Насилие над раждащи жени

 

Какво представлява насилието над раждащи жени?

„Насилие над раждащи жени“ е термин, който се използва, за да обозначи насилие от медицинския персонал насочено към родилката. Много медицински лица не осъзнават или отричат, че техните действия или бездействие нанасят тежки физически и емоционални вреди върху жените, за които се грижат. Разказите на жени за преживяното от тях в болницата по време на раждане представят друга картина, в която физическото насилие и емоционалният натиск са често срещани. Първата стъпка, която трябва да предприемем, е да осъзнаем какъв точно е проблемът, за да можем да намерим ефективно разрешение за него.

nasilie_2013Причините за насилието над раждащи жени са много, но в основата е липсата на баланс на силата между жената и медицинското заведение. Медицинската институция има авторитет, определена йерархия, която пречи на търсенето на отговорност, и протоколи, които трябва да се спазват, както и очакването, че жените ще се съгласят с поставените изисквания и ще ги следват. Това създава среда, в която е много лесно над жената да се упражни сила и да бъдат потъпкани както пациентските й, така и човешките й права.

Дефиниция за видовете насилие над раждащи

Най-често срещаните прояви на насилие над раждащи са небрежността или отказа от грижи, физическото насилие и емоционалното насилие.

1. Небрежност – когато жените са оставени да раждат без подкрепа в рамките на медицинската институция. Жените споделят за акушерки, които са им казали, че не желаят да ги безпокоят родилки с напъни, защото спят, гледат телевизия или си говорят помежду си и в резултат няколко от бременните раждат без професионална помощ. Проявата на небрежност се използва също и като системно наказание и средство за разубеждаване при несъгласие с акушерската система. Например, раждащи се оставят да чакат за прием в болницата, за да се научат да ходят редовно на женска консултация.

2. Вербално или емоционално насилие – това включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване. Например груби и агресивни нападки към жената и нейната сексуалност „Като го правеше ти харесваше, а сега защо викаш?“ Или заплахи относно здравето и живота на бебето „Нищо не правиш! Ще си задушиш детето!“ – казано по време на напъните. Принуждаването на жените да напъват по команда, когато нямат напъни, или пък да не напъват, когато напън не може да бъде спрян, също е вид емоционално насилие. Много жени ги е страх да повикат за помощ, за да не им се скара някой от медицинския персонал. Непредоставяне на информация или изопачаване на информацията, за да се съгласи раждащата на определена процедура е вид емоционално насилие. Например, „Ббебето е много голямо, трябва да се извърши секцио,“ а се оказва, че плодът е с нормални размери.
Непредоставянето на информация за новороденото също е вид насилие, както и ограничаването на достъпа на майката и бащата до новороденото им бебе, с обяснението, че такива са правилата в болницата.

3. Физическо насилие – може да включва шамаросване на раждащата по време на напъни през лицето или по тялото, натискането на ръцете и краката на жената, за да лежи по гръб, администрирането на медикаменти за ускоряване на раждането без индикация, а защото „няма да те чакаме цял ден,“ рутинното използване на епизиотомия, извършването на Цезарово сечение без медицински индикации, поставяне на абокат „за всеки случай,“ извършване на медицински процедури класифицирани като вредни или без доказателства от СЗО като например: бръснене на интимните части и извършване на клизма, употреба на прийома на Кристелер. Умишленият отказ от предоставяне на анестезия или болкоуспокояващи, когато за това има индикации, е вид физическо насилие. Например на жени, които са искали да родят активно и без поставяне на епидурална упойка, им се отказва и упойка за зашиване на извършена епизиотомия. Всякакъв вид медицинска намеса без информирано съгласие или след като информираното съгласие е било оттеглено, също е форма на физическо насилие.

Закони срещу насилието над раждащи

В много страни, включително и в България, са приети международни и местни закони, които уреждат правата на бременните и раждащите жени. (Повече информация за правата Ви в България по време на раждане може да намерите тук).

В някои страни, обаче, са приети специални закони, които дават правно определение на термина „насилие над раждащи“ и специлно деифинират проявите му. Във Венецуела, като част от Закона за правата на жените да водят живот, свободни от насилие, насилието над раждащи е дефинирано така: „Присвояването на тялото и репродуктивните процеси на жените от страна на медицинския персонал, като това се изразява в дехуманизирано отношение, злоупотреба с лекарствени препарати, и превръщането на естествения процес в патология, и това води до загубата на автономност и възможността жените свободно да взимат решения относно техните тела и сексуалност, като това се отразява негативно на техния стандарт на живот.“

Според Венецуелския закон следните действия, извършени от медицинския персонал, се считат за насилие:

1. Ненавременна и неефективна грижа при спешни акушерски състояния
2. Натиск над жената да роди в легнала поза, с вдигнати крака, когато съществуват условия да й се асистира в изправена поза.
3. Пречки жената да осъществи ранен контакт с новороденото, без медицинска причина, като по този начин се пречи на ранния контакт и възможността жената да държи или кърми новороденото бебе непосредствено след раждането
4. Промяна на естествения процес на раждане посредством техники за ускоряване на раждането, без жената да е дала свободно, изрично и информирано съгласие.
5. Извършването на Цезарово сечение, в случаи, при които е възможно естествено раждане, без жената да е дала свободно, изрично и информирнао съгласие.

Аржентинският Закон за правата на родителите и децата по време на раждане предоставя правото на всяка жена да бъде считана за здрав човек по време на раждане, за да може да участва и подпомага процеса на раждане. При естествено раждане, законът постановява, че медицинският персонал трябва да уважава биологичното и психологично време, като се избягват инвазивни процедури и медикаменти, които не са обосновани от състоянието на майката или на бебето. Жената има също така правото да бъде придружена от човек по избор, и на който тя има доверие, по време на предродилния период, раждането и в периода след раждането.

