Анкета за установяване на практиките за ПЪРВИ КОНТАКТ – кратък анализ на резултатите

АНКЕТА  ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАКТИКИТЕ ЗА ПЪРВИ КОНТАКТ МЕЖДУ МАЙКИ И БЕБЕТА В БЪЛГАРСКИТЕ БОЛНИЧНИ ОТДЕЛЕНИЯ

КРАТЪК АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

 

Едва една седма от новородените бебета в българските болници не са били отделени от майка си в първия час от живота си след раждането, а над една трета са били закърмени повече от шест часа след раждането си.

Това показа анкета сред повече от 5000 жени, родили през последните три години в България. Анкетата е проведена под формата на онлайн допитване през декември 2015 година от Мрежа от неправителствени организации, работещи в сферата на майчиното здравеопазване. Темите във въпросника засягат практики за контакта на новороденото с майката, утвърдени от препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и международните организации за детско и женско здраве – Американската педиатрична асоциация (АПА), Международната федерация по акушерство и гинекология (FIGO), УНИЦЕФ, Национален институт за здраве и грижи (NICE) и др.

Общият извод е, че много от тези практики не се прилагат оптимално или не се спазват изобщо в голяма част от родилните отделения в страната.

Първият контакт между майката и новороденото се осъществява непосредствено след раждането, като бебето само леко се подсушава и се поставя голо върху кожата на корема на майката и остава там най-малко за един час. В 86% от случаите (фиг. 1) тази връзка между новородените и майките в първия час след раждането е нарушена.  Тревожен е фактът, че при разделените двойки майка-бебе в повече от половината от случаите става дума за вътрешен регламент и организация на болницата.

pie35

Сред доказаните ползи от практиките за необезпокояван първи контакт, препоръчани от горе-изброените международни организации са:

  • за новороденото – по-добра терморегулация; по-добри показатели на сърдечната и дихателна честота; по-високи нива на кръвна захар; по-добър имунитет; по-ниско ниво на стрес; по-успешен старт и по-дълга продължителност на кърменето, както и доказано благоприятно въздействие върху психо-емоционалното развитие на бебето;
  • за майките – по-качествено и навременно контрахиране на матката, което намалява кървенето и риска от кръвоизливи след раждане; намалява се рискът от следродилна депресия и се улеснява изграждането на връзка с бебето.

pie34

Повече от две трети от анкетираните намират за необходима промяната на практиките на болницата относно осъществяване на първи контакт:

Едно от предимствата на осъществения първи контакт е навременното слагане на новороденото на гърда. Според анкетата около 60% от майките, които са осъществили първи контакт, са закърмили бебето си до час след раждането, това прави обаче само около 8% от всички анкетирани майки.

Над 20% от майките, дали свободен коментар на цялата анкета, споделят, че получаваната в болниците информация относно кърменето в ранните дни от живота на бебето е противоречива, остаряла или напълно невярна. Също така се отчита нежелание за съдействие и дори предлагане на адаптирани млека като „по-добрата алтернатива”. Това е в разрез с препоръките на СЗО и останалите международни педиатрични организации.

Около 30% от участващите в анкетата са споделили в свободен текст своите впечатления и подробности от преживяването си да родят в българска болница – както в позитивен, така и в негативен аспект.

Като особено проблематични се открояват областите (дяловото разпределение е спрямо отговорилите на този последен въпрос):

  • кърмене – 20.7% от отговорите,
  • затруднена комуникация между медицинския персонал и родителите – 6%,
  • отрицателно отношение от страна на медицинския персонал – 15%
  • неоптимизирана организация в лечебните заведения, което води до необосновано дълга раздяла на майки и бебета, по-ниско удовлетворение на родителите от раждането и болничния престой, както и до потенциален риск за здравето на бебетата – 11.7%

 

15 на сто от предоставилите своите впечатления споделят информация за негативно отношение на лекари и акушерки в родилните отделения към майките и техните бебета. То се изразява в получаване на недостатъчна или дори никаква информация за състоянието на бебето (особено в случаите, когато то изисква допълнителни медицински грижи), неглижиране на тревогите и мнението на родителите, грубо и арогантно поведение на медиците.

Подобни споделяния се отнасят в голяма степен до държавните болници и случаите, в които родителите не са заплатили за услугата „избор на екип”, както и от страна на медицински лица, за които такава услуга не е предвидена – неонатолози и акушерки.

За съжаление това превръща раждането вместо в радостно – в травматично психологическо преживяване за родителите. Много майки описват периода около раждането на децата си и последвалия болничен престой като травмиращ и оставящ дълготрайни психологически последствия, в някои случаи водещи до страх от последваща бременност и раждане или дори отказ от повече деца.

Възможните решения

  • внедряване на добри практики за първи контакт във всички болнични заведения, но особено в държавните и общински болници, където се случват значително повече на брой раждания, но и се срещат повече проблеми;
  • вписване на първия контакт между новороденото и майката в медицинските стандарти по неонатология и акушерство и гинекология от Министерство на здравеопазването;
  • нормативно регламентиране на възможността раждащата жена да бъде придружена от близко лице, независимо от вътрешния регламент и организация на болничното заведение/отделение;
  • нормативно регламентиране на възможността бебето да бъде оставено при майка си винаги, когато медицинското му състояние го позволява (включително при родилите с цезарово сечение и независимо от вътрешния регламент и организация на болничното заведение/отделение);
  • нормативно регламентиране на достъпа на родителите на бебета с проблеми (в това число недоносени) до децата им;
  • осъвременяване на познанията и уменията на медицинските екипи в областите: подкрепа за кърмене; контакт с пациенти; получаване на информирано съгласие; практиките за осъществяване на първи контакт; както в болничните заведения, така и от съсловната организация (БАПЗГ);
  • приемане на политика за увеличаване на броя на акушерките в родилните отделения, тъй като те са медицинските специалисти, грижещи се основно за майките и бебетата по време на болничния им престой;
  • разширяване на познанията на студентите в областта на първия контакт (съгласно препоръките на международни организции), регламентирано и внедрено в учебните програми на медицинските университети

Повече за пълния анализ на анкетата, използвана литература, интересни видеоматериали, референции и др. можете да намерите на интернет страниците на организациите – участници в коалиционната мрежа (Фондация „Родители за родители“, Сдружение „Естествено“, Фондация „Макове за Мери“, Асоциация на българските дули, Сдружение „Родилница“, Фондация „Приятелство“, Български хелзинкски комитет, журналисти и активисти):

http://www.estestveno.com/

http://tvoritelnitzi.org/

http://www.rodilnitza.com/

http://poppies-for-mary.org/

http://www.bgduli.com/

http://www.bghelsinki.org/bg/

http://bg-bebe.com/

За контакти и въпроси: Ралица Димитрова (говорител)

GSM: 0 897 897 111

e-mail: radimitrova@yahoo.co.uk

1 коментар »

  • Neli казва:

    Запис от проведената на 5 януари 2016 г. пресконференция може да се гледа на сайта на БТА: http://www.bta.bg/bg/live/show/id/0_4vygbc9g

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.