Бабинден отдавна не е това което е бил, това което го е запазил в сърцата на много жени от миналото ни.  От един прост, но пълен с традиции празник, се е превърнал в един Ден на Родилната Помощ, който не означава много, най-много да осигури няколко минути репортаж за телевизията.

В ранните часове на 8-ми януари, жените които са били помогнати от бабата-акушерка в селото, тръгват към нейната къща със сапун и кърпи, носещи скормни подаръци. Леене на вода, която след това се разпръсква от ръцете на бабата, символизираща в бляскавите си капки плодородното бъдеще, сигнализират началото на денят. Гостоприемството на жената, която в тъмни, зимни и коварни времена се е грижила за раждащите майки, продлжава и тя приема гостите в скутата на дома си — жест който предоставя възможност на тези които искат да и благодарят. Жест, защото когато човек е получил нещо незаменимо, нещо толкова лично, нуждата да изкажеш благодарност е неутолима… (още…)

Казват, че пътят към Ада бил постлан с добри намерения.
Моите добри намерения бяха да помогна акцията „Инфогласност“ на Родилница и Естествено. За целта си бях наумила да взема копия от Информирано Съгласие от родилните клиники в родния ми град. Те са три, като една е в държавната болница, а другите две са в частни МБАЛ. Мислех си чистосърдечно, че ще вляза, ще помоля кротичко, ще ме изслушат и вероятно ще ми дадат един такъв формуляр.
Да, ама Не! Както обичаше да казва уважавания от мен Петко Бочаров. Твърде наивна съм била в мислите си, твърде далеч от действителността на тези болнични заведения. (още…)