В Бразилия, област Диадема е прела закон, който включва следните действия в дефиницията на насилие над раждащи жени:

Чл. 3. За целта на настоящия закон се смятат за физическо или вербално малтретиране включително, но не само:

1. Третирането на бременната или раждащата по агресивен, неемпатичен, грубиянски или подигравателен начин, или какъвто и да е друг начин, който я кара да се чувства зле от полученото отношение.
2. Осмиването или обвиняването на раждащата заради каквото и да е поведение, като крещене, плач, страх, срам или колебания.
3. Осмиването или обвиняването на жената заради каквито и да е физически характеристики или действия, като например наднормено тегло, окосмяване, стрии, дефекация и други.
4. Неизслушването на оплакванията и притесненията на приета в болницата или вече раждаща жена.
5. Третирането на жената по снизходителен начин, даването на нареждания и употребата на унизителни и умалителни имена, третирането ѝ като невменяема.
11. Подлагане на жената на болезнени процедури, ненужни или унизителни, като клизма, бръснене на интимното окосмяване, гинекологичнен преглед на при отворени врати, преглед за разкритие от повече от едно медицинско лице.
21. Третирането на бащата на бебето като обикновен посетител и ограничаването на свободния му достъп да придружава родилката и бебето по всяко време на деня.

Как да предотвратим насилието над раждащи?

На първо място, важно е да разпространяваме информация за проблема, за да достигне както до повече медицински лица, които се грижат за раждащи, така и до самите жени. Осъзнаването на проблема, уменето да се разпознава насилието и познаването на правните изисквания за „информирано съгласие“ са нужната първа стъпка в посоката на по-добри грижи за раждащите. За елиминиране на проблема, обаче, е нужда системна промяна.

За бременните жени е важно да знаят за проблема и да могат да разпознават проявите му. Важно е, също така, да са запознати с правата си, като например правото на информирано съгласие, както и въпроси, които могат да задават, за да са адекватно информирани за процедурите. Полезна информация се съдържа в брошурата „Информирано съгласие.“ Друга полезна брошура е за Правото на необезпокоявано раждане, която съдържа списък с права, които жените имат по време на раждане. Много е важно да окуражаваме жените, чиито права са били нарушерни, да подават жалби. За подаването на жалба не е нужна помощта на адвокат и това ще помогне да привлече нужното внимание към проблема. Повече информация къде и как може да се оплачете, може да намерите тук.

За медицинските лица също е важно да знаят за проблема и за последиците, които това поведение причинява. Много от медицинските лица не осъзнават, че причиняват насилие над родилките, те следват болничните правила, съобразяват се с йерархията в болницата или се опитват да удържат на стреса, дългите часове и ниската заплата. Но това не е извинение за нарушаване на техните законови задължения към раждащите жени. Нужно е обучението и следдипломното обучение да акцентира върху основните човешки права на раждащите, да запознава лекарите и акушерките с видовете болнично насилие над родилки и да предоставя ефективни методи за промяна на нагласите и практиките в болницата.

 

_______________________

Източници:

1. Ана Флавия Пирес Лукас д`Оливейра, Симоне Грило Диниз, Лилия Блима Шрейбър, Насилие към жените в медицинските заведения, Lancet, Vol, 359, 1681, май 2002, http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736%2802%2908592-6/abstract. В превод на български: http://www.rodilnitza.com/blog/pregnancy/nasilieto-kum-jenite-v-medicinskite-zavedeniya/.
2. Kari A Radoff CNM, Why Abuse Women in Labor?, http://maternalhealthtaskforce.org/discuss/wpblog/2013/04/11/why-abuse-women-in-labor/.
3. Susan Hodges MS, Abuse in Hospital-Based Birth Settings?, J Perinat Educ, 2009 Fall; 18(4): 8–11, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2776520/.
4. Закон за правата на жените да водят живот, свободни от насилие, Ley Orgánica sobre el Derecho de las Mujeres a una Vida Libre de Violencia de Venezuela, 2007, http://venezuela.unfpa.org/doumentos/Ley_mujer.pdf.
5. Закон за правата на родителите и децата по време на раждане , Ley Nacional Nº 25.929 de Derechos de Padres e Hijos durante el Proceso de Nacimiento, Argentina, 2004, http://www.unicef.org/argentina/spanish/ley_de_parto_humanizado.pdf.

31 коментара »

  • Filka казва:

    (Повече информация за правата Ви в България по време на раждане може да намерите тук). – Няма линк, сложен на „тук“. Моля, дайте линк, тъй като силно се интересувам от правата на родилките. Опитах се да намеря в интернет, но попадам на друго.

  • Меги казва:

    Здравейте, ще оправим това, благодаря за наблюдателността; правата на раждащата жена може да видите в брошурата „Право на необезпокоявано раждане“, която ще намерите в дясното поле на тази страница по-горе.

  • Нина казва:

    Напълно подкрепям идеята, крайно време е да се вземат марки , защото всеки има права . За съжаление и аз попаднах в подобна ситуация , но при мен и бебенцето почина, няма да споменавам за другите гаври …

  • Бистра казва:

    „Как да предотвратим насилието над раждащи?“

    ами като не се допускат такива хора на подобна позиция – наистина стреса на персонала не е извинение за кофти отношение към родилките после и да се оплаче някой на кой ще му пука – обикновенно жалбите чакат доста дълго да бъдат разгледани – а и някой ще компенсира ли стреса на самата родилка от подобно отношение след това – много познати родилки сами разправяли как са ги блъскали с думите „Айде раждай ма“ – и това ми се води лекар в 20ти век…? честно казано ми се ще ако се наложи да раждам да е в друга държава

  • Сис казва:

    Извинявайте обаче „Нищо не правиш! Ще си задушиш детето!“ може би може да се каже “Извинете но бебето ви ще се задуши ако не напънете“ ….. това е нелепо. Понякога самите раждащи предизвикват агресията на лекарите, съгласете се че това е процес зависещ основно от раждащите, персонала в болниците е само подпомагащо звено. Не отричам че няма случаи за явна агресия, но не смятам че като цяло лекарите и акушерките са настроени анти раждащите жени.

