40 седмици ли e бременността?

 

Всяка бре­мен­на жена се пита колко е нор­мал­но да про­дъл­жи бре­мен­ност­та и дали е опасно да пре­но­си. Добрата инфор­ми­ра­ност може да помог­не на раж­да­ща­та жена да вземе добри реше­ния относ­но раж­да­не­то. Най-новите изслед­ва­ния показ­ват, че:

  • тра­ди­ци­он­ни­ят въз­глед за про­дъл­жи­тел­ност­та на бре­мен­ност­та не се крепи на научни дока­за­тел­с­т­ва и се нуждае от преосмисляне
  • сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на бре­мен­ност­та е повече от 40 седмици
  • има мно­жес­т­во фак­то­ри, които опре­де­лят про­дъл­жи­тел­ност­та на бременността.

Как се изчис­ля­ва терминът?

Почти всички лекари, аку­шер­ки и он-лайн кал­ку­ла­то­ри изпол­з­ват пра­ви­ло­то на д‑р Naegele. Според това пра­ви­ло се доба­вят 7 дни към първия ден на послед­на­та мен­с­т­ру­а­ция и след това се отбро­я­ват девет месеца напред. Това пра­ви­ло пред­по­ла­га нали­чи­е­то на цикъл от точно 28 дни и ову­ла­ци­я­та точно на 14-тия ден.

Как е фор­му­ли­ра­но това правило?

През 1744 г. холанд­с­ки­ят про­фе­сор Hermann Boerhaave писал, че въз основа на наблю­де­ни­я­та си върху сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на бре­мен­ност­та при сто жени е стиг­нал до това пра­ви­ло за прибли­зи­тел­но опре­де­ля­не на тер­ми­на. Той не спо­ме­нал обаче дали се доба­вят 7 дни към първия ден на мен­с­т­ру­а­ци­я­та или към послед­ния й ден. През 1812 г. гер­ман­с­ки­ят про­фе­сор Carl Naegele въз­при­ел „пра­ви­ло­то” на Boerhaave. Той също не спо­ме­нал към кой ден на мен­с­т­ру­а­ци­я­та трябва да се доба­вят 7 дни. През 19 в. лека­ри­те интер­п­ре­ти­ра­ли по раз­ли­чен начин това пра­ви­ло. Повечето доба­вя­ли 7 дни към послед­ния ден на мен­с­т­ру­а­ци­я­та. В нача­ло­то на 20 век по неиз­вес­т­ни при­чи­ни започ­на­ло да става все по-раз­прос­т­ра­не­но пра­ви­ло­то да се доба­вят 7 дни към първия ден на менструацията.

До днес не е уста­но­ве­на науч­но­о­бос­но­ва­на при­чи­на за при­ла­га­не­то на това правило.

На каква въз­раст е бебето в утробата?

Изследване е уста­но­ви­ло, че улт­раз­вук между 8 и 16 сед­ми­ца може да опре­де­ли истин­с­ка­та въз­раст на бебето много по-пре­циз­но, откол­ко­то горе­о­пи­са­но­то пра­ви­ло (Morken et al. 2014). Причината за това раз­ми­на­ва­не може да е най-различна:

  • Цикъл с про­дъл­жи­тел­ност, раз­лич­на от 28 дни
  • Овулация, настъ­пи­ла не на 14 ден.
  • По-дълъг период до имп­лан­ти­ра­не­то на заро­ди­ша в матката
  • Неточна инфор­ма­ция за деня на послед­на­та мен­с­т­ру­а­ция и др.

Значително откло­не­ние в изчис­ле­ни­я­та се полу­ча­ва при по-късен улт­раз­вук (Khambalia et al. 2013). Най-точни били изчис­ле­ни­я­та чрез улт­раз­вук в пери­о­да 11–14 седмица.

Колко нор­мал­но про­дъл­жа­ва бременността?

