- Родилница - http://www.rodilnitza.com/blog -

Отзвук от международната конференция за домашно раждане, Прага 2012

Международната конференция под надслов „Източна Европа се нуждае от акушерки повече от всякога“ се състоя в Прага на 23 и 24 май 2012 г. Събитието събра акушерки, активисти, юристи и дули от повече от 10 държави в Централна и Източна Европа, чиято основна задача беше да направят преглед на системите за акушерски грижи в тези държави и да очертаят пътища за подобряването на грижата за бременните, раждащите жени и техните бебета чрез по-обхватни и качествени акушерски грижи. Друг важен момент в акцентите на конференцията бяха човешките права на раждащите жени и професионалните права на акушерките.

Участниците имаха възможност да чуят мнения и да обсъждат идеи с едни от най-известните специалисти в областта на акушерството в Европа:
– Мери Хигинс – член на УС на Международната конфедерация на акушерките (МКА)
– Мерви Йокинен – Член на УС на Европейската акушерска асоциация (ЕАА)
– Проф. Валъри Флеминг – бивш консултант на СЗО
– Мери Шварц – член на ENCA (Европейска мрежа от асоциации, посветени на раждането – European Network of Childbirth Associationсs)
– Нестер Мойо – Старши консултант към МКА

Важен аспект на професионалните права на акушерките е правото на автономност на акушерките, заложено и в директивите на ЕС. Автономност на акушерките означава правото им да вземат самостоятелно клинични решения в рамките на техните компетенции по отношение на състоянието на техните клиентки, независимо къде се осъществява акушерската дейност. Следва да се отбележи, че компетенциите на акушерките, определени от МКА и залегнали в практиката в Западна Европа, не включват част от дейностите, които в момента се осъществяват в България от акушерки, напр. асистиране при операции за гинекологични проблеми и родоразрешение и грижа за пациентки с патологични бременности в болнично заведение.

Беше направено разграничение между автономност и независимост на акушерката. Всяка акушерка има правото да бъде автономна според описанието по-горе. Независима е акушерка, която практикува извън медицинско заведение.

Голямо внимание беше отделено на подготовката на акушерки, обучителните системи и практическата им квалификация. Като основа за професионалните им компетенции беше посочена Директива 2005/36/ЕС, чл. 40, 41, 42, 43, Annex V. Във всички участващи страни акушерките се обучават в университетски програми, като получават бакалавърска степен. Достъпът до магистърски програми за акушерки е силно ограничен, а докторски такива не съществуват в страните от Централна и Източна Европа. Мери Хигинс и Валери Флеминг подчертаха колко е важно акушерките да се обучават от акушерки, т.е. да имат достъп до магистърски и докторски програми. Преподаватели от Естония, Полша и Словакия подчертаха необходимостта преподавателите на акушерки да имат действаща практика като такива, за да могат да предложат максимално високо качество на обучението, базирано както на теоретични знания, така и на практически опит.

Като непосредствено свързани с образованието бяха обсъждани и определени акушерските компетенции. С малки изключения (Естония, Полша, Молдова), акушерките нямат автономност на работата си и най-често са част от екип, воден от лекар гинеколог. Ограничаването на акушерските компетенции беше отчетено като проблем, както за самата професия и привлекателността й за младите хора, така и за бременните и раждащи жени, нямащи възможност да получат продължителна и пълна акушерска грижа, която би им осигурила максимално качествена услуга.

Като пълен противовес на това звучеше описанието на ситуацията в Молдова. Въпреки че там акушерките предоставят грижа за раждането само в болницата, те имат голяма автономност и са много уважавани. Една от румънските акушерки сподели как отношението към нея от страна на лекар в болницата, където е била на посещение като студентка, било „като към богиня“. Тъй като държавните ресурси в Молдова са ограничени, държавата инвестира в обучението на бъдещи родители, за да се осъществи превенция на потенциални проблеми. Партньорите и близките на родилката са насърчавани да присъстват на раждането, като по този начин също се облекчава и персонала.