  • бс казва:

    „(Повече информация за правата Ви в България по време на раждане може да намерите тук). — Няма линк, сложен на „тук“. “ ….. Правилно е публикуван текста хора, просто именно това са въпросните ни права!!! Няма Нито Едно правило от горе изброените , което да не нарушиха при моето раждане!!! Нито едно! Всъщност дори не са изброени всичките. Травмата, която още трови съня ми е твърде вулгарна, за да навлизам в подробности. И не само психологически. След естественото ми раждане, в което нямаше нищо нито естествено, нито хуманно развих Вагинизъм, за който лекарите в Бг имат съвсем същото невежо отношение… Нали си жива…какво се оплакваш?! Молих ги да ми дадат бебчо веднага след раждането да го гушна, те го доведоха в легълцето и го оставиха на метър от мен , да го слушам как плаче, да ми къса сърцето и да не мога нито да го вдигна, нито да го успокоя, а часове да плача с него… и от непосилни болки и от смазващо безсилие!!! Унизително отношение, зверски прегледи, които имаха за цел да ме накарат да избера секцио, отказ от анестезия, при медицински показатели за такава в последствие, система с медикаменти за пришпорване на раждането….. безброй…. вкл. и опит да разкарат таткото, та да могат и гавра с труп да си направят , ако има един начин… И това в една елитна,скъпа болница, при Именит доктор, който и беше пиян и смърдеше на гняз! Това е без най-интересните подробности… И ? Да ида да се оплача на Арменския поп?! То, бой и някои работи не се връщат, та раждане ли?!?!?! Толкова горчиво съжалявам за преживяното, не за себе си, а за детето, на което му бяха причинени толкова излишни мъки и за всички други, които са и тепърва ще минат през издевателствата на масовото безхаберие на Повечето медици у нас! За още по-голямо съжаление, проблема съвсем не е в липсата на осведоменост и знания! Нашите медици прекрасно добре знаят как и какво трябва да се прави. Ако имаше изпит Всички щяха да го вземат! Проблема Не е в „Нищо не правиш! Ще си задушиш детето!“ Проблема е : Нека направим всичко по-силите си да накараме това бебе да се задуши с действия или бездействия, а после ще се постараем да оправим положението. Ако стане – добре. Ако не – ееее случват се сега и такива работи, то ние да не сме Господ! Проблема е труден за вярване!!!

  • Лигла казва:

    ООООО! Това е болната тема на моя живот – и, както виждам, ВСИЧКИТЕ ми права са били погазени, ама и аз да се бия у тиквата, че не съм се поинтересувала за правата си, а само завиждащо съм попивала разказите на родилките в чужбина….

    Не ми е стискало да раждам вкъщи, макар и да зная, че ще ме тормозят в болница…

    Последният път, преди 4 месеца, доктора ми обяви с най-компетентен тон минутка преди да се появи бебето ми: „Ооо, хайде стигат ти 3 деца. Че твоят организъм не е създаден за раждане, не ти се получава. Повече недей да раждаш.“ (А раждам 3-то на 39 г, за 4 чАса, естествено раждане, без разкъсвания и всякакви усложнения!!! Така обезумях от яд, че се разръмжах и взех, че родих :))))))

    Но ако съм сериозна, моля, използвайте ме за каузата, както прецените! Можете да се свържете с мен на посочения мейл и да ми давате задачки. Категорично се присъединявам към тази кампания и съм готова да дам свободното си време!

  • Н казва:

    И моите всички права бяха погазени. Стъпкани като есенни листа.
    Не съм се поинтересувала какви са правата ми преди това. Моя грешка, явно.
    Ако мога да съм полезна, с радост бих съдействала.

  • Gaia казва:

    За съжаление нито една от историите чути досега не са единични.
    Затова трябва да говорим по темата по-често за да може младите жени и тези които тепърва ще се сблъскват със системата да имат шанс.

    Благодаря на всички за споделеното. Наистина изисква кураж.

  • Nadya казва:

    Мили, мили момичета,

    Няколко от Вас казват, че съжаляват, че не са знаели правата си, и са склонни да търсят вина за това и у себе си. Вие нямате НИКАКВА вина, както и нямате задължение да се ровите из законите; задължения има медицинският персонал, чийто работодатели сте именно Вие – бюджета на болниците се формира от нашите осигуровки. Задължение за хуманно отношение има и всеки нормален човек, не само лекарите, положили клетва и посветили кариерата си да помагат на останалите.

    Дори най-примитивните култури имат специално отношение на закрила към бременната жена, което явно е отказано в много български родилни домове.

    Слава Богу, има воля това да се промени.

  • Глори казва:

    За мое щастие досега не бях чувала за този проблем. Но сега знаейки, че се постъпва така някъде там, в бг родилни домове, не мога да стоя безучастно.

    Радвам се че има воля и инициатива да се действа по този въпрос. Явно някой трябва да предприеме мерки така, че ПОВЕЧЕ НИКОГА ЗАНАПРЕД, от този ден и час, такова насилие не се случва.

    Първо, важно е да бъдат предупредени всички или поне повече млади жени които В БЪДЕЩЕ ще раждат. От този момент нататък. Но честно казано, само ИНФОРМИРАНОСТТА ЗА ПРАВАТА МИ, не би ми помогнала в такъв момент. Трябва да се вземат мерки, че това да не се случва, за да не ни се налага в такъв беззащитен момент да настояваме за правата си, пред някой на който НЕ МУ ДРЕМЕ.

    Второ – как да се предотврати насилието? Отговор – необходим е СТРОГ КОНТРОЛ върху медицинския персонал, след като ОЧЕВИДНО този персонал упражнява насилие, вместо да си върши РАБОТАТА, за която им се плаща, и която са избрали да вършат.
    Стъпки за ЕФЕКТИВЕН КОНТРОЛ: 1. непрекъснато видеонаблюдение на родилната зала – с камери със звук, за което персоналът да е уведомен – ако са наясно че са наблюдавани, няма да смеят да се държат по подобен начин към раждаща жена;
    2. доверен придружител на родилката през цялото време на раждането, както и при престоя в родилното; предполагам че в такова беззащитно състояние каквото е раждането, до нея трябва да бъде майка, сестра, леля, съпруг, или въобще лице на което тя има доверие, и което не е персонал от болницата.
    Защото знаем, че ГАРВАН ГАРВАНУ ОКО НЕ ВАДИ, и затова, за съжаление, лекарското ни съсловие е толкова безнаказано; друго щеше да е ако знаеха, че грешките им носят последствия лично за тях, и че ЩЕ отговарят ЛИЧНО за действието или бездействието си.
    3. Преди раждането родилката е препоръчително да се свърже с адвокат, който да има достъп до видеозаписа от раждането, и до документацията ПРЕДИ раждането.

    И трето, смятам че всяко медицинско лице, което упражни какво да е насилие върху родилка, трябва да бъде обявено на всеослушание, ако щете в реклама по ТВ „Д-р Незнамсикойси направи това и това“. За да не останат тези гнусни действия скрити. Докато си мълчим ще ни газят.

    Към екипа на сайта, какво можете да организирате за да бъдат предприети мерки за увеличаване КОНТРОЛА? Референдуми, подписки, анкети?