През 2001 г. Smith пуб­ли­ку­ва много важно изслед­ва­не, доказ­ва­що, че сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на бре­мен­ност­та е повече от 40 сед­ми­ци. Изследването е про­ве­де­но върху 1514 здрави жени, при които изчис­ле­ни­ят по пра­ви­ло­то на Naegele термин е съв­па­дал с изчис­ле­ния чрез улт­раз­вук. Смит уста­но­вил, че за пър­вес­ки­ни сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на бре­мен­ност­та е 40 сед­ми­ци и 5 дни, а за раж­да­ли вече жени тя е 40 сед­ми­ци и 3 дни. Половината от пър­вес­ки­ни­те раждат до 5‑тия ден след изти­ча­не­то на 40 сед­ми­ци, а дру­га­та поло­ви­на – след това.

Друго изслед­ва­не стига до подо­бен извод чрез измер­ва­не на хор­мо­ни­те на бре­мен­ни­те (Jukic et al. 2013). Чрез хор­мо­ни­те може да се уста­но­ви точ­ни­ят момент на ову­ла­ци­я­та, на заче­ва­не­то и дори на имп­лан­ти­ра­не­то на заро­ди­ша в мат­ка­та. Било уста­но­ве­но, че сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на бре­мен­ност­та е 38 сед­ми­ци и 2 дни след ову­ла­ци­я­та или 40 сед­ми­ци и 5 дни след послед­на­та мен­с­т­ру­а­ция. Моментът, в който изслед­ва­ни­те жени родили, бил между 36-та и 45-та сед­ми­ца. Една жена родила 45 сед­ми­ци и 6 дни след послед­на­та мен­с­т­ру­а­ция, но при нея е имало по-дълъг период на ову­ла­ция и реално тя родила 40 сед­ми­ци и 4 дни след ову­ла­ци­я­та. Изследователите откри­ли също, че по-къс­но­то имп­лан­ти­ра­не на заро­ди­ша най-често води до по-дълга бре­мен­ност. Било уста­но­ве­но още, че жените с по-късно уве­ли­ча­ва­не на нивата на про­гес­те­рон имат средно с 12 дни по-кратка бременност.

Следователно, пред­вид най-новите научни изслед­ва­ния, налага се да пре­ос­мис­лим тра­ди­ци­он­но­то вяр­ва­не за 40-сед­мич­на­та про­дъл­жи­тел­ност на бре­мен­ност­та и да при­емем, че нор­мал­но тя е малко по-дълга.

Най-точни ще сме, ако не опре­де­ля­ме тер­ми­на като ден, а като месец или като диа­па­зон от време, в който е нор­мал­но да очак­ва­ме да се случи раждането.

Фактори за про­дъл­жи­тел­ност на бре­мен­ност­та повече от средната

Причина за по-дълга бре­мен­ност може да има както у май­ка­та, така и у бебето. Мащабно изслед­ва­не през 2013 г. (Oberg et al) на 475 000 швед­с­ки жени е пока­за­ло, че поло­ви­на­та от слу­ча­и­те на пре­нос­ва­не се дължат на гене­тич­на (наслед­с­тве­на) при­чи­на. Изследването уста­но­ви­ло, че веро­ят­ност­та за пре­нос­ва­не е мно­гок­рат­но по-висока при жените, които са имали вече пре­но­се­но бебе, или чиито род­ни­ни са имали пре­но­се­но бебе. Някои гени пред­по­ла­гат по-дълъг период на вът­ре­ут­роб­но раз­ви­тие на бебето. Други фак­то­ри, които могат да повли­я­ят за по-про­дъл­жи­тел­на бре­мен­ност са:

  • Повишеното тегло на май­ка­та преди бре­мен­ност­та или по време на бременността
  • По-дълъг период от време между ову­ла­ци­я­та и имп­лан­ти­ра­не­то на зародиша
  • По-зряла въз­раст на родилката
  • Първа бре­мен­ност
  • Бременност с момче
  • По-малко бебе
  • Стресираща среда в края на бременността

Психологически фак­то­ри като страх от раж­да­не и някои други стра­хо­ве, неже­ла­ние за „раз­дя­ла” с бебето и усе­ща­не за стрес също могат да удъл­жат бре­мен­ност­та. Ако май­ка­та е родена при опити за задър­жа­не (чрез лежане и меди­ка­мен­ти), в ней­ни­те гени може да се запише програ­ма „трябва да задър­жа бебето по-дълго в утро­ба­та”. Това може да доведе до по-късно „узря­ва­не” на ший­ка­та и липса на раз­кри­тие в пери­о­да около тер­ми­на, дори когато бебето вече е готово да се роди.

