Статии отбелязани с етикети: домашно раждане

Загрижени за състоянието на родилните грижи в България, отчитаме следните ФАКТИ:

1. Родилните грижи, предоставяни от медицинските лица в българските болници, са далеч под нивото на добрите практики в повечето страни-членки на ЕС. Здравето по дефиниция на Световната здравна организация е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие на индивида. Раждането в българските болници е разглеждано само като физиологичен процес, без да се взима под внимание фактът, че начинът на протичането му оставя дълбока следа върху психическото и социално благополучие,  а понякога и върху физическото състояние, както на майката, така и на детето.

2. В България не се отчитат важни медицински открития, прилагани от десетилетия на запад, като например необходимостта за по-успешното протичане на раждането от: движение по време на раждане, спокойна и тиха обстановка, възможност за избор на поза за раждане и др. Не се отчита и значимостта на неотделянето на майката и бебето след раждането. Същевременно се прилагат методи, които на запад отдавна са отречени (например масово у нас се прилага маневрата Кристелер (натиск върху корема на родилката), която е забранена в повечето западни държави). (още…)

От Сдружение „Родилница”

До:

Г-жа Десислава Атанасова, Министър на здравеопазването

Г-жа Емилия Казълова, председател, Алианс на българските акушерки

Г-жа Милка Василева, председател, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи

Проф. Стоимен Иванов, председател, Българско дружество по акушерство и гинекология

Г-жа Нели Маринова, председател, Българско дружество по акушерство и гинекология – секция акушерки

Д-р Цветан Райчинов, председател, Български лекарски съюз

Списък с медии

 

Отправяме апел към съсловните лекарски и акушерски организации в България, както и към Министерство на здравеопазването, за създаване на работна група, която да изработи регламент за асистиране при планирано домашно раждане. Изборът къде да се роди детето им е основно човешко право на всяко семейство. Редно е държавата да регламентира оказването на помощ по време на планирано домашно раждане, за да няма страх сред медицинските лица, че ако помогнат на такива семейства, след това ще бъдат преследвани от закона. (още…)

Домашно раждане: противопоказания и ситуации, изискващи транспорт в болнично заведение

(Приложения А, Б и Д от официалния наръчник Стандарти за грижа на акушерската гилдия на щата Минесота)

Противопоказания за домашно раждане на база здравната история на майката

Съществуват състояния, изискващи грижи извън практиката на традиционните акушерки. Тъй като тези състояния са потенциално опасни за живота и здравето на майката и плода, акушерките трябва да насочат бременните жени, при които се среща някое от упоменатите състояния, към лекар за проследяване на бременността и водене на раждането: (още…)

Тапата ми започна да пада на 31-ви следобед и много ме развълнува. Първите болезнени контракции пък – през нощта на 31-ви срещу 1-ви след една мила среща с две от приятелките ми, татковците и децата им в Коколандия. Даже подозирам, че именно едно от дечицата му каза да излиза вече наистина на моя синковец! И така – събуждам се към 2 през нощта от болки и адски много се радвам. Съвсем същия сценарий беше и при раждането на първия ми син. Вълнението и болките не ме оставиха да спя много-много, но към зазоряване съм си заспала. През целия ден си имах също болезнени контракции, не съвсем регулярни, но бях сигурна, че следващата нощ ще е събитието – подготвих и татката ни. Той дори се постара да пазарува специално за „гостите“, понеже аз не знаех колко точно души ще искам да присъстват. (още…)

Такъв въпрос зададе потребителката verute във форума rodi_doma и предизвика голямо обсъждане, темата стана една от най-посещаваните… Бъдещата майка попита:

„Знаете ли, като чета „Домашний ребёнок” и съответните родилни общности, оставам с впечатлението, че у дома раждат … как да го кажа по-точно… жени, които се занимават с йога. Гмуркат се в дупки в леда. Катерят се по скали. В краен случай – тези, които карат велосипед… И задължително вегетарианки! Общо взето, жени с активен начин на живот! Моля изброените да не се обиждат :), аз леко ви завиждам, но: за последен път спортувах …ъъ…, някъде в 5 клас. След това ме освобождаваха от час заради късогледство. Аз съм просто мързелива, съвсем обикновена жена, активният начин на живот не е за мен. Не мога да си пипна с пръсти палците на краката, примерно. Е, имах някаква физическа активност – носих в слинг 10-килограмово бебе, но слингът е прибран вече в шкафа и рядко нося детето си.

