Статии отбелязани с етикети: естествено раждане

По случай деня на Народните Будители, Сдружение „Родилница“ и фондация „Отворен интелект – OPEN MIND” Ви канят на премиерата на официалната версия на българския документален филм „РОДИЛНИ РАЗКАЗИ“ (22 мин.) – http://storiesofbirth.org/

и

дискусия на тема:
„КАК ДА ПОСТИГНА МЕЧТАНОТО ОТ МЕН РАЖДАНЕ В БЪЛГАРИЯ?“.

(още…)

Оргазменият потенциал на раждането – една скрита тайна

Възможно ли е раждането да бъде нещо различно от познатата ни представа за болезнено и мъчително преживяване, нерядко съпътствано от сериозни рискове за здравето и живота на родилката и бебето? Възможно ли е даването на живот да бъде естествено благословено като щастливо и приятно събитие, доставящо радост и удоволствие, дори екстаз и пълно удовлетворение? Възможно ли е…..

Да, възможно е! Как? – Отговор на тези и много други въпроси, свързани с бременността и раждането, дават Елизабет Дейвис и Дебра Паскали-Бонаро в книгата си ОРГАЗМЕНО РАЖДАНЕ. Вашето ръководство за безопасно, удовлетворяващо и приятно раждане, излязла в български превод в издателство Галера Либрис, Варна. (още…)

Успокояване напрежението и страха при естествено раждане чрез разбиране Закона на сфинктера: разговор с Айна Мей Гаскин

Според доклада „Раждания, предварителни данни за 2006г.“, издаден от Националната система за демографски статистики към Центъра за контрол на болестите (CDC) „Честотата на ражданията с цезарово сечение в САЩ през 2006г. се е увеличила до над 31%, нов рекорд и още едно доказателство, сочещо към повсеместна промяна в гинекологичните практики. Честотата на секциото се е увеличила с повече от 50% през последното десетилетие.“ Сред смекчаващите фактори за планирани или насрочени раждания с цезарово сечение са раждане на близнаци, свръх тегло и други здравни съображения, както и изборът на майката по множество причини. Понякога доброволното избиране на секциото се свързва с липса на подготовка и страх от естествения родилен процес (в противовес на поемане контрола над него, което се твърди, че е еволюция на раждането според скорошна статия на Алис Парк в списание „Тайм“ от 28-ми април). (още…)

Дъщеря ми се роди в родилна къща в Монреал, Канада, а бременността беше проследявана от акушерка от родилната къща. Родилните къщи и тук са недостатъчно на брой спрямо желаещите да ползват услугите им жени и винаги ще съм благодарна за възможността и привилегията да съм една от тях. Акушерките, работещи към родилните къщи, са и единствените, които имат право да асистират на желаещите да родят в дома си. И трите вида раждане – в болница, в родилна къща и в домашни условия с акушерка са напълно безплатни за раждащата жена, като цената им се покрива от еквивалента на българската НЗОК. Родилните къщи по правило са в близост до болница, а случаите на наложил се трансфер са сравнително малко – около 13-14% за родилната къща, в която аз раждах, като само около 3% са трансфер по спешност. В родилните къщи работят само акушерки, а разказите за чакащите пред тях или пред дома на раждащата жена линейки и подготвени екипи са само мит. Щастлива съм, че имах възможност за избор за раждането на второто ми дете, а отношението и подкрепата, които получих, доказаха, че изборът ми е бил правилен.