Ползи от изчак­ва­не­то на спон­тан­но раждане

В своята книга „Хормонална физи­о­ло­гия на бре­мен­ност­та” д‑р Сара Бъкли (Buckley) раз­глеж­да изслед­ва­ни­я­та относ­но хор­мо­нал­ни­те ползи от изчак­ва­не­то на спон­тан­но раж­да­не. Изследвания при хора и живот­ни показ­ват, че естес­т­ве­но­то ниво на хор­мо­ни­те при раж­да­не­то е от същес­т­ве­но зна­че­ние за опти­ми­зи­ра­не на про­ти­ча­не­то на раж­да­не­то, по-мал­ка­та загуба на кръв, емо­ци­о­нал­на­та връзка между май­ка­та и бебето, успеш­но­то кър­ме­не, доб­ра­та адап­та­ция на бебето и на май­ка­та след раж­да­не­то. Една от същес­т­ве­ни­те ползи е избяг­ва­не­то на услож­не­ния и секцио, при­чи­не­ни от инду­ци­ра­не, и избяг­ва­не на изкус­т­ве­на­та свръх­с­ти­му­ла­ция и пре­ко­мер­но­то кон­т­ра­хи­ра­не на мат­ка­та, водещо до нама­ля­ва­не на кръ­во­по­то­ка и кис­ло­ро­да към бебето.

Приоритетите на май­ка­та имат зна­че­ние при взи­ма­не­то на реше­ние за изчак­ва­не на спон­тан­но раж­да­не след тер­ми­на. За една пър­вес­ки­ня може да е от същес­т­ве­но зна­че­ние да има спон­тан­но естес­т­ве­но раж­да­не и да е готова да изчака спо­кой­но. Докато за жена, пре­жи­вя­ла раж­да­не на мър­т­во­ро­де­но дете или мно­жес­т­во спон­тан­ни аборти, при­ори­тет може да е малко по-голе­ми­ят шанс за раж­да­не на живо дете. Все още общес­т­ве­на­та нагла­са, натис­кът от близ­ки­те и пре­ко­мер­но­то дове­рие в тра­ди­ци­он­ни­те меди­цин­с­ки прак­ти­ки най-често изиг­ра­ват пър­вос­те­пен­на роля във взи­ма­не­то на реше­ни­е­то да не се изчак­ва спон­тан­но раж­да­не след тер­ми­на. Бременната жена най-често не е инфор­ми­ра­на, че спон­тан­но­то раж­да­не има бла­гоп­ри­я­тен хор­мо­на­лен ефект за май­ка­та и за бебето, и, че ней­но­то бебе може да се нуждае от още време за дости­га­не на опти­мал­но ниво на раз­ви­тие. Доста често у нас май­ка­та деле­ги­ра на лекаря власт­та си да опре­де­ли дали да се изчака спон­тан­но раж­да­не, а лека­рят нагла­ся момен­та на раж­да­не­то според вре­ме­то, което е най-удобно за него. А и пла­ни­ра­но­то секцио за съжа­ле­ние е пред­по­чи­та­но удоб­с­тво за доста лекари.

Рисковете” от пре­нос­ва­не – после­ди­ци или причини

Често се твърди, че пре­нос­ва­не­то води до пови­ша­ва­не на риска от нео­на­тал­на смър­т­ност. Всъщност изслед­ва­ни­я­та показ­ват, че след 42-ра сед­ми­ца смър­т­ност­та при ново­ро­де­ни­те се пови­ша­ва до 1 на 1000. Но обик­но­ве­но това се случва при по-малки бебета, при които проб­ле­ми в раз­ви­ти­е­то могат да бъдат уста­но­ве­ни по-рано. Можем да се запи­та­ме дали пре­нос­ва­не­то е при­чи­на­та за проб­ле­ма или проб­ле­мът е при­чи­на­та за преносването.

