- Родилница - http://www.rodilnitza.com/blog -

Здравни права на раждащата жена в България

 

16 февруари 2016 г.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

 

Здравни права на раждащата жена в България

Правата на жената по време на бременността ѝ и при раждането са разписани в много закони, в международни конвенции и дори в Конституцията. На хартия бременната и раждаща жена е най-закриляният и обгрижван ползвател на здравната система. На практика обаче мащабно проучване на СЗО от 2015 г. констатира, че неуважението към раждащата жена и насилието над нея са основните пречки пред намаляването на майчината смъртност в световен мащаб.

 

Снимка: Ина Ботева

В рамките на проект „Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“ по програма за подкрепа на НПО по ФМ на ЕИП 2009-2014 адвокат Даниела Фъртунова пояснява някои от основните ни права като бременни и раждащи жени в България и как да ги защитим.

 

Безплатна акушерска помощ

Правото на безплатна акушерска помощ е записано в Конституцията като право на „жената майка“. То не прави разлика между социалното положение на майката, етническия ѝ произход, дори гражданството. В закона не пише какво точно е „акушерска грижа“. Определението обаче може да се извади от съдебната практика – тя приема, че това е помощ, на която всяка жена има право по време на бременността, раждането и следродовия период, и обхваща не само медицинските грижи за бременността, а всички здравословни проблеми, които възникват при жената в този период.

Вече е добре известно, че бременната жена в България може да избере да проследява бременността си при специалист акушер-гинеколог или при личния си лекар. Озадачаващ е фактът, че НЗОК заплаща за тази дейност на общопрактикуващи лекари, но не и на акушерки. Тоест, ако жената има желание да консултира бременността си с акушерка, тя не може да се възползва от правото на безплатна помощ.

 

 

Уважение и добро отношение

През декември 2015 г Коалиция „ЗА майчино здравеопазване“ проведе анкета сред българки, родили в последните 3 години. Основната цел на допитването беше да се установи практиката за осъществяване на първи контакт, но в последния въпрос имаше възможност майката да сподели собствени впечатления, препоръки, преживявания – положителни или отрицателни – свързани с раждането. 15 на сто от запитаните споделят информация за негативно отношение на лекари и акушерки, още 6% декларират, че са били затруднени в комуникацията с медицинския персонал. Лошото отношение се изразява в неполучаване на достатъчна или дори никаква информация за състоянието на бебето (особено в случаите, когато то изисква допълнителни медицински грижи), неглижиране на тревогите и мнението на родителите, грубо и арогантно поведение на медиците, насилие над раждащата жена.

Изискването родилката да получава уважение и внимание не е лукс или глезотия. То е залегнало в редица международни документи, както и в българското законодателство. От гледната точка на правото, ако на жената не ѝ бъде даден избор, и това доведе до болка, дискомфорт, нарушаване на нейното достойнство, е налице нечовешко и/или унизително отношение – а това е подсъдно. Понякога достойнството на пациентката се засяга непреднамерено – извършват се прегледи на отворена врата или пред хора, които жената не желае да присъстват, до прозорци без пердета; разделят жената от партньора ѝ в момента, в който е най-уязвима; натрапва ѝ се поза за раждане; лишава се от прием на вода и течности в продължение на часове – всичко това е в нарушение на най-елементарните и затова фундаментални човешки права.

 

Оптимална жизнена среда за бременната/родилката и новороденото

Правото на оптимална жизнена среда – макар и защитено от закона – е едно от невидимите права, не се разпознава ясно нито от раждащите жени, нито от работещите в сферата, нито от лечебните заведения като институции, задължени да осигурят спазването му. То обаче е императивно – болницата е длъжна да осигури оптимална жизнена среда на майката и бебето. Компонентите на това понятие са добра медицинска грижа, и осигуряване на най-благоприятни условия за емоционалния комфорт на раждащата. В тази графа попадат серия недостъпни за българките възможности, като например правото на раждащата да бъде придружена – най-често от бащата на бебето – без за това да се изискват космически суми. В рамките на оптималната жизнена среда е и правото новороденото да не бъде отделяно от майка си. Има десетки медицински и психологически изследвания, които доказват, че оптималната жизнена среда за едно новородено е майка му, както и безспорни ползи за майката от близостта на бебето ѝ. А неразделянето на тази двойка е юридически вменено от Конвенцията за правата на детето и Наредба, която регламентира правилата в държавните болници, и подкрепено от решение на Европейския съд по правата на човека.

