Не отнемайте майката!

Известно е, че първият контакт между майката и бебето е от съществено значение и за двамата. Изключително важно е бебето да расте със своята майка от момента на раждането. Едва ли има по-голяма психическа травма за едно дете от това неговата майка да му бъде отнета, да не може да бъде кърмено от нея, да не усеща нейната топлина, грижа и закрила. Новородените и бебетата в най-голяма степен се нуждаят от своята биологична майка, най-зависими са от нея и най-рисковано именно за тях е да бъдат лишени от нея.

За съжаление, с новото законодателство относно закрилата на детето се създават условия много бебета да бъдат лишени от майка си, без това да е необходимо.

С промените в Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 24 от 2019 г., чието влизане в сила беше отложено за 01.07.2020 г.) се създаде нов член – 36б, според който управителят на лечебно заведение, в което има родилно отделение, и личният лекар на бременна жена, на които е станало известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете веднага след раждането, са длъжни незабавно да подадат сигнал до дирекция „Социално подпомагане“. Според алинея 4 на този член управителят на лечебното заведение, в което има родилно отделение, не може да изписва детето до изтичането на срока за проверка на сигнала.

Според адв. Илияна Мавродиева-Ангелова тази разпоредба е особено притеснителна. На международна конференция под надслов „Отвличане на деца от социалните служби. Скрита война срещу семейството”, състояла се в София на 29 и 30 септември 2019 г., тя разясни, че съществува опасност преценката на лекарите да е неправилна, тъй като е субективна.

Липсват законови критерии кои обстоятелства могат да свидетелстват за наличие на риск от изоставяне. Възможно е например майката да отказва антибиотици за бебето си и това да бъде счетено като опасно за здравето му поведение и оттук лекарят да си направи извод за наличие на риск от изоставяне. Възможно е също лекарят да е получил невярна информация от зложелател и да подаде сигнал до социалната служба само въз основа на тази информация.

Миналата година се случи нещо подобно. На конференцията адв. Петър Николов разказа за случая на Симона Алекова от с. Арда, Смолянско, която не успява да заведе бебето си у дома след раждането и да го накърми. Социалните работници го взимат още от родилния дом с аргумента, че майката не била способна да се грижи за бебето. Оказва се, че повод за взимането на детето е устен анонимен сигнал от зложелател. След няколко месеца Симона Алекова успява да докаже, че обвиненията спрямо нея са безпочвени, и си връща детето чрез съда. Но как тя ще излекува психическата травма – собствената си и най-вече тази на бебето?! Според психолозите липсата на майката в първите дни от живота е причина по-късно за депресия, чувство за изоставеност, несигурност и малоценност. Освен това, майчината кърма е много важна в първите месеци от живота, когато се изгражда имунната система. В тази лична драма никой не е осъден да носи отговорност за непоправимата травма от раздялата. Законът не предвижда неблагоприятни последици нито за лице, което подава лъжлив сигнал, нито за социални работници, които не проверяват истинността на твърденията в получения сигнал. Това е сериозен пропуск на законодателя, който отваря широко вратите за злоупотреби, корупция, грешки, заплахи и лично отмъщение. Родилката може да бъде поставена под заплаха да й бъде отнето детето, ако отстоява правото си на информиран избор относно родилните грижи.

На 09.01.2020г. Екатерина Георгиева Славова, на 6 месеца, беше лишена от своята майка „благодарение” на германските социални служби, отново по лекарски сигнал. Социалните работници обяснили на родителите – българи, живеещи в Германия, че били открити следи, въз основа на които можело да се предположи насилие върху бебето. Става въпрос за хематом в главата, който според властите можело да бъде причинен от разтърсване на бебето от майката. Оправданието за отнемането на бебето звучи нелепо, още повече на фона на факта, че бебето е изцяло на кърма цели 7 месеца – очевидно е желано и обичано дете. Но, дори и да успеят да върнат рожбата при себе си, родителите и детето вече са травмирани от раздялата. Някой ще носи ли отговорност за причинената на това семейство психическа травма?

Изобщо, закрилата на детето според „модерното” законодателство се основава на погрешния възглед, че родителите по презумпция са опасни за детето си и то трябва да бъде защитавано от тях. Погрешно е детето да бъде отнемано без съдебно решение, а след това родителите да трябва да се борят месеци и години, за да си върнат детето, доказвайки невиновността си. Би следвало да се приеме, че по принцип всяка майка иска да отгледа детето си, щом го е износила девет месеца и е преминала през всички трудности, болки и рискове, за да му даде живот. Не правилото, а изключението трябва да подлежи на доказване. Отнемане на дете от родителите без съдебно решение следва да се извършва само въз основа на изчерпателно и ясно определени в закона критерии, които очертават безспорните случаи на насилие, пораждащо опасност за живота и здравето на детето. Във всички останали случаи следва да се предпочете интереса на детето да бъде с родителите си до доказване на обвиненията срещу тях. Ако не бъде гарантирано правото на неприкосновеност на семейството, жертвите на системата за закрила на детето ще бъдат повече от спасените от нея.

Родилница

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.