Статии в карегория Домашни раждания

Част от подготовката ми за Международната конференция за човешките права и раждането през 2012г. в Хага бе да прочета за професионалистите, които бяха поканени да говорят в различните панели.  Адвокати за човешки права, акушерки с дългогодишни практики и опит, лекари, етисисти, философи и  майки от всички краища на света. Измежду тях попаднах и на професор Питър Брокълхрст и след като се запознах с неговото сериозно резюме (прочетете в края на тази статия) и работата му с най-голямото проучване в Англия, което сравнява резултатите около раждането в къщи и това в болница, желанието ми да го интервюирам нарастна и се свързах с него. (още…)

Тапата ми започна да пада на 31-ви следобед и много ме развълнува. Първите болезнени контракции пък – през нощта на 31-ви срещу 1-ви след една мила среща с две от приятелките ми, татковците и децата им в Коколандия. Даже подозирам, че именно едно от дечицата му каза да излиза вече наистина на моя синковец! И така – събуждам се към 2 през нощта от болки и адски много се радвам. Съвсем същия сценарий беше и при раждането на първия ми син. Вълнението и болките не ме оставиха да спя много-много, но към зазоряване съм си заспала. През целия ден си имах също болезнени контракции, не съвсем регулярни, но бях сигурна, че следващата нощ ще е събитието – подготвих и татката ни. Той дори се постара да пазарува специално за „гостите“, понеже аз не знаех колко точно души ще искам да присъстват. (още…)

Водното раждане на Алек

Всичко започна с началото на бурята. Навън се изви силен топъл вятър, а аз усетих първата родилна контракция. Веднага след нея последваха още 3-4 през десетина минути една от друга. Не закъсня и позива за голяма нужда. Усещах тялото си различно – чувствително и потрепващо, а съзнанието си леко откъснато от реалността. Въпреки това нямах избор – трябваше да прибера децата от училище. Тръгнах с колата и се надявах само по пътя да нямам още позиви за тоалетна. Обадих се на таткото и той реши, че веднага ще се прибира от работа. (още…)

И той, като батко си, реши да дойде по вода.
Роди се у дома в София, във ваната, в първия час на един горещ августовски ден през 2010 година.

Повече от година преди да усетя новия живот в себе си, попаднах на една статия. „Родих вкъщи. Искам пак!” Покрай раждането на първото ми дете бях попрочела истории за разни раждания, сред тях и домашни. Но до тогава те се споменаваха само като възможност за чужбина, не и за България. Екзотика някаква. (още…)

Винаги съм имала късмет с ражданията си. Първите си три деца родих в болница, предизвикано, но бяха прекрасни и доста бързи раждания. Обикновено 2-3 или по-малко часове контракции и за 2-3 напъна бебето се появяваше на бял свят. Лекари така и не са участвали в моите раждания, помощта на акушерката винаги ми е била напълно достатъчна.

Шегувахме се, че съм пробвала и трите места за раждане в града и остава четвъртото дете да го родя в къщи. Всъщност се готвехме за това. Не виждах смисъл да ходя в болница, след като и съпругът ми спокойно може да замести акушерката като поеме бебето. Разбира се, изчетох и тонове литература по въпроса. (още…)

От началото на месец май всяка сутрин за „Добро утро“ половинката ме питаше „И, ще посрещаме ли днес Мориц?“. Макар да не знаехме със сигурност дали ще е момче или момиче, вътрешното ни усещане казваше, че ще е момче. За момиче нямахме дори име. В петък, на 28 май на неговия въпрос за първи път отговорих „Не съм сигурна. Мисля, че няма да е тази сутрин, но ще е скоро.“

Чувствах се в еуфория. Пълна с енергия и желание да изчистя къщата. Да подготвя всичко за срещата ни. И така след закуска захванах прахосмукачката и парцала, че дори и някои прозорци избърсах. Бях в очакване на първата контракция. Надявах се този път да не се започне отново с прокапване или изтичане на водите. Искаше ми се раждането да продължи дълго, да мога да му се насладя и да запечатам възможно най-много прекрасни мигове. Исках много спомени, може би, за да залича следите от секциото или по-точно да запълня празнината от хубави мигове от тогава. (още…)

Получих бледи нишани, че нещо вече се задава на хоризонта още във вторник (8-ми юни) на обяд. Спомням си, че когато видях в тоалетната, че имам бледо кафеникаво зацапване, ме побиха тръпки от радост, цялата настръхнах от усещането за предстоящото събитие и извиках „Браво! Супер! Точно така, маме. Хайде, готова съм вече!” Започнах да позяпвам за електролитна напитка рецептите и си харесах една, та писах на мъжа ми да вземе таблетки калций. Е, накрая така и не се стигна до напитката, ама нейсе. По някое време нагънах и рескю ремеди. Започнах да усещам и онова познато изтръпване в кръста, както когато съм стояла дълго време права и кръстът ми се е изморил. Усещането беше приятно и го възприемах като нещо, което скоро ще ми „донесе бебе”. (още…)

Раждането на Карина

От известно време имах нередовни болезнени контракции. Може би около седмица продължи периода, в който контракциите се появяваха основно вечер, бяха силни и леко болезнени. Всяка вечер се надявах, че може би тази ще е вечерта, в която ще родя. И всяка сутрин се събуждах без никакви контракции. При поредния преглед разбрах, че имам 3см разкритие. На следващия ден вечерта от мен изпадна доста голямо слузесто парче, което реших, че е слузестата запушалка на входа на матката. Четох, че е много вероятно да се роди до 3 дена след като тапата падне и много се надявах, че ще е така. Вече много ми се раждаше и не ми беше интересно повече да съм бременна. (още…)