Правилото на 10-те сантиметра срещу женската първична мъдрост

Има едно правило на раждането, което забранява на жената да напъва с контракциите преди шийката на матката й да е достигнала разкритие 10см. Жените са предупреждавани, че ако напъват преди тази врата да е напълно отворена и непречеща, резултатът ще е отекла и/или разкъсана маточна шийка.

Какво се предполага, че ще се случи при отекла маточна шийка?

Лекарите, сестрите, акушерките, дулите и водещите курсове за раждане – всички те предупреждават, че отекла шийка ще затрудни раждането и ще увеличи шансовете за разкъсване и, предизвиквайки кръвоизлив. Те са обучени, че отекла шийка е лесно податлива на нараняване. Ако това е истина, тогава защо повечето жени по време на раждане имат неустоими пориви за напъване преди пълно разкритие?
Възможно ли е инстинктивната мъдрост на телата ни да е станала наш враг? Дали Духът се опитва да ни унищожи вместо да ни направлява? Защо бихме чувствали нуждата да напъваме при 5-6 см (или по-рано), ако това ще затвори вратата на бебето към външния свят.

Това бяха въпроси, които премислях като акушерка, наблюдавайки как жените раждат една по една през 1970-те. Всяка от нас минаваше през фазата на раждане, в която й се искаше да напъва, но знаехме, че трябва да се въздържаме от това, защото така бяхме обучени в курсовете по раждане. Бяхме научили това от предишни раждания в болница.

С чия власт ще се съмняваме в информацията, дадена ни от учени мъже и жени?

Колективно жените бяха решили, че да останат пасивни по време на раждане е по-приемливо от поемането на риска от наранявания или смърт за тях и неродените им бебета в следствие подчинение на „остарели“ подтици на тялото им, чиято мъдрост изостава от науката.

Възможно ли е професионалистите да грешат относно това кога жените могат да почнат да напъват при раждане, понеже са забравили една проста част от уравнението – тази да наблюдават немедикаментозно раждане на жени в естествената им среда?

Припомнете си това: Някога хората вярвали, че земята е плоска. Д-р Игнац Земелвайс бил осмиван до смъртта си през 1865г. за предположението му, че микробите са виновни за разпространението на родилната треска, убила епидемичен брой жени просто защото лекарите не миели ръцете си. (1)

Как възниква това „правило на 10-те сантиметра“?

През 1951г. докторите Грийнхил и ДиЛий пишат: „През първата част на раждането не се позволява натискане по корема, защото маточната шийка може да се разкъса.“(2)
Можем спокойно да приемем, че жените изследвани от Грийнхил и ДиЛий са били под влияние на лекарства, защото в средата на 20-ти век оргията от медикаментозна намеса по време на раждане е била на върха на славата си. Почти никоя жена не е била достатъчно информирана за да устои на яростните атаки от медикаменти, давани им по време на раждане в болница. За съжаление ситуацията не се променила през 60-те години от тогава насетне.

Следователно тези лекари са научно некоректни заключавайки, че „правилото на 10-те сантиметра“ е валидно, без да са наблюдавали паралелно и контролна група от немедикаментозно раждащи жени в изправена поза (в контраст на прилагането на медикаменти и лежането на легло).

Единственото място, където биха могли да направят тези сравнителни наблюдения би било при домашно раждане. През 1950-те години домашните раждания почти не съществуват.
В началото на 1970-те много американски жени, уморени от доминирането на погрешно медицинско мислене, изоставят системата и се прибират у дома за раждането на децата си. Аз съм една от тези жени. Това раждане доведе до превръщането ми в акушерка.

снимка: Tarzen

Първият път, когато бях свидетел на маточна шийка, откликваща по чудо на напъни при 6см. разкритие, беше когато една жена раждаше третото си бебе. Сюзън имаше бързо и лесно раждане. Когато стигна до 6см., тя не можеше да устои да не напъва. Тялото й даваше ясни сигнали, че е време да помогне на утробата в изгонването на нероденото й дете, което от своя страна също напъваше да бъде родено. Тя започна да сумти и напъва неволево, издавайки примитивни животински звуци, излизащи дълбоко от гърлото й.

