Опасностите на планираното болнично раждане

Абс­т­ракт: Раждането в бол­ница никога не е било под­ло­жено на строга научна оценка, но въп­реки това се смята, че е по-безопасно от едно пла­ни­рано домашно раж­дане, даже и за жени с ниско-рискови бре­мен­ности. Често под­к­ре­пяна е идеята, че рядко има услож­не­ния, които могат да въз­ник­нат по време на раж­да­нето и сле­до­ва­телно е по-безопасно за ниско-рисковите жени да пла­ни­рат раж­дане в бол­ница, а не асис­ти­рано домашно раж­дане. Не същес­т­вува нито един пуб­ли­ку­ван доклад в под­к­репа на това твър­де­ние. При поло­же­ние че има ква­ли­фи­ци­ран и добре обо­руд­ван роди­лен пер­со­нал и когато прех­вър­ля­нето в бол­ница не отнема повече от 45 минути, пла­ни­ра­ното домашно асис­ти­рано раж­дане е винаги по-безопасно за ниско-рискови жени откол­кото едно пла­ни­рано бол­нично раж­дане. По-долу е даден пос­ле­до­ва­те­лен анализ на това какви услож­не­ния мога да въз­ник­нат, както и обоб­ще­ние на налич­ните изс­лед­ва­ния, показ­ващи че раж­да­нето в бол­ница няма никакви пре­дим­с­тва за ниско-рискови жени. Пуб­ли­ку­ва­ните до днешна дата изс­лед­ва­ния сочат, че пла­ни­ра­ното бол­нично раж­дане никога не е по-безопасно, в срав­не­ние с едно пла­ни­рано асис­ти­рано домашно раж­дане за жени с едно гла­вично раз­по­ло­жено бебе, между 37–42 сед­мица от бре­мен­ността, без оплак­ва­ния от високо кръвно, без пре­дишни раж­да­ния със секцио и без нали­чи­ето на детски дибет.

Следродилната треска (ендо­мет­рит) и след­ро­дил­ният кръ­во­из­лив (СК) са двете водещи при­чини за смърт на май­ката в индус­т­ри­а­ли­зи­ра­ните страни до след Вто­рата Световна Война. Преди въвеж­да­нето на раж­дане в бол­ницa, след­ро­дил­ната треска е била много рядка и пре­дот­в­ра­тима чрез изми­ване на ръцете. Подоб­ре­ното хра­нене ‚и по-специално при­е­ма­нето на дос­та­тъчно про­те­ини, както и съве­тите относно хра­не­нето като част от аку­шер­с­ката грижа, са клю­чо­вите фак­тори за подоб­ря­ва­нето на родил­ните резул­тати. Разпространението на пени­ци­лина, започ­нало в нача­лото на 1945г. и на пито­цина (при­ла­ган срещу кръ­во­из­ливи), започ­нало в 1953г., както и подоб­ре­ните сани­тарни усло­вия, също доп­ри­на­сят за подоб­ре­ните резул­тати след Вто­рата Световна Война. Тези подоб­рени резул­тати слу­чайно съв­па­дат и с покач­ва­нето на броя на раж­да­ни­ята в бол­ни­ците през 50-те. Жените за пръв път започ­ват да раждат в бол­нични усло­вия през 17-ти век. В про­дъл­же­ние на сто­тици години бол­ни­цата е била най-опасното място за раж­дане, но през 1950г. раж­да­нето в бол­ница започва да съот­вет­с­тва по резул­тати на пла­ни­ра­ното домашно раж­дане по отно­ше­ние на май­чи­ната смър­т­ност. През 2000г. обаче тази тен­ден­ция се обръща. От 1940–1977г. май­чи­ната смър­т­ност спада, дос­ти­гайки най-ниското ниво в САЩ през 1977г. — смър­т­ност при 10 на всеки 100 000. Тази стой­ност се задържа в про­дъл­же­ние на 22 години до 2000г. През 2000 г., когато про­цен­тът на секцио раж­да­ни­ята над­ми­нава 24%, май­чи­ната смър­т­ност при раж­да­ния в бол­ница в САЩ, започва да се покачва за пръв път от 60 години насам, дос­ти­гайки 13 на 100 000 живи раж­да­ния през 2003г. и 14 на 100 000 през 2004г. Това покач­ване на май­чи­ната смър­т­ност е пряк резул­тат от пре­ко­мер­ното при­ла­гане на секцио опе­ра­ции. Всяка година в САЩ около 1 на 3 000 жени умира в резул­тат на пре­ко­мерно кър­вене, упойка или ембо­лия на око­лоп­лод­ната теч­ност поради рутинни пов­торни раж­да­ния чрез секцио. Секцио опе­ра­ци­ята не само пови­шава нивата на май­чина смър­т­ност, но и уве­ли­чава про­цента на жените, които почти умират от инфек­ции, ембо­лия на око­лоп­лод­ната теч­ност и след­ро­ди­лен кръ­во­из­лив. В допъл­не­ние, дъл­гос­роч­ните ефекти от опе­ра­ци­ята, като нап­ри­мер срас­т­ва­ни­ята, могат да при­чи­нят смърт години по-късно, тъй като е въз­можно да се наложи жената да се под­ложи на още една опер­ция за кори­ги­ране на срас­т­ва­ни­ята, при­чи­нени от пре­диш­ното секцио. В едно ско­рошно голямо про­уч­ване на слу­ча­ите на срас­т­ва­ния след секцио, такива са отк­рити при 24% от жените пре­тър­пели едно секцио, нарас­т­вайки до 43% при жените с две секцио раж­да­ния. Жените може да изпи­тат живо­то­зас­т­ра­ша­ващи проб­леми в след­ващи бре­мен­ности като резул­тат от пре­дишни раж­да­ния със секцио като нап­ри­мер пла­цента акрета — със­то­я­ние при което пла­цен­тата се раз­вива в белега от пре­диш­ното секцио, за което често се налага хис­те­рек­то­мия. Дока­зано е, че раж­да­нето със секцио удво­ява веро­ят­ността от мъртво раж­дане през третия три­мес­тър при жени, които вече са имали едно или повече секцио раж­да­ния. Секцио също така при­чи­нява пови­шена исо­и­му­ни­за­ция през след­ващи бре­мен­ности, към 20 извес­тни кръвни фак­тора, дори и в при­със­т­ви­ето на анти-Д Рогам.

