Статии в карегория Разни

До министъра на здравеопазването

 Копие: До омбудсмана на РБ

  

СТАНОВИЩЕ

 на сдружение „Родилница“

относно проект на Наредба за утвърждаване на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“,

публикуван на сайта на МЗ на 01.02.2018

 

С настоящото становище сдружение „Родилница“ изразява позицията на хиляди раждащи жени, които четат и подкрепят материалите на нашия сайт и фейсбук-страница. Според проведена от нас анкета мнозинството от раждащите в България жени не са удовлетворени от предоставяните им родилни грижи в лечебните заведения. Повечето от тях се чувстват травмирани (психически и физически) от приложените им нежелани от тях медицински интервенции, от незачитането на достойнството им, лишаването им от контакт с бебето в първите 24 часа от раждането. По тази причина някои жени дори се отказват от следващо раждане или търсят алтернативни варианти за раждането (частна болница, вкъщи или в чужбина).

Проучвайки опита на повечето държави от ЕС, заключаваме, че много от практиките в българските болници са остарели и се разминават с прилаганите в ЕС и с препоръките на Световната здравна организация. В някои случаи специалистите, предоставящи родилни грижи, не са обучени да прилагат съвременните практики, които СЗО препоръчва. В други случаи специалистите считат, че прилагането на остарелите практики ги улеснява и не желаят да въведат съвременните практики.

Според нас предложеният проект за медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ не предвижда мерки, които да доведат до съществена промяна в състоянието на родилните грижи в България.  Ето защо, с настоящата позиция сдружение „Родилница“ заявява желанието на своите членове и симпатизанти за промяна в проекта за Наредба за утвърждаване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“.

 

  1. На първо място, според нас най-важната роля на медицинския стандарт е да посочи изисквания как да бъде водено раждането от медицинските лица. В проекта на медицински стандарт липсват такива изисквания. Предвидени са изисквания само как да бъде документирано раждането. Според нас министърът на здравеопазването е длъжен да уреди въпроса как да бъде водено раждането, по предвидения в закона ред – с подзаконов нормативен акт. Изискванията за водене на раждането трябва да са еднакви за всички болници, да са прозрачни и достъпни за обществеността, да се приемат по предложение на специалистите след широка обществена дискусия. Недопустимо е изискванията да бъдат оставяни изцяло на усмотрението на болниците, каквато е практиката понастоящем.Тези изисквания следва да бъдат съобразени с препоръките на СЗО, които се базират на най-новите достижения на науката. Препоръките на СЗО бяха наскоро обновени и са достъпни на следния адрес:

 

http://apps.who.int/iris/bitstream/10665/260178/1/9789241550215-eng.pdf?ua=1

 

Препоръките са 56. По-важни са следните:

  1. Жените да бъдат третирани с уважение.
  2. Да има ефективна комуникация между жената и медицинския екип.
  3. По избор на жената да бъде свободно допускан придружител по време на раждането.
  4. Да се дава възможност жената да се движи и да избира позата си по време на раждане.
  5. Да се дава възможност жената да консумира храна и напитки по време на нормално протичащо раждане.
  6. Да не се определят времеви граници на първата фаза на раждането.
  7. Да бъдат избягвани медицински интервенции, ако раждането напредва нормално и жената и бебето са добре.
  8. Не се препоръчва рутинното използване на окситоцин за предизвикване или стимулиране на раждането, както и на други медикаменти за намаляване продължителността на раждането.
  9. Клампирането на пъпната връв да бъде отложено до спиране на пулсирането й (3 мин.), ако не съществуват пречки за това.
  10. Да се даде възможност на майката да поддържа контакт кожа в кожа с бебето в първия час след раждането, за да се предотврати хипотермия и да се насърчи кърменето.
  11. Да се даде възможност на майката да бъде в една стая с бебето в първите 24 часа след раждането.
  12. Да не се използва рутинно епизиотомия.
  13. Да се предлагат топли компреси и перинеален масаж за предотвратяване на перинеални травми при втората фаза на раждането.
  14. Да се осигури възможност една и съща акушерка (или малка група акушерки) да проследява бременността и да присъства по време на раждането.

