Голямо бебе? Малък таз? Значи трябва да прочетете тази статия

„Тазовете, които опознах и обикнах“ от Глория Лимей

А ако нямаше тазове? Aко тазът беше точно толкова незначителен за начина на раждане, колкото размерът на носа на майката? След 20 години наблюдаване на раждания това е изводът, до който стигнах. Тазът се отваря на три места – симфизата и двете sacroiliac стави. Тези точки са пълни с хормони на релаксацията – тазът буквално се разпада около 34-тата седмица от бременността. Като добавка към този мобилен, хлабав, разтеглив таз, природата е дала на хората бонуса от пластична, свиваща се бебешка глава.

Както приставката за готвене на пара има разгъващи се плочки, които я нагаждат към всякакъв размер тенджера, така и тези четири припокриващи се пластини, които оформят бебешкия череп се наместват така, че да се пригодят към тялото на майката.

Всяка жена, която е жива днес е резултат от милиони години естествен подбор. Днешните жени са краен резултат от еволюцията. С изключение на родените през последните трийсет години, почти всички ние поколения след поколение сме имали безпрепятствени, нормални вагинални раждания. Допреди тридесет години повечето от сериозните проблеми са се дължали на лошо хранене на майката (гладуване) или сепсис в болниците.

Преди двайсет години гинеколозите казваха на жените, че причината за цезаровото сечение е, че главата на децата им е твърде голяма за техния таз. Бедата започна, когато същите тези жени останаха у дома за раждането на следващото си дете и раждаха дори по-голямо бебе през същия този таз. Това стана много неудобно и сложи край на изтъкването на тази причина за секцио. Онова, което я замени, беше твърдението: „добре, че направихме секцио, защото пъпната връв беше увита два пъти около врата на бебето.“ През последните десет години доста често го чуваме. Докторите трябва да измислят много добра причина за всяка операция, защото когато новото бебе и майката се приберат у дома, за семейството ще бъде много трудно и без убедителна причина за операцията, бащите биха излезли на война. Само си представете докторът да каже честно: „Слушай, Джо, това беше един от случаите, когато сбъркахме, всъщност нищо им нямаше нито на бебето, нито на жена ти. Съжалявам, че ще се възстановява шест седмици за нищо“. Знаем, че поне 15% от цезаровите сечения са ненужни, но това не се съобщава на родителите. По очевидни причини съществува конспирация сред болничния персонал тази информация да се пази от семействата.

Намирам за интересен фактът, че през 1999 г. лекарите се застъпват за прекратяване на употребата на електронен фетален монитор. Това е нещо, което привържениците на естественото раждане силно пропагандираха и не успяха да постигнат през последните двадесет години. Привържениците на естественото се притесняваха от възможното навреждане на бебето от радиацията на доплеровия ултразвук, както и дискомфорта на майката, причинен от двата стегнати колана около корема и. Сега през 1999 г. докторите се присъединиха към кампанията да отърват родилните зали от тези скъпи технологии. Защо, ще попитате вие. Защото същият този хартиен отрязък, записващ сърдечните тонове на детето, който са смятали, че доказва колко грижовни и съвестни са те и който са смятали за свой защитник, се оказва техен най-голям враг в съдебната зала. Добрият адвокат може да вземе всеки къс „доказателство“ и да намери експерт, който да го интерпретира както пожелае. Ако бебето умре или бива наранено, разследващите идват и разглеждат тези отрязъци, а на докторите се налага да правят съдебни споразумения. Онова, което литературата отбелязва сега е, че когато сестрата слуша „действителния“ сърдечен ритъм през фетоскоп (не отразения и записан пулс, показан на монитора), броят на цезаровите сечения пада наполовина без това да рефлектира върху процента на феталната смъртност.

Разбира се аз също съм застъпник на премахването на феталния мониторинг, но би било много по-благородно, ако това се правеше с мисъл за здравето на пациента, а не само като един от начините да си покрият задника в съда.

