- Родилница - http://www.rodilnitza.com/blog -

Правата на раждащите жени

Следната статия е публикувана в журнала Акушерството Днес, брой 50, лято 1999. Какви са вашите възгледи по въпроса? Ако сте жена, бихте ли искали тези ваши права да бъдат зачитани? Защо? Какво бихте направили за да ги отстоите?

Декларация на правата на раждащите жени

от Лейла МакКракън

Раждането е лесно. Объркващи медицински „факти“ го правят трудно. Съвременните знания по акушерство се базират на погрешни резултати от болнични раждания. Знае се повече за това как раждат лежащи пациенти, отколкото за истински, задъхани, чувствени жени.

Животинската част на всеки един от нас е анестезирана в една стерилна среда – не можем да се надяваме да разгледаме първичната си страна в която и да е болница, нито пък вкъщи, ако водещите раждането са свикнали да работят в стерилна среда. Раждането не е опасно; не е нужно да е плашещо; раждането не изисква хора, обучени в абнормалности, да наблюдават и записват всяка промяна. Към раждането трябва да се подхожда с доверие и вяра. Раждането е безопасно.

Качествата, присъщи на безопасни и изпълнени с обич родилни преживявания, трябва да бъдат признати като световни права на всички жени. Опасните и нечовешки медицински процедури са нарушения срещу най-основните човешки права на жените, както и нарушения на правата на децата да се ражат без ненужни болки и експлоатации.

Непорочността на раждането намалява с увеличаването на интервенциите. Правата на жените и децата трябва да бъдат признати.

1. Всички жени имат право на свещени, прекрасни и пълни с обич преживявания по време на раждането. Водещите раждането никога не бива да гледат на това като на рутина, неудобство или нещо незначително.

2. Раждането трябва да се случи в един физически и емоционално интимен кръг. Влагалището на една жена по време на раждане е точно толкова свещено и неприкосновено, колкото по което и да е друго време. Рутинното му проникване с пръсти, форцепси, ножици или куки е грубо нарушение на най-фундаменталните права на жените за лично пространство и самозащита. Жените имат правото да вокализират, да се движат, да заемат каквато поза искат и да позволят на раждането да се случи по уникален начин, без да чувстват нуждата да спечелят одобрението на персонала асистиращ при раждането. Жените имат право да откажат изцяло присъствието на асистиращ персонал. Всеки един член на персонала, акушерки, членове на семейството и приятели на родилките, трябва да имат пълното ѝ съгласие преди да станат свидетели на родилния процес. На телата на жените никога не бива да се гледа като на учебни помагала. Нито една институция няма право да налага на една жена присъствието на зрители по време на раждането ѝ.

3. Жените имат правото и властта да кажат „Не“: ако те разбират дадена интервенция или процедура и откажат прилагането ѝ, отказът им трябва да бъде уважаван от целия медицински персонал. Родилките не трябва да бъдат непрекъснато притискани с опити за промяна на решението им или да бъдат обезпокоявани.

4. Всички жени трябва да бъдат физически в безопасност по време на едно раждане. Инструментите използвани при рутинни интервенции сериозно увреждат органите на жените: ножици, ножове, вредни медикаменти, форцепси, катетри, куки, игли, пръсти, тръбички и самобръсначки – всички те могат да бъдат класифицирани като инструменти за физическо насилие. Нужно е повишено внимание, винаги когато се обмисля прилагането на каквато и да е намеса в естествения родилен процес.

5. Всички бебета, както по време на раждането, така и след това, заслужават да НЕ бъдат наранявани: форцепси, скалпелни куки, насилствена екстракция, невнимателна работа с бебето, катетри за аспирация, вентилационна техника, интравенозни устройства, и среда с понижен кислород (причинена или от медикаменти използвани за болкоуспокояващи или за индуциране), всичко това допринася в голяма степен за страдание или изтощение на новородените и може да разстрои бъдещото им благосъстояние.

6. Всички жени имат право на пълен и незабавен достъп до информация за всички процедури, приложени на тях или на бебетата им, по време на бременността, раждането и следродилния период. Жените трябва да бъдат информирани за всички потенциални вреди от дадена процедура, независимо колко време отнема да се обясни (с изключение на най-крайни случаи). Жените или персоналът около раждането не бива да гледат лекомислено на „информираното съгласие“. Жените имат право да бъдат информирани за алтернативи на болничните процедури, изключващи вмешателство – като това че е по-безопасно да се ражда вкъщи, за водното раждане като безопасен метод за справяне с боката, както и за предимствата на естествените лични начини за индуциране на раждането.

7. Осакатяването на женските тела по време на раждането трябва да бъде признато за престъпно деяние.

8. Всички жени трябва да имат лесен и безплатен достъп до информация, която разяснява процеса на естественото раждане – информация, която им помага да се подготвят за раждането и за грижите около новороденото. Тази информация трябва да бъде поднесена по начин, който не разглежда раждането като опасна биологична аномалия, а като естествено и радостно събитие.

9. Всички жени имат правото да раждат където искат и с който искат, както и да се запознаят със статистиките относно безопасността, свързани с хората и/или институциите, при които са избрали да раждат.

10. Всички жени имат правото на пълен достъп до всички собствени медицински данни и сведения, както и достъп до информирани хора, за които тези сведения не са свързани с лична отговорност.

11. На новороденото трябва да се гледа като на естествено продължение на майката. Майка и дете трябва да бъдат заедно, в тиха и достойна среда, в продължение на толкова време, колкото майката сметне за необходимо. Държане на бебето, от който и да е друг освен майката по време на първите часове след раждането, трябва да е силно непрепоръчително.

12. Продължителна информация и подкрепа относно кърменето трябва да бъде на разположение на всички жени.

13. Правата на жените са неотменни и не бива да бъдат подривани от което и да е правителство, партньор, професионален персонал по раждането, както и от индивид или група, чийто интереси не отразяват желанията на раждащите жени, както относно собствената им безопасност и благополучие, така и за тази на бебетата им.

В момента, нито едно правителство не може да нареди прилагането на тези права. Прекалено много индивиди или организациии експлоатират, за собствена полза, основните женски нужди от доверие и чувство за сигурност.

И все пак раждането не може да бъде безопасно, когато желанията на раждащата жена идват на второ място, след желанията на персонала около раждането. Всяка жена трябва да отстоява тези си права – никой няма просто така да ѝ ги даде. Тези права трябва да бъдат научени и ценени от жените. Всички осведомени жени трябва да информират други жени относно присъщите им права като жена на тази земя.

Copyright © 1999 Midwifery Today, Inc. Всички права запазени. Преведено с разрешение от Midwifery Today, Issue 50, Summer 1999.
http://www.midwiferytoday.com/articles/declaration.asp PH + 1 541 344 7438

За авторката

Лейла МакКракън е писателка на свободна практика, майка на шест деца и е автор на книгата „Resexualizing childbirth“, която предстои да бъде издадена. Тя е също така авторка на колона в седмичния електронен бюлетин OBCNEWS и нейни статии са били публикувани в множество издания на тема майчинство.

Забележка към превода

Статиите в Midwifery Today са публикувани на английски в оригинал. Midwifery Today, Inc. не гарантира точността на преводи на техните статии на друг език, освен на английски, включително и на статии, които са публикувани на уеб страницата на Midwifery Today. За най-точната версия на тази статия винаги се позовавайте на английската версия.