  • една казва:

    Аз си знаех всичките права и какво от това? Два месеца бях подложена на всичко, което описват, знаех си правата, но не можех да направя нищо… И нищо няма да се промени – отиват си здрави бебета и никой не поема отговорност, а какво остава да поемат отговорност, че са ме смазали физически и психически…накрая излиза, че трябва да са им благодарна. Не вярвам да се промени нещо…
    А на Сис, която е написала, че не било лошо да кажат на родилка – напъвай, ше си удушил бебето – госпожо, не е нужно да й говорят на Ви и пак да чуе тази ужасна простотия… Достатъчно е да й кажат напъвай!

  • Lin казва:

    За това трябва да се говори и дори много, много повече, защото някакви хора облечени в някаква власт си мислят, че всичко им е позволено, включително да обиждат жени.

  • Славяна казва:

    Здравейте:)
    Аз също си знам правата и какво от това. Отмъстителни са лекарите. Сърдят ми се, че нямам медицинско образование. Когато им кажа, че нарушават правата ми са едни скандали и заплашвания. Вчера ревах в медицинския център на Тина Киркова. Управителят се беше надвесил над мен и искаше да ме хоспитализира, за да ми издаде болничен,защото там си имат пререкания с касата. Но всичко върху мен…ако си бях мълчала….?! Есента мили хора, моят АГ беше болнични. Отказаха ми прегледи в същия медицински център,защото: Понеже лекарят ми взима процент от сумата,която съм заплатила,а другите лекари се сърдят,че ги карат да поемат пациенти, управителят им е забранил да викат за лекар които не ти е лекуващ, така ми бе обяснено от акушерките. По тази причина цял месец ходих с гъбички и ешерихия коли. И като се рзправях за правата си какво стана. Едно нищо!!! А знаете ли, че ме обръснаха в майчин дом без да сменят ножчето, като ме разпитваше какво работя и защо съм продавачка и се караше, че съм космата ( три месеца бях на прегнил). Че вместо в патология,ме вкараха в предродилна зала и ми обясняваха два дена, как ми е малко бебенцето да го спасяват!!! Оттогава месец и нещо мина, все още си имам околоплодни води. Добре, че една млада лекарка беше запозната с теста амнишуър и една спасителка доцентка от 10-ят етаж на патологията отхвърли съмненията. И какво от това. Питах защо съм в предродилна, при положение, че не ми бяха изтекли водите!!! Знаете ли какъв е стрес. В 24 та седмица аборта се състои в раждане. Да си го родиш и да не го гушнеш. Писна ми от лекарско безхаберие, ходя обяснявам се,питам и нищо….Докато бях в предродилна зала на Майчин дом,един лекар в родилното крещеше на една жена: Млъкни ма,млъкни ма….
    Какво да направя….в България, ако се разправяш могат да те убият лекарите. Тук лекарска грешка няма…те с най-натоварени, най-неоправдани, ние сме тези,които ги измъчваме. Честно да Ви кажа, след всичките си сблъсъци с лекари и една лапароскопия заради пътека,а минах само с наблюдение и то заради познат лекар(а акко бе познавах никой)….отивам на село и раждам при някоя баба акушерка. И какво като пишете тук, че нещо трябва да се направи. Сайта информира да…на нас не ни трябва информация, на нас ни трябва защита. Голяма работа като си знам правата. Все се питах защо все на мен ми се случва…елементарно мили хора, защото само аз се обаждам, отказвам, питам….затова сега лежа и треперя от доплера,които ми предстои на 17 ти. Треперя от лекаря, който ще ме прегледа. В какво настроение ще е, как е спал, дали ще бърза, дали ще ми обясни нещо или като питам ще ми се сопва….Това е всичко от мен.

  • М. казва:

    САМО АЗ ЛИ намирам страницата ви за безсмислена, както и инициативата ви?!
    Не можете да плюете акушерки и доктори без да им дадете право да споделят своята страна по всяка от публикуваните снимки-обвинения.
    Лично аз за две раждания видях повече безумни родилки, отколкото безумно отношение към тях. Едната примерно откакто влезе в предродилна зала, докато излезе от родилна зала не спря да повтаря, че не трябва да ражда сега и че термина й е след три дни?!?!?!
    В началото това си беше окей, но след като се изреди целия екип да й обяснява, че това е нормално и не всеки ражда на определената си дата, тя не спря да повтаря, че термина й е след три дни и иска да си ходи. Да не я тормозят, да не й слагат системи, да не слушат бебето, че няма разкиртие, че не иска да ражда и си тръгва. По мои преценки всичко си имаше, понеже мина и замина като бърз влак през всички родилни етапи, за разлика от мен, която изкарах там почти 39 часа. В крайна сметка едно по-грубо отношение помогна на нея и бебето й, но не преди другите варианти да бяха изчерпани. На мен никой за нищо, не ми се скара от началото до края. Бяха загрижени, че много време се бавим, че няма да има сили и бяха парви, накря вече едва стоях примряла за сън, а трябваше да напъвам. Справихме се, но не си спомням който и да е от екипа да се е държал лошо с мен, точно обратното (нито съм плащала, нито бях с връзки). Но пък за това, което видях около себе си мога роман с елементи на хорор да напиша.
    Знам какво е да си в предродилен шок, особенно с първо, знам, че доста от родилките идея нямат какво се случва с тях докато раждат (проблемни са и тия – типа многознайки), но за това не е виновен екипа, който ги изражда.
    ЕКИПА е длъжен да доведе от начало до край две същества здрави и живи, като едното трябва да бъде извадено от другото максимално безпроблемно.

    ТОВА ДЕТСКА ИГРА ЛИ ВИ СЕ СТРУВА?
    ВИЕ РАБОТИЛИ ЛИ СТЕ ПОД НАПРЕЖЕНИЕ НЯКОГА?
    ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ КОГАТО ДЪРЖИТЕ ЖИВОТ В РЪЦЕТЕ СИ И ТОЙ ЗАВИСИ САМО ОТ ВАС И ЕДИНСТВЕНО, И САМО ВИЕ СТЕ ОТГОВОРЕН ЗА ТОВА, ПОСЛЕДНА ГРИЖА ВИ Е ДА БЪДЕТЕ ЛЮБЕЗНИ И УЧТИВИ ОСОБЕННО КАТО ТРЯБВА ДА СЕ РЕАГИРА БЪРЗО, КОГАТО НЕ СРЕЩАТЕ ОТГОВОР ОТ ОТСРЕЩНАТА СТРАНА, КОЯТО В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ НЕ Е НА СЕБЕ СИ, НО ПЪК ДОБРЕ ПОМНИ ЛОШО ОТНОШЕНИЕ НАКРАЯ.

