Правата на раждащата жена
Правата на раждащата жена в доклада на Комисаря по човешките права от декември 2017 г.
Съветът на Европа е организацията, изработила и приела Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В тази организация членува и Република България, която е ратифицирала Конвенцията през 1992 г.
През декември 2017 г. беше публикуван доклад на Комисаря по човешките права към Съвета на Европа. Този доклад е посветен на правата на жените на сексуално и репродуктивно здраве в Европа. Докладът има за цел да очертае тенденциите в развитието на човешките права, както и важните въпроси, по които е нужен дебат. В доклада са отправени препоръки към държавите-членки за решаване на установените проблеми в областта на правата на жените на сексуално и репродуктивно здраве.
По отношение на раждащата жена, установените в доклада проблеми в областта на сексуалното и репродуктивното й здраве са следните:
- Необходимо е да се даде равен достъп на жени от всички социални групи до родилни грижи, адекватни на съвременните научни достижения и добри практики. Не бива да се допуска спестяването на средства за сметка на качеството на грижите.
- Не трябва да се допуска дискриминация при предоставяне на грижи за репродуктивното здраве на жената.
- Необходимо е да се зачита достойнството и автономията на жената по време на раждане и при изборите й по отношение на медицинските грижи.
- Необходимо е да се вземат мерки всички жени да се ползват от присъствието на квалифициран специалист по време на раждане, независимо къде се осъществява раждането.
- Необходимо е да се зачита правото на жената на информирано съгласие на всички етапи от бременността и раждането. Медицински интервенции като епизиотомия и коремен натиск не трябва да бъдат прилагани без пълното информирано съгласие на жената.
- Вербалната агресия и унизителното отношение към раждащата жена от страна на медицинския персонал следва да бъдат премахнати.
В доклада (на страница 61) е обърнато внимание на правото на раждащата жена да получи родилни грижи от квалифициран специалист на мястото, където ражда, без значение дали това е медицинско заведение или друго място. Тенденцията в Европа е все повече да се зачита свободата на избор на жената къде и как да роди.
Общественият дебат в България по този въпрос се е фокусирал предимно върху въпроса има ли право майката да реши къде и как да роди, щом изборът й би могъл да застраши живота на бебето. Според Конвенцията и според българското законодателство човешкото същество става субект на правото, след като се роди. Правото на избор относно раждането принадлежи само на раждащата жена, тъй като раждането касае нейното тяло и здраве. Жена, която е изчакала да дойде моментът на раждането, очевидно е решила да даде живот на своето бебе и има за цел да избере оптималния за себе си и за бебето вариант къде и как да го роди според своя опит, възгледи и финансови възможности.
Докладът (на стр. 48) обръща внимание на факта, че правото на жената на сексуално и репродуктивно здраве е елемент от правото на здраве, прогласено в чл. 12 в Международния пакт за икономически, социални и културни права. Скорошен коментар на Комисията по икономически, социални и културни права относно правото на жената на сексуално и репродуктивно здраве очерта съдържанието на това право. Според Комисията това право е съвкупност от няколко правомощия и свободи.
Една от тези свободи е „правото на жената свободно да взема отговорни решения и избори, без да бъде подлагана на насилие, унижение или дискриминация, по отношение на въпросите, касаещи нейното тяло и сексуалното и репродуктивното й здраве”.
Едно от правомощията е „правото й на безпрепятствен достъп до целия набор от здравно оборудване, здравни стоки, услуги и информация, които й осигуряват възможността да се ползва пълноценно от правото си на сексуално и репродуктивно здраве”.
Комисията подчертава, че държавите-членки следва да осигурят достатъчно бюджетни средства, за да гарантират наличието на адекватни финансови, човешки и други ресурси, необходими за да се ползват жените от правото на сексуално и репродуктивно здраве на цялата територия на съответната държава.
В заключение, за да достигнем в България ниво на родилните грижи, отговарящо на европейските изисквания и препоръки и гарантиращо спазването на основните човешки права на раждащата жена, необходимо е да се осъществи цялостна реформа. Тази реформа следва да обхване както здравното законодателство, така и образователните програми на специалистите, предоставящи родилни грижи. Само по този начин би могла да бъде изпълнена препоръката, отправена в доклада, за възприемане от държавите-членки на Съвета на Европа на добрите практики и на съвременните научни достижения в областта на родилните грижи.
Сдружение Родилница
Докладът на Комисаря по човешките права може да бъде изтеглен оттук:
Вашият коментар