ви помощ. Ако има рядък, но сериозен спешен случай, бърз достъп до помощ може да спаси живота Ви или живота на бебето Ви. „

Анекдоти за злополуки при планирани домашни раждания винаги се оказват случаи на жени с висок риск, зле оборудвани служители и/или случаи, в които е бил пренебрегнат протокола за безопасност. Главно заради ненужни рутинни вмешателства, които не се използват при едно домашно раждане (като употребата на питоцин за ускоряване на раждането, секцио, рутинни вагинални прегледи и болнични инфекции), около 0.1% от ниско-рисковите бебета и 20% от ниско-рисковите жени страдат от сериозни трайни увреждания от болничните вмешателства, които нямаше да са налице, ако бременността и раждането са били съпроводени от акушерски грижи за домашно раждане. За някои е трудно да приемат това, което показват медицинските изследвания: че вмешателствата, свободно прилагани в болницата (които на моменти наистина могат да бъдат животоспасяващи), могат да доведат до лоши резултати при раждането, когато се прилагат безразборно.

Библиография

1. Janssen PA, Saxell L, Page LA, et al. Outcomes of planned home birth with registered midwife versus planned hospital birth with midwife or physician. CMAJ 2009;181(6-7):377-383.
2. Hutton EK, Reitsma AH, Kaufman K.Outcomes associated with planned home and planned hospital births in low-risk women attended by midwives in Ontario, Canada, 2003-2006: a retrospective cohort study.Birth. 2009 Sep;36(3):180-9.
3. Janssen PA, Lee SK, Ryan EM, et al. Outcomes of planned home births versus planned hospital births after regulation of midwifery in British Columbia. CMAJ 2002;166:315-23.
4. Wiegers TA, Kierse MJ, van der Zee J, et al. Outcome of planned home and planned hosptial births in low risk pregnancies: prospective study in midwifery practices in the Netherlands. BMJ 1996;313:1309-13.
5. Ackermann-Liebrich U, Voegeli T, Gunter-Witt K, et al. Home versus hospital deliveries: follow up study of matched pairs for procedures and outcome. BMJ 1996;313:1313-8.
6. Lindgren H, Radestad I, Christensson K, et al. Outcome of planned home births compared to hospital births in Sweden between 1992 and 2004. A population-based register study. Acta Obstet Gynecol Scand. 2008; 87: 751-9.
7. Shiftan A, Tel-Oren A, Sheiner E, Hadar A. [Planned home deliveries in Israel between the years 2003-2007]Harefuah. 2009 Jun;148(6):362-6, 413. Hebrew.
8. Cohain JS. Cesareans and Low Risk Women In Israel. The Practising Midwife.2004. 7:7:28-31.
9. McCormack R, Doherty D, Magann E, Hutchinson M, Newnham J. Antepartum bleeding of unknown origin in the second half of pregnancy and pregnancy outcomes. BJOG 2008;115:1451–1457.
10. Lin MG. Umbilical cord prolapse. Obstet Gynecol Surv. 2006;61(4):269-77.
11. Menticoglou SM. How often do perinatal events at full term cause cerebral palsy? JObstet Gynaecol Can. 2008;30(5):396-403.
12. Norman M, Grunewald C, Pettersson H, Cnattingius S. Neonatal resuscitation after severe asphyxia–a critical evaluation of 177 Swedish cases. Acta Paediatr. 2008;97(6):714-9.
13. Groenendaal F. Home birth: as safe as in hospital? BJOG 2009;116:1684–5.
14. Thacker SB, Stroup D, Chang M. Continuous electronic heart rate monitoring for fetal assessment during labor. Cochrane Database Syst Rev. 2007;(3):CD000063.
15. Alfirevic Z, Devane D, Gyte GM. Continuous cardiotocography (CTG) as a form of electronic fetal monitoring (EFM) for fetal assessment during labour. Cochrane Database Syst Rev. 2006;3:CD006066.
16.Pattison N, McCowan L. Cardiotocography for antepartum fetal assessment.Cochrane Database Syst Rev. 2010;(1):CD001068. Review.
17. Doumouchtsis SK, Arulkumaran S. Are all brachial plexus injuries caused by shoulder dystocia? Obstet Gynecol Surv. 2009:64(9):615-23.
18. Ruppen W, Derry S, McQuay H, Moore RA. Incidence of epidural hematoma, infection, and neurologic injury in obstetric patients with epidural analgesia/anesthesia. Anesthesiology. 2006;105(2):394-9.
19. Landon MB, Hauth JC, Leveno KJ, Spong CY, Leindecker S, Varner MW, Moawad AH, Caritis SN, Harper M, Wapner RJ, Sorokin Y, Miodovnik M, Carpenter M, Peaceman AM, O’Sullivan MJ, Sibai B, Langer O, Thorp JM, Ramin SM, Mercer BM, Gabbe SG; National Institute of Child Health and Human Development Maternal-Fetal Medicine Units Network. Maternal and perinatal outcomes associated with a trial of labor after prior cesarean delivery. N Engl J Med. 2004 Dec 16;351(25):2581-9.
20. Rooks JP. Oxytocin as a „high alert medication“: a multilayered challenge to the status quo. Birth. 2009;36(4):345-8.
21. Turillazzi E, Greco P, Neri M, Pomara C, Riezzo I, Fineschi V. Amniotic fluid embolism: still a diagnostic enigma for obstetrician and pathologist? Acta Obstet Gynecol Scand. 2009;88(7):839-41.