Работни групи

Три специализирани работни групи обсъждаха и излязоха с общи позиции в рамките на конференцията:

Правно регулиране на акушерската практика

Един от проблемите, повдигнати в групата, беше свързан с фактическата ситуация в университета в Букурещ, където дипломирани акушерки завършват, без да са имали възможността да присъстват на нито едно раждане. Такъв е случаят на една от участничките в конференцията. Това беше отчетено като изключително сериозно нарушение и проблем, тъй като получената диплома дава правото на акушерката да практикува в целия ЕС, но реално обучените в този университет не са усвоили необходимите умения, за да го правят безопасно за бъдещите си клиенти. Беше разяснено, че това е основание за предявяване на съдебен иск и за сигнализиране в Европейската комисия.

В групата бяха обсъдени възможностите за правни действия по отношение на ограничаване на правата за практикуване на акушерките. Един от подходите е да се подготви и изпрати жалба от акушерките от съответната страна за съответните ограничения. Според Директивата на ЕС акушерките са професионалисти, които имат право на самостоятелна практика за всички дейности, които са в тяхната компетенция, това включва наблюдение и подкрепа на бременност, асистиране на раждане и грижа след раждането за майката и бебето.

Европейската акушерска асоциация (ЕАА) се e обръщала към Директората по обществено здравеопазване на Европейската комисия (ЕК), за да бъдат обсъдени съществуващите ограничения за дейността на акушерките в страни-членки на ЕС. Според официалната информация в Директората, изпратена от страните, тяхното законодателство е синхронизирано с европейските директиви. За да бъде осъществена проверка от ЕК по този въпрос, е необходимо да постъпи жалба до Комисията от засегнатите лица, т.е. акушерки, относно ограничение във възможностите за практикуване на компетенциите, установени в директивите на ЕС, с конкретни данни за несъответствие на местното законодателство и практики с тези директиви. Беше подчертано, че в момента свободното движение на хора и услуги за постигане на единен пазар в ЕС е гореща тема и всяко нарушение на тези права би получило много сериозно внимание

В момента ЕАА разработва стандарти за майчина грижа съвместно с европейска организация на акушер-гинеколозите, които да бъдат въведени като общи стандарти за целия ЕС. По план тези стандарти би следвало да са готови през лятото.

Унгарските участници споделиха, че имат идея да действат в посока подаване на жалба до Комисията и/или Европейския съд от името на не-унгарска акушерка, която да се регистрира за пребиваване и практикуване в страната. Съответно жалбата ще бъде по повод ограничаване на правата за практикуване, които е имала в нейната страна и които в Унгария ще бъдат нарушени.

Друг аспект на свободното движение на хора в ЕС е получаването на медицинска грижа в държава-членка на ЕС, различна от държавата, в която се осигурява гражданинът. Тази грижа следва да съответства в изискваната от ЕС степен на грижата, която гражданинът би получил в страната на постоянното си пребиваване. През март 2011 г. е приета Директива за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, Директива 2011/24/ЕС (Накратко за директивата). Директивата „установява правила за улесняване на достъпа до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване и насърчава сътрудничеството между държавите-членки в областта на здравното обслужване, при пълно зачитане на националната компетентност по отношение на организацията и предоставянето на здравно обслужване“.

Когато работим с общественото мнение и властите по повод предоставянето на акушерска грижа при раждане извън болнично заведение, един начин да бъде обяснена необходимостта от това в цялостен аспект е да се обърне внимание не само върху правото на жената да избере къде, как и с кого да роди, а върху правото на всяко човешко същество да получи качествена здравна грижа, където и да се намира. На коментар, че това е водило до мнения на институциите, че детето е било застрашено с избора на майката да роди без грижа, които от своя страна са довели до за заплахи за или направо действия по отнемане на детето от родителите, г-жа Йокинен сподели за подобна ситуация във Великобритания, при която се е надигнала вълна на обществено възмущение от действията на социалните служби. Тя даде пример с ХИВ-позитивна майка, която е кърмела детето си, заради което службите са направили опит да вземат детето. След обявяване на случая в медийното пространство обществото е изразило своя глас в защита на жената и са били отправени сериозни въпроси спрямо целите на съществуване на тези служби.