 

Повечето от тези препоръки са отправени от СЗО отдавна, но, за съжаление, в българските лечебни заведения те като цяло не се спазват. Затова е необходимо те да бъдат въведени чрез подзаконов нормативен акт. Особено голямо разминаване се наблюдава в следните насоки:

  • Масова практика е в болниците жените да бъдат лишавани от вода, което отдавна е признато от СЗО за нехуманно, противоестествено и вредно, още повече че в процеса на раждане е необходима допълнителна хидратация. Забраната за прием на вода противоречи на Конституцията на РБ и на Конвенцията за правата на човека, тъй като отказът за удовлетворяване на такава базисна нужда като жаждата е по същността си изтезание.
  • Често срещана е дискриминацията (обиди, заплахи, подигравки, унизително отношение, създаване на пречки) на родилки, които са се опитали да упражнят правото си на информирано съгласие, предоставено им със Закона за здравето и Конвенцията за правата на човека и биомедицината. Проблемът е сериозен, тъй като родилките са беззащитни и неспособни да отстояват правата си, както по време на раждане, така и след това. Това е причината много от тях да се откажат да водят дело за дискриминационно отношение и да няма санкционирани. Затова смятаме, че е необходима намесата на министъра на здравеопазването, който да въведе мерки, предотвратяващи тази порочна практика.
  • Масова практика е да се използват маньовъра Кристелер и епизиотомия въпреки несъгласието на родилката. Според СЗО тези практики са вредни и използването им почти никога не е оправдано. Съществуват други способи, които могат да ги заместят.
  • Друга порочна практика е предвиждането на парично заплащане за избор на екип и за допускане на придружител по време на раждане. Считаме, че това е изнудване. Необходимо е родилката да има избор по тези два въпроса, без да заплаща за това.

 

Предлагаме в медицинския стандарт да бъде предвиден отделен раздел, който да регламентира подробно воденето на раждане.

Предлагаме също подточка 6.2.3. от Дял IX, Глава XXVI (Съдържание на правилника за устройството и дейността на лечебно заведение по акушерство и/или гинекология) да бъде променена по следния начин:

„6.2.3. право на информирано съгласие за всички медицински интервенции и за начина на протичане на раждането, в това число: право на отказ от епизиотомия, от маньовър Кристелер и от ранно клампиране на пъпната връв; право на придружител по избор без допълнително заплащане; право на постоянен контакт с бебето от момента на раждането; право да консумира неограничено вода през време на нормално раждане; право да се движи през всички фази на раждането и да избира позата си; право на зачитане на достойнството и уважаване на личния избор; право да оттегли предварително даденото съгласие за неизвършени още интервенции”.

Примерното изброяване в медицинския стандарт на правата на родилката, които тя и без това притежава по силата на редица нормативни актове, би направило отстояването на тези права по-лесно.

 

  1. На второ място, ние считаме, че е нужно в медицинския стандарт да се въведе отделно третиране на акушерските от акушеро-гинекологичните дейности.

 

Акушерски са според нас медицинските дейности, свързани с грижата, предоставяна от специалисти акушерки при нормално протичаща бременност и нормално раждане.

Тези дейности не са хирургични и изискват специална подготовка, различна от подготовката на лекарите акушер-гинеколози.

Акушеро-гинекологичните дейности са изцяло медицински дейности, касаещи отклонение от нормалния родилен процес и от състоянието на гинекологично здраве. Част от тези дейности са хирургични.

 

Могат да се посочат множество примери за държави, в които родилните грижи са на много високо ниво и където акушерските дейности при нормално протичане на раждането са предоставени предимно на акушерките. Необходимо е да се въведе и съответно обучение на акушерките, така че те да са подготвени да водят самостоятелно нормално протичащо раждане.

 

  1. На трето място, бихме искали медицинският стандарт да предвиди възможност акушерските дейности, свързани с водене на нормално протичащо раждане, да могат да се извършват и в отделни акушерски звена в лечебните заведения. Акушерските дейности, както са дефинирани по-горе, не са хирургични и биха могли да се осъществяват в специално оборудвани звена (родилни стаи), където условията подпомагат естественото раждане.

