Началото на живота

Преживяванията на бебето по време на едно нетравмиращо раждане би трябвало да са тези и само тези, които отговарят на очакванията на неговите предци, както и на предците на неговата майка. Много утвърдили се култури оставят майката да роди бебето си без никаква помощ, докато други, също толкова уредени и стабилни предполагат да й бъде асистирано. И в двата случая бебето е в близък контакт с тялото на майка си от момента, в който излезе от утробата й. Когато бебето вече е започнало да диша самостоятелно и си почива спокойно върху майка си, която го е милвала докато се успокои, пъпната връв вече е спряла да пулсира и бъде прерязана, майката подава гърда на малкото същество без никакво забавяне – нито за къпане, нито за теглене, преглеждане или каквото и да е друго. Точно в този момент, веднага след като раждането е приключило, когато майката и бебето се срещнат за първи път като отделни същества, изключително важното привързване трябва да се осъществи. Знае се, че много малки животни се привързват към майка си при раждането. Веднага след като се излюпят, малките гъсочета се привързват към най-близкия движещ се обект. Очаква се със сигурност, че това е тяхната майка, но дори и да е някоя механична играчка, тяхната разгръщаща и развиваща се същност би ги подтикнала да я следват навсякъде. Живота им зависи от връзката с майка им, тъй като тя не би могла да следва всичките си пиленца наоколо едновременно, а те не са способни да се грижат за собствените си нужди без нея. В нашият вид, различно от повечето други, е необходимо вместо това, майката да се привърже към бебето, тъй като човешкото бебе е прекалено безпомощно за да следва който и да е или всъщност да прави каквото и да е с цел да поддържа контакт с майка си, освен да й сигнализира ако тя не изпълнява очакванията му.

Този така важен привързващ импулс е толкова силно вграден в човешката майка, че има предимство пред всички останали фактори и съображения, които тя може да има; без значение колко е уморена, гладна, жадна или казано по друг начин, мотивирана от нормалния й собствен интерес, при нея надделява желанието да нахрани и успокои този не-толкова-привлекателен абсолютен непознат. Ако не беше така, ние не бихме оцеляли всички тези стотици хиляди поколения. Привързването, отключено от последователността на хормонално предизвикани събития по време на раждането, трябва да се случи веднага или иначе ще е много късно; праисторическата майка не би могла да си позволи да остане безразлична към новороденото дори и за минути, така, че силният импулс трябва да бъде незабавен. Осигуряването му в последователността от събития е основна предпоставка за плавния успех на стимули и отклици, които следват когато майката и бебето започнат живота си заедно.

Ако е попречено на привързването да се случи, ако бебето е взето в ключовият момент, в който майката го милва и му подава гърдата, поемаща го в ръцете си и сърцето си, или ако майката е прекалено упоена за да преживее привързването истински, какво се получава? Изглежда, че стимулът, на който не е откликнато с очакващата среща с бебето, дава път на състоянието на скръб. Във формиращата вечност на човешки раждания, когато не е имало обект за майчината нежност, това е било защото бебето е било мъртвородено. Психобиологичният отговор е бил тъгуване. Когато моментът е пропуснат, а стимулът оставен без отклик, се предполага, че няма бебе и импулсът на привързване трябва да бъде анулиран.

Тогава, когато модерната болница внезапно произведе бебе, часове, дори и минути след като майката вече е преминала във физиологическо състояние на скръб, резултатът често е това, че тя се чувства виновна за невъзможността си да „включи майчинството си“ или „да обича много бебето“, а също така и класическата цивилизационна трагедия наречена обикновена следродилна депресия…точно когато току-що природата изящно и деликатно я е поставила в началото на едно от най-дълбоките и най-въздействащи емоционални преживявания в нейния живот.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.