АНКЕТА  ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАКТИКИТЕ ЗА ПЪРВИ КОНТАКТ МЕЖДУ МАЙКИ И БЕБЕТА В БЪЛГАРСКИТЕ БОЛНИЧНИ ОТДЕЛЕНИЯ

КРАТЪК АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Едва една седма от новородените бебета в българските болници не са били отделени от майка си в първия час от живота си след раждането, а над една трета са били закърмени повече от шест часа след раждането си.

Това показа анкета сред повече от 5000 жени, родили през последните три години в България. Анкетата е проведена под формата на онлайн допитване през декември 2015 година от Мрежа от неправителствени организации, работещи в сферата на майчиното здравеопазване. Темите във въпросника засягат практики за контакта на новороденото с майката, утвърдени от препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и международните организации за детско и женско здраве — Американската педиатрична асоциация (АПА), Международната федерация по акушерство и гинекология (FIGO), УНИЦЕФ, Национален институт за здраве и грижи (NICE) и др.

Общият извод е, че много от тези практики не се прилагат оптимално или не се спазват изобщо в голяма част от родилните отделения в страната. 

Първият контакт между майката и новороденото се осъществява непосредствено след раждането, като бебето само леко се подсушава и се поставя голо върху кожата на корема на майката и остава там най-малко за един час. В 86% от случаите (фиг. 1) тази връзка между новородените и майките в първия час след раждането е нарушена.  Тревожен е фактът, че при разделените двойки майка-бебе в повече от половината от случаите става дума за вътрешен регламент и организация на болницата. 

Сред доказаните ползи от практиките за необезпокояван първи контакт, препоръчани от горе-изброените международни организации са:

• за новороденото - по-добра терморегулация; по-добри показатели на сърдечната и дихателна честота; по-високи нива на кръвна захар; по-добър имунитет; по-ниско ниво на стрес; по-успешен старт и по-дълга продължителност на кърменето, както и доказано благоприятно въздействие върху психо-емоционалното развитие на бебето;
• за майките — по-качествено и навременно контрахиране на матката, което намалява кървенето и риска от кръвоизливи след раждане; намалява се рискът от следродилна депресия и се улеснява изграждането на връзка с бебето.

Повече от две трети от анкетираните намират за необходима промяната на практиките на болницата относно осъществяване на първи контакт:

Едно от предимствата на осъществения първи контакт е навременното слагане на новороденото на гърда. Според анкетата около 60% от майките, които са осъществили първи контакт, са закърмили бебето си до час след раждането, това прави обаче само около 8% от всички анкетирани майки.

Над 20% от майките, дали свободен коментар на цялата анкета, споделят, че получаваната в болниците информация относно кърменето в ранните дни от живота на бебето е противоречива, остаряла или напълно невярна. Също така се отчита нежелание за съдействие и дори предлагане на адаптирани млека като „по-добрата алтернатива”. Това е в разрез с препоръките на СЗО и останалите международни педиатрични организации.

Около 30% от участващите в анкетата са споделили в свободен текст своите впечатления и подробности от преживяването си да родят в българска болница – както в позитивен, така и в негативен аспект.

Като особено проблематични се открояват областите (дяловото разпределение е спрямо отговорилите на този последен въпрос):

• кърмене — 20.7% от отговорите,
• затруднена комуникация между медицинския персонал и родителите — 6%,
• отрицателно отношение от страна на медицинския персонал — 15%
• неоптимизирана организация в лечебните заведения, което води до необосновано дълга раздяла на майки и бебета, по-ниско удовлетворение на родителите от раждането и болничния престой, както и до потенциален риск за здравето на бебетата — 11.7%

15 на сто от предоставилите своите впечатления споделят информация за негативно отношение на лекари и акушерки в родилните отделения към майките и техните бебета. То се изразява в получаване на недостатъчна или дори никаква информация за състоянието на бебето (особено в случаите, когато то изисква допълнителни медицински грижи), неглижиране на тревогите и мнението на родителите, грубо и арогантно поведение на медиците.

Подобни споделяния се отнасят в голяма степен до държавните болници и случаите, в които родителите не са заплатили за услугата „избор на екип”, както и от страна на медицински лица, за които такава услуга не е предвидена – неонатолози и акушерки.

За съжаление това превръща раждането вместо в радостно — в травматично психологическо преживяване за родителите. Много майки описват периода около раждането на децата си и последвалия болничен престой като травмиращ и оставящ дълготрайни психологически последствия, в някои случаи водещи до страх от последваща бременност и раждане или дори отказ от повече деца.

Възможните решения

• внедряване на добри практики за първи контакт във всички болнични заведения, но особено в държавните и общински болници, където се случват значително повече на брой раждания, но и се срещат повече проблеми;
• вписване на първия контакт между новороденото и майката в медицинските стандарти по неонатология и акушерство и гинекология от Министерство на здравеопазването;
• нормативно регламентиране на възможността раждащата жена да бъде придружена от близко лице, независимо от вътрешния регламент и организация на болничното заведение/отделение;
• нормативно регламентиране на възможността бебето да бъде оставено при майка си винаги, когато медицинското му състояние го позволява (включително при родилите с цезарово сечение и независимо от вътрешния регламент и организация на болничното заведение/отделение);
• нормативно регламентиране на достъпа на родителите на бебета с проблеми (в това число недоносени) до децата им;
• осъвременяване на познанията и уменията на медицинските екипи в областите: подкрепа за кърмене; контакт с пациенти; получаване на информирано съгласие; практиките за осъществяване на първи контакт; както в болничните заведения, така и от съсловната организация (БАПЗГ);
• приемане на политика за увеличаване на броя на акушерките в родилните отделения, тъй като те са медицинските специалисти, грижещи се основно за майките и бебетата по време на болничния им престой;
• разширяване на познанията на студентите в областта на първия контакт (съгласно препоръките на международни организции), регламентирано и внедрено в учебните програми на медицинските университети

Повече за пълния анализ на анкетата, използвана литература, интересни видеоматериали, референции и др. можете да намерите на интернет страниците на организациите — участници в коалиционната мрежа (Фондация „Родители за родители“, Сдружение „Естествено“, Фондация „Макове за Мери“, Асоциация на българските дули, Сдружение „Родилница“, Фондация „Приятелство“, Български хелзинкски комитет, журналисти и активисти):

http://www.estestveno.com/

http://tvoritelnitzi.org/

http://www.rodilnitza.com/

http://poppies-for-mary.org/

http://www.bgduli.com/

http://www.bghelsinki.org/bg/

http://bg-bebe.com/

За контакти и въпроси: Ралица Димитрова (говорител)

GSM: 0 897 897 111

e‑mail: radimitrova@yahoo.co.uk