 

Във връзка с казаното по-горе, предлагаме ал. 3 на чл. 1 от Наредба № 19 да се промени по следния начин:

 

„Дейностите по акушерство и гинекология се осъществяват от специалисти акушерки и акушер-гинеколози в лечебните заведения и в акушерски звена, обособени в лечебните заведения, при спазване на стандарта по ал. 1“.

 

  1. На четвърто място, обръщаме внимание, че предлаганата т. 17 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за утвърждаване на Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология”, за потенциална жизненоспособност на плода, засяга важен въпрос, дефиниращ границата между аборт и раждане. Този въпрос е свързан с реанимацията на бебетата, плащанията от здравноосигурителната каса, издаване на акт за раждане и – в случай на мъртвородено – на акт за смърт (който дава възможност да бъде погребано бебето).

Считаме, че раждането на недоносено дете, също както и нормалното раждане, е въпрос, който касае чувствата на семейството и не може да бъде третирано като обикновен физиологичен процес. Ето защо, считаме, че по този въпрос е необходимо да бъде проведен широк обществен дебат.

Предлаганият в т. 17 нов допълнителен критерий за жизнеспособност „потенциална възможност да преживее без интензивно дихателно подпомагане“ считаме за напълно неподходящ, тъй като той на практика освобождава от отговорност медицинските лица при непредприемането на мерки за спасяване на бебето. Обичайно недоносените бебета имат нужда от дихателно подпомагане.

Редица браншови, пациентски и правозащитни организации, между които и сдружение „Родилница“, внесохме 2 отворени писма до Министерство на здравеопазването през 2014 г. (първото писмо е с входящ номер 91­00­129/040914), в които подробно разглеждаме казуса „потенциална жизнеспособност” и с които апелираме да се запазят критериите от  Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за потенциална жизненоспособност за плод от бременност, а именно – тегло над 600 г и/или възраст над 22 гестационни седмици (г.с.). Поддържаме това свое искане. Считаме за нужно също да се предвиди издаване на акт за раждане на всяко дете, родено с кръвна циркулация, дори и да не отговаря на критериите за потенциална жизнеспособност. Необходимо е също да се предвиди право на родителите на мъртвородено дете под 600 г. и/или ненавършило 24 г. с., да извършат погребение.

Апелираме министърът на здравеопазването да последва опита на своите колеги от страните от ЕС и да предвиди протокол какви действия следва да се предприемат от медицинския екип, когато бебето е под границата на жизненоспособност, дали да се предприема реанимация, указания за палиативни грижи и т.н.

 

Считаме, че приемането на горепосочените предложения за промяна в медицинския стандарт би повишило  удовлетворението от родилните грижи в България и би намалило случаите на усложнения при раждане. Предложенията са в съзвучие със Закона за здравето и Конвенцията за правата на човека и биомедицината. Те отговарят на възприетата в тези нормативни актове концепция, че здравето е лична отговорност на пациента и той следва да може да избира между реални алтернативи.

 

 

УС на сдружение „Родилница”

01.03.2018 г.

 

Позиция на сдружение „Родилница” относно ролята на плацентата и отложеното клампиране

 

Плацентата е изключително важен орган за бебето преди и в първите минути след раждането. Научни изследвания през последните 10 години доказаха, че забавянето на прекъсването на пъпната връв, или т. нар. отложено клампиране има огромно значение за първите години от живота на детето. (още…)

от

ТЕМА: Представяне на резултати от анкета, установяваща липсата (при 86% от анкетираните) на първи контакт (съобразно препоръки на СЗО) между майки и бебeта в българските болнични отделения

УЧАСТНИЦИ: Елена Кръстева – психолог, председател на сдружение „Естествено“

Милена Дянкова – активист, представител на фондация „Родители за родители“

Ралица Димитрова – активист, член на УС на сдружение „Родилница“

Гергана Далова – психолог, майка на три деца, две от които родени в България и едно – в Англия

