По повод 25 ноември, Международният ден за премахване насилието срещу жените, група Родилница, организира кампания Първи контакт, целяща да информира обществеността  за значимостта на първия контакт между майката и бебето.

Въпреки множеството медицински проучвания за ползите от ранния контакт между бебето и майката, българските болници продължават рутинно да ги разделят и да нарушават правата на родилката. В момента бебетата се отделят от майките средно за 2–6 часа след нормално раждане и между 12–48 часа след Цезарово сечение. Това противоречи на препоръките на Световната здравна организация бебетата да се дават на майките в рамките на 30 минути след раждането, а рутинните процедури да се отлагат за по-късно. Тези препоръки са подкрепени от множество медицински изследвания от последните 30 години.

Според Конвенцията на ООН за правата на детето родителите имат право да не бъдат разделяни от детето си против тяхната воля. В допълнение, наредба от 1996 година на Министерство на здравеопазването определя, че единият от родителите на дете до 14 години има право да го придружава в болницата. Това включва и най-малките пациенти, недоносените бебета, чиито родители не биват допускани да придружат децата си.

На страницата посветена на кампанията, бъдещите родители ще могат да намерят информация за правата си, статии за важността на първия контакт и лични разкази. Медицинските специалисти ще могат да намерят библиография на медицински изследвания по темата.

Кампанията се подкрепя от Български хелзинкски комитет, Сдружение “Естествено” и Асоциация на българските дули.

Раждането беше напълно естествено, но както четох в една статия, не може да мине за физиологично, защото започна с отлепяне на околоплодния мехур.
Аз избрах така, защото, ако бебето не се родеше до 41-ва седмица, трябваше да ми правят разни проследявания в болница, които изобщо не ме привличаха като идея — запис на тонове (това в родилната къща не се прави) и гледане на ехограф на плацентата и околоплодните води — акушерката каза, че много често те се струват малко на лекарите и съответно започват да пришпорват нещата, а пък акушерките нямат право да оспорват или да не се съобразят с мнението на лекар, а освен това на последната консултация акушерката ме прегледа и каза, че шийката е почти напълно изгладена и имам 3 см разкритие, освен това според нея съм имала типичното „хормонално“ лице на жена, която ще ражда съвсем скоро. Та така — не се поколебах да се съглася на отлепването на мехура.

От известно време вече бях решила, че ще раждам в родилната къща, а не у дома. Причините са няколко като най-важната е, че за мен не беше и продължава да не е толкова важно мястото, а по-скоро да знам, че ако се наложат интервенции, то те са защото нещо в протичането на раждането ги налага, а не заради нечие удобство.

И така – в два часа следобяд акушерката ми отлепи мехура и ми каза, че е сигурна, че вечерта ще се видим отново. От това време до 11:15 вечерта имах по около 1–2 контракции на час, но съвсем слаби. Тази вечер препрочитах разказа на Клерет, защото знаех, че на другия ден е рожденият ден на нейния Алек и си мислех дали децата ни няма да празнуват в един и същи ден, а пък и 27-ми се струваше много хубава дата. А после по време на самото раждане и най-силните болки пак си мислех за нея и как се издържа това нещо два дни!

В 11 и нещо вечерта изведнъж започнаха много сериозни контракции от самото начало на 4 мин, а 15 минути по-късно вече бяха на 2–3. Аз се бях обадила междувременно на акушерката, че нещата изглеждат сериозни и че тръгвам, а тя ми каза, че е била сигурна, че ще стане така и е останала да спи в родилната къща и ме чака. Още с първите силни контракции имах позиви за ходене по голяма нужда. Имах 3 такива изхождания преди раждането.

Взехме спящия батко и чантата и в 00:15 бяхме там. Контракциите бяха доста силни, но все пак търпими. Помолих Жаклин (акушерката) да провери до къде съм стигнала между две контракции и тя ми каза, че имам 7 см. разкритие и според нея до 2 часа ще родя. Започна да ми пълни ваната и когато влязох вътре се почувствах много добре, въпреки че точно обратно на очакванато самите контракции станаха мнооого яростни. А може да си е било от самите контракции, не от водата. Жаклин се обади на другата акушерка, която трябваше да присъства (по правило на раждане винаги присъстват по две акушерки), както и на студентката, която аз познавах добре. След около 10-тина минути обаче аз сякаш почувствах напън, казвам сякаш, защото с първото раждане ме караха да напъвам дирижирано и така и не усетих какво е това естествен напън. След още няколко минути вече нямах съмнение, че са напъни. Жаклин веднага почна да звъни пак на другата акушерка да побърза, защото няма никакво време, а нa мен ми каза, че понеже е сама, трябва да ме помоли да изляза от водата. Аз също толкова учтиво-плачливо й казах, че няма никакъв шанс да мръдна от там, не защото държах да е водно раждане, а просто ми беше наистина непосилно. Тя помоли мъжът ми да й помага, ако се наложи и аз си останах там.

На предишната консултация ми взеха нова проба за стреп. Б, която пак се оказа положителна и аз вече бях решила да сложа антибиотика. Жаклин беше започнала да приготвя системата, но ми каза, че за да има ефект тя, трябва да изтече поне час и половина преди да се роди бебето, а при мен очевидно и дума не можеше да става за толкова време – бебето вече беше в родилния канал и главичката прорязваше, въпреки че после се прибираше пак. Но хубавата новина се оказа, че мехурът все още си беше цял-целеничък и бебето е защитено в него. На следващата контракция главата спря да се прибира, а на по-следващата бебето се роди. По-малко от час след пристигането ни в родилната къща. С първото ми раждане, въпреки дирижираните напъни не усещах болка при излизането на бебето, най-вероятно заради местната упойката, която ми бяха сложили заради епизиотомията. Сега бих казала, че доста ме болеше при разпъването на перинеума. Питах Жаклин дали ще ми прави компреси (бяха ми казали, че могат да ми правят такива с бадемово масло), но тя ми каза, че заради водата няма нужда, само ще ми придържа перинеума. Също да спомена, че въпреки няколкото изхождания, които имах преди това, все пак излязоха малко фекалии и по време на напъните. Това не притесни акушерката, която просто ги обра с едно кепче.

Мехурът се спука с напъна, с който главичката спря да се прибира. Втората акушерка и студентката пристигнаха едновременно десетина минути по-късно, когато бебето вече беше родено. Особено ми беше жал за студентката, защото я харесвах и съжалявах, че изпусна раждането, но пък определено съм доволна, че приключи бързо за мен!
Бебето беше съвсем розово и много гласовито. Гушках я в себе си и се чувствах страхотно – олекнала и щастлива. Таткото преряза пъпната връв петнайсетина минути по-късно, но още на десетата тя беше спряла да пулсира, а може да е спряла и по-рано, но да не сме усетили. Жаклин ми каза, че плацентата дава признаци, че се е отделила, така че ако искам да напъна малко, за да излезе и тя. Така и направих, но първо излезе един доста голям съсирек, след който почувствах страхотно олекване. Жаклин каза, че той е от мястото, от където се е отделила плацентата и не е нищо притеснително. Напънах още веднъж и тя излезе. Предполагам, че ако бях станала да излизам, щеше да излезе и без да напъвам, но във ваната ми беше добре и не ми се мърдаше. Тя излезе заедно с останалата част от мехура, всъщност беше вътре в него. Да спомена, че почти веднага след раждането Жаклин изпусна водата от ваната, именно заради раждането на плацентата и предотвратяване на евентуална емболия (ако не бъркам термина…), но нас ни завиха със затоплени кърпи и си бяхме супер вътре.

След още десетина минути вече ми се излизаше от ваната. Помогнаха ми да стана и да отида до леглото. Преди това Жаклин ме изплакна добре с топла вода във ваната, а излизайки от нея веднага ми сложиха превръзка и ми помогнаха да си обуя бельо. В леглото ни завиха с топли завивки и ни оставиха тримата да си почиваме, а акушерките отидоха да си попълват документацията. Баткото през това време спеше в стаята на Жаклин. В родилните къщи тук има т.нар. Aides-natales – или груб превод „родилни помощнички”, които не са акушерки, а се грижат само за удобствата на майката и бебето. Та преди да излязат ми представиха моята помощничка, която почти веднага след това ми донесе плато с плодове, сирена, ядки и сок, за да се подсиля след раждането, предложиха и на таткото, но и на двамата не ни се ядеше в този момент. После си остави телефона и каза, че няма да ни безпокои, но ако имаме каквато и да било нужда, само да й се обадим.