    АКО искате да сте обективни, намерете един по един всеки обвинен в непрофесионално отношение и до историята на анонимната родилка със снимка, сложете й тяхната история. ОБЕЩАВАМ ВИ ЩЕ ВИ СЕ ИЗПРАВЯТ КОСИТЕ.

  • М. казва:

    О да, забравих и тоталното изпаряване на чувството за хумор у иначе претендиращи да са закачливи и весели момичета, когато започнат да раждат. Много насериозно се вземате момичета, не всяка закачка на доктора към вас е обида, ама, има лu смисъл въобще да го пиша това?! Някой дали ще разбере гледаната ми точка???

    ДА, СМЕШНО Е:

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=749150968432374&set=a.748077905206347.1073741827.136421849705292&type=1&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=750183638329107&set=a.748077905206347.1073741827.136421849705292&type=1&theater

    https://www.facebook.com/photo.php?fbid=751128544901283&set=a.748077905206347.1073741827.136421849705292&type=1&theater

    Ето една смешка и от моето раждане.
    След като родих седалищно второто и доктора ме шиеше се появи дневната смяна, друг доктор, който започна да говори с моя за това, какво се е случило през нощта. Моят доктор явно не даваше често дежурства или вероятно заместваше нощната смяна, та бе попитан:
    – Бе, ти какво правиш тук, наил не идваш на раждания, нали беше отпуск?
    – Е това седалищно бе колега, ама иначе си шия, шия си – и се хили ;), а другия към мен:
    – Ей момиче, да знаеш златни ръце те пипат долу, а после доведи съпруга си, ще трябва да му благодари, че те направи по-хубава и от преди.

  • Ел казва:

    М. , никой не отрича сложността на работата на акушерките и докторите, но тяхното отношение преминава всякакви граници. да, има и родилки, които се държат както вие казвате, но отношението на персонала масово е безобразно. Нямаше да има такава инициатива, ако ставаше дума за една, две глезли! Как може в европейските държави отношението на докторите към родилките да е цивилизовано, а тук – не?? Не говорим за някакъв префърцунен изказ, а просто за нормално отношение, а не за цинизмите и униженията, на които са подложени българските родилки! Аз лично имах прекрасно раждане (с операция по медицински причини), но смята, че съм една от малкото, които са имали това щастие, което не е нормално! И смятам, че всека една майка, преминала през ад, вместо това да бъде най – прекрсасния ден в живота и’ да каже имената на всеки един, било то доктор или акушерка, които са я подлагали на това. Може чисто юридически да не може нищо да не се направи, но при наличнието на социални мрежи и обществена информираност, мжоем да направим така, че тези хора да бъдет отритнати от обществото, да не могат да влезнат в кварталния магазин да си купят един хляб, без да бъдат заплюти в лицето!!

  • Тони казва:

    Напълно съм съгласна с М. !!! Аз родих две дечица, да са ми живи и здрави, като двете раждания бяха по естествен път. Убедена съм, че когато родилката е със съзнанието, че всъщност тя е човека, който дава живот на най-милото си, а персоналът обгрижващ я по време на раждането е в нейна помощ, то тогава не би имало никакви проблеми, нито за едната, нито за другата страна!!! Лично аз изпълнявах указанията на лекарите стриктно, със ясното съзнание, че най-вече от мен зависи да родя здраво бебенце!!! При второто раждане, когато благодарих на екипа, лекарката ми каза : „Не!!! Аз ти благодаря, за това, че беше смела и правеше това, което е необходимо!!!“ По време на престоя ми в болницата се нагледах на крещящи, ревящи, хленчещи жени, които с действията си наистина застрашаваха не само своя, но и живота на бебетата си. Не може когато даваш живот да крещиш : „Убиват меееее, умирааааммм!!!“ . Това за мен беше най-сладката болка в живота ми!!! 😉

  • Ан казва:

    Ще споделя историята на раждането на първия ми син преди 15 години. В родилното отделение на малък град. Раждането беше ужасно и това е меко казано.
    Имах уговорка с мой познат лекар да го води, но той си счупи ръката и раждах при дежурните акушерка и лекарка. Държаха се безцеремонно и отвратително. Като получих първите контакции питаха как ги усещам и аз ги оприличих кат болки при менструация. Чух ги да си говорят за мен като за „оная, мензисната“. Стана ми криво, но по-важно ми беше да съм спокойна за предстоящото раждане и подтиснах унижението. Минаха няколко часа, но не последваха по-силни контакции, нито разкритие и лекарката ми съобщи, че ще ми спести часове като спука мехура и ми постави окситоцин, без да пита съгласна ли съм. И така силните контракции започнаха много време след изтичането на водите. Бях уморена и изплашена, никой нищо не ми обясни, не знаех какво следва, бях чела в книгите, но така оставена сама в предродилна се чувствах много зле. Отидох до кабинета на лекарката, тя решаваше кръстословица. Може би искаше да ме разсее с въпроси от нея, но мен ме болеше много, а и бяха минали вече 6 часа, откакто бяха изтекли водите. По някое време стигнахме и до родилна зала, където ме вързаха в прословутата поза с едни каиши. Не усещах напъни, никой нищо не казваше, питах ги какво става, а ми отговориха, че като съм много учена сама да си отговоря. Бебето не се раждаше, вече нямах сили, а лекарката ме попита дали да викне он’я едноръкия (визираше познатият ми лекар, с когото имах уговорка, и който си счупи ръката). Казах й, че ми е все едно. Тя направи някакъв знак на акушерката, инжектираха ми нещо и съм заспала. Било е упойка. Без анестезиолог. Използвали са форцепс, за да изродят синът ми, без да ме питат. Събудих се на последните шевове и получих обяснение колко красиво съм зашита.
    Бебето беше повито вече. С две червени петна на слепоочията от форцепса. Слава Богу всичко с него беше наред, но аз не бях в състояние да се грижа за детето си в следващия месец. Не можех да стана. Не можах и да го кърмя. Акушерките не даваха да кърмим легнали, караха ни да сядаме в пружинените легла, а как да се мръдна и да седна с огромната епизиотомия. Стискаха силно разранените зърна на гърдите ми, зада пуснат кърма и ми казваха да не се лигавя, не боляло. А болеше много. След като физическата болка отшумя остана онази другата, скритата дълбоко, която не ми позоволи още 9 години да се реша да стана майка отново. Дали я преодолях, защото родих втори син, нормално? Не, горчилката си е вътре в мен …