Даже и при тези факти офи­ци­ал­ните медии и светът на меди­ци­ната не пола­гат осо­бени усилия за пони­жа­ва­нето на про­цента секцио с цел пре­дот­в­ра­тя­ване на излиш­ната смърт на майките.

Раждането в бол­ница винаги има по-висок про­цент на секцио в срав­не­ние с пла­ни­ра­ното домашно раж­дане. В пуб­ли­ку­вани изс­лед­ва­ния на съче­тани групи от насе­ле­ни­ето (Таблица 1), про­цен­тът на секцио е винаги зна­чи­телно по-нисък при пла­ни­рано домашно раж­дане откол­кото при бол­нично раж­дане за съот­вет­ното ниско-рисково насе­ле­ние, докато резул­та­тите за ново­ро­де­ните са едни и същи и в двата случая.

При пла­ни­ра­ното домашно раж­дане кръ­во­из­ли­вът може да бъде пре­дот­в­ра­тен с пито­цин и метер­гин, които трябва да бъдат съх­ра­ня­вани в хла­дилни усло­вия. В случай на пре­ко­мерна загуба на кръв могат да се влеят теч­ности чрез сис­тема и жената да бъде ста­би­ли­зи­рана вкъщи, преди да се прех­върли в бол­ница (ако тя реши да отиде в болница).

Няма данни за това дали ембо­ли­ята на око­лоп­лод­ната теч­ност (ЕОТ) се случва при ниско-рискови жени по време на асис­ти­рани раж­да­ния. В 75% от слу­ча­ите на ЕОТ, тя е свър­зана или със секцио раж­дане или с при­ла­гане на вакуум-екстрактор (21). В оста­на­лите про­центи от слу­ча­ите то е свър­зано с инду­ци­ране на раж­да­нето с пито­цин, когато око­лоп­лод­ната теч­ност съдържа гъст меко­ниум; мно­жес­т­вена бре­мен­ност, пла­цента превия, раз­къс­ване на пла­цен­тата, пре­ек­лам­п­сия и еклам­п­сия, както и големи раз­къс­ва­ния на маточ­ната шийка — нито едно от изб­ро­е­ните не би тряб­вало да е на лице при едно домашно раждане.

Що се отнася до пос­лед­с­т­ви­ята върху плода, 10-те пуб­ли­ку­вани кон­т­ро­ли­рани изс­лед­ва­ния, срав­ня­ващи пла­ни­рано бол­нично раж­дане с пла­ни­рано домашно раж­дане преди 2009г. (1), както и двете канад­ски кон­т­ро­ли­рани изс­лед­ва­ния от 2009г. на същата тема (1,2), показ­ват, че едно пла­ни­рано асис­ти­рано домашно раж­дане не е свър­зано с пови­шен риск от неже­лани пос­лед­с­т­вия за ново­ро­де­ното бебе.

Не е дока­зано, че при въз­ник­ване на редки, но сери­озни услож­не­ния, при едно домашно раж­дане, пос­лед­с­т­ви­ята няма да са същите както в слу­ча­ите, в които раж­да­нето е започ­нало в болницата:

Вне­запно, пълно отле­пяне на плацентата

В меди­цин­с­ката лите­ра­тура няма нито един случай на пълно отле­пяне на пла­цен­тата по време на домашно асис­ти­рано раж­дане. Исто­рии за жени, прис­ти­гащи в бол­ни­цата с напълно отле­пена пла­цента, са анек­доти и липсва точна инфор­ма­ция за това какво се е слу­чило преди при­е­ма­нето в бол­ни­цата. Никой не е пуб­ли­ку­вал даже и еди­ни­чен случай свър­зан с пла­ни­рано асис­ти­рано домашно раж­дане. Масивно и пълно отле­пяне на пла­цен­тата по време на раж­да­нето може да бъде при­чи­нено от бол­нични вме­ша­тел­с­тва, като нап­ри­мер натис­кане на фун­дуса (гор­ната част на корема) и по-ентусиазирано пре­диз­вик­ване на раж­да­нето. Пъл­ното отле­пяне е свър­зано с про­из­шес­т­вия (и по-специално авто­мо­билни про­из­шес­т­вия), близ­наци или триз­наци след раж­да­нето на пър­вото бебе, жени с много високо кръвно наля­гане, както и жени, които са големи пушачи. Кон­сул­та­ция относно хра­не­нето, пре­дос­та­вена от аку­шер­ките за домашно раж­дане, може да помогне да се пре­дот­в­ра­тят отле­пя­ния свър­зани с неп­ра­вил­ното хранене.