След малко повече от половин час акушерките се върнаха, за да ни прегледат с бебето.
На нея й провериха мерките и теглото, рефлексите, дупето, устичката, чуха й гърдите, корема. Мен ме прегледаха за разкъсвания – имах едно много малко разкъсване и Жаклин до последно се чуди дали да го шие, но после двете решиха, че все пак по-добре да сложи един бод. Не ме боля изобщо, през цялото време си гушках бебето. Но имах и някакви охлузвания, които адски ме пареха, когато ходех по малка нужда. Имах йод и след промивките с пери-ботъла нещата доста бързо се подобриха като усещане.

До сутринта не успях да заспя, явно адреналинът си казваше думата. Но се чувствах много добре, нямах проблеми да ставам, да сядам и т.н (забравих да спомена, че взех при пъти по три гранулки Арника, която също мисля, че доста помогна). Към 6 сутринта баткото се събуди (преди да ни оставят да почиваме акушерките и помощничката внесоха един матрак за него и му постлаха легло, та всички си бяхме заедно в стаята) и аз отидох при него. Казах му, че бебето се е родило и той веднага скочи да го види, а първите му думи бяха „И сега вече можеш да тичаш?  ” – това е, защото, когато го взимах от градина, все му казвах да не ми бяга, защото ми е голям корема и не мога да тичам след него.
По това време вече бях много огладняла и платото с храната ми дойде много добре.
По-късно таткото и баткото си тръгнаха – малкият на градина, а таткото по задачи и се разбрахме да дойдат да ни вземат към 3 следобяд (имах право да остана до другата сутрин, но същия ден пристигаха родителите ми, а и исках да съм си у дома при моите мъже) и ние с бебето останахме сами. Тогава успях и да поспя около час-два.

Към 9ч Жаклин и Росио (студентката) дойдоха да ни видят и казаха, че ще минат пак към обяд. Попитаха ме дали съм закусвала вече и понеже не бях (платото не се броеше) ми донесоха меню, от което да си избера закуска, която после помощничката ми донесе в леглото. Самата храна я приготвя тя на момента, не използват полуфабрикати, има храна за всякакви вкусове, а повечете плодове и зеленчуци ми казаха, че се стремят да са органик продукция. На обяд беше същата процедура – избрах си каквото исках и помощничката (беше друга, на предишната й изтече смяната) ми го приготви и донесе в стаята – най-вкусната салата и киноа със зеленчуци, които съм яла някога, а също и десерт  На помощничката е и задължението да ми подготви всички документи, свързани с акт за раждане, детски помощи, здравна карта на бебето и т.н., които аз попълвам, а после е тяхна грижа да изпратят, където трябва. Общо взето задачата на родителите по записването на бебето и уреждането на всички останали документи се изчерпва с попълването и подписването им. Изключително съм доволна от това улеснение, но е коректно да отбележа, че щеше да е същото и ако бях родила в болница —  там сестрите имат това задължение, просто самата система в Канада се стреми и в голяма степен успява (по мое мнение) да е възможно най-опростена и с възможно най-малко документация и бюрокрация, почти всичко може да се направи онлайн или по телефона и имат наистина добър customer service.

Към 2ч Жаклин мина отново, прегледа пак бебето и мен и бяхме готови за тръгване.
Акушерската грижа включва проследяването на бременността и раждането, но продължава и до 6-та седмица след раждането като на 3-тия и 5-тия ден акушерката идва вкъщи, а после на 3-та и 6-та седмица майката и бебето отиват в родилната къща. И понеже вчера ни беше третия ден след раждането една акушерка (не Жаклин, защото тя е почивка) дойде вкъщи и пак претегли и прегледа бебето, както и мен (матката и конеца), а и понеже аз имах доста въпроси конкретно за кърменето, тя остана, за да види как се справяме, провери дали бебето захапва правилно гърдата и ми помогна да пробвам различни пози за кърмене, включително и легнала, която в последствие ми стана любима. В Канада се препоръчва много настоятелно изключителното кърмене до 6 месеца, а след това кърменето да продължи поне до 2-годишна възраст на детето или толкова колкото и на двамата им приятно след втората годинка. Това са официалните препоръки на канадското здравно министерство.

На едно от тези две домашни посещения и ако родителите са решили да правят изследването за наследствените метаболитни нарушения, акушерката взема кръв от петичката на бебето, капва пет капки върху едно картонче, което носи със себе си, оставя предплатен и предварително адресиран плик и след ден-два, когато кръвта е напълно изсъхнала, задължение на родителите е да го пуснат по пощата до съответните органи, които правят същинското изследване. Разбира се, нищо от това не е задължително и родителите са в правото си да откажат всяка една процедура. Ние отказахме инжекцията вит. К, както и антибиотичното кремче, което се слага в очите на бебето. Ваксини на новородени бебета тук не се слагат.

С тези две домашни посещения непосредствените задълженията на акушерката към мен след самото раждане бяха формално приключили. Но в истинската връзка, която се създаде между мен и Жаклин и в желанието й да ми помогне всячески няма нищо формално и аз цял живот ще съм й безкрайно благодарна. Тя знаеше колко важно е за мен успешното кърмене и понеже така се стекоха нещата, че тя почиваше и на двете домашни посещения бяха нейни колежки, след като се върна на работа, на седмия ден след раждането, ми звънна отново, за да ме чуе как съм и как се справяме. Може би усети сълзите в гласа ми, защото имах своите притеснения и предизвикателства с
кърменето и предложи да дойде да ме види на другия ден, жестът й много ме трогна, а помощта и най-вече емоционалната й ангажираност и подкрепа бяха безценни.

Шест седмици след раждането е последната консултация, с която приключва ангажиментът на акушерката и родилната къща към родилката. Тогава се прави и по-пълен преглед, който беше доста различен от това, което си спомнях от първото ми раждане. Нямаше преглед със спекулум, но вместо това Жаклин обърна много сериозно внимание на състоянието на коремните и вагиналните мускули, както и на емоционалното ми състояние. Както след всяка среща с нея, така и този път се почувствах по-уверена, по-спокойна и по-щастлива и като след изключително приятна среща с добър приятел.

Това е разказът за раждането на моята дъщеря. Това раждане ми помогна да усетя истински женската си сила и съзидателна енергия, а споменът за него винаги ми помага да възстановя хармонията и да намеря баланса си.

Противопоказания за домашно раждане на база здравната история на майката

Съществуват състояния, изискващи грижи извън практиката на традиционните акушерки. Тъй като тези състояния са потенциално опасни за живота и здравето на майката и плода, акушерките трябва да насочат бременните жени, при които се среща някое от упоменатите състояния, към лекар за проследяване на бременността и водене на раждането:

1. Редовна употреба, злоупотреба или зависимост към алкохол или наркотици
2. Сърдечно заболяване
3. Захарен диабет
4. Бъбречно заболяване
5. Чернодробно заболяване
6. Белодробни заболявания, причинени от емфизем, муковисцидоза, сколиоза, активна туберкулоза или остра патологична астма
7. Неизлекувано състояние на гърчове при майката
8. Системен лупус
9. Сърповидноклетъчна анемия
10. Активен хепатит
11. Изразени скелетни аномалии, които биха попречили на родилния процес
12. Вродени дефекти на половите органи, които биха попречили на родилния процес
13. Есенциална хипертония
14. Нарушения в кръвосъсирването
15. Тромбоемболизъм или тромбофлебит
16. Фенилкетонурия
17. Резус заболяване, установено чрез позитивни титъри
18. Предишно раждане на бебе с ниско тегло (по-малко от 2,5 кг), мъртво раждане или смърт на бебето непосредствено след раждането по причини, свързани с вроден здравословен проблем при майката
19. Нежелание на майката да приеме ограниченията, законовите забрани и отговорности за безопасна практика на акушерката
20. Всяко друго състояние, което изключва възможността за нормално раждане, по преценка на акушерката
21. Всеки друг сериозен медицински проблем или вродена аномалия, които биха повлияли на раждането.

