Предизвикване на раждането – въпроси и отговори

  1. Защо раждането бива предизвиквано?
    Предизвикването, както и други интервенции, би могло да е от ползва в определени ситуации. Ако бременната има прееклампсия, например, и кръвното и налягане е опасно високо, може да се стигне до момент, в който плацентата няма да е в състояние да поддържа бебето, в този случай може да се окаже по-безопасно раждането да започне по-рано. Бебетата на жени с диабет са склонни да наддават много на килограми, въпреки че не са достигнали зрялост, и в някои случаи е по-безопасно да бъдат родени по-рано.
  2. Има ли други причини?
    Докторът може да иска да предизвика раждането в случай, че то не е започнало 2 седмици, 10 дена или дори няколко дена след очакваната дата за раждане (терминът). Някои дори предпочитат да предизвикат раждането в деня на термина, или дори седмица по-рано, на базата на това, че „това бебе е много ценно” , особено в случаите, когато родилката е по-възрастна. Също така има жени, на които им е омръзнало да са бременни, или които предпочитат да знаят кога точно ще се случи раждането- те възприемат предложението за предизвикване с отворени обятия. Предизвикване на раждането поради удобство за лекаря често е маскирано като необходимо „по медицински причини”.
  3. Как се предизвиква раждането?
    Предизвикването се извършва с един от следните, или комбинация от трите метода: синтетичен окситоцин се вкарва венозно в кръвния поток. Гел простагландин се поставя на шийката на матката, с цел нейното изглаждане. Извършва се принудително пукане на околоплодния мехур (амниотомия), за което се използва уред подобен на кука или малки щипци.
  4. Ще мога ли да имам активно естествено раждане в случай, че процесът е предизвикан?
    Не. При предизвикване на раждането движението на родилката е ограничено до пълно обездвижване (дори смяна на позициите в леглото е затруднена). Имате интравенозен източник в ръката, ръкав за измерване на кръвното налягане в горната част на ръката, катетър отвежда урината от пикочния мехур, често електрод е закачен за скалпа на бебето, за да се записва пулсът му, а ако имате и епидурално упойка-пластмасова тръбичка ще бъде прикачена към гърба ви и ще стига чак до рамото, където ще е фиксирана с лепенка, така че упойката с лекота да бъде „подновявана”, когато е необходимо допълнително обезболяване.
  5. Какви други интервенции могат да последват?
    Тъй като предизвикването на раждането прави процеса по-болезнен, то често върви в „пакетна услуга” с епидурална упойка. Други интервенции също могат да последват и всяка добавя нов риск. Например поставянето на катетър в пикучния мехур повишава рискът от инфекции. В случай, че е предизивкано, раждането винаги се проследява на електронен монитор, което от своя страна повишава вероятността то да премине в оперативно вагинално раждане (с форцепс/ вакуум екстракция) или в цезарово сечение.

Предизвикване на раждането

Процентът на индуцирани раждания варира широко в отделните страни, както и между различните гинеколози. Често жените дори не знаят защо ражданията им биват предизвикани- това е решение на доктора и се предполага майката да не противоречи за доброто на нейното бебе. Но индукцията не винаги е успешна. По-голяма вероятност за успех има само в случай, че шийката е „узряла”. Зрелостта и се оценява според „Скалата на Бишоп”, само ако степента на зрялост е над 8 шансовете за успех са равни на тези при спонтанно започнало раждане. (Скалата на Бишоп включва оценка на шийката по следните показатели: разкритие, изгладеност, омекналост, позиция, както и разположение на главичката на бебето – Скалата на Бишоп).

Рисковете при предизвикано раждане

  • Индукцията на раждането не винаги сработва. Неуспешно предизвикване води до Цезарово сечение.
  • Ако главичката на бебето не е добре ангажирана в таза и околоплодния мехур е спукан изкуствено съществува повишен риск от пролапс на пъпната връв (изтичане на част от околоплодните води което води до приплъзване и затискане на пъпната връв под главичката и спиране на притока на кислород към бебето).
  • Насилствено спукване на околоплодния мехур крие риск от инфекции.
  • Едно индуцирано раждане често е „бързо и яростно”, тоест много по-болезнено от спонтанно започнало такова. В моето собствено проучване, включващо опита на жени, чието второ раждане е било предизвикано, за разлика от първото, което е започнало спонтанно, 2/3 от анкетираните посочват, че второто (предизвиканото) раждане е било по-болезнено, при все че по принцип вторите раждания са по-малко болезнено от първите.

6 коментара »

  • abendstern казва:

    По точка 4 мога да споря, защото имам две предизвикани раждания, но и двете бяха активни и естествени. Предизвикването и двата пъти беше с простагландини.
    Имах венозен източник само при второто заради инжектиране на окситоцин след израждането на плацентата. Не съм имала катетър и можех да се движа напълно свободно. Едното раждане беше дори водно.

  • Меги казва:

    Да, човек може да има и естествено раждане, въпреки предизвикването, но ако това се случва някъде извън България. Тук с окситоцин се стимулират над 90% от ражданията! Придизвикване се прави най-често по причина удобство, а не по медицински причини…

  • анета казва:

    моето раждане беше предизвикано две седмици преди термин чрез пукане на водите, хапче цитотек, което е простагландин мисля, система окситоцин и поради преценка на лекаря за „голямо бебе“ и възможни „усложнения“, беше кратко 5-6 часа, много болезнено и накрая завърши със секцио. не мога да си простя своето невежество по въпроса и мъките, които съм причинила на бебето си, а болката се забравя.

  • Сиси казва:

    Здравейте!
    Тук пише, че проследяването на раждането с монитор би могло да доведе до оперативно вагинално раждане или секцио. Може ли някой да обясни защо се получава така? Като изключим факта, че е много неудобно за майката, и че движенията й са строго ограничени, има ли друг начин, по който това да влияе на изхода от раждането?

  • Vanya казва:

    Сиси, свободата на движение помага не само за намаляване на болката при майката, а и на бебето. В процеса на раждането бебето прави няколко завъртания, за да може да мине през таза на майката. Свободата на движение спомага за по-лесното придвижване и наместване на бебето в оптимална позиция за раждане. Друга причина е, че в повечето случаи когато майката е следена с монитор, тя трябва да лежи неподвижно, по гръб. В тази поза, тежеста на корема притиска някои от главните кръвоснабдителни пътища към матката/плацентата, а от там и към бебето, което може да доведе до влошаване на тоновете на бебето, както и до не толкова ефективни и по-болезнени контракции. Надявам се да съм отговорила на въпроса ти. 🙂

  • Gaia казва:

    Сиси, също така проследяването с монитор е недоказано като подход за предотвратяване на неблагоприятни последици от раждането. Какво показват тоновете зависи много от това кой ги чете – един доктор може да реши че бебето е в опасност, докато друг ще види друго. Ако попаднеш на първият, възможността да получиш ненужно секцио е голяма.
    И пак, това е всичко около монитор за който липства качествено доказателство, че помага като цяло.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.