Статии отбелязани с етикети: щастие

Оргазменият потенциал на раждането – една скрита тайна

Възможно ли е раждането да бъде нещо различно от познатата ни представа за болезнено и мъчително преживяване, нерядко съпътствано от сериозни рискове за здравето и живота на родилката и бебето? Възможно ли е даването на живот да бъде естествено благословено като щастливо и приятно събитие, доставящо радост и удоволствие, дори екстаз и пълно удовлетворение? Възможно ли е…..

Да, възможно е! Как? – Отговор на тези и много други въпроси, свързани с бременността и раждането, дават Елизабет Дейвис и Дебра Паскали-Бонаро в книгата си ОРГАЗМЕНО РАЖДАНЕ. Вашето ръководство за безопасно, удовлетворяващо и приятно раждане, излязла в български превод в издателство Галера Либрис, Варна. (още…)

Винаги съм имала късмет с ражданията си. Първите си три деца родих в болница, предизвикано, но бяха прекрасни и доста бързи раждания. Обикновено 2-3 или по-малко часове контракции и за 2-3 напъна бебето се появяваше на бял свят. Лекари така и не са участвали в моите раждания, помощта на акушерката винаги ми е била напълно достатъчна.

Шегувахме се, че съм пробвала и трите места за раждане в града и остава четвъртото дете да го родя в къщи. Всъщност се готвехме за това. Не виждах смисъл да ходя в болница, след като и съпругът ми спокойно може да замести акушерката като поеме бебето. Разбира се, изчетох и тонове литература по въпроса. (още…)

Терсене човек още преди да се роди

Термин 20 юни.
Чакаме едно малко сладко момиченце.Но… това момиченце проявява характер.
Още преди да се е родило.Не иска да излиза. Стои си на топло при мама и не мърда.
В един миг реших, че то не иска да е зодия Близнаци. Иска да е рак.
Успокоих се. Знам, че няма неродено бебе. Все ще и помогнат някак да излезе.Зодиакът влезе в Рак. Легнах си неспокойна. Усещах тренировъчни болки. Унесох се и заспах.По едно време нещо ме ръчка. В просъница поглеждам часовника. Боли. Преминава. Мина време. Пак боли. Поглеждам пак часовника. 10 мин от предната. Унасям се. Пак боли. Пак часовник. Пак 10 мин. (още…)

За принцесите, замъците и рошавият пясък

Мечтаех си … да стана куклена актриса.

Да се радвам на блясъка в очите на децата, на искрените им и неподправени аплодисменти.

Да съм известна и обичана, и много търсена, дори и в малък провинциален театър.

И станах…. но не бях щастлива. Не беше точно както си го представях. Играех принцеси, снежанки, червени шапчици и получавах заслужени аплодисменти.

А нещо липсваше. (още…)