Противопоказания за домашно раждане, установени в периода на пренатална грижа

Във всеки един момент по време на проследяването на бременността могат да се установят състояния, представляващи противопоказание за домашно раждане. С изключение на спешни ситуации, акушерката трябва да преустанови ангажиментите си и да не поема отговорност за проследяването на бременността и/или водене на раждането при наличието на някое от следните състояния:

1. Липса на адекватна документация от проследяването на бременността включително:(А) Пренатални лабораторни изследвания; скрининг за резус-антитела, рубеола титър, кръвна група, сифилис, стойност на хемоглобина, хепатит, скрининг за стрептококи от група Б (или подписан отказ от описаните лабораторни изследвания)(Б) Проследяването на бременността трябва да започне не по-късно от 28 г.с.
2. Рубеола по време на първия триместър
3. Първично огнище на генитален херпес
4. Персистираща хипертония, следствие от бременността
5. Прееклампсия
6. Гърчове
7. Централно разположена плацента превия
8. Отлепване на плацентата или признаци, които показват отлепване на плацентата
9. Разположение на плацентата върху белег от предищно срязване на матката
10. Установена или вероятна вродена аномалия на плода, при която може да се наложи спешна медицинска помощ след раждането
11. Стойност на хемоглобина по-ниска от 90 g/l в 36 г. с.
12. Преждевременно започнало раждане (36 г.с. или по-рано)
13. Сериозна вирусна/бактериална инфекция около термина на майката
14. Твърде малък плод за гестационната седмица, в която се намира
15. Вероятност за ограничен вътрематочен растеж на плода
16. Страхове на майката по отношение на домашното раждане или акушерската грижа или желание на майката да роди в болнично заведение
17. Всяко друго състояние или ситуация, което, по преценка на акушерката, може да застраши възможността за безопасно раждане.

Ситуации, изискващи транспорт в болнично заведение

1. Спиране на сърдечната дейност
2. Болка в гърдите или сърдечни нарушения
3. Признаци на следродилна еклампсия или прееклампсия
4. Еклампсия/ гърчове на майката
5. Респираторен дистрес на майката
6. Персистиращо страдание на плода
7. Пролапс на пъпната връв
8. Напречно предлежание на плода по време на раждането
9. Обилно изтичане на мекониум и отклонения в сърдечните тонове на плода (ако очакваното време за раждане е по-дълго от очакваното време за транспорт до болнично заведение)
10. Лоша миризма на околоплодната течност
11. Инфекция: майката има температура над 38,2 C, треперене, втрисане, ускорен пулс
12. Свръхобилно безболезнено вагинално кървене преди и по време на раждането
13. Отлепване на плацентата
14. Висяща плацента акрета
15. Кръвоизлив, който не се повлиява от приложените процедури за спирането му
16. Изпадане на майката в шоково състояние, от което не може да бъде извадена въпреки приложените мерки
17. Апнея
18. Постоянна маточна атония
19. Маточна инверсия
20. Разкъсване, изискващо медицинска помощ
21. Вероятност бебето да е вдишало мекониум
22. Резултатът от АПГАР е 6 или по-малко и не се подобрява за повече от 5 минути
23. Състояние на респираторен дистрес на новороденото, от което не може да бъде извадено въпреки приложените мерки
24. Патологичен цвят на новороденото, говорещ за тежка цианоза
25. Персистиращ необичаен плач на новороденото (твърде слаб или писклив)
26. Явно или предполагаемо увреждане на новороденото
27. Новороденото не може да поддържа телесна температура
28. Спазматично повръщане на новороденото
29. Неспособност на новороденото да се храни добре поради летаргия
30. Температура на новороденото по-висока от 38,2 C след две последователни измервания с интервал от 10 минути между тях
31. Майката желае транспорт в болнично заведение за себе си и/или новороденото.

Маниша Гупте, една от организаторките на предишната среща в Индия през 2005 г., обобщи състоянието на женското здраве по света: „Държавите са станали по-драконовски в името на националната сигурност, те приватизират здравната система и здравните грижи. Все повече семейства се оглавяват от жени. Семействата имат двоен доход, но и двойна работа за жените. За икономически растеж се взимат само икономически индикатори. Медицинската технология не се използва правилно – подлагаме се на диагностика без медицинска причина. Повечето лекарства са патентовани, съответно бедните нямат достъп до тях. Чувстваме, че природата ни отвръща за нашето нехайство – със земетресения, наводнения, пожари. Културата не е статична, променя се, освен по отношение на женските права. Имиграция – жените никога не са пълноправни граждани, в старата или в новата държава. Облеклото – или си облечена с прекалено много или с прекалено малко. Популационните политики – или имаме прекалено много деца, или прекалено малко. Криза на капитализма – приватизация на печалбите и социализация на загубите. Хората са изместени от мултинационални компании.”

Мардж Берер представи ситуацията в Европа и предостави една интересна тема за дискусия. Според нея, поради това,  че гинеколозите са били едни от най-силните поддръжници на контрацептивите, те са станали герои в очите на феминисткото движение и затова сега е много трудно да бъдат критикувани. Тя сподели, че медицина все още се практикува по патриархален начин, а нашият живот се медикализира, като социалните и биологичните фактори се свързват с медицински и хирургични процедури. Тя наблегна на важността да се разменят здравни знания помежду жените, за да не се загубят, както и на връщане на интуицията в женското здравеопазване. Много от тези знания са изгубени поради доминацията на медицинската здравна грижа. Тя апелира за критичен подход към биомедицината.

Нина Замберлин говори за прокарания в Аржентина закон срещу акушерското насилие, което е част от цялостен закон срещу насилието над жени. Законът гласи, че раждащата жена трябва да се смята за здрав човек и има право да взима активно участие в процеса на раждане. Законът забранява също така ненужни цезарови сечения, рутинни епизиотомии или разделянето на майката и бебето. Подобен закон има и във Венецуела, където раждането в легнала поза с краката нагоре се смята за акушерско насилие, както и ускоряване на раждането без съгласието на родилката.

Специално внимание беше отделено на темата за даряването на яйцеклетки за изследвания и за нелегалния пазар за женски репродуктивни части. Д-р Агнес Вермюлен от Белгия обясни, какви са етичните проблеми при използването на яйцеклетки за изследвания – жените често не знаят, какви са рисковете и не получават достатъчно информация, за да дадат информирано съгласие. Най-често дарителките са от Източна Европа или Африка и са млади жени. Фармацевтичните компании имат огромен интерес в изследванията на яйцеклетки и ги взимат директно от клиниките по фертилитет. В Европа яйцеклетки могат само да се даряват.

Проф. Марша Тайсън Дарлинг от САЩ разказа за международния пазар за яйцеклетки и утроби под наем. Според нея голяма част от яйцеклетките идват от Източна Европа, а най-големият дял сурогатни или заместващи майки са в Индия и в САЩ. Сурогатните майки са основно от бедни семейства и са в неизгодна позиция спрямо привилегированите семейства и посредниците, които ги експлоатират. На сурогатните майки не се разясняват рисковете и няма адекватно информирано съгласие по отношение на краткосрочните и дългосрочните емоционални или физически проблеми, които може да съпътстват една такава бременност. Няма нужната регулация нито на местно, нито на международно ниво. Много често жените се затварят и нямат право да си тръгнат, докато не родят. Сурогатните майки подписват договори, с които се задължават например да родят с цезарово сечение, независимо от повишения риск за тяхното здраве, или се задължават да прекъснат бременността, ако детето се окаже с увреждания. Деца, които въпреки изследванията са се родили с увреждания, биват изоставяни в домове за сираци. Според проф. Дарлинг не може да се говори за информирано съгласие в случай, в който има такъв конфликт на интереси, защото докторът получава голяма сума пари за извършване на процедурите.

Методът „помогни си сам” беше широко дискутиран като продължение на феминистката идея, че жените трябва да разбират, да се грижат и да взимат решения относно тяхното здраве. Фреду Браун от Белгия говори за естествени начини за котрацепция, като например жената да опознае собствения си цикъл и фертилност. Други методи, които също бяха дискутирани, бяха проверка на вагиналния секрет или слюнката, за да се определи фертилността на жената.