Таблица 1 – Контролирани изследвания, сравняващи процента на секцио при ниско-рискови жени

Планирано домашно раждане Планирано болнично раждане
7% 11% (1)
5% 8% (2)
6% 15% (3)
1% 2% (4)
5% 14% (5)
2% 7% (6)
(Бележка: Разкъсвания 4-та степен: 0.3% при домашно раждане и 3% при болнично)
3% 11% (7,8)
Copyright © 2010 Midwifery Today, Inc. Всички права запазени. Преведено с разрешение от Midwifery Today, Issue 94, Summer 2010.
http://www.midwiferytoday.com PH + 1 541 344 7438

За авторката

Джуди Слоум Кохейн, квалифицирана сестра и акушерка (от 1982) и Магистър на Науките, е отдадена на внасяне на разяснения в полето на женското здраве, чрез използването на обективни доказателства, базирани на научни подходи.

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са публикувани на английски в оригинал. Midwifery Today, Inc. не гарантира точността на преводи на техните статии на друг език, освен на английски, включително и на статии, които са публикувани на уеб страницата на Midwifery Today. За най-точната версия на тази статия винаги се позовавайте на английската версия.

22 коментара »

  • Калин казва:

    Много добра статия. Браво за положените усилия за образоване на българския народ. Дано подобни статии се посрещат позитивно.

    (ПП: Може би „руптура на матката“ е по-добре от „разкъсване“. Да има разяснение, за незапознатите с терминологията, но недейте споменава 10 пъти разкъсване, че ми стаава лошо))

  • Vanya казва:

    Калин, радвам се че ти е харесала статията. Благодаря ти за предложението за промяна на термина – поправих го.

  • Tomov казва:

    Действителност при домашните раждания се намаляват интервенциите и рисковете свързани с това за майката. Но… Увеличава се двукратно и трикратно смъртността при бебетата до 28 дневна възраст, съответно при нормалните случаи и усложненията. Друг факт е че м/у 10-25% от случаите стигат до пренос на родилката до болница.

    Ето научна публикация с цел да анализира всички налични, публикувани и минали peer review, научни трудове по темата:
    http://www.ajog.org/article/S0002-9378(10)00671-X/abstract

    Изводите които си правя на базата на този научен труд са: Добре за майката, но зле за детето. Статистически разбира се. 99% от ражданията минават нормално. Така че не се плашете, но във същия момент и се замислете дали не сте егоисти в случая дами. 🙂

    Друг проблем със статията е начина по-които се интерпретират данните от изследванията. Не мисля че трябва да се сравняват майки с нисък риск до 28мия ден със обобщени болнични резултати. В болничните резултати знаете че влизат проблемни случаи, както и преждевременно родени бебета. Така че статистическите сравнения са подвеждащи. Не са предоставени данни (поне в първия труд, който четох подробно, ако в другите е предоставена информацията, моля за извинение) за усложненията по-болест и по-какъв начин това променя динамиката на статистиката. В крайна сметка при болест обикновено жената избира болницата за място на раждане.

    Липсват данни и за заболеваемостта при бебетата. Например никъде не е отбелязано броя на бебетата заболели от хипоксично-исхемична енцефалопатия, но оцелели. Много ми се ще да видя тези данни сравнени с болничните. Любопитно е какво ще покажат.

