За добрите намерения към Информираното съгласие

Казват, че пътят към Ада бил постлан с добри намерения.
Моите добри намерения бяха да помогна акцията „Инфогласност“ на Родилница и Естествено. За целта си бях наумила да взема копия от Информирано Съгласие от родилните клиники в родния ми град. Те са три, като една е в държавната болница, а другите две са в частни МБАЛ. Мислех си чистосърдечно, че ще вляза, ще помоля кротичко, ще ме изслушат и вероятно ще ми дадат един такъв формуляр.
Да, ама Не! Както обичаше да казва уважавания от мен Петко Бочаров. Твърде наивна съм била в мислите си, твърде далеч от действителността на тези болнични заведения.
Когато открехнах вратата на приемно отделение към държавната болница, ме лъхна старата застояла миризма на влага, мухъл, дезинфектанти и мрачния огромен студен коридор навя в мен тъжни мисли. В тази обстановка идват жените да даряват живот на децата си. Вместо да е светло, свежо, чисто и приятно за окото място, където да ти се иска да летиш (както е в родилната клиника, в която дадох живот на моите три деца). А в тази съм се родила аз. Сърцето ми се сгърчи от мъка.
Какво търся аз тук точно? Искам да взема един формуляр. За какво ми е тоз формуляр? За кампанията, която сме подели, да защитим правата на раждащите в тази обстановка жени. Тръснах глава и се отърсих от мрачните мисли. Добро дело ме докара дотук, ще го довърша.
Пред мен информационно гише. Вътре една лелка с бяла престилка. Каква е, коя е – един Господ знае. Нито имаше табелка с име, нито с длъжност.
– Кво обичати!
– Искам да получа един формуляр за раждане.
– Ама вий ни сте бременна?
– Има ли някакво значение?
– Тук е вход само за раждащи.
– Нали е приемно отделение и могат да влизат и близки и роднини?
– Да, ама вие не сте близка или роднина.
– Няма ли да ме пуснете да вляза до приемен кабинет.
– Не. Вие не сте бременна.
Точка. Не съм. Жената е права. Ама защо да не мога да вляза. Като един Цербер стои отпред и не пуска никой, който не отговаря на описанието „голям корем, пъшкаща и съпроводена от мъж или майка“.
И сега… Стоя пред входа на клиниката и се чудя да се смея ли, да плача ли. Накъде? Да се върна и да я нахокам, за да ме пусне или да се прибера и да ближа люти рани.
Възпитанието ми не позволи да се върна. Прибрах се у дома, гушнах си детето и се разплаках. Дори не можах да обясня на тази женица, че се опитвам да свърша нещо добро за другите жени, за да може някой ден всички от тях, попаднали там да се радват истински на преживяването, а не да отиват на бой. Защото в момента в родилните отделения цари война.
Ама не ми е думата за войната. А за документа, наречен Информирано Съгласие. За възможността предварително да се информираш, да се консултираш и да можеш да дадеш съгласие или да откажеш предложените неща от придружаващия раждането екип според личните си предпочитания и разбирания. За да няма война, а да има празник. Празник за душата. Празник, че се е родил нов човек.

След като се наревах, реших, че не е загубена кауза. Има още две клиники. Все ще изскочи от някой храст зайчето.
Ден по-късно се запътих към втората ми възможност да се сдобия с този документ.
Хубава нова сграда. Чисто, спретнато, светло. Веднага ме лъхна надежда.
Но.. за кратко.
На вратата ме посрещнаха с въпроса
– Накъде така? (идеше ми да кажа – Насам-натам)
– Искам да се срещна с някой от лекарите. Трябва ми един документ.
– Вие наша пациентка ли сте?
– Не.
– Бременна ли сте?
– Не. Просто искам да получа един формуляр.
– Тук формуляри не раздаваме. Не сме книжарница.
– Искам да говоря с един от лекарите.
– Лекарите не раздават формуляри. Довиждане.
Ченето ми увисна.
Лелята нямаше табелка (защо ли се учудвам). Просто поредния Цербер без име и длъжност. Само бяла престилка. Да се крият зад нея. Да се крият и пазят като дявол от тамян от истинската цел на използваните документи – насилствено погазване правата на родилките. На път съм да избухна.
Вежливо се разделям с нея и излизам с наведена глава.
След два неуспешни опита просто се отказвам да търся на третото място. Сигурно ще се потрети картинката. Реших да си спестя нервите от напразното очакване и разочарованието след това.
Пътят към Ада е пътят към Родилното. За съжаление. До кога?
Ще се борим. За да си иде Адът където му е мястото, а Раждането да бъде най-великият празник в живота на една жена.

П.П. Все пак успях да намеря такъв формуляр. Но използвах помощта на една приятелка, която е бременна. Това е Информирано Съгласие от една от болниците в България.  Преценете сами съдържанието и.

7 коментара »

  • Бу казва:

    Уау! Толкова много задължения и съгласия с всичко и нито едно право или изискване!
    Ц, не искам да раждам в Стоян Киркович, определено.