Приема се, че веро­ят­ност­та от секцио е по-голяма при пре­нос­ва­не. Всъщност не пре­нос­ва­не­то само по себе си, а инду­ци­ра­не­то на раж­да­не­то уве­ли­ча­ва веро­ят­ност­та от секцио почти двойно. Това показ­ва изслед­ва­не на пър­вес­ки­ни (Hannah et al. 1996). Най-ниско е нивото на секцио при жените, при които е започ­на­ло спон­тан­но раж­да­не без индуциране.

Добре е да се има пред­вид, че при пре­нос­ва­не след 42 сед­ми­ца с някол­ко про­цен­та нарас­т­ва веро­ят­ност­та родил­ка­та да получи пре­ек­лам­п­сия (1,5 %), инфек­ции (2, 2 %), руп­ту­ра на пла­цен­та­та (0,44 %), след­ро­дил­на хемо­ра­гия (5 %). За бебето същес­т­ву­ва по-голям риск от поглъ­ща­не на меко­ни­ум или попа­да­не на меко­ни­ум в носа. Прекомерното нарас­т­ва­не на бебето може да доведе до неже­ла­ни после­ди­ци, като напри­мер по-голям шанс от ваги­нал­ни раз­къс­ва­ния при естес­т­ве­но раж­да­не. Други рис­ко­ве след 42-ра сед­ми­ца са нама­ля­ва­не на амни­о­тич­на­та теч­ност и dysmaturity syndrome – заба­вя­не на раз­ви­ти­е­то и нама­ля­ва­не на мус­кул­на­та маса на бебето (става въпрос за здраво бебе, а не за болес­т­но със­то­я­ние). Нужно е редов­но сле­де­не на със­то­я­ни­е­то на май­ка­та и бебето. Случвало се е обаче да бъде назна­че­но инду­ци­ра­не на раж­да­не­то поради губещи се тонове на бебето, а след някол­ко часа тоно­ве­те да се нор­ма­ли­зи­рат и бебето да се роди спон­тан­но след някол­ко дни.

Изводът е, че про­дъл­жи­тел­ност­та на бре­мен­ност­та е инди­ви­ду­ал­на, всяка бре­мен­ност е раз­лич­на в това отно­ше­ние. Добре е роди­те­ли­те да вземат инфор­ми­ра­но реше­ние, като се кон­сул­ти­рат със спе­ци­а­лис­ти и про­учат най-новите дости­же­ния по въп­ро­са. Надяваме се някой ден тези дости­же­ния да започ­нат да се при­ла­гат по-широко и в бъл­гар­с­ки­те болници.

Цитирани изслед­ва­ния:

Dr. Sarah Buckley. Hormonal Physiology of Childbearing (free full text available here)

Jukic, A. M., D. D. Baird, et al. (2013). Length of human pregnancy and contributors to its natural variation. Hum Reprod 28(10): 2848–2855

Hannah, M. E., C. Huh, et al. (1996). Postterm pregnancy: putting the merits of a policy of induction of labor into perspective. Birth 23(1): 13–19

Khambalia, A. Z., C. L. Roberts, et al. (2013). Predicting date of birth and examining the best time to date a pregnancy. Int J Gynaecol Obstet 123(2): 105–109

Morken, N. H., K. Klungsoyr, et al. (2014). Perinatal mortality by gestational week and size at birth in singleton pregnancies at and beyond term: a nationwide population-based cohort study. BMC Pregnancy Childbirth 14: 172

Oberg, A. S., T. Frisell, et al. (2013). Maternal and fetal genetic contributions to postterm birth: familial clustering in a population-based sample of 475,429 Swedish births. Am J Epidemiol 177(6): 531–537

Smith, G. C. (2001). Use of time to event analysis to estimate the normal duration of human pregnancy. Hum Reprod 16(7): 1497–1500

Превод:  „Родилница“ - www.rodilnitza.com

https://evidencebasedbirth.com/evidence-on-inducing-labor-for-going-past-your-due-date/

Вашият коментар

Добавете вашият коментар по-долу, или trackback от вашия сайт. Можете също така да се абонирате за тези коментари чрез RSS.

Бъдете вежливи. Придържайте се към темата, без вулгарности или спам.

Може да използвате следните етикети:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Този блог е свързан с Gravatar. За да получите своята световно-призната лична картинка, моля регистрирайте се в Gravatar.