  • Деми казва:

    Ан, много съжалявам за това, което си преживяла. Възхищавам ти се, че въпреки всичко си решила да станеш майка за втори път. Надявам се, че второто ти раждане е било различно. Винаги съм мислила, че за някой професии, човек трябва да има призвание. А медицината не е за всеки. Това, което си преживяла е престъпление и тези, които са ти го причинила са за затвор, а не за работа в болница.
    Слава Богу, от моето раждане нямам никакви лоши спомени. Благодаря на целият персонал от АГ комплекса в Русе. Разбирам, обаче, че нашата болница е по-скоро изключение, което много ме натъжава. Скоро ми предстои второ раждане и много се надявам нещата да са се подобрили още, всичко да мине наред и да останат само хубави спомени от това най-голямо събитие в живота на една жена.
    Трябва да се промени отношението към раждащите жени и към пациентите като цяло. Кой е пътят към това, не знам. Най-вероятно е този, да не се мълчи и всеки случай на своеволие и насилие да излиза наяве и да бъде осъден.

  • M казва:

    Прочетох горното с горчивина. Позната история – какво да кажа… припомних си ужаса преди 2 години, когато в една от най-елитните болници в България – Правителствена болница Лозенец, шефката на отделението – Румяна Христова грубо потъпка всичките ми права и упражни над мен и бебето ми най-голяматото насилие, с което съм се слъсквала в живота си – предизвика раждане без ни най-малка индикация, постави моя и живота на детето ми в риск, държа се грубо, арогантно, просташки и истерично и инструктира персонала си да ме тормози. Никога не съм се сблъсквала с подобен контраст между професия – благородна и дълбоко уважавана от мен (имам около 6-7 близки роднини медицински лица) и упражняващо я лице – елементарно, невъзпитано, неуравновесено същество, което псува по коридорите на отделението си и използва уличен език спрямо персонала и пациентките си.
    Прилагам линк към един разказ, за да не поствам тук голям текст. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=692999.msg23804504#msg23804504
    Ако мога да помогна и да предотвратя подобни случаи съм на разположение.
    Поздрави на всички мами – настоящи и бъдещи!

  • Надя казва:

    Проблемът е, че не е само при родилките е това, не си ли с избор на екип, не бутнеш ли пари, рискът да се държат с теб така е много голям при каквато и да е процедура…просто хипократовата клетва нищо не значи за голяма част от медицинските служители, а тези които съвестно, компетентно и човечно си вършат работата (дано да съществуват) съм сигурна, че няма да се засегнат от такива материали, защото знаят, че е масова практика на техни колеги – алчни некомпетентни психопати!

  • М. казва:

    Ел. не можеш да сравинш българска родилка с немска, английска или френска и пр.. Не, че и там нямат проблеми, чела съм какви ли не истории от цял свят. Но тук нещата са под всякаква критика именно заради масовото навлизане на социалните мрежи в „помощ“ на бъдещите майчета, в които се надъхват като стадо вълци преди да нападнат кошарата с ваклите агънца. Повечето от тях се появяват в родилното сякаш са кралицата майка, която предполагам се е държала по-смирено на раждането си от всяка една от нас. Обикновенно българската родилка „знае всичко“ и недай боже някой да й каже нещо различно, било то и професионалист, на момента й нарушава човешките права.
    Прочети по-внимателно всички истории по-горе, последната на Ан примерно, не си ли задаваш някой въпроси, не ти ли липсват доста части от разказа й?!
    Не мога да приема нищо на доверие, защото всяка случка винаги има поне две гледни точки. Нали?!

  • Мер казва:

    Родих на 1.11.13 година в АГ Пловдив. От раждането не мога да се оплача. Много бързо мина-не съм плащала, не съм имала уговорки. Отидох с 6 см разкритие и родих за около 2 часа, първо раждане. Изключително добро отношение и от лекаря и от акушерките. Наистина обаче мисля, че всичко зависи и от родилката. Подхода е индивидуален според пациента. Разбира се не оправдавам грубото-просташко отношение. За съжаление при мен проблемите започнаха по време на престоя. След раждането ти връчват детето и никой не ти обяснява какво да правиш и как да го правиш. Бебето не можа да ми отпуши каналите и си докарах такъв мастит, че раждането песен ми се видя. Конците ми ги сваля доста неопитна специализантка- много болезнено беше. Въпреки преживяното обаче се надявам да имам възможността и късмета да имам второ детенце.

  • СС казва:

    Мила М, относно коментара ти,който съм цитирала:(„Обикновенно българската родилка „знае всичко“ и недай боже някой да й каже нещо различно, било то и професионалист, на момента й нарушава човешките права.“)
    Замисляли ли се сте, защо БГ родилка знае всичко?!!! Защото никой нищо не и обяснява. Защото, ако не знае всичко, ще и разкажат играта. Да има свестни лекари, ама са малко. Има раждания без проблем и с отношение, ама се броят на пръсти в сравнение с другите свързани с психическо насилие. Стига сте защитавали лекари и акушерки. Ако са недоволни от заплащане и условия, защо не са станали програмисти например? Факт е, че в БГ повечето лекари, те гледат като ходеща касичка, ходеща пътека и изобщо като една голяма банкнота. Мила М, в БГ няма професионалисти, има касапи. Аз съм се сблъсквала с такива Аг-та, приятели и техни приятели също!!! Професионалистите мила М, освен в болниците, работят в частни клиники, поемат много повече пациенти, отколкото могат да обслужат професионално. По тази причина мила М, колкото и да са професионалисти, винаги бързат, претупват пациенти и автоматично отпадат от списъка ПРОФЕСИОНАЛИСТ!!! Особено тия професионалисти мила М, които ти викат докато раждаш, да не се глезиш,че нито си първата, нито последната. Е мила М, ПЪРВАТА СЪМ си за себе си. Първата съм с болката, която чуствам и с проблема си. За мен и моето бебе съм първата и се надявам да не съм последната следствие с тъй наречения ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ!!! И мила М, дядо Боже се пише с главна буква, защото всред тези тъй защитавани от теб професионалисти, само на него остана да се уповаваме и разчитаме.