    Забелязах и грешна интерпретация на случаи на смърт от сепсис и метаболични. усложнения. Грешката е че обичайно този тип проблеми се откриват в болниците. Забелязах редица други заболявания, но предимно дребни, не искам да ставам досаден.

    Друг голям проблем е с акушерките. Ако това е медицински специалист акушер е ок, но повечето акушерски организации на запад не изискват медицинско висше образование. Което е неприемливо.

    Въпреки негативните резултати за бебешката смъртност, все пак тя не е толкова голяма и се задържа в сравнително ниски граници, така че би трябвало този тип раждане да се определя от съвестта на родителя. Напълно подкрепям блога и целите които са сте си поставили. Статията също е много хубава. Рядко се вижда статия подкрепена с научни изследвания минали peer reveiew. Дълбоко съм впечатлен и ви благодаря за усилията по превода.

  • Маришка казва:

    Едно от най-важните предимства на домашните раждания или ражданията в не-болнична среда (например родилните къщи в чужбина) е изчакването или непрерязването на пъпната връв след раждане. От изключително значение е да се изчака спирането на пулсациите на пъпната връв след раждане на детето. В това време, което е обикновено средно между 5 и 20 минути, зависещо и от топлината на помещението, плацентата изтласква към бебето кръв богата на кислород и стволови клетки. Защо е от такова голямо значение? Ако например по време на раждането е настъпила хипоксия по някаква причина, минутите за реанимация се удължават, както и шансовете за реанимиране на новороденото заради непрекъсната пъпна връв, която поддържа живота на бебето. И още, ако при новороденото има данни за мозъчни увеждания, клетъчно-стволовата терапия проведена в първите 6 месеца от живота е най-модерното средство за реакция и лечение на тези състояния. Защо да отнемате стволовите клетки, които принадлежат на бебето, които са толкова необходими за добрия старт в живота, адаптацията и здравословното му развитие. Каква по-добра практика от лотосовото раждане?! Лотосово раждане – изчакване на пъпната връв или нейното непрекъсване не може да бъде практикувано в болница, също както и не можете да отнесете родената плацента със себе си, както си взимате бебето например. От плацентата могат да бъдат приготвени различни лечебни срества, както за новороденото, така и за родилката. Съществуват различни световни практики от древността до наши дни за употребяването на плацентата. Това, което масово се случва, когато тя попадне в болничен родилен център е да се използва от фармацефтичните и козметични компании.

  • Маришка казва:

    Сами се сещате дали смъртността при новородените би намаляла или не, след като получат живитворящата си доза стволови колетки – откритието на съвременната медицина 😉

  • independent music marketing plan казва:

    independent music marketing plan

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • restup.ru казва:

    restup.ru

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • lichenic казва:

    lichenic

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • Migraine Support Formula reviews казва:

    Migraine Support Formula reviews

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • Builiche.com казва:

    Builiche.com

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • facebook marketing tips and tricks 2013 казва:

    facebook marketing tips and tricks 2013

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • small furniture Removalists perth казва:

    small furniture Removalists perth

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • personal finance apps казва:

    personal finance apps

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • pcl test psychopathy казва:

    pcl test psychopathy

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • describes it казва:

    describes it

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • personal finance company reviews казва:

    personal finance company reviews

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • weixinangel.com казва:

    weixinangel.com

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • payday loans close to me казва:

    payday loans close to me

    Опасностите на планираното болнично раждане » Родилница

  • Васи казва:

    Раждането в домашни условия беше моя осъзнат и информиран избор да се сдобия с втората си рожба.Всичко се случи точно така,както си го бях представяла:спокойна среда,уверена в силите си родилка и едно невероятно съвършено малко човече,чийто поглед и усмивка от онзи момент,та до днес ежеминутно ме изправят пред портите на рая.Ивсичко това в противовес на картинката от първото ми раждане,спомените от които още ме връхлитат като кошмар.Спомени за страха,самотата,студенината и болката,изплакани с порои от сълзи в дните и нощите на моя болничен престой.
    . Само жена,която е била родилка, може да разбере това състояние на уязвимост и душевна чупливост-повярвайте ми-никой друг!За щастие това състояние е временно,но може да нанесе тежки щети,заради което горещо бих препоръчала в болничните екипи да участва и психолог,който да помогне на жената да превъзмогне негативизма от болничното раждане.Подчертавам-от болничното раждане!В никакъв случай не от самото раждане!Мили момичета,не се страхувайте от естественото раждане!Това е вълшебство,което ни подарява най-прекрасната промяна в живота-майчинството!