Частично отле­пяне на плацентата

Случаите на нез­на­чи­телно час­тично отле­пяне на пла­цен­тата (по-малко от 50%) обик­но­вено са свър­зани със сед­мици бол­ни­чен прес­той, пред­хож­дащ раж­да­нето и няма дока­за­тел­с­тва, че дори и два часа път до бол­ни­цата би пов­лиял върху резултатите(9).

Изпа­дане на пъп­ната връв (ИПВ)

Висо­ката емб­ри­о­нална смър­т­ност свър­зана с ИПВ в размер на 45% е свър­зана с раж­да­ния в бол­ница и домашни неа­сис­ти­рани раж­да­ния (10). От това се вижда, че бол­нич­ната обс­та­новка не нама­лява про­цента на смър­т­ност от ИПВ. Тъй като има лоши пос­лед­с­т­вия, даже когато вре­мето от пос­та­вяне на диаг­но­зата до раж­да­нето е кратко, са изло­жени фак­тори раз­лични от мяс­тото на раж­да­нето като обяс­не­ние за пос­лед­с­т­ви­ята. Някои учени пред­по­ла­гат, че изпа­дане на пъп­ната връв се полу­чава при плод, който е пос­т­ра­дал преди самото изпа­дане. ИПВ е свър­зано с висо­ко­рис­кови бре­мен­ности: 50% от слу­ча­ите са при седа­лищно или нап­речно пред­ле­жа­ние на бебето, 50% са свър­зани с преж­дев­ре­менно раж­дане, бре­мен­ност с близ­наци, пре­диз­ви­кано раж­дане и изкус­т­вено пукане на мехура (10). До днес няма пуб­ли­ка­ции в меди­цин­ски жур­нали за случаи на изпа­дане на пъп­ната връв при ниско-рискови бре­мен­ности с асис­ти­рано домашно раж­дане, без изкус­т­вено пукане на мехура (10). ИПВ се случва рядко при пълно-износена бре­мен­ност, често при­чи­ната е нетър­пе­ли­вото при­ла­гане на изкус­т­ве­ното пукане на мехура в бол­ни­цата или се случва при раж­дане вкъщи без при­със­т­ви­ето на асис­тент. Приема се, че изход­ните резул­тати зави­сят от това колко уяз­вимо е бебето от гледна точка на изно­се­ност и жиз­не­нос­по­соб­ност, тъй като дан­ните сочат, че раж­дане чрез бързо цеза­рово сече­ние не подоб­рява шан­со­вете на бебето (10).

Руптура на матката

Учебникът по аку­шер­с­тво на Уилямс го казва просто: „Пре­дишно незасегната/нетравмирана матка, която спон­танно извър­шва родилна дей­ност, не се кон­т­ра­хира тол­кова силно, че да се саморазкъса.“

Най-често сре­ща­ната при­чина за руп­тура (бел.пр. раз­къс­ване) на мат­ката е пре­дишно раж­дане чрез секцио. Следващата най-често сре­щана при­чина е раж­дане, пре­диз­ви­кано с упот­ре­бата на пито­цин и цито­тек, и по-точно тогава, когато тези меди­ка­менти са изпол­з­вани в коли­чес­тва, над­ви­ша­ващи меди­цин­с­кия про­то­кол (в случая на цито­тек, когато е изпол­з­ван, въп­реки факта че е меди­ка­мент с про­ти­во­по­ка­за­ния относно изпол­з­ване за пре­диз­вик­ване на раж­да­нето), или при жени, които са пред­раз­по­ло­жени към руп­тура на мат­ката (заради пре­дишна голяма опе­ра­ция на маточ­ната шийка или на самата матка, като това включва и секцио); пре­раз­тег­ляне на мат­ката; повече от 5 пре­дишни бре­мен­ности; или исто­рия на маточни въз­па­ле­ния или трав­ма­тично раждане.

Заро­дишна анок­сия или изтощение

Няма досе­гашни изс­лед­ва­ния, сочещи към пови­ша­ване на слу­ча­ите на цереб­рална пара­лиза (ЦП) при ниско-рискови, изно­сени докрай бре­мен­ности с ниски про­центи на секцио. Док­лад­ва­ните данни за слу­ча­ите на ЦП са такива, как­вито са били преди 100 години — 1 на всеки 1 000 раж­да­ния. Пет меж­ду­на­родни изс­лед­ва­ния считат, че 67% от слу­ча­ите на ЦП се дължат на дефект, който се раз­вива много преди самото раж­дане и сле­до­ва­телно едно секцио не би пре­дот­в­ра­тило ЦП, тъй като няма лиша­ване от кис­ло­род по време на раж­да­нето, както показ­ват мер­ките на кръв­ното pH в момента на раж­да­нето (11). За дру­гите 33%, или около 1 на всеки 2 500 раж­да­ния, ЦП се смята, че е при­чи­нена от обс­то­я­тел­с­т­вата или случ­ките, които стават преди, по време на и вне­запно след раж­да­нето (11). Родилната анок­сия се про­я­вява с късни заба­вя­ния и/или силна бра­ди­кар­дия (заба­вена сър­дечна дей­ност), обик­но­венно свър­зана с пре­диз­ви­кани раж­да­ния и/или отле­пяне на пла­цен­тата. Вре­дите поня­кога могат да се пре­дот­в­ра­тят с бърза диаг­ноза. Изс­лед­ва­ни­ята сочат, че при около 60% от слу­ча­ите на ЦП в бол­ница, в които е имало изто­ще­ние на плода, цереб­рал­ната пара­лиза е можела да бъде избег­ната, но меди­цин­с­кият пер­со­нал не е реа­ги­рал на приз­на­ците на изто­ще­ние (11). Секцио при пълно или час­тично отле­пяне на пла­цен­тата поня­кога спа­сява бебето, но има сви­де­тел­с­тва, че поня­кога това завър­шва с умс­т­вено увреж­дане на детето. В момента една от тео­ри­ите пред­по­лага, че въз­можна при­чина за това, че слу­ча­ите на ЦП не са се пони­жили въп­реки 30% секцио раж­да­ния, е защото, въп­реки че сек­ци­ото може да пре­дот­в­рати ЦП при някои висо­ко­рис­кови бре­мен­ности, то също успява да спаси бебета с ЦП, които в мина­лото биха умрели. Също така под­дър­жана теория е, че раж­да­нето със секцио никога не пре­дот­в­ра­тява ЦП, което обяс­нява защо слу­ча­ите на ЦП са същите както от вре­мето преди сек­ци­ото да бъде често при­ла­гана хирур­ги­ческа интервенция.