  • Ava казва:

    Здравейте,
    скъпи момичета,
    Темата е болезнена и за мен и бих казала много скорошна. Имах неприятен разговор с родилката и с двама лекари от екипа на раждането ми за да подпиша документа, обаюе в този документ имаше и още няколко неща от сорта, че съм съгласна да ми бъде влята банка с окситоцин, да бъде използван форцепс или вакум за бебето, плацентата да бъде изродена с метраксин и да дам съгласието си да ваксинират детето. Аз обясних че искам да знам за всяка тяхна стъпка и не изкам да ваксинирам детето си.
    Въпросът е че след като някой ти дава да подпишеш формуляр за съгласие- значи има два вариянта да си съгласен и да не си съгласен. Но се оказва че позицията е само една на съгласие.
    Аз бях в часна болница при една от най- прекрасните лекарки, пропътувах над 200км за да изроди тя бебето, защото говорихме за възможно най- естественото раждане, но все пак системата си е система ако си избрал да раждаш в болница трябва да имаш доверие на екипа на лекарите защото по този начин сам на себе си вредиш. А ако си смела- ти и бащата на детето ти раждаш в домашни условия и изживяваш нещо истинско.
    Поущрявам инициативите на Миглена и на „естествено“ защото насилието трябва да спре и все пак живеем в ерата на информацията и никой няма право да укрива от нас какво се случва с нас или се извършва върху собствените ни тела.
    С уважение и възхищение Ава.

  • Катя казва:

    Точка 8 и 9 ме потресоха! Най-ужасното е, че подписваш този хвърчащ лист, непридружен със съответните документи, с които трябва да си запознат, без да ти обясняват коректно, какво се канят да ти правят, и ако нещо се обърка, си измиват ръцете с твоя подпис без никакви угризения, а последствията остават ти да си ги страдаш. Толкова ли няма жени юристи в нашата държава, които да заведат дело срещу тези практики, като остарели, нехуманни и нарушаващи правата на родилките?

  • hbeeva казва:

    Добре де, представете си, не подписваш, не се съгласяваш на процедури, бавиш лекарите.

    Става фал- едно такова посиняло бебе, дето не диша…После 4 пъти повтаря 1 клас- в най-добрия случай.

    Как и кого съдиш?

    Чия е вината, ако не си дала на лекарите да свършат работата?

    А това ми прилича на формуляр за всякакъв вид приемания.

    Велик празник? Велик празник за мен е като завърша картина, като чуя музика, като напиша нещо хубаво. Раждането? Хм, и хлебарките раждат…Мисля, че за жените има доста по-велики празници- а едни от най-величествените женски духове изобщо не са раждали. Емили Дикинсън не е ли имала празници? Не е ли изживявала нещо велико?

    Защо така се самоограничаваме жените…Или просто цари една такава тъпня в движението за натурално раждане- че видите ли, това е най-мега-хипер събитието, ние сме богините на вагиналното натурално раждане…

    Айде стига бе…

  • hbeeva казва:

    И още нещо: записвате се на курс по алпинизъм.

    Как бихте се почувствали, ако ви дадат подобен документ? Като знаете, че ако не изпълнявате точно изискванията, има опасност от нараняване и смърт?

    Или – като оня французин, искате да се катерите без въже и без каска.

    Може, но не при този инструктор. Щото като паднете- кой ще е отговорен? А и да не носи отговорност, кой иска да ви види размазани в подножието на скалите?

    Аз като си купя карабинер и на него пише- използва се точно по предназначение, иначе не носим отговорност.

    А този документ си е недомислен, но по други причини. Как ще ви задължат да изпълнявате? Ми ако сте с променено съзнание?

    Но- за това да виним адвокатите, а не лекарите.

  • Gaia казва:

    hbeeva, кое точно ти пречи на теб – че има жени които имат други ценни системи от теб, или че имат абсолютното право на това?
    Всички други аргументи които даваш са постлани на презумцията, че лекарите са безгрешни, всезнаещи и винаги жертващи се в наша полза, което е повече от наивно. Представи си, че подписваш, следваш всички заръки, и се подлагаш на всяка интервенция, която е заръчана от лекарите и стане фал – тогава какво? Покажи ми един лекар който е поел отговорност или платил за грижите на дете или жени които са били осакатени заради негова/нейна грешка и тогава може да продължим дискусията „тогава какво“ смислено.

  • Ayman казва:

    Всъщност проблема не е в самият документ,а в начина по който се представя.В това,че не е съпроводен с каквито и да е обяснения и най-вече в порочната практика много от процедурите да се извършват без 100% необходимост.Ако една майка е запозната подробно предварително със същността на интервенциите,в момент на спокойствие и в атмосфера на загриженост,най-малкото няма да се чувства като безпомощно опитно животинче в най-уязвимите си мигове.Всичко е свързано и с разклатеното ни доверие в безкористните и строго професионални действия на нашите лекари.И най-накрая кажете моля:толкова ли е нормално почти всяка жена да получава епизиотомия,окситоцин,метергин?Не ви ли се вижда странно?Силно ме впечатлиха думите на леля ми,че по тяхно време ако някой е раждал със секцио,хората са смятали,че това е най-страшното нещо и са го връщали от онзи свят.Какъв е процента сега и накъде отиват нещата?В заключение:никой досега не е казал,че иска да се премахне информираното съгласие,а просто наистина да се превърне в „информирано“ и наистина да дава право на избор,т.е да бъде“ съгласие“.

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.