КОАЛИЦИОННА МРЕЖА: Фондация „Родители за родители“, сдружение „Естествено“, фондация „Макове за Мери“, Асоциация на българските дули, сдружение „Родилница“, Фондация „Приятелство“, Български хелзинкски комитет, журналисти и активисти

През месец декември 2015-та година Мрежа от неправителствени организации, работещи в сферата на майчиното здравеопазване, проведе анкета, с която да установи практиките на разделяне на новородените от майките им в българските болници. Анкетата доби популярност поради изключително високия интерес към темата, а броят на участниците надхвърли 5000.

Първият контакт между майката и новороденото се осъществява непосредствено след раждането, като бебето само леко се подсушава и се поставя голо върху кожата на корема на майката и остава там най-малко за един час. Тази практика е подкрепена от редица висококачествени научни изследвания, като доказаните ползи са и за бебето (терморегулация, дишане, сърдечна честота, ранен старт на кърменето), и за майката (по-нисък процент на кръвоизливи след раждането, по-рядко следродилна депресия, по-бързо възстановяване). Ето защо Световната здравна организация, както и редица професионални организации на акушер-гинеколози и педиатри в Европа и света препоръчват ранния необезпокояван контакт като рутинна практика за здравите новородени деца и майки не само в развитите, но и в развиващите се страни.

Резултатите от анкетата показват много висока степен на неразбиране на важността на първия контакт от страна на болничния персонал. В 86% от случаите е нарушена връзката между новородените и майките. В повече от една трета от случаите (40%) това са нормални раждания на здрави новородени от здрави майки, при които няма медицинска причина за разделянето им. Следователно основна причина е начина на организация на работата в родилните отделения. В подкрепа на това твърдение са и отговорите, касаещи типа болница – държавна/общинска или частна, които сочат, че два пъти повече бебета и майки, са имали необезпокояван първи контакт сред родилите в частни лечебни заведения.

У нас досега по-систематизиран опит да се въведе ранният контакт е правен в рамките на инициативата на УНИЦЕФ „Болници, приятели на бебето“, но поради неспазване на протоколите на програмата, нито една болница не е сертифицирана за „приятел на бебето“. Все още мнозинството лечебни заведения се ръководят от собствените си правила за вътрешен ред, които по правило са остарели. Необходимо е те да бъдат преразгледани и обновени, съгласно съвременните препоръки за добра медицинска практика. За тази цел Мрежата за майчино здравеопазване ще инициира срещи с отговорните институции, чиято цел ще бъде припознаването на практиките за неразделяне на новородените и майките като важна част от грижите в родилната помощ. Необходимо е първият контакт да залегне в медицинските стандарти по Акушерство и гинекология и Неонатология, които Министерство на здравеопазването следва да промени.

Предизвикателствата пред майчиното здравеопазване – да върнем жените във фокуса на грижите

 

Неправителствени организации се обединяват за подобряване на родилните грижи в страната

 

16 август 2015 г., София

 

Зачестилите проблеми в майчиното здравеопазване ясно показват, че е назрял моментът да се предприемат всеобхватни действия за подобряване на родилните грижи, предоставяни у нас. Тревожните статистики не могат да бъдат пренебрегвани. (още…)

„Непрекъсната обич и подкрепа за мен и моето бебе“ (17-24 май 2015 г.)

 

София, 16 май 2015 г.

За седма поредна година България се включва в отбелязването на Световната седмица за уважение към раждането. Събития ще се проведат в 5 града.

Световната седмица за уважение към раждането се чества от 2004 година по идея на Френския алианс за уважение към раждането (AFAR). Отбелязването на седмицата дава възможност на организации от всички страни да се обединят под една идея и да повишат обществената чувствителност към проблемите на раждането и правата на раждащата жена. Темата тези година е „Непрекъсната обич и подкрепа за мен и моето бебе“. (още…)

В отговор на отвореното писмо, което изпратихме относно Вашите разкази за насилие, както и писмата които Вие изпратихте във връзка с кампанията, получихме следното от заместник министър д-р Ванъо Шарков.