  • стволови клетки изгодни цени казва:

    Добре, че живеем в 21 век и медицината е напредала. Преди наистина доста бебета са умирали и доста майки. Но пък сега нещата са много по-различни за наше щастие. Не мога да си представя нещо да беше се случило на бебето ми и да го загубя при раждане или след като съм родила…

  • Geml казва:

    精准医疗又叫个性化医疗,是指以个人基因组信息为基础,结合蛋白质组,代谢组等相关内环境信息,为病人量身设计出最佳治疗方案,以期达到治疗效果最大化和副作用最小化的一门定制医疗模式。因此相较传统医疗,精准医疗具有针对性、高效性及预防性等特征。

    美国医学界在2011年首次提出了“精准医学”的概念,今年1月20日,奥巴马又在美国国情咨文中提出“精准医学计划”,希望精准医学可以引领一个医学新时代。10月8日,2015全球创新论坛纽约峰会在纽约穆迪总部大楼举办。乐土投资集团CEO刘如银在峰会上介绍了他的精准医疗生态圈的想法。

    刘如银介绍了乐土投资在美国的国际化实践,包括在美国的地产投资拓展,以及最新投资的医疗健康项目。乐土投资集团(CLIG)定位以硅谷的高科技投资为引擎,以科技医疗和互联网金融为两翼,链接最具价值的深科技健康项目,服务国际大健康和科技发展。

    美国财政预算计划在2016年拨付给美国国立卫生研究院(NIH)、美国食品药品监督管理局(FDA)、美国国家医疗信息技术协调办公室(ONC)等机构共2.15亿美元用于资助这方面的科学研究与创新发展。

    刘如银说:美国的精准医疗主要是围绕着基因组、蛋白组等方面的检测,也就是围绕分子生物学的特性,针对个体化的病理特征进行治疗。而我们所关注的不仅如此,更是系统化的,全过程、全要素、全局性的对医疗过程和临床实践进行优化。我们所指的精准医疗也是针对每一个病人的具体病情,正确选择并精确的应用适当的治疗方法。刘如银认为:精准医疗的最终目标是以最小化的医源性损害、最低化的医疗资源耗费去获得最大化的病患的效益,其前景不可限量。

    精准医疗要做到个性、高效及预防的关键在于筛查和诊断,因此基因测序等检测诊断技术的发展是关键。成本的下降让基因测序商业化市场的打开成为可能,基因测序技术的成熟和商用经过了多年的发展,1980 年自动测序仪出现,2001 年完成了人类基因组框架图标志着这一技术的成熟,2007 年二代基因测序技术大幅降低测序成本,使得这一技术应用出现可能,以走在前列的Illumina 公司为例,该公司自2007 年起把当时每个基因组的测序成本费用从1000万美元降到了当下的1000 美元, 根据Illumina 公司数据,全球NGS(二代基因测序)的应用市场规模预计为200 亿美元,药品研发和临床应用是增速最快的领域,增速超过15%,肿瘤诊断和个性化用药是最有应用前景的领域,市场规模120亿美元。乐土投资与Illumina以及新一代的基因检测公司Genalyte, Centrillion都有着合作关系。

    刘如银说:精准医疗作为医疗模式的革新对提高我国国民健康水平有重要意义,将在基因测序技术发展和国家政策的推动下迎来黄金发展期。精准治疗是下一个新兴朝阳行业,我们关注基因测序、肿瘤诊断及个性化用药等相关投资机会。

    全球创新论坛纽约峰会由全美华人金融协会(The Chinese Finance Association, TCFA) 主办。全美华人金融协会于一九九四年在美国成立。分布在世界各地的会员来自华尔街投行、基金、监管部门、和学术界,已成为联系中美金融界最重要的桥梁之一。协会定期举行学术年会。协会本部设在纽约,并在波士顿,华盛顿,旧金山,伦敦,香港,北京和上海等金融中心设有分会。

    原招商银行行长马蔚华,中信银行美国分行行长文兵,汉世纪投资管理有限公司合伙人吴皓,联合国南南合作办首席经济与投资专家杨庆宏等参加了本年度会议并发表了讲话。

  • FutureHealth казва:

    Страхотно е това, което ни дава науката и медицината в наши дни! Благодарна съм, че съм родена тук и сега.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.