Аз, уж по-образованата, я гледах как нарушава основното акушерско правило. На висок глас изрецитирах: „ Не трябва да напъваш. Нямаш пълно разкритие. Може да разкъсаш или нараниш шийката си. Дишай като кученце!“

Тя се подчини с усилие.
След 30 минути от този смехотворен сценарий й проверих отново разкритието, надявайки се сега да е стигнало 10см и да я освободя от агонията й, давайки й „разрешение“ да напъва. Ужас на ужасите поздрави пръстите ми когато открих, че е още на 6см, но сега шийката й беше отекла от липсата на напъни.

Тя имаше още няколко контракции докато аз бях на телефона (бях още нова акушерка), панически звънейки на акушерки по други щати, понеже нямаше други в Лас Вегас, за съвет какво да правя с този „проблем“. Акушерката, с която говорих нямаше по-голям опит от мен и се извини, че не знае какво да ме посъветва.

Докато бях на телефона, Сюзън уморена да се задъхва като кученце, каквото не беше, накрая просто се отпусна и почна да напъва без мое „позволение“. Аз захвърлих телефона, връхлетях при нея и бързо надянах стерилна ръкавица. Докато напъваше, усещах отеклата й шийка, сега на 7см, да се приплъзва върху главата на бебето. Малката му главичка излезе само с тази една контракция.

Шийката й не се разкъса, отокът спадна веднага и майката и бебето бяха добре. Майката несъмнено чувстваше облекчение, че се е справила въпреки добронамерената й, но невежа акушерка.

Прибрах се у дома мислейки върху това, убедена че просто имахме късмет всичко да мине добре, въпреки факта, че тази жена пренебрегна науката в полза на първичната мъдрост.
Следващият път, когато срещнах „непокорна“ жена, беше скоро след това, когато друга жена раждаше. Карол очакваше второто си бебе. По време на активно раждане, при 4см. разкритие, когато шийката й беше мека и разтеглива, Карол клекна до вратата на спалнята и се провеси на дръжката й с двете си ръце. Тогава започна да напъва с всяка доста силна контракция.

„О, чудесно, ето че пак се започва,“ помислих си аз докато я съветвах да се въздържа от напъване.
Карол беше по-малко „покорна“ от Сюзън и не даде ухо на моите ужасни предупреждения. Тя просто сумтеше и напъваше като напълно владееща тялото си жена, без никакъв страх и за 30 минути стигна до 10см. разкритие.

Бебето и беше добре, шийката й беше добре, а този път и аз бях добре. Сега разбрах силата на безстрашните жени и първичната (от първа важност) мъдрост на телата ни.

Присъствайки на все повече и повече раждания, аз научих, че жените могат спокойно да напъват по време раждане дори и по-рано от определенето от учебниците време. Въпросът обаче не е дали жената да напъва, а как и кога.

В усилията си да „помогна“ на следващата родилка с моята новооткрита информация, аз погрешно реших да „помогна“ на разкритието чрез масаж и разтягане на маточната й шийка, когато беше още на 4см. Това, което още не бях разбрала, беше че шийката трябваше да е тънка, мека и разтеглива, за да работи моят подход и жената трябваше да напъва по силата на получен вътрешен порив, а не заради моите добри намерения да й помогна за по-бързо приключване на раждането.

Стигна се до там, че трябваше да я пратя в болница поради „липса на прогрес“, когато всъщност аз бях причинила липсата на прогрес на родилния процес. Срамувах се, че й отнех възможността за хубво домашно раждане, просто защото бях невежа. Стигнах до заключението, че имам много още да уча за различните стадии на раждането, наблюдавайки поведението на жените в естествената им среда. Това, на което сме учени по отношение на раждането в медицинските учебници, идва от наблюдения на родилки в „лаборатории“ (болници), подложени на действието на медикаменти – като опитни мишки в клетки. Наблюденията над жени, в лежаща поза, раждащи под въздействие на аналгетици и анестетици, не дават реална представа за функционирането на човешкото тяло по време на раждане.

