- Родилница - http://www.rodilnitza.com/blog -

Насилие над раждащи жени

 

Какво представлява насилието над раждащи жени?

„Насилие над раждащи жени“ е термин, който се използва, за да обозначи насилие от медицинския персонал насочено към родилката. Много медицински лица не осъзнават или отричат, че техните действия или бездействие нанасят тежки физически и емоционални вреди върху жените, за които се грижат. Разказите на жени за преживяното от тях в болницата по време на раждане представят друга картина, в която физическото насилие и емоционалният натиск са често срещани. Първата стъпка, която трябва да предприемем, е да осъзнаем какъв точно е проблемът, за да можем да намерим ефективно разрешение за него.

Причините за насилието над раждащи жени са много, но в основата е липсата на баланс на силата между жената и медицинското заведение. Медицинската институция има авторитет, определена йерархия, която пречи на търсенето на отговорност, и протоколи, които трябва да се спазват, както и очакването, че жените ще се съгласят с поставените изисквания и ще ги следват. Това създава среда, в която е много лесно над жената да се упражни сила и да бъдат потъпкани както пациентските й, така и човешките й права.

Дефиниция за видовете насилие над раждащи

Най-често срещаните прояви на насилие над раждащи са небрежността или отказа от грижи, физическото насилие и емоционалното насилие.

1. Небрежност – когато жените са оставени да раждат без подкрепа в рамките на медицинската институция. Жените споделят за акушерки, които са им казали, че не желаят да ги безпокоят родилки с напъни, защото спят, гледат телевизия или си говорят помежду си и в резултат няколко от бременните раждат без професионална помощ. Проявата на небрежност се използва също и като системно наказание и средство за разубеждаване при несъгласие с акушерската система. Например, раждащи се оставят да чакат за прием в болницата, за да се научат да ходят редовно на женска консултация.

2. Вербално или емоционално насилие – това включва грубо отношение, заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване. Например груби и агресивни нападки към жената и нейната сексуалност „Като го правеше ти харесваше, а сега защо викаш?“ Или заплахи относно здравето и живота на бебето „Нищо не правиш! Ще си задушиш детето!“ – казано по време на напъните. Принуждаването на жените да напъват по команда, когато нямат напъни, или пък да не напъват, когато напън не може да бъде спрян, също е вид емоционално насилие. Много жени ги е страх да повикат за помощ, за да не им се скара някой от медицинския персонал. Непредоставяне на информация или изопачаване на информацията, за да се съгласи раждащата на определена процедура е вид емоционално насилие. Например, „Ббебето е много голямо, трябва да се извърши секцио,“ а се оказва, че плодът е с нормални размери.
Непредоставянето на информация за новороденото също е вид насилие, както и ограничаването на достъпа на майката и бащата до новороденото им бебе, с обяснението, че такива са правилата в болницата.

3. Физическо насилие – може да включва шамаросване на раждащата по време на напъни през лицето или по тялото, натискането на ръцете и краката на жената, за да лежи по гръб, администрирането на медикаменти за ускоряване на раждането без индикация, а защото „няма да те чакаме цял ден,“ рутинното използване на епизиотомия, извършването на Цезарово сечение без медицински индикации, поставяне на абокат „за всеки случай,“ извършване на медицински процедури класифицирани като вредни или без доказателства от СЗО като например: бръснене на интимните части и извършване на клизма, употреба на прийома на Кристелер. Умишленият отказ от предоставяне на анестезия или болкоуспокояващи, когато за това има индикации, е вид физическо насилие. Например на жени, които са искали да родят активно и без поставяне на епидурална упойка, им се отказва и упойка за зашиване на извършена епизиотомия. Всякакъв вид медицинска намеса без информирано съгласие или след като информираното съгласие е било оттеглено, също е форма на физическо насилие.

Закони срещу насилието над раждащи

В много страни, включително и в България, са приети международни и местни закони, които уреждат правата на бременните и раждащите жени. (Повече информация за правата Ви в България по време на раждане може да намерите тук).

В някои страни, обаче, са приети специални закони, които дават правно определение на термина „насилие над раждащи“ и специлно деифинират проявите му. Във Венецуела, като част от Закона за правата на жените да водят живот, свободни от насилие, насилието над раждащи е дефинирано така: „Присвояването на тялото и репродуктивните процеси на жените от страна на медицинския персонал, като това се изразява в дехуманизирано отношение, злоупотреба с лекарствени препарати, и превръщането на естествения процес в патология, и това води до загубата на автономност и възможността жените свободно да взимат решения относно техните тела и сексуалност, като това се отразява негативно на техния стандарт на живот.“

Според Венецуелския закон следните действия, извършени от медицинския персонал, се считат за насилие:

1. Ненавременна и неефективна грижа при спешни акушерски състояния
2. Натиск над жената да роди в легнала поза, с вдигнати крака, когато съществуват условия да й се асистира в изправена поза.
3. Пречки жената да осъществи ранен контакт с новороденото, без медицинска причина, като по този начин се пречи на ранния контакт и възможността жената да държи или кърми новороденото бебе непосредствено след раждането
4. Промяна на естествения процес на раждане посредством техники за ускоряване на раждането, без жената да е дала свободно, изрично и информирано съгласие.
5. Извършването на Цезарово сечение, в случаи, при които е възможно естествено раждане, без жената да е дала свободно, изрично и информирнао съгласие.

