- Родилница - http://www.rodilnitza.com/blog -

Предизвикване на раждането – въпроси и отговори

  1. Защо раждането бива предизвиквано?
    Предизвикването, както и други интервенции, би могло да е от ползва в определени ситуации. Ако бременната има прееклампсия, например, и кръвното и налягане е опасно високо, може да се стигне до момент, в който плацентата няма да е в състояние да поддържа бебето, в този случай може да се окаже по-безопасно раждането да започне по-рано. Бебетата на жени с диабет са склонни да наддават много на килограми, въпреки че не са достигнали зрялост, и в някои случаи е по-безопасно да бъдат родени по-рано.
  2. Има ли други причини?
    Докторът може да иска да предизвика раждането в случай, че то не е започнало 2 седмици, 10 дена или дори няколко дена след очакваната дата за раждане (терминът). Някои дори предпочитат да предизвикат раждането в деня на термина, или дори седмица по-рано, на базата на това, че „това бебе е много ценно” , особено в случаите, когато родилката е по-възрастна. Също така има жени, на които им е омръзнало да са бременни, или които предпочитат да знаят кога точно ще се случи раждането- те възприемат предложението за предизвикване с отворени обятия. Предизвикване на раждането поради удобство за лекаря често е маскирано като необходимо „по медицински причини”.
  3. Как се предизвиква раждането?
    Предизвикването се извършва с един от следните, или комбинация от трите метода: синтетичен окситоцин се вкарва венозно в кръвния поток. Гел простагландин се поставя на шийката на матката, с цел нейното изглаждане. Извършва се принудително пукане на околоплодния мехур (амниотомия), за което се използва уред подобен на кука или малки щипци.
  4. Ще мога ли да имам активно естествено раждане в случай, че процесът е предизвикан?
    Не. При предизвикване на раждането движението на родилката е ограничено до пълно обездвижване (дори смяна на позициите в леглото е затруднена). Имате интравенозен източник в ръката, ръкав за измерване на кръвното налягане в горната част на ръката, катетър отвежда урината от пикочния мехур, често електрод е закачен за скалпа на бебето, за да се записва пулсът му, а ако имате и епидурално упойка-пластмасова тръбичка ще бъде прикачена към гърба ви и ще стига чак до рамото, където ще е фиксирана с лепенка, така че упойката с лекота да бъде „подновявана”, когато е необходимо допълнително обезболяване.
  5. Какви други интервенции могат да последват?
    Тъй като предизвикването на раждането прави процеса по-болезнен, то често върви в „пакетна услуга” с епидурална упойка. Други интервенции също могат да последват и всяка добавя нов риск. Например поставянето на катетър в пикучния мехур повишава рискът от инфекции. В случай, че е предизивкано, раждането винаги се проследява на електронен монитор, което от своя страна повишава вероятността то да премине в оперативно вагинално раждане (с форцепс/ вакуум екстракция) или в цезарово сечение.

Предизвикване на раждането

Процентът на индуцирани раждания варира широко в отделните страни, както и между различните гинеколози. Често жените дори не знаят защо ражданията им биват предизвикани- това е решение на доктора и се предполага майката да не противоречи за доброто на нейното бебе. Но индукцията не винаги е успешна. По-голяма вероятност за успех има само в случай, че шийката е „узряла”. Зрелостта и се оценява според „Скалата на Бишоп”, само ако степента на зрялост е над 8 шансовете за успех са равни на тези при спонтанно започнало раждане. (Скалата на Бишоп включва оценка на шийката по следните показатели: разкритие, изгладеност, омекналост, позиция, както и разположение на главичката на бебето – Скалата на Бишоп).

Рисковете при предизвикано раждане