В продължение на десетилетия родилките раждат под въздействие на медикаменти, като дори са приспивани по време на същинското раждане на бебето, така че аз определено мога да разбера как е възникнало „правилото на 10-те сантиметра“. Ако една жена е нямала пълно разкритие преди ръцете на силният мъж лекар насила да избутат, дърпат и извлекат упоеното бебе от отпуснатото тяло, тогава със сигурнист лекарят лесно бе могъл да разкъса маточната шийка с бруталната си сила, ако шийката не е напълно отстранена от пътя му (т.е. с 10см разкритие). Гладис МакГрей, MD, пише в раздела Женско благополучие на Venture Inward, изданието от Ноември/Декември 2007: „Нека уважаваме природната мъдрост… Нашата работа е да разпознаваме и подкрепяме Божествения ред.“(3)

Д-р МакГрей пише за условията на раждане на афганистанските жени през 2005г. Присъстващите на раждането не разбирали анатомията и физиологията на раждането и използвали сериозен външен натиск за раждането на бебето. Тя също пише, че това причинило проблеми като руптури на матката и пикочния мехур, довели до много случаи на майчина смърт.

В САЩ в началото на 20-ти век „правилото на 10-те“ без съмнение се е появило по същата причина. От шест до девет от всеки 1000 родилки умирали по това време. (4) Ако шийката не е напълно разкрита по време на прилагане на сериозен натиск върху фундуса, тя ще оказва противодействие на този външен натиск и това неминуемо ще доведе до разкъсване или на цервикса, или на матката.

Присъствала съм на ражданията на много, много жени с латиноамерикански произход. Наблюдавах как приятелки или членове на семейството на родилките, без никакво медицинско или анатомичано познание за човешкото тяло, се опитваха да ускорят раждането по същия неразумен начин. Бях на раждане на жена, бременна с първото си дете. Тя се справяше с контракциите като професионалист, но раждането напредваше бавно, което е нормално за първескиня.

Вероника предпочиташе да се разхожда по време на контракция. Шийката й остана на 4см. някоко часа (нормален случай), но сега беше започнала да омеква от повтарящите се контракции. Обаче майката на Вероника ставаше нетърпелива и беше решила, че ще помогне на дъщеря си да приключи с раждането по-бързо. От гледната точка на баба, тя щеше да помогне на това бебе да излезе през този малък вагинален отвор.

Бях отишла до кухнята да пийна вода, когато чух Вероника да издава мъчително стон от спалнята. Разтревожена се втурнах в стаята, за да разбера какво не е наред. Вероника звучеше сякаш е в сериозни болки. Открих майка й застанала зад нея с ръце обвити около корема на дъщеря си, натискайки надолу с всичка сила горния край на корема й по време на контракция.

Майката вярваше, че помага на дъщеря си, но за мен начинът, по който натискаше стомаха й, изглеждаше варварски. Бабата не разбираше, че има и друг проход (шийката) вътре в тялото на дъщеря й, който трябваше да се отвори преди да се роди бебето през външния изход – вагиналния отвор. В простия й, необразован ум, тя мислеше, че помага. Тя не знаеше, че би могла да разкъса шийката чрез действията си, защото тя дори не предполагаше, че съществува такова нещо като маточна шийка по пътя на бебето. Прецених, че не е добре да обидя тази баба, казвайки й да спре да прави това, а само установих очен контакт с Вероника, като й посочих с очи да дойде в другата спалня. Вероника внимателно махна ръцете на майка си от корема си и ме последва, обяснявайки й на испански, че отива да я прегледам.

Майка й беше ядосана, че не можа да помогне на дъщеря си, както е била учена в малкото фермерско герадче в Мексико, където била родена. Тя определено ме смяташе за невежа натрапница. Все пак, това което правеше тя, беше опасно. Чудех се колко жени и бебета всъщност са починали от маточни разкъсвания по време на раждане в Мексико поради натискането на майчината утроба от страна на присъстващите с цел да й помогнат, както правят и в Афганистан и каквато е била практиката и в САЩ в миналото.

Акуширането само по себе си не е опасно. Акуширането без подходящо обучение може да е опасно в лицето на агресивно практикуващи го. Със сигурност всички се нуждаем от разбиране на анатомията и физиологията, за да бъдем ефективни акушерки.