Аржентинският Закон за правата на родителите и децата по време на раждане предоставя правото на всяка жена да бъде считана за здрав човек по време на раждане, за да може да участва и подпомага процеса на раждане. При естествено раждане, законът постановява, че медицинският персонал трябва да уважава биологичното и психологично време, като се избягват инвазивни процедури и медикаменти, които не са обосновани от състоянието на майката или на бебето. Жената има също така правото да бъде придружена от човек по избор, и на който тя има доверие, по време на предродилния период, раждането и в периода след раждането.

В Бразилия, област Диадема е прела закон, който включва следните действия в дефиницията на насилие над раждащи жени:

Чл. 3. За целта на настоящия закон се смятат за физическо или вербално малтретиране включително, но не само:

1. Третирането на бременната или раждащата по агресивен, неемпатичен, грубиянски или подигравателен начин, или какъвто и да е друг начин, който я кара да се чувства зле от полученото отношение.
2. Осмиването или обвиняването на раждащата заради каквото и да е поведение, като крещене, плач, страх, срам или колебания.
3. Осмиването или обвиняването на жената заради каквито и да е физически характеристики или действия, като например наднормено тегло, окосмяване, стрии, дефекация и други.
4. Неизслушването на оплакванията и притесненията на приета в болницата или вече раждаща жена.
5. Третирането на жената по снизходителен начин, даването на нареждания и употребата на унизителни и умалителни имена, третирането ѝ като невменяема.
11. Подлагане на жената на болезнени процедури, ненужни или унизителни, като клизма, бръснене на интимното окосмяване, гинекологичнен преглед на при отворени врати, преглед за разкритие от повече от едно медицинско лице.
21. Третирането на бащата на бебето като обикновен посетител и ограничаването на свободния му достъп да придружава родилката и бебето по всяко време на деня.

Как да предотвратим насилието над раждащи?

На първо място, важно е да разпространяваме информация за проблема, за да достигне както до повече медицински лица, които се грижат за раждащи, така и до самите жени. Осъзнаването на проблема, уменето да се разпознава насилието и познаването на правните изисквания за „информирано съгласие“ са нужната първа стъпка в посоката на по-добри грижи за раждащите. За елиминиране на проблема, обаче, е нужда системна промяна.

За бременните жени е важно да знаят за проблема и да могат да разпознават проявите му. Важно е, също така, да са запознати с правата си, като например правото на информирано съгласие, както и въпроси, които могат да задават, за да са адекватно информирани за процедурите. Полезна информация се съдържа в брошурата „Информирано съгласие.“ Друга полезна брошура е за Правото на необезпокоявано раждане, която съдържа списък с права, които жените имат по време на раждане. Много е важно да окуражаваме жените, чиито права са били нарушерни, да подават жалби. За подаването на жалба не е нужна помощта на адвокат и това ще помогне да привлече нужното внимание към проблема. Повече информация къде и как може да се оплачете, може да намерите тук.

За медицинските лица също е важно да знаят за проблема и за последиците, които това поведение причинява. Много от медицинските лица не осъзнават, че причиняват насилие над родилките, те следват болничните правила, съобразяват се с йерархията в болницата или се опитват да удържат на стреса, дългите часове и ниската заплата. Но това не е извинение за нарушаване на техните законови задължения към раждащите жени. Нужно е обучението и следдипломното обучение да акцентира върху основните човешки права на раждащите, да запознава лекарите и акушерките с видовете болнично насилие над родилки и да предоставя ефективни методи за промяна на нагласите и практиките в болницата.

 

_______________________

Източници:

1. Ана Флавия Пирес Лукас д`Оливейра, Симоне Грило Диниз, Лилия Блима Шрейбър, Насилие към жените в медицинските заведения, Lancet, Vol, 359, 1681, май 2002, http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736%2802%2908592-6/abstract. В превод на български: http://www.rodilnitza.com/blog/pregnancy/nasilieto-kum-jenite-v-medicinskite-zavedeniya/.
2. Kari A Radoff CNM, Why Abuse Women in Labor?, http://maternalhealthtaskforce.org/discuss/wpblog/2013/04/11/why-abuse-women-in-labor/.
3. Susan Hodges MS, Abuse in Hospital-Based Birth Settings?, J Perinat Educ, 2009 Fall; 18(4): 8–11, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2776520/.
4. Закон за правата на жените да водят живот, свободни от насилие, Ley Orgánica sobre el Derecho de las Mujeres a una Vida Libre de Violencia de Venezuela, 2007, http://venezuela.unfpa.org/doumentos/Ley_mujer.pdf.
5. Закон за правата на родителите и децата по време на раждане , Ley Nacional Nº 25.929 de Derechos de Padres e Hijos durante el Proceso de Nacimiento, Argentina, 2004, http://www.unicef.org/argentina/spanish/ley_de_parto_humanizado.pdf.