Ефек­тът на гри­жата за ново­ро­де­ното е също така неус­та­но­вен. Екс­пер­т­ната грижа за ново­ро­де­ното най-вероятно пре­дот­в­ра­тява раз­ви­ти­ето на мозъчни увреж­да­ния при някои кри­тично болни бебета. В други случаи обаче интен­зив­ните грижи поло­жени за ново­ро­де­ното, пре­дот­в­ра­тя­ващи смърт при кри­тично болни бебета, може да доведе до раз­ви­тие на ЦП при същите тези бебета (12,13).

Нап­раз­ната надежда през 60-те, когато наб­лю­де­ни­ето на плода започна да се приема за рутинна прак­тика, бе да може да се пос­тави диаг­ноза за изто­ще­ние на плода и по този начин да се избег­нат увреж­да­ния на бебето при раж­да­нето и да се намали про­цента на цереб­рална пара­лиза. Дока­зано е, че наб­лю­де­ни­ето на плода нама­лява про­цента на при­па­дъци на ново­ро­де­ното след раж­да­нето, но няма дока­за­тел­с­тва дали то нама­лява мозъч­ните увреж­да­ния или цереб­рал­ната пара­лиза (14,15). Най-новите Кох­рейн отзиви сочат, че има тен­ден­ция към уве­ли­ча­ване на смър­т­ните случаи по време на раж­да­нето при гру­пата с кар­ди­о­то­ког­ра­фия (КТГ) в срав­не­ние с кон­т­рол­ната група, в която КТГ не е била изпол­з­вана (16).

Аутиз­мът включва широк спек­тър от сим­п­томи и в момента се изпол­зва да опише 1 на всеки 100 деца. До днес не е пот­вър­дена при­чи­ната за аутизма. Досега не е дока­зано, че раж­дане в бол­ница има няка­къв пред­паз­ващ ефект срещу раз­ви­ти­ето на аутизъм.

Преди се е счи­тало, че раж­дане със секцио пре­дот­в­ра­тява родо­вот­рав­ма­тична пара­лиза на бра­хи­ал­ния сплит (АПБС), но сега се знае че 1–4% от слу­ча­ите с този вид пара­лиза се при­чи­ня­ват от секцио опе­ра­ци­ята (17). Зна­чи­телна част от слу­ча­ите на АПБС нас­тъп­ват още в утро­бата и повече от поло­ви­ната от слу­ча­ите не са свър­зани с раменна дис­то­кия. В Обе­ди­не­ното Крал­с­тво и Ирлан­дия, където про­цен­тът раж­да­ния със секцио е по-нисък, слу­ча­ите на АПБС са 0.04%, а в САЩ са 0.15% (17).

Често сре­щани, сери­озни услож­не­ния при ниско-рискови майки, които пла­ни­рат раж­дане в болница

Следродилен Кръ­во­из­лив (СК)

В подобни групи на раж­дане вкъщи и в бол­ница СК се среща при 3.8% от ниско-рисковите жени с пла­ни­рано раж­дане вкъщи и 6% в гру­пата с пла­ни­рано бол­нично раждане(1). Пла­ни­ра­ното домашно раж­дане пред­пазва жените от най-големите при­чини за загуба на 1 500мл или повече кръв:
1. Секцио раж­дане по спеш­ност
2. Секцио раж­дане по избор
3. Меди­цин­ски пер­со­нал, който дърпа пла­цен­тата на жена лег­нала по гръб, преди тя да се е отле­пила напълно, вместо тех­ни­ката при­ла­гана при домашно раж­дане, при която се изпол­зва гра­ви­та­ци­ята и кле­чаща поза за под­по­ма­гане раж­да­нето на плацентата.

Епи­зи­о­то­мия

При ниско-рискови жени, пла­ни­ращи домашно раж­дане, има 3% случаи на при­ла­гане на епи­зи­о­то­мия, в срав­не­ние със 7% случаи при бол­нич­ната група, с учас­ти­ето на същите лекари (1). Епи­зи­о­то­ми­ята уве­ли­чава веро­ят­ността от полу­ча­ване на след­ро­ди­лен кръ­во­из­лив, както и на смърт или със­то­я­ние близо до смъртта, в резул­тат на инфек­ция от мик­роби непо­дат­ливи на антибиотици.

