9 февруари 2016 г.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Медицина, базирана на доказателствата – мястото на пациента

 

Терминът „медицина, базирана на доказателствата“ е често оръжие, когато медицински специалисти водят спор. Изтъкват се всевъзможни медицински факти в защита на определена теза. Дали обаче всяко действие, за което може да се намери някаква медицинска аргументация, попада в категорията „медицина, базирана на доказателства“?

В действителност медицината, базирана на доказателства, изисква сериозен научен интерес. И не само – тя поставя пациента в равностойна и значима позиция при взимането на решенията за неговото лечение. Изисква и огромно усилие от страна на лекарите, тъй като те трябва да отстъпят част от властта, която им дават традиционните порядки в много здравни системи – включително българската.

 

В рамките на проект
„Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“ по Програмата за подкрепа на НПО по ФМ на ЕИП 2009–2014 г.
д‑р Бояна Петкова разработи специален доклад за това какво всъщност означава терминът „Медицина, базирана на доказателства“.

 

Какво е МБД и защо е необходима?

 

Терминът „медицина, базирана на доказателствата” (МБД) възниква през 80-те години в канадски медицински университет. Подходът е резултат от усилията на група учени да разработят нов клиничен подход, който успешно следи новите научни достижения и ги интегрира в практиката. Необходимостта от това възниква, тъй като в научно-теоретичната си част медицината се развива с огромни темпове, но новостите много бавно навлизат в клиничната практика. Медицината, базирана на доказателства, цели скъсяването на пътя от лабораторията до леглото на болния и улесняването на медицинските специалисти да поддържат и актуализират познанията си.

Според дефиницията за МБД, публикувана в British Med­ical Jour­nal през 1996 год., „практикуването на МБД означава интегриране на индивидуалния клиничен опит с най-добрите съвременни клинични доказателства от систематични научни проучвания и информирания избор на пациента.”

 

Как “работи” МБД?

 

За разлика от традиционния подход, при който личността на медика е определяща при взимането на решение, МБД отрежда както на обективната наука, така и на самия пациент с неговата индивидуална ценностна система развнопоставена позиция в процеса на вземане на решения. В повечето случаи в дългосрочен план МБД е и икономически по-изгодният подход, тъй като предполага, че пациентите по-рядко ще имат нужда от долекуване, по-рядко ще влизат в болница и ще развиват по-малко усложнения.

 

Медицина, базирана на доказателства, е подход, който изисква медицинските специалисти да познават методиката ѝ. Тя се състои от пет стъпки:

1. Формулиране на ясен клинично значим въпрос относно проблема на пациента.
2. Намиране на научни публикации по този въпрос.
3. Оценка на приложимостта на откритите научни данни.
4. Прилагането им в клиничната практика.
5. Анализ на ефекта.

При следване на стъпките специалистите могат да ползват различни източници на научна информация. Най-значими са систематичните прегледи, които обобщават конкретен клиничен въпрос на базата на наличните до момента публикации, и мета-анализът, който представлява количествен преглед на резултатите от различни проучвания по даден проблем. По-надолу в пирамидата на доказателствата попадат правилата за клинична практика, клиничните доказателства, консенсусите и др.

 

Къде е мястото на пациента в процеса на вземане на решения? 

 

При разглеждането на МБД като основополагащ принцип на съвременната медицина често възниква тревогата за участието на пациента като равнопоставен партньор в процеса на вземане на решения за неговото здраве и/или лечение. Именно това участие обаче превръща МБД в индивидуализиран подход към всеки пациент. За всички нас, вследствие на нашия житейски опит и характер, една и съща информация може да означава съвсем различни неща. Най-просто казано – там, където едни виждат 55% риск и той им се струва неприемлив, други виждат 45% шанс и са склонни да рискуват. Това означава, че при предоставяне на пълна, ясна и обективна научна информация, именно пациентът е този, чиято дума има решаващо значение за развоя на събитията.

 

Ползи и предизвикателства

 

Навсякъде по света преходът от патерналистичния модел на взимане на решение в медицината към МБД е нелек, тъй като изисква от лекаря да допусне неекспертното мнение на пациента като равнопоставено. Освен това МБД изисква постоянно опресняване на знанията, за да може лекарят да предостави на пациента възможно най-актуална научна информация за профилактиката, диагностиката и лечението им. На изпитание са поставени и моралните качества на медика, тъй като има случаи, в които научните препоръки се разминават с някои доходоносни, но отречени клинични практики.

Имайки предвид тези предизвикателства и настоящите проблеми на здравната система у нас, все още е твърде рано да се твърди, че в България се практикува медицина, базирана на доказателства – такава, каквато този термин я определя.

 

Този документ е създаден в рамките на проект „Стратегия за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване“, финансиран от Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009–2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение „Родилница“ и от Фондация „Родители за родители“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

www.ngogrants.bg    www.eeagrants.bg

 

 

За повече информация:

Нели Мутафова – тел. 0878 660 145, info@rodilnitza.com  

Миглена Делчева – тел. 0889 915 016, miglenadelcheva@hotmail.com

http://www.rodilnitza.com/blog/headline/project-rights-in-childbirth/