А сега да се върнем на тазовете, които опознах и обикнах. Когато бях начинаеща акушерка, вземах участие в много уъркшопове, в които мерех тазовете на моите съученици. Трансверзален диаметър, кръстцов рид, тесни арки – много важни и сериозни неща. Гинекоиден, андроиден, антропоиден и платипелоиден всички трябваше да бъдат измерени, оценени, докарващи ни до агония. Тревожех се, че бебетата могат да се „закачат“ на шипове и кости, които според фолклора можеха да изкочат от никъде.Тогава един ден чух шефа на гинекологията в местната да казва, че най-добрия мерител за таза на майката е главата на бебето. С други думи, главата, преминаваща през таза, може да ни каже много повече за неговия размер, отколкото всички уреди и рентгени на света. Той въобще не смяташе, че тазът трябва да се мери. Разбира се, измерването в ранна бременност, преди хормоните да започнат да отпускат таза е налудничаво.

Един от акушерските трикове, които ме научиха беше да питам майката за размера на обувките и. Ако майката носеше размер 5 (37 ЕU) или повече, теорията твърдеше, че тазът е достатъчно широк. Е, 98% от жените носят по-голям размер обувки, така че теорията беше добра и ми даваше увереност в телата на жените за много години. Тогава попаднах на клиентка, която дойде при мен в осмия месец за домашно водно раждане. До този момент тя беше наблюдавана в болнична акушерска практика. Тя беше гъркиня и обичаше гимнастиката. Нейното осемнадесет годишно тяло грееше от добро здраве и се радвах, че ще я поема, докато не я попитах за размера на обувките. Тя носеше номер 2. Налагаше и се да си купува обувки от Чайнатаун, за да намери достатъчно малък размер. О, боже! Помислих да освежа ръждясващите си умения в пелвиометрията, но след това размислих. Няма да и стоварвам това бреме. Ще бъда бдителна по време на раждането и ще действам, ако бъде нарушено по някакъв необичаен начин, но няма да го превръщам в самоутвърждаващо се пророчество. Тя роди момиченце, тежащо седем паунда и и се наложи да напъва само около дванадесет пъти. Роди във вана, седнала в скута на любимия си, а това ми напомни на сцена от „Синята лагуна”, където сцената с Брук Шийлдс беше толкова секси. И така този таз сложи край на теорията за номера на обувките завинаги.

Още един таз, на който попаднах преди нялколко годи изплува в съзнанието ми. Първото раждане на тази млада жена беше с цезарово сечение. Раждането е било индуцирано и звучеше като обичайната каскада от интервенции. Докато са я шиели, съпругът и е казал: „Няма нищо, Керъл, следващото дете ще родиш вагинално.” Хирургът коментирал: „Не и ако бебето е повече от два паунда. (1 кг)” Когато я срещнах, тя имаше леки подготвителни контракции. Дулата и ме беше повикала за консултация на раждането. Тя наистина имаше много странно оформено тяло. Беше едва пет фута и един инч  (155 см) висока и почти всичко в това тяло беше крака. Бременният и корем изглеждаше огромен, защото стърчеше напред – имаше много малко разстояние между гръдния кош и ханша. За щастие майка и беше там, когато пристигнах. Заведох я в кухнята и я попитах за нейното раждане. Първото си бебе беше родила вагинално. Второто дете е било в недобро предлежание и се е наложило секцио. Тъй като бабата имаше същата структура като дъщеря си, поне бях подкрепена от факта, че тя веднъж е родила вагинално. И жената получи разкритие във ваната. Това беше планирано болнично раждане, така че след като получи разкритие, отидохме в болницата. Тя напъваше когато пристигнахме там и роди момиченце, тежащо седем паунда (3.18 кг). Използваше лост за клякане и беше очарована от напълно спонтанните си родилни усещания. Помолих я да пише на онзи хирург, който е направил тази забележка, че тя не би могла да роди бебе, по-тежко от два паунда (1 кг) и да му каже, че тази ненаучна, груба забележка и е причинила много ненужни тревоги.