Пре­диз­ви­кано раж­дане или под­сил­ване на раж­да­нето с Питоцин

Бол­шин­с­т­вото жени полу­ча­ват дози окситоцин/питоцин по време на раж­дане в бол­ница. При­е­ма­нето на изкус­т­вен окси­то­цин по време на раж­да­нето пови­шава веро­ят­ността от след­ро­ди­лен кръ­во­из­лив на родил­ката, тъй като пони­жава чув­с­т­ви­тел­ността на мат­ката към окси­то­цина. Дока­зано е, че рутин­ното про­фи­лак­тично при­е­мане на пито­цин пони­жава про­цен­тите на кър­мене с 6–8%.

Инфек­ция

При ниско-рискови жени, пла­ни­ращи домашно раж­дане, про­цен­тът на въз­па­ле­ние на мат­ката е 0.7%, докато при едно бол­нично раж­дане този про­цент е 2.7% (1). В кон­т­ролно изс­лед­ване на Ландън от 2004г., срав­ня­ващо секцио по избор с ваги­нално раж­дане след секцио (19), при ваги­нално раж­дане 1.8% от слу­ча­ите раз­ви­ват инфек­ция в срав­не­ние със сек­ци­ото по избор, където слу­ча­ите на инфек­ция са 8%. Инфек­ци­ята при май­ката носи и риск от смърт или дъл­гос­рочно без­п­ло­дие. Дока­зано е, че рутинни бол­нични про­це­дури като изкус­т­вено пукане на мехура, вът­решно наб­лю­де­ние на плода и рутин­ните ваги­нални прег­леди са свър­зани с инфек­ции. Зна­чи­те­лен риск от въз­па­ле­ния на пикоч­ния мехур и на мат­ката след раж­да­нето носи про­веж­да­нето на повече от 5 ваги­нални прег­леда с апарат. По начало при едно домашно раж­дане лип­с­ват вся­какви инфек­ции при­до­бити в бол­ни­цата. Според Центъра за Кон­т­рол на Забо­ля­ва­ни­ята (ЦКЗ) в САЩ всяка година почти 2 млн. души се раз­бо­ля­ват от бол­нично инфек­ции, като в 90 000 от тези случаи паци­ен­тът умира в резул­тат на инфек­ци­ите. През 2007г. според ЦКЗ е имало 19 000 док­лад­вани смър­тни случая в бол­ници, при­чи­нени един­с­т­вено от инфек­ции със ста­фи­ло­коки ауреус, които не се под­да­ват на дейс­т­ви­ето на метицилин.

Епи­ду­рални упойки

Епи­ду­рал­ните упойки не са нито нужни, нито изпол­з­вани при домашно раж­дане. Често сре­щани стра­нични ефекти от епи­ду­рал­ната упойка включ­ват болки в гърба, инкон­ти­нен­ция и висока тем­пе­ра­тура, които на свой ред могат да при­чи­нят висока тем­пе­ра­тура както и при­па­дъци при ново­ро­де­ното след раждането.

Поне 5% от жените раз­ви­ват миг­рена в резул­тат на епи­ду­рал­ната упойка. Бупи­ва­ка­и­нът (Bupivacaine) е при­чи­нил няколко смър­тни случая, когато епи­ду­рал­ната упойка по пог­решка е нав­лязла във вена. Други по-рядко сре­щани, но сери­озни стра­нични ефекти на епи­ду­рал­ните упойки, включ­ват (18):

- Епи­ду­рална хема­тома: 1/168 000
– Дъл­боко епи­ду­рално въз­па­ле­ние: 1/145 000
– Парап­ле­гия (пара­лиза на дол­ната част на тялото): 1/240 000
– Вре­менно нев­ро­ло­гично нара­ня­ване: 1/6,700.

Често сре­щани сери­озни услож­не­ния на бебето при раж­дане в болница

Дока­зано е, че упот­ре­бата на пито­цин за пре­диз­вик­ване на раж­да­нето, е при­чина в 50% от раж­да­ни­ята бебето да получи анок­сия и Апгар резул­тат под 7. Поло­ви­ната от всички аку­шер­ски искове, които биват изп­ла­тени, включ­ват обви­не­ния за неп­ра­вилна упот­реба на окситоцин(20).

Въп­реки че при едно бол­нично раж­дане на раз­по­ло­же­ние има доктори-експерти, обу­чени за реа­ни­ма­ция на бебето, не е дока­зано, че това подоб­рява резул­тата при ниско-рискови раж­да­ния, тъй като е уста­но­вено, че дет­с­ката смър­т­ност при пла­ни­рани домашни раж­да­ния е същата като тази при пла­ни­рани бол­нични раж­да­ния. Данни от Швеция показ­ват, че при­със­т­ви­ето на опитен пер­со­нал в бол­ни­цата в слу­ча­ите на асфик­ция не е подоб­рило резул­та­тите, тъй като секун­дите са от зна­че­ние, а е уста­но­вено, че при бол­нич­ните раж­да­ния има „бавно повик­ване на опит­ния пер­со­нал“, докато при едно домашно раж­дане, опит­ният пер­со­нал вече при­със­тва (12).

Зак­лю­че­ние

Не са доку­мен­ти­рани случаи на редки услож­не­ния, в които ниско-рискова майка или бебето ѝ, нами­ращи се на при­ем­ливо раз­с­то­я­ние от бол­ни­цата, биха пос­тиг­нали по-добри резул­тати, откол­кото ако раж­да­нето започне в бол­ница вместо вкъщи. Ако някой има све­де­ния за подобна пуб­ли­ка­ция, моля свър­жете се с мен чрез имейл и ще пуб­ли­ку­вам отри­чане на по-горното твърдение.