Според Мерви трябва да говорим за раждането „без наличието на стени (т.е. без конкретизиране на място)“, грижата за раждане е дължима във всякакво пространство.

В рамките на дискусията беше споменато, че според европейското законодателство акушерките имат право да разработват своите стандарти за грижа. Точно това са направили полските акушерки по отношение на грижата за жената извън болницата. Разработени са конкретни протоколи за действие в различни ситуации, особено по отношение на раждането в извънболнични условия. В последствие този стандарт е бил приет от държавата.

Повдигна се въпросът кой би могъл да съдейства за разясняване на европейските директиви и унгарските колеги споделиха за съществуването на организация от юристи, които работят про боно и на европейско ниво, PILnet. Организацията има офис за Централна и източна Европа в Будапеща, а неин представител за България е Български център за нестопанско право. Всяка година се организира Европейски форум, посветен на про боно работа, за 2012 г. датите са 25-26.10, в Мадрид, като една от областите на конференцията ще бъде човешките права. От тук може да се изтегли документ, който дава насоки за определянето на правните нужди на организациите, търсещи про боно правна помощ.

Човешките права и желанията на семействата по отношение на бременността и раждането

Една от горещите теми на конференцията беше основното човешко право на жените да изберат място на раждане и готовността на системите и самите акушерки да отговорят на това основно право. Възможности за извънболнично раждане съществуват в Полша, Латвия, Естония, Чехия, Унгария, Хърватска, Молдова. Единствено в Латвия и Естония обаче има действащи родилни центрове, в Полша наскоро е бил затворен последният такъв и полските акушерки отчетоха като свой пропуск, че са позволили това да се случи. Сега предстои да работят за промяната на ситуацията, за да отворят отново родилен център.

В останалите държави единствената възможност за извънболнично раждане е домашно раждане. От изброените по-горе страни единствено в Хърватска все още няма регулация на акушерската дейност извън болнично заведение, но в момента се работи по такава. Лицензираните за извънболнична практика акушерки в Чехия и Унгария срещат сериозни трудности пред упражняването й, свързани с изключително високи и на практика непосилни за акушерките такси за застраховки, комплектност на оборудването им, регулаторна рамка за самата им частна практика. Почти във всички по-горе изброени държави акушерските услуги извън болничната система се заплащат от родителите, тъй като здравните власти все още не са намерили подходящата форма за трансфер на публични фондове към свободно-практикуващите акушерки (на принципа „парите следват жената“, т.е. жените да имат право да ползват от общественото осигуряване същата сума каквато биха ползвали, ако изберат услугите на болница).

България и Словакия са държавите, в които раждането не може да бъде асистирано от медицински специалист извън болнично заведение.

Фактическа автономност в рамките на болниците и медицинските практики имат акушерките в Естония и Молдова, както и в някои райони на Полша. Свободно-практикуващи акушерки има в Полша, Латвия, Естония, Чехия, Унгария.

Международната конфедерация на акушерките е определила географски отговорности на всеки от членовете на Управителния си съвет. Членът на УС, който отговаря за България, е Мария Пападопуло.

Три страни

Естония

Ирена е красива жена на средна възраст. Вниманието, с което изслушва и коментира напомнят за добър академичен преподавател. И тя е! Освен акушерка в една от двете големи болници в Талин, Ирена преподава в бакалавърската програма по акушерство в университета. Разказва, че няма правна рамка, която да изисква преподавателите да имат и действаща практика, но университетът много насърчава тази комбинация и на практика в програмата преподават действащи акушерки, които мога да говорят от личен и непосредствен опит за работата на акушерката и да предадат знанията и опита си на обучаващите се.