Друга група тазове, която ме вдъхновява, са тези на пигмейсите жени в Африка. В документите си имам статия от антрополог, който пише, че тези жени са високи средно около четири фута (122 см). Средното тегло на бебетата им е осем паунда (3.63 кг)! Това е все едно жена висока пет фута и шест (167.64 см) да роди дете четиринадесет паунда (6.36 кг). Обичаят в селото е жената да стои сама в колибата си докато не изтекат водите и. Когато това стане, тя тръгва из селото да намери акушерки. Акушерките и жената се хващат за ръце и пеят докато вървят към реката. На брега на реката има плосък, изгладен камък, на който се раждат всички деца. Двете акушеки клякат до жената, докато тя изтласква бебето си. Една от акушерките загребва вода от реката, за да напръска новороденото и да стимулира дишането. След като се роди плацентата, другата акушерка намира стеснено място на пъпната връв и я изгризва, за да раздели детето. И тогава трите се присъединяват към другите. Статията беше поучителна и вдъхновяваща за мен.

Това е всъщност най-важното за тазовете – те на съществуват в истинското акушерство. Всяко бебе може да премине през всеки таз със мощен тласък от матката.

1 Паунд = 0.454 кг
1 Фут = 30.48 см

8 коментара »

  • Gaia казва:

    Винаги много ми е харесвала тази статия. Мерси Зозима!
    Това ми е любимото:
    „Всяка жена, която е жива днес е резултат от милиони години естествен подбор. Днешните жени са краен резултат от еволюцията. С изключение на родените през последните трийсет години, почти всички ние поколения след поколение сме имали безпрепятствени, нормални вагинални раждания.“

  • елхичка казва:

    Страхотна статия! Благодаря!

  • елхичка казва:

    Момо, снимката е прекрасна!

  • Яна казва:

    Прекрасна статия! Иска ми се да я бях прочела година по-рано и да я бях размахала пред очите на гинеколога ми, който твърдеше, че тазът няма как да се разшири по време на раждането…

  • Гига казва:

    Статията звучи страхотно, даже някак романтично! И двете си деца съм родила вагинално и го препоръчвам на всяка жена! Но, явно аз съм професионално обременена, и като историк считам, че по-скоро секциото е следствието от еволюцията на човека,а не видовете таз при жените. Но, само този който е виждал мумии на бременни със замръзнали лица в пристъп на агония, умрели сгърчени в родилни мъки и погребани с нероденото си дете в тях, може да ме разбере. Аз считам, че секциото е живото спасяваща операция, но явно се злоупотребява с неговата употреба : ( Дано все по-малко жени се плашат от неизвестността и имат повече вяра в себе си!

  • Петрова казва:

    Гига, заинтригува ме с тези мумии „на бременни със замръзнали лица в пристъп на агония, умрели сгърчени в родилни мъки и погребани с нероденото си дете в тях“. Явно и аз съм професионално забременена и умирам да прочета повече за тези мумии. Може ли да дадеш имена или линкове където човек да може да се информира повече по въпроса?
    Надявам се не си измисляш разни врели некипели да плашиш хората, нали?

    Аз не препоръчвам вагинално раждане на всяка жена, особено ако това се случва в някоя от нашите болници. Тука това може да приключи точно със, как го каза, замръзнали лица в пристъп на агония.

  • Гига казва:

    Не, не си измислям, ще потърся линкове и ще пиша. Аз раждах в частна болница с епидурална упойка и може би затова не съм толкова зле настроенакъм вагиналното раждане, но те разбирам какво имаш предвид за тукашните болници, от това което съм чела и от разкази на приятелки.

    Надявам се никого не съм уплашила излишно. Просто споделям лично виждане.

    Хубав ден.

  • rayna85 казва:

    Статията е много интересна и описаните примери от практиката са наистина вдъхновяващи и успокояващи.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.