Херлиндис Мостерманс от Белгия представи изследване на сексуалното насилие от професионалисти в сферата на здравните грижи. Изследването се е спряло на няколко форми на сексуално насилие, между които – ненужно докосване от страна на доктора, ненужно събличане, вояризъм, ненужни външни и вътрешни прегледи, докосване на гърдите, сексуално насилие и изнасилване. Причината за това насилие е позицията на сила на доктора. Според това изследване около 4% от гинеколозите в Белгия са признали, че са извършвали някаква форма на сексуално насилие срешу пациентките си.

Дария Укхова представи сравнителен анализ на два модела на здравни плащания, в Русия и в Армения, които целят да се избегнат корупционните плащания за родилна помощ.

Донал Кери от кампанията за освобождението на Агнес Гереб говори за домашното раждане в Унгария.

Две акушерки от Белгия, Бенедикт де Дисберт и Маделин Тимерманс, разказаха, как е уредена акушерската помощ в Белгия. Те посочиха основните принципи, по които се водят в работата си – акушерката е пазителката на женското здраве, нейната работа е да помогне на родилката да е силна, да е компетентна. Основната работа на акушерката е да слуша родилката, да предоставя правилната информация, какво предстои, както и помощ при кърменето. Така жените могат да придобият отново вяра в себе си и да направят сами изборите си. Това е една връзка, основана на доверие.

Амал Омер-Салим от Международния съюз в подкрепа на кърменето изрази надежда, че феминисткото движение ще обърне повече внимание на кърменето като начин да се противопоставим на патриархалната система. Тя посочи, че трябва да работим заедно и да говорим за кърменето като четвъртия етап от раждането, като проблем, който засяга както здравето, така и правата ни.

В края на конференцията всеки регион на света трябваше да излезе с препоръка, която ще влезе в общите препоръки на конференцията. Препоръката от Европа гласи следното: „Всички жени имат основно човешко право да раждат с достойнство, свободно от всякакъв вид насилие, физическо или психологическо, и да взимат всички решения относно тяхното здраве. Жените имат право на най-високо достижимата здравна грижа по време на раждане и това изключва неоправданото използване на техника. Жените имат право да решат, къде да родят, как да родят и кой може да присъства на раждането. Те имат право на квалифицирана помощ по време на раждане и грижи, които показват уважение към техните етнически и културни предпочитания. Те имат право да получат информация за всички процедури, които им се предлагат, включително очаквания изход, рисковете, страничните реакции и алтернативите. Те имат право да се съгласят или да откажат всяка процедура и да променят мнението си в хода на процедурата.“

Повече за конференцията може да прочетете тук.

За историята на движението може да научите повече тук.

Вечерта контракциите зачестиха и се засилиха и аз помолих мъжа ми да приспи бъдещия батко докато аз си приготвям местенце. Запалих си свещи, пуснах си музичка и си прекарвах времето основно с колене на пода и ръце/горна част на тялото върху топката. Пъшках тихичко с отворена уста на всяка контракция — нещо като „аааа“. Между контракциите помпах басейна — за всеки случай да си ми е готов. Бях си направила огромна тенджера чай от малинови листа, коприва и босилек и си капнах в него RR и си пиех през цялата нощ от него. Също — ЛАБОРАДА, но признавам си, не си я изпих — имам някаква непоносимост към вещество в разтворимите таблетки явно (а в случая бях сложила разтворим калций) — миришат и имат еднакъв вкус според мен, та не ми беше много вкусна. Похапвах си стафиди и някакви сурови ядки почти през цялото време, а в по-късните/ранни часове и шоколад. Бог да го поживи пича, дето го е измислил шоколада — много е ценен!

И така — часовете се нижеха, аз си пъшках и си засичах контракциите и си мислех, че напредвам. Взех си душ, за да облекча малко болките в кръста, а и да констатирам дали ще се промени интензитета или честотата им. Е, промениха се и двете и реших, че е рано за басейн. Според сайта, който ползвах да засичам контракциите ми бяха вече на по 2–3 минути с продължителност около 50–60 секунди и реших да вляза в басейна. Там телефонирам на приятелката ми, която исках да присъства в този момент. Според нея обаче още беше рано — нямах никакви напъни, а и контракцията, на която присъства по телефона й се стори лекичка. Съгласих се. Ще се чуем по-късно. Не знам дали това е била повратна точка — нещо като психологическа бариера или пък тялото ми се е показало по-ясно на друг, а не на мен, но от тук започва и „слизането от върха“.

Излезнах от басейна след около час и продължих с топката, но като цяло не виждах голям прогрес, а вече бях доста уморена. Опитах се да покажа на любимия къде да ме натиска и как да ми помага — бяхме измислили някакво безумие като поза — аз лежа на лявата страна на дивана, той е до мен в едно кресло и при контракция аз силно натискам с ръце стената, падаща се над главата ми, а той ме натиска по кръста. Междувременно той следи тоновете на всеки час с фетоскоп — всичко е наред, аз също съм спокойна и все още смятам, че ей сега ще родя. Всяка контракция завършваше с напън сега, а самите контракции започнаха а се разреждат.

Влизах още веднъж в басейна да облекча болката, но в крайна сметка излязох, защото бях заспала… Стана ми ужасно, ужасно студено навън. Никога не ми е било толкова студено — краката ми трепереха така, че направо не можех да вървя. Облякох се много добре и се завих. Реших — ще спим! Сложихме подложка — води си изтичаха по мъничко още от вечерта и се приготвихме да спим. Събуждахме се за всяка контракция (с напън) и виехме и двамата вече и пак си заспивахме. Шантава работа. Може би поне 2 часа сме почивали така. След това вече беше светло и трябваше да мислим какво да правим натам — синът ни, приятели — изобщо — нов план.

Междувременно се обади друга моя приятелка и аз реших, че искам тя да дойде сега при мен — нещо бяхме се „закучили“ самички и имахме нужда от външна намеса. Така и стана — тя дойде, направи ми страхотен масаж с жасмин, събрах си всичките сили и започнахме приключението наново. Говорихме си през цялото време. От време на време идваха „баткото“ и/или таткото и се шегувахме и с тях. Стана си един вид — парти — както си бях пожелала. Установихме, че явно единствената поза, в която понасям контракциите беше на колене опряна върху родилния стол. Приятелката ми ми правеше масажи и ме натискаше на определени места, за да ми „маха“ болката. Безценна помощ! Винаги ще казвам, че наистина си трябва екип за всяко раждане — за масажи, за компреси, за разговори, дори за отнасяне и принасяне на разни нещица… Единия ми безсмъртен лаф от деня си остана именно — „К’ви глупости ми разправят — аз родих!, то участват още 5 човека!“ А другия безспорно е този на приятелката ми  — „Готово ли е кафето?“ — Това на всяко влизане на татката в продължение на поне 4 часа с тенджера с вряла вода за компресите, които ми слагаха на кръста, корема и перинеума. Всеки, минал през кухнята да носи вряла водя виждал кафеника със заврялата вече и я сипвал в тенджерата — и така … 4 часово кафе.

Малко по-късно се появи и другата ми приятелка и вече си стана истинско парти и същевременно много усърдна работа кипеше. Нещата напредваха — контракциите се засилваха, линията от ануса също се удължаваше и аз имах завидно добър тонус. Пробвахме различни други пози, защото краката ( колената най-вече) ме боляха, но всяка друга или забавяше темпото, или не се търпеше като болка… Нямаше смисъл да се противим — това беше позата. Редуваха се и тримата да ме натискат, местата за натискане в различните етапи бяха различни — това е много ценно да се показва на всички курсове за бременни според мен!

Контракциите ми бяха станали двойни първо — една след друга веднага, като втората започваше от долу нагоре. В последствие тези вторите преминаха в напъни и бяха доста гаднички — само горещ компрес ме спасяваше от тях. После се появиха и тройни, но третите не бяха нищо особено в сравнение с първите две. Между контракциите се изправях, за да ми почиват коленете и правех „смешните походки“, за да ускоря процеса. Предложиха ми да вляза в басейна поне да си отморя краката. Не исках. Не ми се искаше повече да се протака — исках си бебето сега! Говорих му постоянно и се закачах и с останалите — някак не можах да изпадна в никакъв транс, все си бях там, та даже и шегички пусках понякога. Нямах никакви съмнения, че всичко е наред и че съвсем скоро ще си гушкам бебето.