Раждането беше напълно естествено, но както четох в една статия, не може да мине за физиологично, защото започна с отлепяне на околоплодния мехур. (още…)

Домашно раждане: противопоказания и ситуации, изискващи транспорт в болнично заведение

(Приложения А, Б и Д от официалния наръчник Стандарти за грижа на акушерската гилдия на щата Минесота)

Противопоказания за домашно раждане на база здравната история на майката

Съществуват състояния, изискващи грижи извън практиката на традиционните акушерки. Тъй като тези състояния са потенциално опасни за живота и здравето на майката и плода, акушерките трябва да насочат бременните жени, при които се среща някое от упоменатите състояния, към лекар за проследяване на бременността и водене на раждането: (още…)

Тапата ми започна да пада на 31-ви следобед и много ме развълнува. Първите болезнени контракции пък – през нощта на 31-ви срещу 1-ви след една мила среща с две от приятелките ми, татковците и децата им в Коколандия. Даже подозирам, че именно едно от дечицата му каза да излиза вече наистина на моя синковец! И така – събуждам се към 2 през нощта от болки и адски много се радвам. Съвсем същия сценарий беше и при раждането на първия ми син. Вълнението и болките не ме оставиха да спя много-много, но към зазоряване съм си заспала. През целия ден си имах също болезнени контракции, не съвсем регулярни, но бях сигурна, че следващата нощ ще е събитието – подготвих и татката ни. Той дори се постара да пазарува специално за „гостите“, понеже аз не знаех колко точно души ще искам да присъстват. (още…)

Такъв въпрос зададе потребителката verute във форума rodi_doma и предизвика голямо обсъждане, темата стана една от най-посещаваните… Бъдещата майка попита:

„Знаете ли, като чета „Домашний ребёнок” и съответните родилни общности, оставам с впечатлението, че у дома раждат … как да го кажа по-точно… жени, които се занимават с йога. Гмуркат се в дупки в леда. Катерят се по скали. В краен случай – тези, които карат велосипед… И задължително вегетарианки! Общо взето, жени с активен начин на живот! Моля изброените да не се обиждат :), аз леко ви завиждам, но: за последен път спортувах …ъъ…, някъде в 5 клас. След това ме освобождаваха от час заради късогледство. Аз съм просто мързелива, съвсем обикновена жена, активният начин на живот не е за мен. Не мога да си пипна с пръсти палците на краката, примерно. Е, имах някаква физическа активност – носих в слинг 10-килограмово бебе, но слингът е прибран вече в шкафа и рядко нося детето си.

Храня се съвсем неправилно, само избягвам консерванти и други подобни, не ям полуфабрикати. За сметка на това ям много месо и обожавам всичко мазно, въглехидратно и неполезно.
Защо ви пиша всичко това? Ще мога ли въобще да родя у дома??? Някой като мен да е раждал успешно в къщи? Родих сина си в родилния дом, лежейки по гръб, относително самостоятелно (без епидурална упойка и стимулиране)”.

Помолихме за отговор участниците в международната конференция „Раждане с любов – право на всеки човек”, която ще се проведе от 9 до 13 юни 2010 в Москва. (още…)

И той, като батко си, реши да дойде по вода.
Роди се у дома в София, във ваната, в първия час на един горещ августовски ден през 2010 година.

Повече от година преди да усетя новия живот в себе си, попаднах на една статия. „Родих вкъщи. Искам пак!” Покрай раждането на първото ми дете бях попрочела истории за разни раждания, сред тях и домашни. Но до тогава те се споменаваха само като възможност за чужбина, не и за България. Екзотика някаква. (още…)

Бях в очакване на първото си дете.
Имах уговорка за естествено раждане с една млада лекарка в една много модерна болница, която тъкмо беше попарила всичките ми надежди за активно и недирижирано раждане. Тогава ми подариха списание със статия за водно раждане в София. И си казах, че това е моят шанс за ненамеса в родовия процес. (още…)

Винаги съм имала късмет с ражданията си. Първите си три деца родих в болница, предизвикано, но бяха прекрасни и доста бързи раждания. Обикновено 2-3 или по-малко часове контракции и за 2-3 напъна бебето се появяваше на бял свят. Лекари така и не са участвали в моите раждания, помощта на акушерката винаги ми е била напълно достатъчна.

Шегувахме се, че съм пробвала и трите места за раждане в града и остава четвъртото дете да го родя в къщи. Всъщност се готвехме за това. Не виждах смисъл да ходя в болница, след като и съпругът ми спокойно може да замести акушерката като поеме бебето. Разбира се, изчетох и тонове литература по въпроса. (още…)