 

Д-р Ванъо Шарков – от 2014 е заместник-министър на здравеопазването в кабинетът „Борисов II“.

 

_______________________

 

Относно: Ваше писмо по повод разкази за насилие над родилки

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО МУТАФОВА,
В отговор на изпратено от Вас писмо по повод състоянието на родилната помощ в България, в което обръщате специално внимание на проблем с насилие над родилки, Ви информирам следното:

Твърдението Ви, че в България се извършва насилие над родилки в болниците, е сигнал за нас, който не можем да пренебрегнем. Без да неглижираме предоставената от Вас информация, трябва да отбележим все пак, че в България при раждания ежедневно има удовлетворени и щастливи от събитието жени и семейства. (още…)

Покана за Общо събрание на Сдружение „Родилница“

На осно­ва­ние на чл. 26 от Закона за юри­ди­чес­ките лица с нес­то­пан­ска цел,  Управителният съвет на Сдружение „Родилница“  организира годишно Общо съб­ра­ние на чле­но­вете на Сдружението на 18 януари 2015 г. от 16:00 ч. в град София, на адрес: офис сграда City Point Centre, ет. 1, офис № 45 (ТЕСС Партнерс), бул. Александър Малинов № 23, 1719 София

Дневен ред:

1. Избор на нов Управителен съвет на Сдружението.

2. Прием на нови членове.

3. При­е­мане на годиш­ния отчет за дей­ността на Сдружението за 2014 г.

4. При­е­мане на годи­шен отчет за финан­сите на Сдружението за 2014 г.

5. При­е­мане на план за работа на Сдру­же­ни­ето и бюджет за 2015 година.

6. Разни.

Мол­бите за член­с­тво следва да се изп­ра­тят пис­мено до 15 януари 2015 г. на адрес info@rodilnitza.com.

Ако желаете да се кандидатирате за член на Управителния съвет, моля изпратете кратко мотивационно писмо до 15 януари 2015 г. на адрес info@rodilnitza.com. Нови членове също могат да се кандидатират.

Молба за членство

Устав

Член 1. Настоящият закон има за цел разпространението в община Диадема на Националната политика за гинекологични и неонатални грижи, осигурявайки най-вече защитата на бременните и родилките срещу гинекологично насилие.
Член 2. За гинекологично насилие се смята всяко действие, извършено от лекаря, от медицинския екип, от роднина или придружител, с което биват малтретирани физически или вербално бременните, раждащите или жените в следродилния период.
Член 3. За целта на настоящия закон се смятат за физическо или вербално малтретиране включително, но не само:
1. Третирането на бременната или раждащата по агресивен, неемпатичен, грубиянски или подигравателен начин, или какъвто и да е друг начин, който я кара да се чувства зле от полученото отношение. (още…)

ЗАКОН ЗА ПРИДРУЖАВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ И СЛЕД РАЖДАНЕ
ЗАКОН № 156 ОТ 10ти Август 2006г.

Проектозакон за „Придружаване по време на раждане и след раждане.“

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
В Пуерто Рико липсва особено обществено признание на един от най-големите приноси на жената в нашето общество: зачатието, бременността и раждането.

Настоящият проектозакон насочва вниманието към гореизложената ситуация с цел да поправи съществуващите пропуски. (още…)

ЗАКОН ЗА ПРАВОТО НА ЖЕНИТЕ НА ЖИВОТ БЕЗ НАСИЛИЕ

РАЗДЕЛ III. ДЕФИНИЦИИ И ФОРМИ НА НАСИЛИЕ НАД ЖЕНИТЕ

Член 15. Форми на насилие
т.13. Акушерско насилие: под акушерско насилие се разбира присвояването на тялото и репродуктивните процеси на жените от страна на здравния персонал, което се изразява в нехуманно отношение, в злоупотреба с медикаменти и патологизиране на естествените процеси, водещо до загуба на автономност и на способността за свободно вземане на решения относно техните тела и сексуалност, като това влияе отрицателно върху качеството на живот на жените. (още…)