Все пак, вместо да приемем „правилото на 10-те“ само защото е написано в медицинския учебник, трябва да се запитаме дали то е валидно и да проучим как е възникнало, особено след като наблюдаваме множество жени, които имат естествени напъни преди да са стигнали пълно разкритие. Вече около век жените в САЩ на практика са насочвани да мислят, че докторите са експертите. В резултат ние сме погребали първичните си инстинкти някъде дълбоко в подсъзнанието си. Само с призив към раждаща жена да се довери на тялото си няма да отмием наслояваното с векове убеждение, че не е добре да го прави без научно доказателство. Освен ако не е отгледана на остров далече от цивилизацията, една жена най-вероятно е чела или чула нещо, което неминуемо ще повлияе на раждането й. Всичко, което е научила, може или да попречи, или да й помогне да се вслуша и отговори на първичните си инстинкти по време на раждане.

Вярвам, че научното доказателство за елиминиране на „правилото на 10-те“ идва от книгата Nurse Midwifery, стр. 171 на Хелън Варни, където тя описва какво става във фазата на максимално слизане. (5)
Първо нека отбележа, че една необезболена жена никога няма да напъне толкова силно срещу неразкритата си шийка, че да я разкъса, защото ще я боли. Болката е естествена спирачка за твърде силното напъване. Когато се прави по правилен начин обаче, напъването с цел завъртане на бебето и разширение на шийката всъщност ще елиминира голяма част от болката и ще съкрати с часове раждането.
Жените се чувстват в пълна власт над тялото си, когато могат да се слеят с контракциите си, без страх, защото болката намалява, когато го правят и продължителсността на раждането значително се скъсява.

Фази на родилния процес

Всички учебници дефинират три фази на нормалния родилен процес: Първата фаза се счита, че започва от началото на активните контракции до пълно разкритие; втората е раждането на бебето или фазата на напъните; третата фаза е раждането на плацентата.

Първата фаза на раждането е допълнително разделена на латентен и активен стадий. Активният стадий се подразделя на още 3 фази: фаза на акселерация, фаза на максимално слизане и фаза на децелерация, известна още като транзиция.

Въпреки това една и съща техника на дишане се препоръчва за всички части на активния стадий и „правилото на 10-те“ се прилага без оглед на обстоятелствата.

Колко смислен е този подход? Все едно да кажеш на забърсваща пода жена да диша по същия начин като жена, тичаща в маратонско бягане. Или да помолиш мъж, копаещ яма с лопата да диша и издиша вместо да сумти докато изхвърля пръстта зад себе си.

Често съм казвала, че повечето раждащи жени, които съм наблюдавала имат желание да почнат да напъват или сумтят по специфичен начин при 5-6см. разкритие. Това е така, защото са влезли във фазата на максимално спускане.

Според Варни трите последователни фази на активното раждане са дефинирани и описани от д-р Е.А.Фрийдмън през 1978г. в „Раждането: Клинична оценка и управление.“(6) Тя твърди: „Фазата на максимално спускане е времето, в което разкритието на маточната шийка напредва най-бързо от 3-4см. до около 8см.“(7)

Разкритието напредва средно с 3см на час при първескини. При вече раждали жени то напредва с 5.7см на час. Средната скорост на слизане на плода при майки, раждащи за пръв път, е 1.6см. на час, а при вече раждали жени – 5.4см. на час.

Това означава, че и при първескини, и при вече раждали жени, лекарите наблюдавали бързо напредване на разкритието от 4 до 8см – приблизително за около час. Слизането на бебешката главичка при първо раждане на майката е естествено по-бавно отколкото при жени, които вече са раждали вагинално. Можете ли да си представите слизането на плода и напредването на разкритието при жени, раждащи у дома, които се разхождат по време на контракциите и не са обезболени? Можете ли да разберете сега защо правилото се нуждае от промяна?

Фазата на максимално слизане е описана с най-бързо напредване на разкритието между 4 и 8см, но моят опит показва, че това става най-бързо между 5 и 8см.