 

Информирано съгласие

Информираното съгласие е процес, не е само бланката, която родилката получава за подпис при постъпване за раждане. То е диалог между пациента и медицинските кадри, който в случая с раждането би следвало да продължи през цялата бременност. За част от нещата – информацията, съответно решението на пациента се дава устно, за друга част (хирургични интервенции и такива, които могат да застрашат живота и здравето или да доведат до временна загуба на съзнание) – писмено. Документът за информирано съгласие за раждане би трябвало всеобхватно да поднася информация относно хода на раждането и възможните процедури и интервенции. Документът трябва да съдържа описание на всички възможни манипулации, техните алтернативи, възможните рискове и очакваните резултати. Право на всеки пациент е да откаже предложена медицинска интервенция или процедура, дори и вече започнала такава. Отказът от лечение се удостоверява в медицинската документация с подписа на пациентката – бременната/раждащата жена. На всички майки е известно, че обичайната практика у нас е бланката за информирано съгласие да се дава на майката при постъпването ѝ в болница, с вече започнало раждане. Въпросът дали в този момент тя е в състояние да се запознае с всички процедури и да даде своето съгласие или несъгласие за тях, е риторичен.

 

Качествена медицинска грижа, основана на доказателства

Когато говорим за медицина, основана на доказателства, трябва да сме наясно, че това е термин от медицинската наука с много конкретно съдържание, а не някакво пожелателно словосъчетание. Той включва изискването лекарят да предлага на пациента си най-новите възможности, доказани в медицинската теория, и да взима под внимание мнението и желанията на същия този пациент.

В това поле страната ни има да извърви много дълъг път. Законът за здравето разписва много ясно правата на пациента, в това число на раждащата жена, голяма част от конкретните ѝ права обаче няма как да се осъществят на практика поради разпоредбите на други закони. У нас не се практикува акушерският модел на грижа за бременната и раждаща жена, въпреки че съвременните проучвания показват неговата медицинска ефективност и икономическа рентабилност.

Няма и създадена възможност жените да получат медицинска помощ, ако искат да родят в дома си например. А според СЗО жените трябва да раждат в среда, възможно най-близка до дома и културата им, в която се чувстват в безопасност. Причината за това е научно доказаният факт, че когато родилката е спокойна, раждането преминава по-леко и с по-малък риск от усложнения. В България обаче медиците са подсъдни, ако асистират при раждане извън болница.

 

Достъп до медицинска информация

Да получиш медицинската си документация и тази на бебето си понякога е битка с неизвестен финал за родилката. А няма никаква законова причина да е така. Болниците и медицинските лица нямат право да отказват достъп до здравните досиета. Нещо повече, законът дава възможност на пациентката да получи не само двете епикризи – една за нея и една за детето – които ѝ дават при изписване, но и да изиска цялата документация от престоя си в болницата. Това би могло да стане с молба от родилката до директора на болницата, но в закона няма изрично разписана процедура.

 

Харта за правата на раждащата жена

 

  Всяка жена им право да не бъде наранявана или унижавана.

  Всяка жена има право на информация, информирано съгласие и отказ, и уважение към нейния избор и предпочитания, включително да бъде придружавана по време на цялата грижа.

  Всяка жена има право да ражда в уединение и необезпокоявана от нежелани погледи.

  Всяка жена има право да бъде третирана с достойнство и уважение.

  Всяка жена има право на равенство, да получава еднакво качествена грижа, без да бъде дискриминирана.

  Всяка жена има право на здравеопазване и на най-високото възможно ниво здраве.

  Всяка жена има право на свобода, автономност, самостоятелни решения, и да не бъде насилвана.

 

Този документ е създаден в рамките на проект „Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“, финансиран от Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение „Родилница“ и от Фондация „Родители за родители“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

www.ngogrants.bg    www.eeagrants.bg

 

 

За повече информация:

Нели Мутафова – тел. 0878 660 145, info@rodilnitza.com  

Миглена Делчева – тел. 0889 915 016, miglenadelcheva@hotmail.com

http://www.rodilnitza.com/blog/headline/project-rights-in-childbirth/