В Талин лекар вижда родилката само, ако има нужда от лекарска намеса. Проследяването, приемането за раждане и асистирането на раждане, включително и за случаите на седалищно бебе, се прави от акушерки. Ирена сподели, че за по-особените ситуации като седалищно раждане и възможни усложнения като раменна дистокия, младите акушерки се обучават на симулатори. Практиката е широко застъпена в обучението, а ако инструкторката прецени, че някоя студентка не е усвоила дадено умение в рамките на предвиденото в програмата време, й се предлагат допълнителни часове обучение, включително на симулаторите (осигурени чрез финансиране по европейски програми). Университетът работи по програмата Еразмус и предлага обучение по нея на студентки по акушерство от други държави.

Латвия

Дълбоките, топли сини очи и майчинското излъчване на Рудите буквално издават професията й. Вече 40 години тя е акушерка на самостоятелна практика. Има 6 свои деца и едно осиновено. Казва, че е имала огромен шанс, бидейки дете на латвийски емигранти в Германия, да се учи и практикува в Германия. Доста по-късно се връща в Латвия и е първата акушерка със самостоятелна практика, асистираща извънболнични раждания. Застава твърдо зад човешкото право на всяка жена да избере къде да роди. Отдадеността й на майките и бебета е пълна. Освен като акушерка със самостоятелна практика, е работила за създаването на първия родилен център в Латвия, а по-късно и за защитен дом за бременни тийнейджърки, където момичетата да могат да живеят докато са бременни и 6 месеца след раждането, получавайки важни умения как да се грижат за себе си и за бебета си.

В Латвия раждането у дома, макар и не масово, е нормално явление. Семействата, родили у дома, са създали асоциация, която предлага информация и подкрепа.

Румъния

Станала майка в началото на 20-те си години, Ирина е била дълбоко потресена от насилието и неуважението към родилките в румънските родилни отделения. Малко след раждането на второ си дете решава, че ще промени това и се записва да следва акушерство. Насилието и унизителното отношение, с които често се сблъсква като студентка, не я отказват и тя завършва бакалавърската програма благодарение на силната си воля за промяна. От тогава Ирина е борец за правата на раждащите жени и акушерките, основала е самостоятелната акушерска организация на Румъния. Сертифициран Ламаз инструктор и международно сертифициран консултант по кърмене (IBCLC), Ирина работи на ръба на правната рамка, асистирайки домашни раждания. Сред колежките си почти не среща подкрепа, но две частни болници в Букурещ и Констанца й съдействат в случай, че майката има нужда от трансфер.

Лични впечатления

Едва ли човек може да предаде в писмен текст атмосферата, която цари по време на международните акушерски срещи. Представете си зала пълна с жени, чието призвание и основна работа е да се грижат за жени и особено в един от най-важните периоди в живота им – този на появата на дете. Подкрепа, уважение, емпатия, разбиране, добронамереност или най-просто казано любов се излъчва във въздуха непрестанно. Когато говорят за раждане, акушерките много рядко ползват медицинска терминология и обобщения.

Истории за раждания се разказват с описание на чувствата, емоциите, страховете и очакванията на майките, комуникацията с бебетата преди и по-време на раждането. Бебето никога не е неодушевен „плод“, за него се говори с уважение като един от участниците в процеса; майката никога не е някаква „раждаща“, тя е причината акушерката да бъде там и да съществува като професия.

Асистираните от акушерки раждания не винаги минават перфектно и не винаги могат да се избегнат нежелани ситуации за майките и бебетата, но грижата, вниманието, уважението и подкрепата, които получават майките от акушерките, до голяма степен променят начина, по който гледат на негативните си преживявания. Акушерките знаят, че за да може една майка да се грижи добре за детето си, тя трябва да получи преди всичко уважение и подкрепа като майка, да почувства, че сама взима решенията, подкрепяна и подпомагана от мъдра жена с опит (от френското sage famme, старо название за акушерките).