Аз вярвам в съществуването на Божествено основание зад факта, че шийката стои на 4см. през по-голямата част от родилния процес.

Всяка контракция започва в горната част на утробата и се разпростира надолу; тя е по-силна и се задържа повече в горната част. Когато стигне до долната част на матката, контракцията отслабва значително, позволявайки на маточната шийка да се разшири. Съществува невро-мускулна хармония между горния и долния сегмент на матката по време на родилния процес. Мускулните фибри на горния сегмент контрахират мощно и ретрахират (прогресивно се скъсяват), докато фибрите на долния сегмент контрахират само леко и се отпускат. Докато горният сегмент контрахира и ретрахира, долният сегмент трябва да „изтънее“, за да се пригоди към слизащото бебе. Това продължава докато цервиксът се разшири напълно и бебето вече може да напусне матката.

Горният сегмент увеличава дебелината си до четири пъти, смалявайки значително маточната кухина, където лежи бебето.(8) Докато това се случва, долният сегмент става все по-податлив на натиска от бебешката глава върху него. Затова при 5см. цервиксът е обикновено толкова разтеглив и тънък, че повече не може да задържа гънещото се, завъртащо се и слизащо надолу бебе.

По Божествен дизайн докато маточната кухина намалява размера си поради удебеляването на горния сегмент и изтъняването на долния, бебето е защитено от задушаване с пъпната връв, защото позицията му по отношение на връвта и плацентата не се променя докато пада все по-ниско в таза. Много бебета имат увита пъпна връв преди раждането. Ако това намаляване на размера на маточната кухина не съществуваше, бебето лесно би могло да се задуши с пъпната си връв по време на родилния процес.

Когато бебето слезе максимално ниско преди пълно разкритие (8см), майката влиза във фазата на децелерация. Тази фаза е краят на стадия на активно раждане. Разкритието сега временно се забавя. В този момент много майки имат желание да легнат и да си починат или да застанат на четири крака до пълно разкритие. Много от майкте, които съм наблюдавала, почиват само няколко минути докато шийката се отпусне и майката отново почва да чувства напъни. Шийката не може повече да устои на напъващите усилия на майката и бебето и отстъпва пред настъпващото бебе.

В заключение, след десетилетия на вяра в „правилото на 10-те сантиметра“ като в евангелие на истината, много жени имат затруднения да се откажат от фалшивите вярвания. Ще отнеме известно време преди да отново да повярваме в първичната си мъдрост. Все пак, когато го направим, напълно съм убедена, че процентът на цезаровите сечения ще спадне драстично.

Една от основните причини за цезарово сечение е бавното напредване на раждането; а раждането често напредва бавно поради правилата, които сме създали.

Посещавах раждаща жена, която вече беше родила 5 деца в болница. Този път тя много искаше да пробва домашно раждане. Прекарах часове с нея, обяснявайки защо беше добре да напъва преди 10см. Тя се страхуваше, защото предишните й раждания бяха продължили доста дълго и бяха много болезнени. Все пак част от нея вярваше, че ще се справи и то добре.

Въпреки страха й от болката, тя ми се обади, когато раждането започна и аз пристигнах в дома й посред нощ. Бързо стигна до 5см. разкритие, когато поиска да влезе във ваната с топлата вода. Изглежда понасяше контракциите много добре просто вдишвайки и издишвайки. Наблюдавайки я разбрах, че усеща напъни, но се бори да ги удържа. Казах й, че не е опасно да напъне малко, ако така се чувства, но усещах, че не ми вярва. Методично е била учена точно обратното от лекаря си, сестрите и водещите на курсовете за предишните й раждания. След час във ваната Кати ме помоли да проверя разкритието й, което и направих. Беше още на 5см.

Кати изстена от разочарование, но влезе обратно във водата и продължи с вдишването и издишването още един час. Помоли ме отново да проверя разкритието й, сигурна че вече трябва да е на 10см. Когато й съобщих, че е все още на 5см, на лицето й се изписа обезсърчение и безнадеждност.

„Кажи ми какво да правя!“ – проплака тя, готова да се откаже от старите правила и да пробва нещо различно.

„Готова ли си да повярваш в себе си, Кати?“ – попитах аз.