Въп­реки лип­сата на дока­за­тел­с­тва в под­к­репа на твър­де­ни­ята си, Аме­ри­кан­с­кият Колеж за Аку­шери и Гине­ко­лози (АКАГ) и Аме­ри­кан­с­кият Колеж за Меди­цин­ски Сестри и Аку­шерки (АКМСА) пуб­ли­ку­ват изяв­ле­ния, че същес­т­ву­ват редки услож­не­ния, при които резул­та­тите са по-добри за ниско-рискова жена, ако тя пла­нира да роди в болница.

Изказ­ване на АКАГ от 6 фев­ру­ари 2008г. във връзка с домаш­ните раж­да­ния гласи: „Аме­ри­кан­с­кият Колеж за Аку­шери и Гине­ко­лози зат­вър­ж­дава дъл­го­го­диш­ното си про­ти­во­пос­та­вяне на домаш­ното раж­дане. Въп­реки че раж­да­нето е един нор­ма­лен физи­о­ло­ги­чен процес, през който пове­чето жени мина­ват без проб­леми, наб­лю­де­ни­ето на жената и плода по време на раж­да­нето в бол­ница или в акре­ди­ти­ран роди­лен център, е от същес­т­вено зна­че­ние, тъй като може да въз­ник­нат услож­не­ния с или без никакви приз­наци, дори и сред жените с ниско-рискови бременности.“

Изказ­ване на Аме­ри­кан­с­кия Колеж за Меди­цин­ски Сестри и Аку­шерки (АКМСА) за пре­дим­с­т­вата на бол­нич­ното раж­дане в Жур­нала за Аку­шер­с­тво и Женско Здраве, брой септември/октомври 2009 (стр. 421) гласи: „Бол­ни­ците са пред­наз­на­чени да се спра­вят със спешни ситу­а­ции и меди­цин­ски проб­леми. Ако едно раж­дане не про­тича нор­мално или има спешен случай, Вие и бебето Ви можете вед­нага да полу­чите нуж­ната Ви помощ. Ако има рядък, но сери­о­зен спешен случай, бърз достъп до помощ може да спаси живота Ви или живота на бебето Ви. “

Анек­доти за зло­по­луки при пла­ни­рани домашни раж­да­ния винаги се оказ­ват случаи на жени с висок риск, зле обо­руд­вани слу­жи­тели и/или случаи, в които е бил пре­неб­рег­нат про­то­кола за безо­пас­ност. Главно заради ненужни рутинни вме­ша­тел­с­тва, които не се изпол­з­ват при едно домашно раж­дане (като упот­ре­бата на пито­цин за уско­ря­ване на раж­да­нето, секцио, рутинни ваги­нални прег­леди и бол­нични инфек­ции), около 0.1% от ниско-рисковите бебета и 20% от ниско-рисковите жени стра­дат от сери­озни трайни увреж­да­ния от бол­нич­ните вме­ша­тел­с­тва, които нямаше да са налице, ако бре­мен­ността и раж­да­нето са били съп­ро­во­дени от аку­шер­ски грижи за домашно раж­дане. За някои е трудно да при­е­мат това, което показ­ват меди­цин­с­ките изс­лед­ва­ния: че вме­ша­тел­с­т­вата, сво­бодно при­ла­гани в бол­ни­цата (които на моменти наис­тина могат да бъдат живо­тос­па­ся­ващи), могат да дове­дат до лоши резул­тати при раж­да­нето, когато се при­ла­гат безразборно.