Храня се съвсем неправилно, само избягвам консерванти и други подобни, не ям полуфабрикати. За сметка на това ям много месо и обожавам всичко мазно, въглехидратно и неполезно.
Защо ви пиша всичко това? Ще мога ли въобще да родя у дома??? Някой като мен да е раждал успешно в къщи? Родих сина си в родилния дом, лежейки по гръб, относително самостоятелно (без епидурална упойка и стимулиране)”.

Помолихме за отговор участниците в международната конференция „Раждане с любов – право на всеки човек”, която ще се проведе от 9 до 13 юни 2010 в Москва. (още…)

И той, като батко си, реши да дойде по вода.
Роди се у дома в София, във ваната, в първия час на един горещ августовски ден през 2010 година.

Повече от година преди да усетя новия живот в себе си, попаднах на една статия. „Родих вкъщи. Искам пак!” Покрай раждането на първото ми дете бях попрочела истории за разни раждания, сред тях и домашни. Но до тогава те се споменаваха само като възможност за чужбина, не и за България. Екзотика някаква. (още…)

Винаги съм имала късмет с ражданията си. Първите си три деца родих в болница, предизвикано, но бяха прекрасни и доста бързи раждания. Обикновено 2-3 или по-малко часове контракции и за 2-3 напъна бебето се появяваше на бял свят. Лекари така и не са участвали в моите раждания, помощта на акушерката винаги ми е била напълно достатъчна.

Шегувахме се, че съм пробвала и трите места за раждане в града и остава четвъртото дете да го родя в къщи. Всъщност се готвехме за това. Не виждах смисъл да ходя в болница, след като и съпругът ми спокойно може да замести акушерката като поеме бебето. Разбира се, изчетох и тонове литература по въпроса. (още…)

От началото на месец май всяка сутрин за „Добро утро“ половинката ме питаше „И, ще посрещаме ли днес Мориц?“. Макар да не знаехме със сигурност дали ще е момче или момиче, вътрешното ни усещане казваше, че ще е момче. За момиче нямахме дори име. В петък, на 28 май на неговия въпрос за първи път отговорих „Не съм сигурна. Мисля, че няма да е тази сутрин, но ще е скоро.“

Чувствах се в еуфория. Пълна с енергия и желание да изчистя къщата. Да подготвя всичко за срещата ни. И така след закуска захванах прахосмукачката и парцала, че дори и някои прозорци избърсах. Бях в очакване на първата контракция. Надявах се този път да не се започне отново с прокапване или изтичане на водите. Искаше ми се раждането да продължи дълго, да мога да му се насладя и да запечатам възможно най-много прекрасни мигове. Исках много спомени, може би, за да залича следите от секциото или по-точно да запълня празнината от хубави мигове от тогава. (още…)

Получих бледи нишани, че нещо вече се задава на хоризонта още във вторник (8-ми юни) на обяд. Спомням си, че когато видях в тоалетната, че имам бледо кафеникаво зацапване, ме побиха тръпки от радост, цялата настръхнах от усещането за предстоящото събитие и извиках „Браво! Супер! Точно така, маме. Хайде, готова съм вече!” Започнах да позяпвам за електролитна напитка рецептите и си харесах една, та писах на мъжа ми да вземе таблетки калций. Е, накрая така и не се стигна до напитката, ама нейсе. По някое време нагънах и рескю ремеди. Започнах да усещам и онова познато изтръпване в кръста, както когато съм стояла дълго време права и кръстът ми се е изморил. Усещането беше приятно и го възприемах като нещо, което скоро ще ми „донесе бебе”. (още…)

„Най-накрая подобно събитие. И то тук. Браво.“ Това ми бяха първите мисли като прочетох в началото на май за предстоящата конференция.

„Раждане с любов и мъдрост“се проведе на 29 и 30 май 2010г в София и беше организирана от Сдружение „Естествено“ и Фондация „Житно Зърно“ с подкрепата на ENCA (The European Network of Childbirth Associations), Midwifery today и Софийски Университет Св. Климент Охридски, факултет по педагогика. (още…)