За принцесите, замъците и рошавият пясък

Мечтаех си … да стана куклена актриса.

Да се радвам на блясъка в очите на децата, на искрените им и неподправени аплодисменти.

Да съм известна и обичана, и много търсена, дори и в малък провинциален театър.

И станах…. но не бях щастлива. Не беше точно както си го представях. Играех принцеси, снежанки, червени шапчици и получавах заслужени аплодисменти.

А нещо липсваше.

Когато се роди дъщеря ми разбрах какво ми е липсвало и какво ще ме прави щастлива. Разбрах че съм искала да само едно – да бъда майка. Мечтата ми се сбъдна. Аз пак съм куклена актриса, но само за децата ми. Разбрах го в мига, в който видях пламъчетата в очите им след първата прочетена от мен приказка.

Разказвам за принцеси, за снежанки и червени шапчици и да се радвам на най хубавата публика – на моята принцеса и на моя рицар. Строим заедно въздушни замъци, и не само въздушни.

Правим едни такива голееееми кули от най пъстрите парченца. А вътре има принцеси, феи, рицари, дракони и вещици. И се борим с тях. И го побеждаваме. А очите ни са пълни с блясък, радост, игриви пламъчета на щастие и възторг.

Сега строим и кули от пясък. С най-хубавия пясък – с рошавия. Когато си минал с греблото през него, той не е като косата, ами става рошав и много пухкав, като захарен памук. А кулите са пеперуди, самолети, рибки, костенурки.

Такава кула могат да измислят само деца – чисти и непокварени от живота, такива каквито винаги съм искала да имам и се радвам, че ги имам.Чисти като пролетна сълза, през която слънцето се пръска на хиляди малки светлинки и озарява душата ми.Искрени, като пламъка, който ти сгрява душата и изгаря едновременно

.Възторжени при вида на една пеперуда, прелитаща над главите им, една дъга простряла снага по цялото небе, на един кос, чуруликащ срамежливо някъде в дървото горе. Пищящи от радост при вида на една проста люлка и една пързалка и нетърпеливи да изпробват един през друг, един след друг и ако може заедно и всичко наведнъж. С непресъхващи от жажда за ново очи и щастливи. Най-вече щастливи.

Затова и аз съм щастлива. Най-щастливата майка, каквато винаги съм искала да бъда.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.