  • Александра казва:

    Дощя ми се да споделя различно мнение…Родих преди 14 години неплатено в най-обикновена болница във Варна.Попаднах на страхотна стажант-лекарка и възрастна акушерка,която й се караше непрекъснато и ме разсмиваше.Раждането ми мина естествено,без болка,приятно.Изключвам лошите условия и мръсотията.Но персонала беше страхотен.Преди дни случайно видях една от екипа и я познах-бях изцапала с кръв новата й престилка,стана ми страшно неудобно,а тя се разсмя и ми каза че това й е работата.Ведрото й лице се беше запечатало в ума ми.Благодаря им,явно съм била късметлийка,като чета перипетиите на повечето…

  • Ел казва:

    М., има доста разкази, които са доста преди навлизането на социалните мрежи, като тази на Ан. Разбира се, че това е само едната гледна точка, но мисля, че не е тайна, че в отношението на акушерките и докторите в родилните отделения има ненужни грубости, да не кажа брутализми, а пък да не говорим и за погазването на чисто човешки и пациентски права! Разбира се, има и такива жени, които си мислят, че знаят всичко, но дори и те не са заслужили такива думи и отношение. И до известна степен мисля, че жените се подготвят, така да се каже, точно защото знаят, че не могат да имат доверие на медицинския екип.

  • Дани Б. казва:

    Предварително се извинявам за дългия разказ!
    Бях бременна с второто си дете, исках да режисирам перфектното раждане, бях чела доста, бях минала курса организиран от сдружение Естествено, относно начините за немедикаментозно обезболяване по време на напъните – смяна на пози, масаж, аромотерапия, визуализация, музика. Избрах водно раждане, заради обезболяващото въздийствие на водата, а и защото щеше да ограничи лекарската намеса. Нямах претенции кой ще го води. Но от болница Св. София, бившата Тина Киркова, ме задължиха да избера конкретен лекар и екип. Тогава (2009 г.) водното раждане беше нещо ново и затова попитах кой лекар е по-запознат с този начин на раждане. Отговориха ми шефката на родилно отделение – д-р Григорова, и аз я избрах. Де да не бях!
    Свързах се с нея да се запознаем, бях в 9-тия месец, покани ме в частния си кабинет, накара ме да си платя за изследванията, при положение, че преди 2 дни си бях правила същите изследвания на редовната консултация и вс. беше ОК. Обсъдихме раждането, още щом разбра че съм от „сектата“ на сдружение Естествено и вече и беше ясно какво искам – без медикаменти, вкл. окситоцин и упойки, свобода по време на раждането и смяна на позите, приглушена светлина, музика и аромотерапия, присъствие на таткото и възможност да ми прави масажи, след раждането да се пререже пъпната връв след като спре да пулсира, бебето да го гушна ВЕДНАГА и да му предложа да засуче, да не го отделят от мен от момента на раждането до изписването, ако се наложи зашиване на разкъсване, ДА БЪДА обезболена, зашиването да е с резорбиращи се конци( при първото раждане не бяха и това ми коства доста проблеми), ако се наложи някаква мед. интервенция да ми се обясни какво точно ще ми правят и защо се налага. Това не са капризи, а право на всяка родилка да ги изисква.
    Тя привидно се съгласи с всичко, но впоследствие се оказа, че повечето от желанията ми не бяха изпълнени по една или друга причина. Обсъдихме и вероятността от преносване, както при първата ми бременност и че предпочитам да се изчака максимално, преди да се предизвика раждане. Д-р Григорова каза – първо стигни до термина пък тогава ще го мислим.
    И ето ни отново заедно със съпруга в частния кабинет, вече 2 дена след термина ми. Докторката вади тефтера и заявява, че била свободна сряда и четвъртък сутрин(следобеда преглежда в частния кабинет) и да си изберем дата. Напомням любезно че вероятно термина ми не е изчислен правилно, тъй като цикълът ми е по-дълъг и че моето желание е да изчакаме колкото е възможно. „Ми, то бебето е вече достатъчно развито, няма какво да чакаме.“ Все пак аз предпочитам раждането да стане по естествен път, при предишното преносване ме чакаха 10 дни в Шейново. Тя вече подразнена ме поглежда и ми се тросва: „Тогава да чакаме, ама то МОЖЕ И МЪРТВО ДА СЕ РОДИ!“
    И се питам нормално ли е да кажеш точно това на жена в 9-тия месец, дето след няколко дни ще ражда, която е притеснена и уязвима. Дори да има някакви показания( а нямаше) като лоши тонове на бебето, малко околоплодни води, остаряла плацента, пак може да обясниш ситуацията с други думи, като – има риск…, по-разумно е…, препоръчвам ви… . Останах с впечатлението че ме манипулира по този недостоен начин, само за да ме вкара в удобната си програма.
    Същата вечер обсъждахме със съпруга и близка приятелка смяна на лекаря в последния момент. Но аз държах на водното раждане, а само тази болница го предлагаше, това означаваше че алтернативния доктор, щеше да бъде колега на Д-р Григорова и освен това беше възможно тя „да ме гледа накриво“ и недай Боже да манипулира персонала. Реших да остана при нея, пък каквото такова, съгласих се и с предизвикването, нали не исках да навредя на рожбата си. След едно обаждане ни инструктираха: „Елате утре в 5, та да приключим до обяд!“
    И ето ни сутринта рано-рано в болницата. Събличам се, приемам медикамента за предизвикване на раждането, обръсват ме и ми правят клизма, след което ме насочват към тоалетната. КОЙТО Е ГНУСЛИВ ИЛИ СЪС СЛАБИ НЕРВИ ДА НЕ ЧЕТЕ ПО ДОЛУ. Заварвам тоалетната не добре почистена след последното и ползване, заемам добре познатата на всички жени полуклекнала поза и …. просто не бях подготвена за залпа, който се получи. Ужасно притеснена се чудя как да почистя след себе си, накъсвам тоал. хартия и се опитвам да избърша, но не мога да се сгъна, че корема ми пречи, намирам в съседно помещение кофа с вода и канче и започвам да поливам в отчаян опит да приведа всичко в приличен вид. Така ме заварва санитарката и не мога да ви опиша какви думи използва, за да ме накара да се почувствам още по-притеснена и виновна.
    Завеждат ме в родилната стая с ваната, където ме чака мъжа ми. Осветлението е ярко, така персонала виждал по-добре, музика няма(мъжа ми забрави касетофона), но и да го беше взел, едва ли щяха да го пуснат. Контракции вече имам и се засилват. Връзват ме за леглото да мерят тоновете. При положение че имат и портативен уред за мерене, но той изисква някой от персонала да е ангажиран. Къде остана моята свобода да заемам различни пози! Ама аз съм говорила предварително да не ме държат легнала дълго време. „Добре, добре, само замалко!“ И така час и половина, вероятно докато си изпият кафето и прегледат сутрешната преса. По коридора е тихо, няма суматоха, очевидно нямат бърза работа. Искам съпруга да ме развърже или да намери някоя сестра да го направи. Той ме моли да не викам, за да не ни нарочат.
    Един час по-късно контракциите са зачестили, д-р Григорова ме преглежда и говори на сестрата: „Главичката на бебето е ниско долу, но ние трябва да спукаме водите за да прогресира раждането, подай ми …еди кой си…уред.“ Говорят си, все едно мен ме няма и не става дума за моето тяло и моето бебе. Сестрата вади един дълъг шиш и разбирам, че докторката се кани да ми го вкара отдолу, да мине с него покрай главичката на бебето и да спука мехура. Хваща ме страх и казвам уплашено: „Моля, внимавайте за бебето!“ Леле, каква тирада последва – коя съм аз да се съмнявам в нейната компетентност, колко години имала стаж, пък аз ако си позволя още една подобна забележка, тя щяла да си тръгне и да ме остави да се оправям сама! А беше необходима само една топла дума и уверение че всичко ще бъде наред.
    След раждането по главичката на сина ми личеше одрасканото от шиша, Слава Богу че се размина само с това.
    Най-после дойде моментът за ваната, който чаках с все по-нарастващо нетърпение, защото контракциите бяха по-чести и все по-болезнени. Но щом влязох в топлата вода – какво облекчение, болките бяха с поне 2 степени по слаби. Просто не усетих кога стигнах до пълното разкритие. Усетих напъни. ОТНОВО ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ГНУСЛИВИТЕ ДА НЕ ЧЕТАТ. Който е запознат с физиологията на женското тяло, знае че нищо не може да остане в червата, когато бебето излиза. Явно клизмата не беше свършила цялата работа и при първия напън във ваната се освободи …. досещате се. При това сестра и акушерка, започнаха да се надпреварват в цветистите коментари на ситуацията: „Виж сега каква стана тя – манджа с грозде!“ , „Така ти се пада като искаш вана!“, „Абе ти какво си яла вчера – това на копър ми прилича!“, „Сега стискай да не изкараш бебето преди да сме източили водата!“
    Аз през това време от силата на болките и напъните не знаех на кой свят се намирам. Въобще не можех да се защитя! Мъжа ми се беше фокусирал върху мене и как да ми помогне, а и не е от тези дето ще дигат скандали и ще се разправят! Но тези коментари още ги помня!
    За щастие бебето се роди след като бяха източили водата, веднага си го гушнах и това беше най-хубавият момент, моят син беше здрав и ме гледаше с малките си невинни очички. Плацентата се роди във ваната, а после взеха бебето да го претеглят, докато аз излизах от ваната и сядах на магарето за преглед на разкъсванията.
    Трябваше да ми се направят няколко вътрешни и външни шева, защото по думите на д-р Григорова: „Онези от Шейново предния път са си оставили ръцете, но аз ще те оправя. После ще ми благодариш!“ И започна да ме шие на голо, въпреки че изрично настоявах да ме обезболи, обаче тя не можела да чака и да съм търпяла. Аз при всяко бодване с иглата подскачах и се дърпах назад. А тя вика, ела тука не се дърпай, че ще те зашия лошо. Аз охкам и скимтя, но в този момент ми връщат бебето и ми го слагат на корема, чудесен начин да ме накарат да млъкна. Стискам зъби за да не го стресна. Повтарям си още малко и мъчението ще свърши.
    Цялото това преживяване остави спомен, за който не исках да се сещам. След 3 години(2012) реших да имам трето дете и отидох да раждам в друга болница без всякакви уговорки, без претенции, съгласявайки се за всичко с персонала, защото уви нещата не са се променили и отношението си е същото. А аз не исках да давам повод за хапливи забележки, които да помня с години.
    Обаче осъзнавам че нещата трябва да се променят, защото родилката има право на хуманно и човешко отношение, без грубости и насилия над тялото и душата и. Затова заставам зад своя разказ и съм готова да свидетелствам и в съда. Смятам че ако всяка от нас го направи и се обединим, ще имаме по-голям успех, отколкото всеки поотделно.