През цялото време не си поставих граница — не си казах час до който да се е родил, не си мислех и за болката, нито пък изобщо наричах състоянието си с тази дума. Като цяло ми хареса начина, по който се чувствах — силна, бодра и спокойна, просто трябваше да си мине определено време и това е.

В един момент вече ми предложиха да клекна и ако мога при следващия напън да помогна малко на главичката — виждала се вече, с мехура. Клекнах, но идея си нямах как да напъна — то тялото ми си вършеше само някакви неща, бебето му помагаше и аз изобщо не исках, а и не разбирах как да се намеся. Не разбрах как стана, но усетих нещо като убождане и после изведнъж се разплискаха води. Беглия мой поглед помни течност с белезникав цвят и вътре някакви белички парченца. Има филм, който още не съм гледала и затова бързах да разкажа какво помня, пък да видим после какво е било всъщност. Та — плисват водите напъните продължават, но не търпя в тази поза, решавам да седна на стола. Нещата с тоя стол все се забавяха, но в случая си ми беше нужна почивка, та не се противих. На следващия напън вече имах чувството, че някой се опитва да ме разкъса зверски, а на втория вече крещях като обезумяла, че ме боли и за първи път си го помислих… Момичетата веднага ми казаха, че се справям чудесно и просто да дишам, аз се успокоих и бебчето изхвърча като тапа — пак по спомен — мисля, че не можаха да го хванат даже. Появи се със силен рев, страхотна миризма, верникс и беше розов, голям и прекрасен! Татката го осмука пръв (за да прочисти дихателните му пътища), после ми го подадоха, аз се опитах да го сложа на гърда, но той имаше нужда да си пореве явно.

Завиха ни с някакви одеала и всички се засуетиха да почистват — кой себе си, кой пода. Незабравим старт за всички ни! Баткото беше възхитен! Не си спомням кога са го пуснали да влезе, но мисля, че си е бил там през цялото време. После ме пита дали много ме е боляло, но мисля, че не сме му навредили по никакъв начин с тази случка. Видя и се докосна до нещо истинско и го прие точно така — без вталясванията на майка ми, примерно…

Родилния стол е дървен и доста неудобен, та краката ми вече бяха поизтръпнали и много исках да стана вече от там. С две думи — да раждам и плацентата и да се свършва. Докато се суетяха за купа, за ръкавици… аз клекнах и тя се изхлузи от мен, не трябваше нито напън, нито контракция. Като се намери и купата ни преместиха на леглото в спалнята и там започнахме истинското опознаване. Бебундето засука и започна да се оглежда наоколо. Беше вълшебно! Още бях като замаяна и не можех много да асимилирам какво става, само знаех, че съм щастлива.

По-късно Я и В прегориха пъпната връв, а аз станах да се изкъпя и преоблека. Сложихме дрехи и на М, за огромна радост на батко му. Тази нощ сме спали доста и двамата — явно уморени от приключението, но на всеки сигнал от негова страна предлагах гърда. Много хищен сукач се оказа.

И така — днес става на 5 дни! Пъпната връв падна преди третия, кърмата ми се появи също горе-долу тогава — с две думи: Супер сме! Разкъсвания нямам, макар под секрет да споделям, че не си направих нито един масаж на перинеума. Явно основно значение имат все пак горещите компреси.

Нямахме теглилка първите дни, та сме го измерили на 2-рата сутрин — т.е. 3-тия ден и беше 3800. Подозирам, че се е родил към 4кг, защото до този момент беше изакал огромни количества мекониум. Дълъг го изкарах 53 см, но това е с уговорки — мога и повече, мога и по-малко да го „измеря“. На вид много ми прилича на баткото, та смятам, че са верни мерките — той беше 4050гр. и 54 см.

Пожелавам на всички ви такова истинско преживяване! Незабравимо за всички!

Комисията по здравеопазване към парламента и Министерство на Здравеопазването провеждат проучване колко жени и защо се интересуват от домашно раждане, за да решат дали да предприемат законодателни промени и да разрешат асистираното домашно раждане. Включете се ви Вие. Напишете защо решихте да родите вкъщи? Защо бихте искали да родите вкъщи? Защо мислите, че е важно да има асистиране при домашно раждане?

Изпратете три копия от писмото си, по възможност в хартиен вариант на:

1.   Комисията по здравеопазване
Председател: Десислава Атанасова
София 1169, пл. „Княз Александър I“ №1, зала 475
(+359 2) 987 46 49, (+359 2) 939 21 86,(+359 2) 987 87 68
health_committee@parliament.bg

2.   Министерство на здравеопазването
Министър Стефан Константинов
пл. „Света Неделя“ 5
София 1000
minister@mh.government.bg

Моля изпращайте копие и на нас!

3.   Родилница
жк. Овча купел,
ул. Камелия 6А (зелената порта)
София 1618
info@rodilnitza.com

Какво трябва да прави едно нормално, износено до термин, новородено човешко същество?

Първо, човешкото бебе би трябвало да се роди вагинално. Да, знам, че това не се случва винаги, но ние ще говорим само за идеалния, нормален вариант. Би трябвало да се раждаме вагинално, защото имаме нужда от добрите бактерии. Човешките бебета са стерилни, без бактерии при раждането им. Не е случайно, че се раждаме в близост до ануса — област, в която има много бактерии, повечето от които са добри и необходими за нормално чревно здраве и развитие на имунната система. И бактериите, които са там, са бактериите на мама, бактерии, срещу които тя може да даде антитела, ако се окажат от лошите.
Щом се роди бебето, то би трябвало да отиде при мама. Веднага, върху гръдния й кош. Гръдният кош, точно между гърдите, е естественото убежище на новороденото бебе. (Интересен факт: нашият сърдечен приток, колко кръв циркулира във всяка една минута, се доставя до места, които са важни. Голямо количество отива към бъбреците всяка минута, около 10%, и 20% отива към мозъка ти. При една току-що родила жена, 23% от кръвта отива към гръдния й кош – по-голямо количество, отколкото към мозъка. Тялото мисли, че това място е важно!)

Тази гръдна област дава топлина. Бебето използва тялото на мама за температурна регулация от стари времена. Защо да спира да го прави? При всичкия този приток на кръв естествено, че ще бъде топло. Бебето може да използва мама, за да се стопли. Когато бях на стаж, ние слагахме студено бебе под нагряваща лампа, което представлява машинка за затопляне, поставена до мама. Сега, след като узрях, си мисля, че, когато казват, че детето е под  нагряващата лампа, всъщност е под мама. Това не би ми харесало. Харесва ми децата да са сгушени върху мама.

И така, сега имаме чисто ново бебе върху затоплящото устройство – мама. Това дете не е гладно. Да доведем гладно дете на този свят е лош план. И наистина ако те бяха гладни, можете ли да ми обясните защо децата ми изсмукаха всички живителни сили от мен през тези последни седмици от бременността? Надявам се, че са получавали храна все пак, или всичко е било дразнещо и болезнено напразно.

Всеки животински вид си има инстинктивно поведение, което позволява на малките да порастнат големи и да продължат вида. Нашите деца се раждат на този свят, имайки нужда от защита. Защита от болести и от хищници. Да, хищници. Нашите деца не знаят, че са се родили в любящо семейство през 21я век – всичко, което знаят е, че е 2-и век и те са в пещерата, заобиколени от тигри. Нашето инстинктивно поведение на човешки бебета е, че трябва да ни помогнат да останем защитени. Бебета получават защита от болести и тигри, като лежат върху гърдите на мама. Предполага се, че сме дали малко добри бактерии на бебето при излизането му през родовия канал. Това е първата стъпка към защитата от болести. Следващата стъпка е да получи коластра.

Новороденото бебе върху пазвата на мама ще си повдигне главата, ще си оближе ръцете, може би ще се отърка в мама, ще си близне ръцете пак и ще започне да се плъзга към гърдата. Децата предпочитат контраста между светло и тъмно и избират кръговете пред всички останали форми. Помислете само — там има тъмен кръг наблизо.

