Получих бледи нишани, че нещо вече се задава на хоризонта още във вторник (8-ми юни) на обяд. Спомням си, че когато видях в тоалетната, че имам бледо кафеникаво зацапване, ме побиха тръпки от радост, цялата настръхнах от усещането за предстоящото събитие и извиках „Браво! Супер! Точно така, маме. Хайде, готова съм вече!” Започнах да позяпвам за електролитна напитка рецептите и си харесах една, та писах на мъжа ми да вземе таблетки калций. Е, накрая така и не се стигна до напитката, ама нейсе. По някое време нагънах и рескю ремеди. Започнах да усещам и онова познато изтръпване в кръста, както когато съм стояла дълго време права и кръстът ми се е изморил. Усещането беше приятно и го възприемах като нещо, което скоро ще ми „донесе бебе”. (още…)

Термин 20 юни.
Чакаме едно малко сладко момиченце.Но… това момиченце проявява характер.
Още преди да се е родило.Не иска да излиза. Стои си на топло при мама и не мърда.
В един миг реших, че то не иска да е зодия Близнаци. Иска да е рак.
Успокоих се. Знам, че няма неродено бебе. Все ще и помогнат някак да излезе.Зодиакът влезе в Рак. Легнах си неспокойна. Усещах тренировъчни болки. Унесох се и заспах.По едно време нещо ме ръчка. В просъница поглеждам часовника. Боли. Преминава. Мина време. Пак боли. Поглеждам пак часовника. 10 мин от предната. Унасям се. Пак боли. Пак часовник. Пак 10 мин. (още…)

От известно време имах нередовни болезнени контракции. Може би около седмица продължи периода, в който контракциите се появяваха основно вечер, бяха силни и леко болезнени. Всяка вечер се надявах, че може би тази ще е вечерта, в която ще родя. И всяка сутрин се събуждах без никакви контракции. При поредния преглед разбрах, че имам 3см разкритие. На следващия ден вечерта от мен изпадна доста голямо слузесто парче, което реших, че е слузестата запушалка на входа на матката. Четох, че е много вероятно да се роди до 3 дена след като тапата падне и много се надявах, че ще е така. Вече много ми се раждаше и не ми беше интересно повече да съм бременна. (още…)