  • бс казва:

    Моята представа за естествено раждане беше същата като тази на Дани Б. , със или без вана, но уви само мога откровено да завиждам на Александра…

  • Мира казва:

    Здравейте,моите права ама какви права,аз когато раждах нямах такива.Дали е нормално да те оставят да раждаш 25часа,болна с изтекли Зелени води и с монотонни тонове на бебето? С разкритие с големи мъки и болезнени системи до 4см.,защото докторите трябваше да спят и не им се занимаваше със спешно секцио.Отвратително и грубо държание,акушерка която само викаше и ме блъскаше,доктори на които просто не им се оперираше.Къде в случая са ми правата? Оооо получих права когато дойде един доктор тъй като аз виках и се карах с акушерките,прегледа ме и ме дръпна на страна “Ще има секцио(което при мен трябваше да се случи по спешност доста по рано),но Аз съм шеф на екип,това се заплаща.Казах ами добре ще си платим.Направиха ми секцио и то с усложнения и накрая мъжът ми му даде лично една сума и така всичко приключи. Не искам да си спомням дори как акушерките ми казваха “да си оправила нещата по рано,да си си платила.Как ме бутаха,как минаваха постоянно доктори и казваха “ооо тук сме за секцио има проблеми “и така и никой не доиде да ме оперира. Това не е нормално,в този случай права нямаш,само се молиш някой да направи нещо ,да ти помогне. В крайна сметка детето ми се роди с инфекция и беше на антибиотици,с подаване на кислород при раждане и с забавени рефлекси заради факта,че съм била толкова часове с изтекли зелени води.Благодаря на Господ,че детето ми живо и здраво,и съжалявам горко,че не си платих в частна клиника за да родя като нормалните хора.здравеопазването е България е под всякаква критика,хора положението е трагично 🙁

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.