Потта на мама мирише като околоплодната течност и тази миризма е по ръцете на детето (защото никой не го е къпал още!), като бебето използва вкуса от ръцете си, за да проследи миризмата на мама. Секрециите, които идват от ареолата (тъмния кръг), миришат по подобен начин и помагат на бебето да стигне до гърдата, за да получи коластра, която ще подхрани добрите бактерии и ще го предпази от инфекция. Децата могат да засучат сами. Убедете се сами! И ако имаш нужда от коластра, само за да нахраниш бактерията, а не себе си, не ти е нужна много. И това наистина е така, защото децата не са гладни и защото кърмата не е храна!

Говорим за нормални бебета. Кърменето е нормално. Бебетата са създадени да правят това. Без значение дали е 2009 г. или 209 г. сл.н.е. всички деца биха направили едно и също: ще се опитат да намерят гърдата. Кърменето не е специален сос или магическа отвара. Не е най-доброто. Просто нормално. То е създадено за нуждите на беззащитното човешко бебе. И нищо друго създадено да го замести не е нормално.

Коластрата също активира неща в бебешката стомашно-чревна система и след това спомага за растежа на тимуса (ендокринна жлеза). Той е част от имунната система. Растежът на тимуса е важен. Кърма = голям тимус = добра имунна система. Коластрата също е богата на вещество наречено Секреционен Имуноглобулин А (SigA). Той се произвежда през първите няколко дни от живота и представлява защита от инфекция, по- специфична от мама. Клетки в червата на мама наблюдават какво навлиза в тях и дали има инфекциозни клетки. Специална клетка в червата на мама, наречена плазма клетка, се запътва към гърдата и я подпомага да произведе SIgA в млякото, за да защити бебето. Ако майката и бебето са заедно, например на гърдите на мама, тогава бебето е защитено независимо на какво са изложени двамата. Бебетата трябва да са с мама.

А, и за тигрите. Какво за тях? Дефинирайте „тигър” както си искате. Но, ако сте бебе без умения за самозащита, с рефлекс, който ви позволява да сграбчите мама, когато се стреснете от нещо, особено ако има повечко коса, да останете с мама е логичното нещо. Бебетата усещат разликата между бебешко креватче и човешка гръд. Когато бебетата се разделят от техните майки, техният отговор е „отчаяние – оттегляне в себе си”. Частта с отчаянието идва когато са сами, отделени. Децата изразяват гласно желанието си да не станат храна на тигрите. Когато ги вдигнат на ръце, те спират да плачат. Те са защитени, на топло и сигурно място. Обаче ако на този отчаян плач не бъде отговорено, те се оттеглят в себе си. Те изстиват, отделят огромни нива на стрес хормони, понижават сърдечния си ритъм и затихват. Това не е добро за бебетата. Тогава се превръщат в някой, който е отвъд отчаянието. Нормалните бебета искат да ги носят непрекъснато.

А кога ловуват тигрите? През нощта. Няма никаква логика децата ни да искат да спят през нощта. Могат да ги изядат. Няма нищо кой знае колко хубаво в деца, които спят през цялата нощ. Би трябвало да се събудят и да намерят бодигарда си. През деня няма чак толкова заплахи. Те спят по-добре през деня. (Помислете си за собствените ни реакции на нашите си тигри – проблемите със съня са основна част от стреса, депресията и тревожността).

За съня… Моето предположение е, че всеки спи с децата си – независимо дали е собствен избор и независимо дали си го признава. Глупаво е ние като медицински лица да казваме „Не спете с бебето си”, защото всички го правим. Понякога е случайно. Понякога е нарочно. Децата се гушкат, усещането е правилно, а вие сте изморени. И така нормалните бебета са кърмени, стоят на гърдата, искат да бъдат носени и спят по-добре, когато са с родителите си. Изглежда ми нормално. Но има разлика между нормално бебе и такова, което не е. Безопасният сън означава, че ние сме трезви, в леглото, а не на дивана или фотьойла, кърмейки, а не пушейки… Нормалните неща. Ако обстоятелствата не са нормални, тогава спането с бебето не е безопасно.

Този контакт гръд до гръд служи още и за развиване на мозъка. Нашите деца имат точно толкова мозъчни клетки, колкото са имали и по време на 28-та гестационна седмица. Там е джунгла от чакащи да се свържат клетки. Това, което правим като човешки същества, е да създадем прекалено много клетки и след това да се отървем от тези, които не използваме. Имаме около 8 зърна, опашка и ципи на ръцете си в утробата. Ако всичко се развие добре, не би трябвало да ги имаме след раждането. Създай в изобилие и разкарай това, което не използваш. И така, докато се гушкате, вашето дете свързва щастливите мозъчни клетки и да се надяваме, че премахва „лошите“. Кърменето кожа до кожа е и за изграждане на връзки в мозъка. Не за храна.

Защо продължавам с това? Защото все повече майки избират да кърмят. Но повечето жени не вярват, че тялото, създало това прекрасно бебе, може да изхрани същото това дете и започват да дохранват с адаптирани бебешки млека, създадени да бъдат храна. Защо не вярваме на телата си след раждането? Не знам. Но непрекъснато чувам, че адаптираното мляко се ползва, защото „Аз просто не го задоволявам.” Разбира се, че го правите. Бебетата нямат нужда да ядат през цялото време. Те имат нужда да са с вас през цялото време – това е най-върховното удовлетворение.

Бебето на гърда развива имунната си система, активира тимуса, запазва топлината си, чувства се защитено от хищници, има нормална схема на спане и развива мозъчната си система, и (между другото) получава храна по време на този процес. Те не са гладни – те се подчиняват на инстинкта. Инстинктът, който ни позволява да оцелеем и да създадем повече себеподобни.

Отидох на нещото, което са нарекли „Училище за родители“ в бившата Тина Киркова с няколко важни за мен задачи: да разгледам обстановката и да чуя какво говорят като принципи за процеса на раждане („Тина Киркова“ беше „план Б“ при моето раждане) и да разбера как се движат нещата с Информираното съгласие, да раздам брошури и да проверя евентуални възможности за оставяне на такива на място. Смятах, че покрай високопарните изявления относно „Пакет Естествено раждане“ и подобни са влезли поне малко в час. Уви…

Закъснявам, влизам в зала с 15-тина бременни, някои с придружители — всички седнали и чинно записващи нещо, диктувано с малко просташки (взиман за неформален) маниер от руса дама, запретнала престилка над бедрото си и седяща върху нещо като катедра. Заслушвам се — диктуват се принадлежности, нужни на родилките при постъпване в болница… „Четка за зъби, чаша, вилица, лъжица… “ — оглеждам се, наистина всички си записват!

Решавам да не се настройвам предварително и се опитвам да гледам русата дама отпред в очите докато диктува. Тя се притесни… Не обичам хора, които не могат да гледат в очите, за мен са потенциални лъжци. Пак решавам, че се самонавивам и забождам поглед в моята тетрадка. Стигаме до „разясненията“ относно нормално раждане. „Идвате в болницата, кабинет… — там подавате документи и после отивате в кабинет … — там ви преглеждат, правят ви тоалет и клизма.“ Започва дълго разяснение защо искат да бръснат родилките и как да не го правят сами, защото не виждали до там, ако пък решат — да ползват еди-каква-си-марка депилатоар или кола маска, или… Оглеждам се, защото не вярвам, че това наистина е разговорът и пак виждам как всички чинно записват.

