8-ми март е, но няма нужда от цветя

8-ми март е, но няма нужда от цветя.

Днес е Денят на Жената. Както всеки друг официален Ден и той има за задача  да ни припомни нещо, което е важно да не се забравя. Какво?

Историята на 8-ми март започва в началото на миналия век. Отначало се  празнува в края на февруари. По-късно, в Копенхаген се решава да има такъв  международен ден, който да чества движенията за правата на жените и да помогне за постигане на тяхното равенство в обществото – на този етап актуалните теми са били правото на глас, на работа, на образование и на участие в правителството. Българките получават универсалното право на глас едва през 1947г. (години по-късно от държави като Албания, Турция и Румъния).

Днес трябва да си спомним жените, които са се борили ние да приемаме тези права като даденост.

И все пак, Денят на Жената не спира до там. С основните си права под мишница и с по-бодра крачка, идва време да се преборим и с трудно видимите проблеми, с които се сблъскваме всекидневно. Всяка четвърта българка преживява домашно насилие; носим рекорда на най-много заляти с киселина жени в ЕС; „представителното“ ни правителство все още не успява да ни представи; дискриминирани сме по възраст и заплата на работното място; сексуалният тормоз не присъства като престъпление в наказателния ни кодекс; изнасилването продължава да бъде повече срам за жертвата, отколкото проблем за изнасилвача; момичета и жени биват продавани и изнасяни като добитък из задните улички на България.

В частност, повечето раждащи жени се сблъскват с безцеремонно потъпкване на защитените им от закона права. Основни права като това на информирано съгласие преди да им бъде извършена процедура, на уважение и свобода от физическо насилие.

Днес е ден за жената не като майка или обект на любов. Днес е ден на Жената като Човек, който все още се бори за равенство в дълбоко патриархалното ни общество.

Оставете бонбонките и цветята…..
Споделете какво пожелавате на жените в този ден?

2 коментара »

  • abendstern казва:

    За правото на избор

    Боса съм. Пред печката. Варя яйца за закуската. Без значение кой ден от седмицата е, дали е празник или делник.
    Варя ги с удоволствие. За моите любими хора. За мен.
    Аз съм майка, домакиня и работеща. Имам избор кога коя да съм. Имам избор, защото преди 100тина години групи от жени надигнаха глава и се втурнаха в борба с патриарсите, за да извоюват стъпка по стъпка сегашното ми право на избор – дали да съм само майка, дали само домакиня или работеща.
    Борбата не е спряла, няма и да спре.
    На много места по света продължава потъпкването на правата на жените като личности, да не споменавам за липсата на избор.
    На много места продължавата да се отнасят към жените като към парцали, с които могат да се избършат дневните несгоди от мъжките души.
    На много места продължават да се мачкат и насилват жените дори в най-хубавия ден от живота им – раждането на децата им.
    Но… на много места по света има групи от жени, които не спират да се борят това отношение да се премахне. Да се изчисти насилието над жените във всяка една ситуация от живота им. Да се даде възможност на всяка една да се радва на правото на избор. На свободата да бъде равна и да получава наравно с мъжа достойно заплащане за труда, който полага.
    А аз…
    Аз съм просто щастлива. Че ги е имало и ги има тези жени. Че мога да се насладя на правото си на избор.
    Че мога да бъда и майка, и домакиня, и работеща.
    И да варя яйца на закуска.
    Боса пред печката.

  • Гая казва:

    8-ми март, Ден на Жената – плакат на едра майка в зеленикав гащеризон насред полето със сърп в ръката. Това бе идеята ми за празника – ирония и присмех.

    Днес искам да се извиня на жените преди мен, които са се преборили със статуковото, за сляпотата си около моята история като такава; че приемах права, които са ми много скъпи , за даденост.
    Искам да благодаря на мъжете които са подкрепили нашата кауза и са маршрували рамо до рамо със суфражетките из света, и които продължават да са до нас и да изискват нашето равенство от обществото.
    Днес също така обещавам да не си мълча когато видя несправедливост към сестрите си, както и да не съм безпристрастна към невероятните трудности които срещаме по света, единствено защото сме родени жени.
    Спомням си. Силна съм. Достойна и с широко отворени очи. Жена и човек.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.