Биб­ли­ог­ра­фия

1. Janssen PA, Saxell L, Page LA, et al. Outcomes of planned home birth with registered midwife versus planned hospital birth with midwife or physician. CMAJ 2009;181(6–7):377–383.
2. Hutton EK, Reitsma AH, Kaufman K.Outcomes associated with planned home and planned hospital births in low-risk women attended by midwives in Ontario, Canada, 2003–2006: a retrospective cohort study.Birth. 2009 Sep;36(3):180–9.
3. Janssen PA, Lee SK, Ryan EM, et al. Outcomes of planned home births versus planned hospital births after regulation of midwifery in British Columbia. CMAJ 2002;166:315–23.
4. Wiegers TA, Kierse MJ, van der Zee J, et al. Outcome of planned home and planned hosptial births in low risk pregnancies: prospective study in midwifery practices in the Netherlands. BMJ 1996;313:1309–13.
5. Ackermann-Liebrich U, Voegeli T, Gunter-Witt K, et al. Home versus hospital deliveries: follow up study of matched pairs for procedures and outcome. BMJ 1996;313:1313–8.
6. Lindgren H, Radestad I, Christensson K, et al. Outcome of planned home births compared to hospital births in Sweden between 1992 and 2004. A population-based register study. Acta Obstet Gynecol Scand. 2008; 87: 751–9.
7. Shiftan A, Tel-Oren A, Sheiner E, Hadar A. [Planned home deliveries in Israel between the years 2003–2007]Harefuah. 2009 Jun;148(6):362–6, 413. Hebrew.
8. Cohain JS. Cesareans and Low Risk Women In Israel. The Practising Midwife.2004. 7:7:28–31.
9. McCormack R, Doherty D, Magann E, Hutchinson M, Newnham J. Antepartum bleeding of unknown origin in the second half of pregnancy and pregnancy outcomes. BJOG 2008;115:1451–1457.
10. Lin MG. Umbilical cord prolapse. Obstet Gynecol Surv. 2006;61(4):269–77.
11. Menticoglou SM. How often do perinatal events at full term cause cerebral palsy? JObstet Gynaecol Can. 2008;30(5):396–403.
12. Norman M, Grunewald C, Pettersson H, Cnattingius S. Neonatal resuscitation after severe asphyxia–a critical evaluation of 177 Swedish cases. Acta Paediatr. 2008;97(6):714–9.
13. Groenendaal F. Home birth: as safe as in hospital? BJOG 2009;116:1684–5.
14. Thacker SB, Stroup D, Chang M. Continuous electronic heart rate monitoring for fetal assessment during labor. Cochrane Database Syst Rev. 2007;(3):CD000063.
15. Alfirevic Z, Devane D, Gyte GM. Continuous cardiotocography (CTG) as a form of electronic fetal monitoring (EFM) for fetal assessment during labour. Cochrane Database Syst Rev. 2006;3:CD006066.
16.Pattison N, McCowan L. Cardiotocography for antepartum fetal assessment.Cochrane Database Syst Rev. 2010;(1):CD001068. Review.
17. Doumouchtsis SK, Arulkumaran S. Are all brachial plexus injuries caused by shoulder dystocia? Obstet Gynecol Surv. 2009:64(9):615–23.
18. Ruppen W, Derry S, McQuay H, Moore RA. Incidence of epidural hematoma, infection, and neurologic injury in obstetric patients with epidural analgesia/anesthesia. Anesthesiology. 2006;105(2):394–9.
19. Landon MB, Hauth JC, Leveno KJ, Spong CY, Leindecker S, Varner MW, Moawad AH, Caritis SN, Harper M, Wapner RJ, Sorokin Y, Miodovnik M, Carpenter M, Peaceman AM, O’Sullivan MJ, Sibai B, Langer O, Thorp JM, Ramin SM, Mercer BM, Gabbe SG; National Institute of Child Health and Human Development Maternal-Fetal Medicine Units Network. Maternal and perinatal outcomes associated with a trial of labor after prior cesarean delivery. N Engl J Med. 2004 Dec 16;351(25):2581–9.
20. Rooks JP. Oxytocin as a „high alert medication“: a multilayered challenge to the status quo. Birth. 2009;36(4):345–8.
21. Turillazzi E, Greco P, Neri M, Pomara C, Riezzo I, Fineschi V. Amniotic fluid embolism: still a diagnostic enigma for obstetrician and pathologist? Acta Obstet Gynecol Scand. 2009;88(7):839–41.

Таблица 1 — Кон­т­ро­ли­рани изс­лед­ва­ния, срав­ня­ващи про­цента на секцио при ниско-рискови жени

Пла­ни­рано домашно раждане Пла­ни­рано бол­нично раждане
7% 11% (1)
5% 8% (2)
6% 15% (3)
1% 2% (4)
5% 14% (5)
2% 7% (6)
(Бележка: Разкъсвания 4-та степен: 0.3% при домашно раж­дане и 3% при болнично)
3% 11% (7,8)
Copyright © 2010 Midwifery Today, Inc. Всички права запа­зени. Пре­ве­дено с раз­ре­ше­ние от Midwifery Today, Issue 94, Summer 2010.
http://www.midwiferytoday.com PH + 1 541 344 7438

За автор­ката

Джуди Слоум Кохейн, ква­ли­фи­ци­рана сестра и аку­шерка (от 1982) и Магис­тър на Нау­ките, е отда­дена на вна­сяне на разяс­не­ния в полето на жен­с­кото здраве, чрез изпол­з­ва­нето на обек­тивни дока­за­тел­с­тва, бази­рани на научни подходи.

Забе­лежка към превода

Статиите в Midwifery Today са пуб­ли­ку­вани на анг­лийски в ори­ги­нал. Midwifery Today, Inc. не гаран­тира точ­ността на пре­води на тех­ните статии на друг език, освен на анг­лийски, вклю­чи­телно и на статии, които са пуб­ли­ку­вани на уеб стра­ни­цата на Midwifery Today. За най-точната версия на тази статия винаги се позо­ва­вайте на анг­лийс­ката версия.

5 коментара »

  • Калин казва:

    Много добра статия. Браво за поло­же­ните усилия за обра­зо­ване на бъл­гар­с­кия народ. Дано подобни статии се пос­ре­щат позитивно.

    (ПП: Може би „руп­тура на мат­ката“ е по-добре от „раз­къс­ване“. Да има разяс­не­ние, за неза­поз­на­тите с тер­ми­но­ло­ги­ята, но недейте спо­ме­нава 10 пъти раз­къс­ване, че ми стаава лошо))

  • Vanya казва:

    Калин, радвам се че ти е харе­сала ста­ти­ята. Бла­го­даря ти за пред­ло­же­ни­ето за про­мяна на тер­мина — поп­ра­вих го.

  • Tomov казва:

    Дейс­т­ви­тел­ност при домаш­ните раж­да­ния се нама­ля­ват интер­вен­ци­ите и рис­ко­вете свър­зани с това за май­ката. Но… Увеличава се двук­ратно и трик­ратно смър­т­ността при бебе­тата до 28 дневна въз­раст, съот­ветно при нор­мал­ните случаи и услож­не­ни­ята. Друг факт е че м/у 10–25% от слу­ча­ите стигат до пренос на родил­ката до болница.