Явно на мен нещо не ми е наред, продължавам упорито да дращя едно цвете в моята тетрадка и да слушам. „Знам, че в Англия не правят клизма, но тук ние правим! И ви препоръчвам, освен ако не искате бебето ви да се роди с вашите изпражнения по лицето!“ Тук аз много силно стисвам зъби, за да не попитам как точно става това, чисто физически, когато майката в болницата е прикачена по гръб към легло, а бебето излиза от отвор мааааалко по-нагоре… Нейсе. Чули са все пак, че е възможно, а на аудиторията само това и трябваше, за да си запишат чинно как клизмата е задължителна. Нищо не споменаха за правенето й със студена вода, за което ние сме чели поне 4–5 разказа из този форум и други в други форуми. Не се сдържам и питам: „Това задължително ли е?“ Не било, дори не можа да констатира от кого точно излезнаха тия еретични думи…

Стигаме до предродилна зала. Питам: „Може ли родилката да не е легнала, да се разхожда, да заема различни пози?“ Този път ме „хвана“. Стрелване с поглед, следва руса отровна усмивка… „Възможно е, разбира се! Но на всеки 2 часа се правят вагинални прегледи и през някакъв период се мерят тонове.“ „А това задължително ли е?“ — „Да, задължително!“

Минаваме към подписване на документа „Информирано съгласие“. И то било задължително. Питам: „А не е ли по-добре все пак не точно в този момент да се запознава родилката със съдържанието му, не може ли предварително да е снабдена с документа и да е обсъдила с лекаря и съпруга си с какво е съгласна или не?“ Опит за увъртане и замотаване около темата, на което друга дама от аудиторията се включва и пита: „Не може ли да ни дадете документа „Информирано съгласие?““ Русо объркване и „Ами ако сега ви го дам, вие ще го пазите ли до раждането?“ „Дааа“ — веднага сме съгласни и тя обещава. Наложи се 5 пъти да я подсещам по време на обиколката, но все пак се сдобихме с 3–4 листчета. Няма нищо за процедури, няма нищо за рискове, няма нищо смислено в тях…
В „лекцията“ следва хитът, че е задължително да се ражда легнал (уж не точно по гръб, а на легло с 30 градуса повдигната облегалка, но не го видяхме това — имаше си съвсем плоски магарета във всички родилни зали, които видяхме). „Защо?“ — питам. „Ами така е, ние сме ги учили тези неща, така е физиологично.“  Казвам: „Ако е за удобството на екипа, не е ли възможно майката да застане на четири крака пак на магарето качена.“ С извинение, задникът ѝ би бил дори на по-удобна височина за прегледи и прочее. „Неее, ще се задуши бебето…“ Те ги разбирали нещата, така е физиологично. На нас с тоя интернет ни размътвали мозъците, но „специалистите“ си знаели работата. Казвам „Аз понеже чета и книги, тук имам една и в нея пише, че е точно обратното това, което казвате.“ Опулване, празен поглед и: „То, защото е английска“. „Ама те не са ли „физиологични“ англичаните?“ Нямало време за повече въпроси, че и обиколка имаме да правим…

Толкоз за комуникацията със „специалистите“. Празен поглед, който ме уплаши, но и за секунда помислих, че все пак ще разбре, че нищо не знае. Не и този път — незнание и самочувствие на всезнаещ и всеможещ — за мен по-страшна комбинация няма. Лаик със самочувствие на майстор! Усетих силата на това. Разбрах с тялото си, защо убиват хора. Ужасих се, наистина! И на тоя фон тази нощ ми се случи чудото да видя истинско раждане, да усетя знанието и силата и да стана напълно сигурна, че ще отида в болница вероятно само, ако ме закарат в безсъзнание.…

Още малко за самата лекция и обиколка.

Голяма част от аудиторията бяха друг тип хора, както вече намекнах. Имаше само две, които зададоха смислени въпроси и настояваха за конкретни отговори. Няколко бяха избрали секцио, други се съгласиха с „русото светило“, че щом носят очила и те ще минат под ножа, а третите бяха просто дошли сякаш за списъците с четките за зъби и лъжиците.

Много надълго се разговаряше за упойките, които също бяха представени като задължителни. Ако аз не бях там да задам въпроса „А това задължително ли е?“, сигурна съм, никой не си прави труда да уточнява. Можело без спинална или епидурална, щом настояваме, само с аналгетици… Пак „Задължително ли?“ „Е, не…“ Абокат обаче не можело да откажеш, ние не сме виждали, но тя понеже е светило такива вени е виждала, на такива колабирали жени, че просто било задължително! Имаше въпрос за пъпната връв, дали могат да я изчакат да спре да пулсира — пак с тоя интернет. Това били глупости и даже можело да е опасно. Имаше цветущи истории и за „задушени“ бебета, защото майките не напъвали както им казвали и т.н.

На излизане от „лекцията“ раздадох брошури, видяха ме, но никой не попита какво е това или пък ми направи забележка.  Не питах дали мога да оставя, не виждах смисъл, бях сигурна, че ще ги изхвърлят веднага.

И тръгнахме на обиколката…

При ваната се спряхме повече, нали си я рекламират. Не можахме да стигнем до конкретен отговор кога и как решават да извадят родилката от водата, защото по неофициална статистика над 50% от плануваните за водни раждания завършват пак на магарето. Те били специалисти и те определяли. Разни забавни данни цитира по едно време — когато пулсът на бебето паднел под 140 вече било рисково… Аз пак заизваждах книгата да показвам, че там хората коментират като причина за евентуално транспортиране в болница пулс 70–60. Но нали нямало време, обиколка имаме да правим…

Най-страшното беше, че после цялата тая сюрия хора взе да се размотава из родилните зали и отделенията — включително минахме през „заета“ зала, естествено от жена, избрала лекар и епидурална, разкрачена неестествено срещу вратата (покриха я с чаршаф заради групата) и уж много доволна, макар очите ѝ да бяха пълни с ужас. Русото чудо не пропусна да излюбезничи и да попита как е, доволна ли е и т.н., на което родилката само шокирано кимаше с глава.

Минахме и през стаите, до една заети с родилки и новородени! Е, за това ако не трябва изрично подписано „Информирано съгласие“! Малки, току-що появени човеци, изложени дори само на енергията на 25 чужди човека — недопустимо е! Да не говорим за всички бактерии, вируси и подобни. Ама нали не сме влизали съвсем вътре, само през вратата им гледаме, нали сме били с калцуни… Много ме хвана яд, честно! На мен, ако някой така ми нахълта бих го застреляла вероятно!

Отвън бременната, която питаше за пъпната връв, ме спря да ме разпита и говорихме по-дълго за техните виждания и притеснения с мъжа ѝ. Дадох ѝ адреса на блога и форума ни — да чете и да задава въпроси. Другата, която запита за ИС ми каза, че вече има брошура, но не разбрах от къде.

Надявам се все някога да има положителна страна и на болничното раждане, за съжаление не го виждам в близко бъдеще. Те не знаят и не искат да научат нищо друго. Аз нямам медицинско образование, просто чета литература и въпреки всичко поне съм чувала за няколко различни „родилни теории“. Празния поглед на „светилото“ Силвия Савова, която впрочем е не повече от десетина години по-възрастна от мен, говореше за нежеланието да се почувства незнаеща и респективно абсолютно изключената възможност да се зарови да търси информация. А уж младите били прогресивни…

Европейският съд за правата на човека разглежда въпроса за асистирано домашно раждане през Декември 2010 в решение по делото на Ана Терновски срещу Унгария (Ternovszky v. Hungary, ECHR, дело номер 67545/09). Ана Терновски завежда дело срещу Унгария през 2009 година, като в жалбата си посочва, че е нарушен член 8 и член 14 от Европейската конвенция за правата на човека, поради това, че тя няма достъп до професионална помощ за планирано домашно раждане и така се нарушава правото й на личен живот.

Съдът разглежда жалбата относно член 8 от Конвенцията. Член 8 гласи, че „всеки има право на личен живот.” Това право на личен живот, според съда включва правото на уважение за решението на човек да стане или да не стане родител. Това решение включва и избор на обстоятелствата, при които човек става родител, в това число и къде да се роди детето му. С други думи според Съда изборът да родиш вкъщи е човешко право, защитавано от Конвенцията. Това право включва и достъп до квалифициран персонал за асистиране при домашно раждане. За съда, законодателство, което се опитва да разубеди или забрани на медицински професионалисти да съдействат за домашно раждане нарушава правото на родилката за уважение на личния й живот.

Съдът посочва също така че държавата трябва да предостави адекватна правна защита на правото на личен живот. Държавата трябва да осигури правна и институционна среда, която подпомага правото на майката да избере къде да роди. Според съда, това включва правна сигурност, че изборът е легален, и не подлежи на санкции, директно или индиректно. Държавата има голяма свобода да регулира асистирането при домашно раждане, но това регулиране трябва да осигури точния баланс между интересите на обществото и правата на жената.

В Унгария вече е факт правната рамка, която гарантира на жената правото да използва квалифицирана медицинска помощ при раждане вкъщи. А кога ще се случи това и в България? Трябва ли и българска жена да заведе дело в Страсбург срещу България, за да стане ясно на цял свят, че правата на родилките в нашата държава не се спазват?