„Да! Само ми помогни, моля те!“.

Приготвих мястото за раждане на пода (всички жени, на които помагам, раждат на пода) и подпрях дебели възглавници до стената за подпиране на гърба и раменете. Постлах найлонова завеса за баня, непромокаеми чаршафи върху нея и поканих Кати да се настани на пода. Съпругът й придържаше единия й крак, а сестра й помагаше, придържайки другия й крак нагоре, а тя обгърна краката си отдолу при започването на контракцията. Казах й да почне да напъва, ако чувства такава нужда (тя усещаше такава нужда вече 2 часа, но не й се поддаваше, защото се страхуваше).

Тя започна да сумти със силата на контракцията и после се отпусна леко да си поеме дъх. После пак засумтя, този път малко по-силно, и пак се отпусна за ново поемане на дъх. Направи това 3 пъти по време на същата контракция. Когато контракцията свърши, тя се усмихна и каза: „Права си. Не боли толкова, когато напъвам.“

Кати естествено напъна по-силно на следващата контракция, когато бебето започна да се завърта и да слиза надолу. Шийката поддаваше и се приплъзваше върху слизащата глава на бебето по малко с всяка следваща контракция. След 20 минути тя роди здраво момченце. Кати извика от радост с благодарствени сълзи, че се свърши и че се беше справила толкова бързо.

Наскоро говорих с нея, 10 години след раждането на сина й, и тя все още обича да разказва колко силна я е накарало да се почувства това раждане.

Референции:
1. www.cdc.gov/ncidod/EID/vol7no2/cover.htm. Accessed 13 Feb 2008.
2. Greenhill, J.P., and J. DeLee. 1951. The Principles and Practice of Obstetrics, 10th ed. Philadelphia: WB Saunders.
3. McGarey, G. 2007. Venture Inward. Virginia Beach, Virginia: Association for Research and Enlightenment, Inc., November/December.
4. “Achievements in Public Health, 1900–1999: Healthier Mothers and Babies,” MMWR, 1 Oct 1999.
5. Varney, H. 1980. Nurse Midwifery. Boston: Blackwell Scientific Publications.
6. Friedman, E.A. 1955. Primipara Labor Curve. Obstet Gynecol 6: 569. Cited in Varney, p. 170.
7. Varney, p. 171.
8. Buhimschi, C.S., et al. Myometrial thickness during human labor and immediately post partum. Am J Obstet Gynecol 188: 553–59; Myles, M. 1981. Textbook for Midwives, 9th ed. New York: Churchill Livingstone.

__

За авторката

Лиди Оуен е майка на шест, баба на шест (следващото е на път) и пра-прабаба на четири деца. Практикува акушерство от 36 години и е помогнала за раждането на над 2600 бебета. Написала е три книги, издала е DVD и е основател на неправителствена Асоциация за превенция на разстройствата в майчиното привързване. Уеб сайтът й е www.powerbirth.com.

Copyright © 2008 Midwifery Today, Inc. Всички права запазени. Преведено с разрешение от Midwifery Today, Issue 86, Summer 2008.
http://www.midwiferytoday.com/articles/ruleof10.asp/ (неактивен линк) ; http://www.midwiferytoday.com PH + 1 541 344 7438

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са публикувани на английски в оригинал. Midwifery Today, Inc. не гарантира точността на преводи на техните статии на друг език, освен на английски, включително и на статии, които са публикувани на уеб страницата на Midwifery Today. За най-точната версия на тази статия винаги се позовавайте на английската версия.

1 коментар »

  • Тони Калушкова казва:

    Страхотна статия момичета!Благодаря ви за превода.
    Звучи толкова логично и изглежда толкова лесно за жените.
    Но, как би могло това да се случи в болниците, какъвто е начинът на раждане у нас?
    Още по – трудно ми се струва да се убедят медицинските екипи в истенността на изложените факти.
    Аз самата също препоръчвам на момичетата в курсовете да не напъват преди лекаря или акушерката да са проверили разкритието и то да не е станало 10 см.
    Май имаме сериозна нужда от „опредняване “ или корекция на знанията!!!

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.