    Ето научна пуб­ли­ка­ция с цел да ана­ли­зира всички налични, пуб­ли­ку­вани и минали peer review, научни тру­дове по темата:
    http://www.ajog.org/article/S0002-9378(10)00671-X/abstract

    Изво­дите които си правя на базата на този научен труд са: Добре за май­ката, но зле за детето. Статистически раз­бира се. 99% от раж­да­ни­ята мина­ват нор­мално. Така че не се пла­шете, но във същия момент и се замис­лете дали не сте его­исти в случая дами. :)

    Друг проб­лем със ста­ти­ята е начина по-които се интер­п­ре­ти­рат дан­ните от изс­лед­ва­ни­ята. Не мисля че трябва да се срав­ня­ват майки с нисък риск до 28мия ден със обоб­щени бол­нични резул­тати. В бол­нич­ните резул­тати знаете че влизат проб­лемни случаи, както и преж­дев­ре­менно родени бебета. Така че ста­тис­ти­чес­ките срав­не­ния са под­веж­дащи. Не са пре­дос­та­вени данни (поне в първия труд, който четох под­робно, ако в дру­гите е пре­дос­та­вена инфор­ма­ци­ята, моля за изви­не­ние) за услож­не­ни­ята по-болест и по-какъв начин това про­меня дина­ми­ката на ста­тис­ти­ката. В крайна сметка при болест обик­но­вено жената избира бол­ни­цата за място на раждане.

    Лип­с­ват данни и за забо­ле­ва­е­мостта при бебе­тата. Нап­ри­мер никъде не е отбе­ля­зано броя на бебе­тата забо­лели от хипоксично-исхемична енце­фа­ло­па­тия, но оце­лели. Много ми се ще да видя тези данни срав­нени с бол­нич­ните. Любо­питно е какво ще покажат.

    Забе­ля­зах и грешна интер­п­ре­та­ция на случаи на смърт от сепсис и мета­бо­лични. услож­не­ния. Греш­ката е че оби­чайно този тип проб­леми се отк­ри­ват в бол­ни­ците. Забе­ля­зах редица други забо­ля­ва­ния, но пре­димно дребни, не искам да ставам досаден.

    Друг голям проб­лем е с аку­шер­ките. Ако това е меди­цин­ски спе­ци­а­лист акушер е ок, но пове­чето аку­шер­ски орга­ни­за­ции на запад не изис­к­ват меди­цин­ско висше обра­зо­ва­ние. Което е неприемливо.

    Въп­реки нега­тив­ните резул­тати за бебеш­ката смър­т­ност, все пак тя не е тол­кова голяма и се задържа в срав­ни­телно ниски гра­ници, така че би тряб­вало този тип раж­дане да се опре­деля от съвестта на роди­теля. Напълно под­к­ре­пям блога и целите които са сте си пос­та­вили. Статията също е много хубава. Рядко се вижда статия под­к­ре­пена с научни изс­лед­ва­ния минали peer reveiew. Дъл­боко съм впе­чат­лен и ви бла­го­даря за уси­ли­ята по превода.

  • Маришка казва:

    Едно от най-важните пре­дим­с­тва на домаш­ните раж­да­ния или раж­да­ни­ята в не-болнична среда (нап­ри­мер родил­ните къщи в чуж­бина) е изчак­ва­нето или неп­ре­ряз­ва­нето на пъп­ната връв след раж­дане. От изк­лю­чи­телно зна­че­ние е да се изчака спи­ра­нето на пул­са­ци­ите на пъп­ната връв след раж­дане на детето. В това време, което е обик­но­вено средно между 5 и 20 минути, зави­сещо и от топ­ли­ната на поме­ще­ни­ето, пла­цен­тата изт­лас­ква към бебето кръв богата на кис­ло­род и ство­лови клетки. Защо е от такова голямо зна­че­ние? Ако нап­ри­мер по време на раж­да­нето е нас­тъ­пила хипок­сия по някаква при­чина, мину­тите за реа­ни­ма­ция се удъл­жа­ват, както и шан­со­вете за реа­ни­ми­ране на ново­ро­де­ното заради неп­ре­къс­ната пъпна връв, която под­държа живота на бебето. И още, ако при ново­ро­де­ното има данни за мозъчни увеж­да­ния, клетъчно-стволовата тера­пия про­ве­дена в пър­вите 6 месеца от живота е най-модерното сред­с­тво за реак­ция и лече­ние на тези със­то­я­ния. Защо да отне­мате ство­ло­вите клетки, които при­над­ле­жат на бебето, които са тол­кова необ­хо­дими за добрия старт в живота, адап­та­ци­ята и здра­вос­лов­ното му раз­ви­тие. Каква по-добра прак­тика от лото­со­вото раж­дане?! Лото­сово раж­дане — изчак­ване на пъп­ната връв или ней­ното неп­ре­къс­ване не може да бъде прак­ти­ку­вано в бол­ница, също както и не можете да отне­сете роде­ната пла­цента със себе си, както си взи­мате бебето нап­ри­мер. От пла­цен­тата могат да бъдат при­гот­вени раз­лични лечебни срес­тва, както за ново­ро­де­ното, така и за родил­ката. Съществуват раз­лични све­товни прак­тики от древ­ността до наши дни за упот­ре­бя­ва­нето на пла­цен­тата. Това, което масово се случва, когато тя попадне в бол­ни­чен роди­лен център е да се изпол­зва от фар­ма­цеф­тич­ните и коз­ме­тични компании.

  • Маришка казва:

    Сами се сещате дали смър­т­ността при ново­ро­де­ните би нама­ляла или не, след като полу­чат живит­во­ря­щата си доза ство­лови колетки — отк­ри­ти­ето на съв­ре­мен­ната меди­цина ;)

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.