До кога жените ще имат избор само между неасистирано раждане вкъщи или болнично раждане, при което се нарушават основните им права, изискват им подкуп и въпреки това не получават нужната медицинска грижа? Избор ли е това наистина?

Темата на Световната седмица на раждането тази година е свързана с правата на жената да избира обстоятелствата около своето раждане и със зачитането на личната свобода на родилката. Група „Родилница“, Сдружение „Естествено“ и много други организации в България отбелязват Седмицата на раждането с редица събития, които целят да привлекат вниманието към необходимостта от уважение във всеки един аспект, свързан с процеса на раждане и неразделимата двойка мама-бебе.

Програма на седмицата

СОФИЯ

14.05.2011 г., събота
12:30 –14:00 — Център „Естествени идеи“ (ул. Московска 27Б)
Раждането – активно и позитивно!
Презентация за естественото раждане и дискусия с лекари и акушерки
Събитието ще се води от д-р Тияна Николова, акушер-гинеколог, д-р Дарина Банчева, акушер-гинеколог, Емилия Казълова, акушерка и Олга Дукат, дула. Ще бъдат обсъдени следните теми:
– Предимствата на естественото раждане
– Какво означава активно естествено раждане
– Какво е възможно и какво не в болничното заведение
– Кога естественото раждане не е възможно и как въпреки това то може да бъде активно и позитивно преживяване за жената
– Важността на ефективната комуникация между медицинския екип и родилката
– Какво е план за раждане
– Каква е ролята на дулата
Център „Естествени идеи“ на ул. Московка 27Б. Входът е свободен, но участието в събитието е само с предварително записване на info@estestveni-idei.com. Местата са ограничени!

Конкурс за снимка „Как се подготвям за моето позитивно раждане„
Конкурсът ще продължи до края на май и ще се проведе на стената на „Естествени идеи“ във Фейсбук. Условията за участие ще намерите тук.

15.05.2011 г., неделя
18.30 — Йога студио Янтра (ул. Незабравка 33)
Прожекция на филма Birth as a Human Right Issue. Изключително красив филм, засягащ и правото и свободата на избор по отношение на раждането. Дискусия по филма.

16.05.2011 г., понеделник
18.30 — Офисът на Естествено (ул. Тодор Стоянов 27)
Практически семинар за алтернативно обезболяване и ролята на дулата по време на раждане. Реалните възможности в българските болници. Водещи: Ива Драганова, Елена Кръстева

17.05.2011 г., вторник
Сайтът на Естествено.
Разкажете ни за медицински специалисти, които зачетоха правото ви на избор по време на раждането. В края на седмицата ще съберем разказите и ще ги изпратим до съответните медицински заведения. Чрез тази инициатива искаме да изразим благодарност към медицинските лица за зачетени наши права в толкова специален момент като раждането. Също така, да им покажем колко важно всъщност е било някое тяхно действие за запазването на добър спомен от раждането ни. Всеки от нас може да потърси в спомените си и да намери нещо, за което да благодари. Нека им подадем тази обратна връзка, за да разберат колко е важно за нас да се съобразяват с нуждите ни. За улеснение сме създали кратка бланка, която можете да изтеглите от тук и попълните. Изпращайте ни я на: info@estestveno.com.

19.05.2011 г., четвъртък
18.00 – Йога студио Янтра (ул. „Незабравка“ 33).
Креативна група на тема „Моето раждане“ за бременни и майки с деца от 0 до 2 години. На тази група ще погледнем към своето бъдещо или минало раждане по един по-различен начин. Ще можем да споделим това, което ни е харесало/не ни е харесало; своите мечти и спомени; ще изразим преживяванията и чувствата си чрез рисуване. Елате, за да поговорим и рисуваме заедно за своето раждане! Тъй като местата са ограничени, моля записвайте се на: any.atanasova@gmail.com.

21.05.2011 г., събота
13.00 — Училището за бъдещи родители „Ние създаваме радост„
Участие в училището за родители на АГ Болница д-р Щерев — „Предимствата на естественото раждане“. Презентация от Център „Естествени идеи“ в училището за бъдещи родители „Ние създаваме радост“. Училището започва в 11:30, презентацията е от 13:00.

22.05.2011 г., неделя
11.00 — Борисова градина, Хепънинг „Раждането — право на избор“

29.05.2011 г., неделя
13.30 — пред Руската църква
Красотата на бременната жена — безплатна фотосесия на открито.
Бременността е неповторим, много красив, но и доста кратък период. Нашето тяло притежава удивителни способности да се променя и именно тогава изглеждаме изключително женствени и красиви. Нека да запазим тези прекрасни спомени за дълго време!
Ще се срещнем пред Руската църква и ще се снимаме на открито. При лошо време събитието ще се проведе в Център „Естествени идеи“. Участието е с предварително записване на info@estestveni-idei.com.

ВАРНА

15.05.2011 г., неделя
11:00ч. – 13:00ч. — Културно-просветен център „Начало”
* Лекция „Значение на раждането за последващия живот на човека” – водещ Диана Димитрова, Мед. колеж — Варна
* Прожектиране на филма “Birth as a Human Right Issue” — изключително красив филм, засягащ и правото и свободата на избор по отношение на раждането.
* Дискусия

18.05.2011 г., сряда
17:30ч. – 19:30ч. — ЦДГ „Слънчо”
* Успешни родилни модели
* Дулата, като помощник при раждането. Роля и възможности в България
Мария Христова-Мариша, Сдружение „Естествено”
* Демонстрация на традиционните техники в помощ на раждането.
Галина Стамболиева, Група „Родилница„
Татковците са добре дошли. Двойките ще имат възможност да изпробват различни техники за комфорт и естествено подпомагане на раждането.

20.05.2011 г., петък
17:00ч. – 20:00ч. — ЦДГ „Слънчо”
* Шестте здравословни практики при раждането
Милена Дянкова, Група „Родилница„
* Творческа работилница „Моето раждане”
Ивелина Кръстева, психолог.
Ще поговорим за доказано полезните практики при раждането. Ще Ви насърчим да погледнете на раждането по нетрадиционен начин, да създадете своята визия за него и… да се изненадате. За по-добра организация на събитието, запишете се предварително на milena.ld@gmail.com и тел.: 0888 864 973.

За всички събития — такса за участие 2 лв

БУРГАС

17.05.2011 г., вторник
10:00 — 12:00 — Младежки културен център, ул. „Гладстон“ 47
Среща с изключителния специалист акушер-гинеколог, д-р Антонио Душепеев, Началник „Родилно отделение“ към МБАЛ — АД — Бургас. Теми на срещата са различни и непознати на българката начини и места на раждане, избора на различни пози по време на 1-ва и 2-ра фаза на раждане, за въздействието на раждането върху личността и живота на бебето. Организатор: Училище за родители “ МАМА“- БУРГАС. За повече информация тук.

20.05.2011 г., петък
10:30 — Бар „Нико“ (ул. Райна Княгиня 14)
Среща за бъдещи родители на тема „Раждането — физиологично или оперативно?“ Организатори са Камелия Маринова от „Училище за бременни Мами“ и Милена Христова от училище за родители „Мечта.“

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

16.05.2011 г., понеделник
18:00 — Център „Happy Mums“ (ул. Марно Поле 23, ет. 5)
Прожекция на филма „Раждането като бизнес.“ Филмът е заснет в САЩ, но голяма част от проблемите, които са засегнати в него, са актуални и за много други държави по света, включително и за България. Вход 5 лева. За повече информация тук.

25.05.2011 г., сряда
14:00 — Център „Happy Mums“ (ул. Марно Поле 23, ет. 5)
Безплатен курс за бременни „Обезболяване на раждането с техника на дишане по Ламаз.“ В курса се усвояват техники, които подпомагат преодоляване на болката в хода на първия период на раждането. Лектор Диана Димитрова. За повече информация тук.

25.05.2011 г., сряда
17:30 — Център „Happy Mums“ (ул. Марно Поле 23, ет. 5)
Представяне на книгата „Пренатална и перинатална психология: Програми за родителска подготовка“ с автор Диана Димитрова. За повече информация тук.

Програмата продължава да се попълва. Очакваме включване от други организации и градове.

Следете www.estestveno.com и www.rodilntitza.com.